В тежък за мен период ми се присъни покойният ми баща и ми съобщи за наследство
Не поддържам връзка с татко си от доста години, даже не знаех дали е жив, не знаех къде е и с кого живее. Изобщо не знаех нищо за него! И не желаех да знам!
Родителите ми се разведоха, когато бях съвсем на седемнайсет.
Разводът беше ужасяващ. Диви кавги, чупене на чинии, счупени прозорци и изпочупени порти, посинени очи на майка ми и полиция в нашия апартамент. Накрая се стигна до помиряване и майка ми получи жилището на татко ми, където към момента пребивавам.
Татко изчезна от живота ни. Много му се ядосах. Добре, с майка ми имат спор, само че аз съм му щерка, а излиза, че той се се отказал и от мен.
Трябваше да запиша задочно висше и да си намеря работа.
Бях студент втора година, когато майка ми умря. Пропих се от тъга. Изпитвах непрекъсната липса на пари, нямах обикновено облекло, естествена храна.
Опитах се да намеря татко си, само че беше невероятно. Родителите му бяха умряли от дълго време, а единствената му родственик, по-малката му сестра, не ме изслуша. Единствените думи, които чух от нея, бяха „ Махай се “ и тя затръшна вратата пред лицето ми.
Баща ми беше напуснал предходната си работа и никой не знаеше къде е намерил нова работа или къде живее.
В резултат на това му се ядосах толкоз доста, че му го забравих за дълги години.
Завърших сполучливо образованието си, открих работа по специалността си, започнах да спечелвам положителни пари, родих щерка, нямах и нямам желание да се бракосъчетавам (помня прекомерно добре развода на родителите ми и не не желая да мина през това).
Минаха години.
Миналата година щерка ми влезе в университет и разноските естествено се усилиха. Стана мъчно с финансите. Трудно, само че търпимо. Трябваше да забравим за ваканциите и скъпите покупки, само че няма проблем, ще бъдем търпеливи, тъй като образованието е доста значимо, макар че щерка ми и аз не бихме отказали спомагателни пари.
И тогава се случи нещо шокиращо.
Преди няколко месеца имах някакво подтискащо възприятие, всичко изглеждаше наред, само че нещо ме глождеше и не знаех какво! Апетитът ми изчезна, сънят ми стана разтревожен, сълзите започнаха да текат без причина.
След това това възприятие мина, успокоих, а по-късно сънувах нещо необикновено.
Седя на дивана, пия чай и виждам телевизия. Изведнъж татко ми влиза в стаята и стартира да ми се кара, казвайки: „ Седиш си тук и си пиеш чай, а скоро наследството ти ще бъде откраднато. “
Аз му давам отговор, че не знам за каквото и да било завещание, а той упорства да взема химикал и хартия и да запиша адреса. Взех химикал и лист и той продиктува адрес – това село, тази и тази улица и тази тази къща.
След това татко ми стартира да изяснява, че нямал време да остави наследство и че аз съм единствената му щерка. Затова всичко би трябвало да отиде при мен и в случай че не го послушам, тогава сестра му ще вземе всичко за себе си.
Събудих се, като си спомнях ясно адреса, незабавно записах всичко и взех решение да отида там.
По някаква причина незабавно повярвах, че сънят ще се окаже правилен и всичко казано от татко ми ще се удостовери.
Така и стана.
От татко ми получих хубава къща, кола, въпреки и не нова, само че доста добра, и добра сума в сметката ми – татко ми не е живял в беднотия!
Сега с щерка ми ще можем да си позволим по-комфортен живот.
