Не очаквам 2024 година България да стане член на еврозоната

Не чакам 2024 година България да стане член на еврозоната - това сподели пред БНР Ивайло Калфин, изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд, някогашен министър на обществената политика и някогашен вицепремиер. 

„ Тази година, общо взето, си я измислихме ние. “

Добре е да се готвим за присъединяване в еврозоната, само че не да влезем с политически напън или политическа спогодба, разяснява Калфин в предаването „ Преди всички “.

„ Да бъдем подготвени, означава  българската стопанска система да се приближи до европейските по приходи и продуктивност . “

Има проект и тактика, само че в тях не се приказва какво вършим и какво променяме в стопанската система и политиката на приходите, с цел да се доближим, посочи Ивайло Калфин.

„ Ако влизаме в еврото, с цел да забравим за лв. - това не е добра концепция . Ако влизаме, с цел да дадем повече благоприятни условия за стопанската система си - това е нещо, което си заслужава. “

Т.нар. чакалня за еврозоната  ERM II  не е място за очакване, а за доста дейна работа , подсети той.

„ Имаме задоволително време, вместо да се вторачваме в периоди, да помислим по какъв начин може стопанската система ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна,  виждаме какъв брой доста средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където би трябвало . Има доста какво да се направи, с цел да се усъвършенства средата и приходите на българите. “

Не би трябвало да имаме свръхочаквания за влизане в Шенген, счита още Калфин. Според него като скорошно решение на казуса, който е по-дълбок – да сме сигурна страна не значи единствено добра дипломация, а работещи институции.

„ Той е в полза на България, не е да влезем, с цел да си закачим някоя значка в Шенген . “

Пенсионната система би трябвало да се върне назад към логиката си , акцентира Ивайло Калфин. 

„ Логиката е, че пенсионното обезпечаване е тип икономисване. Това не са пари, които се дават като налозите на страната и тя ги харчи за други неща. Човек, до момента в който работи, се обезпечава, и откакто спре към този момент да работи, когато е възрастен и няма опция да получава приходи от труд, това негово икономисване му се връща назад. “

Като всяко икономисване пенсията би трябвало да зависи от това какъв брой пари сме икономисали , върху каква сума сме се осигурявали и какъв брой дълго сме го правили, посочи Калфин.

През последните години близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, без значение от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността , акцентира някогашният обществен министър.

Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лв., които се дават като добавка към пенсиите, в допълнение са объркали пенсионната система, тъй като е трябвало да бъдат давани като обществени помощи.

Целта на пенсионното обезпечаване не е да се дават някакви пари, без значение дали с тях може да се преживее или не, а да се следи така наречен заместващ приход – какъв брой от прихода до момента в който работим ни остава след пенсиониране, акцентира Калфин. По думите му сега е под 40%, а задачата е да стигне 60-70% , „ тъй че да може да си разреши в пенсия в случай че не живот в благоденствие, най-малко не в бедност “.

Според Калфин дейности, каквито се подхващат от 2018 година насам лишават пенсионната система от безусловно всякаква логичност.

„ За мен е значимо да се одобри методът, по който пенсиите да се усилват . Който да бъде непрекъснат и колкото пари има в бюджета да се отделят, да отиват по този способ, с цел да бъдат обективни пенсиите. А хората с ниски пенсии би трябвало да получават в допълнение подкрепяне по линия на обществената система. “

Цялото изявление слушайте в звуковия файл.