Вече настъпи това време от годината, в което по традиция

Вече настъпи това време от годината, в което по традиция търсим песента на лятото – този зарибяващ, постоянно блудкав и еднообразен, само че елементарно запаметяващ се и всеобщо обожаван шлагер, който ще завладее класациите.

Титлата „ ария на лятото “ си остава нещо много нереално и субективно, а въпреки че въпросното разбиране добива голяма известност през 90-те, то в действителност поражда доста по-рано. Не мислете за песента на лятото като за някаква небивалица на модерните времена, или като за концепция от музикалните революции на 50-те или 60-те. Търсенето на „ ария на лятото “ има изненадващо дълга история и е съвсем толкоз остаряло, колкото самата комерсиална музика.

Естествено, летният сезон въодушевява композитори и поети от епохи, само че същински летен шлагер няма по какъв начин да възникне преди да я има самата музикална промишленост. В Щатите още преди да бъдат реализирани постоянни музикални записи, разнообразни песни циркулират из страната под формата на написани ноти. На 18 февруари 1883 година Washington Post написа, че основатели на шлагери като Стивън Фостър продават голям брой копия на своята музика. През 70-те години на XIX век е изобретен фонографът, предшественикът на грамофона, и това ново откритие навлиза все по-сериозно при започване на XX век, с цел да помогне на музикалната промишленост да се разрастне.

В първите години на предишния век Washington Post написа, че някои песни са доста известни и обичани, само че е мъчно човек да отгатне коя комбинация ще грабне всеобщо публиката. Цитиран е композитор, който декларира: „ Хитовата ария ще е тази, която и пияницата би запял “. Още от този момент се вижда известно снобарство, ориентирано към известната музика. „ Много песни ще се провалят, тъй като са прекомерно положителни, а не тъй като не са задоволително положителни “, споделя различен от интервюираните композитори.

А когато шлагерите в музиката към този момент са зародили и обсъждани, е единствено въпрос на време да бъдат разграничавани шлагери и през тъкмо избран сезон. Не по-късно от 1910 година към този момент съществуват разпознаваеми летни песни, оставащи знакови за годината на излизането си.

New York Tribune показва летни шлагери на 1909 година като My Wife’s Gone to the Country! Hooray! Hooray!, Elsie from Chelsea и Where Did You Get That Hat?. По напълно натурален метод концепцията за „ ария на лятото “ се обяснява, въпреки и последователно.

Това продължава и през идващото десетилетие, когато нова технология, наречена „ радио “, стартира да набира скорост. През 1923-та New York Times отличава шлагер №1 на лятото – Yes, We Have No Bananas! на композиторите Франк Силвър и Ървинг Кон. Някои показват неодобрение, че тъкмо тази ария е посочена за най-популярна и един музиален професор споделя, че тя не е „ музикално привлекателна “. Въпреки това Yes, We Have No Bananas! продава милион бройки за три месеца.
През 50-те и 60-те песента на лятото в действителност се трансформира в институция, с помощта на напредъка в промишлеността и възходящото въздействие на музиката върху цялостната просвета на хората. Когато през 1958 година се появява фамозната ранглиста Hot 100 на списание Billboard, песента на лятото от дълго време е открита като концепция. Но съществуването на ранглиста прави вероятни по-конкретни изчисления за това кои песни са най-масово харесвани.

При състояние, че грамофонните плочи и радиото към този момент са налични, летните песни имат опцията да се настанят трайно в съзнанието на слушателите. През идващите години песента на лятото към този момент се снабдява и със самобитна формулировка като нещо, издадено през съответния сезон и съобразено с всеобщите усети за простички и запаметяващи се мелодии и текстове. В последна сметка, летните шлагери в никакъв случай не са имали за цел да бъдат най-качествената и истинска музика, която в миналото ще чуете – само че все пак, тяхната стойност не е единствено в комерсиално отношение и те непроменяемо имат своето значимо място в музикалната история към този момент над 100 години.