Не можем да разберем руснаците, те са от Азия, не

Не можем да разберем руснаците, те са от Азия, не от Европа, декларира командирът Победихме неверния зложелател, споделя след капитулацията на нацистка Германия именитият военачалник
 

" Победихме неверния зложелател ". Дали тези думи, изречени през далечната 1945 година след капитулацията на нацистка Германия в подтекста на актуалните събития в Украйна няма да се окажат оракулски?! И, кой е този, който в разрушената, само че ликуваща Европа изрича мнението си по адрес на един от съдружниците? Политическа предвидливост или военна проницателност надничат зад тази фраза? Пълното му име е Джордж Смит Патън младши, по-известен единствено като военачалник Патън, а самият той споделя за себе си: " Аз съм най-острият прокълнат остен в американската войска ".

За враговете си е безмилостен безсрамник

подготвен да жертва всичко и всеки за успеха, нахален офицер със слаби нерви, податлив към издевателства и принуждение. За приятелите и бойците си е образец за храброст и съобразителност, изпълнен с бащинска грижовност към подчинените си.

Роден е на 11 ноември 1885 година в Сан Габриел, щата Калифорния в фамилията на богат преселнически шотландски жанр. Добавя към името си " младши ", тъй като е същото като на татко му, който е юрист. Във вените му тече кръв на прославени военни - един от прадедите му е погубен в борбата при Гетисбърг, различен негов родственик е военачалник по време на Гражданската война, а дядо му е бил губернатор на Вирджиния.

Младият Джордж имал съществени проблеми по време на образованието си с четенето и писането, защото

страдал от дислексия

Но, с доста старания удържал победа над недъга си. Макар в зрелост да има към момента известни проблеми с писането, още като възпитаник Патън става неутолим четец на исторически и военни книги. Средното си обучение получава в Пасадена, след което продължава образованието си във боен лицей във Вирджиния. През 1909 година приключва военната академия Уест Пойнт и е назначен за кавалерийски офицер. През 1912 година взима присъединяване в Олимпийските игри в шведската столица Стокхолм представяйки Щатите в новата за времето си дисциплинираност съвременен петобой. Представя се чудесно във всичките пет дисциплини, само че в стрелбата съдиите не му зачитат две попадения и Джордж приключва на пето място. Докато е командирован във Форт Райли, Канзас, като инструктор по фехтовка Патън създава нови кавалерийски техники за образование и е провъзгласен за " Майстор на сабята ". През 1913 година създава нов тип сабя, станала известна като " сабята на Патън " и повлияна на външен тип от британските кавалерийски саби. Но, заради замиращата функционалност на кавалерията като бойна единица и изменящия се метод на водене на бойни дейности, това оръжие не влиза в всеобщо произвеждане.

През 1916 година мексиканският бунтовник Панчо Виля атакува американското гранично градче Калъмбъс в Ню Мексико, и президентът Удроу Уилсън изпраща военачалник Пършинг отпред на наказателна експедиция в Мексико. Пършинг взима със себе си Патън и въпреки експедицията да приключва с колеблив триумф, придобива известност с обстоятелството, че Съединени американски щати за

пръв път употребяват бронирана техника

във военни дейности. При включването на Щатите в Първата международна война, Патън е нараснал в чин капитан и получава предопределение в новосформираните танкови войски. Взима присъединяване в борбата при Камбре, която е първото доста танково стълкновение. В същото време провежда американското танково образование на френските машини " Рено ", като проектира униформите на танковия корпус. Повишен в подполковник пренебрегва заповедта на началниците си и самичък повежда танковете в борбата при Сент Мишел, в която е ранен в тазовите мускули. По мемоари на негови другари след години по време на алкохолни гуляи Патън свалял панталоните си, показвал белега си наричайки се " военачалник Половин Гъз " (half-assed general).

След оздравяването си взима присъединяване в интервенцията при Мез Арагон, създаден е в чин полковник и получава медала " Пурпурно сърце ". В междувоенния интервал Патън се среща и сприятелява с Дуайт Айзенхауер, който също като него е труженик за въвеждане на нова техника и способи за образование в американската войска. Патън праща петиция до Конгреса на Съединени американски щати с искане за увеличение на финансирането на бронетанковите войски, само че то е отхвърлено от законодателите. По това време създава нови методики и тактически способи за водене на бойните дейности благодарение на бронирана техника, а също по този начин предлага нововъведения в танковите куполи и потреблението на радиовръзка в тях.

След началото на Втората международна война Патън командва бронирана дивизия и е предислоциран в необитаем подготвителен център, в който да приготви бойците си за бойни дейности в Азия или Африка. Първоначално

лагерът е представлявал гола поляна

само че за броени дни е оборудван с най-необходимото като са издигнати 15 общи бани, 113 рампи за палатки, 3 кули водни резервоари, амфитеатър и 6 полигона. На офицерите си втълпявал: " Винаги помнете, че е по-добре да изгубите боеприпаси, в сравнение с човешки живот. Е Трябват минимум 18 години, с цел да се сътвори един боец, и единствено няколко месеца, с цел да се произведат боеприпаси. "  

Интересен е фактът че Патън кара интендантите да купуват нужните такъми за бойците от известна верига за търговия, защото военните доставки били нередовни и непълни.

През 1942 година Патън командва Западния корпус на щатската войска в Африка и взе участие при провалянето на съдружниците в прохода Касерин. След неуспеха Патън е нараснал в генерал-лейтенант и поема командването на Втори американски корпус. За да заздрави дисциплината задължава всички, дори волнонаемните цивилни да носят непрестанно каските си, униформите да са постоянно изрядни и бойците да носят вратовръзките си когато не са на полигона. Провеждайки жестоки тренировки и образование бойците неистово го мразели, само че предпочитали да са под негово командване тъй като подготовката, която получавали от него, им давала най-големи шансове да оцелеят. Често цитира американската войнишка сентенция: " Някой да е виждал замърсен боец с орден?! ", а неговото мото е

" Има единствено един тип дисциплинираност - съвършената дисциплинираност "

Освен това, той постоянно се стараел нищо от битово естество да не липсва на персоналния състав. За всичко това бойците го нарекли " Стария касапин " (Old Blood and Guts), букв. " остаряла кръв и вътрешности ".

Усиленото образование дава плодове и напролет на 1943 година дружно с 8-ма английска войска на военачалник Бърнард Монтгомъри Северна Африка е освободена от германците.

По време на бойни интервенции рядко се задържал в щаба и предпочитал да обикаля позициите с цел да има информация от първа ръка за развоя на събитията и с цел да управлява офицерите и бойците си. Водейки диалози с тях, постоянно казвал: " Хванете врага за носа и го ритайте откъм гърба " или  " Искам от вас да запомните, че никое копеле не печели войната като умира за родината си. Печели я като накара другото нещастно копеле да загине за своята ". По време на цялата война неговото кредо като боен пълководец е била офанзивата. Искрено е вярвал, че бърза и смела офанзива взима по-малко жертви от продължителните борби. Заемането на отбранителни позиции за него е било цялостна загуба на време и самодейност: " Няма да копаем окопи и да чакаме врага да пристигна и да стреля по нас. Ние първи ще стартираме да стреляме против неприятеля ". Показателна е историята, когато военачалник Омар Брадли му подрежда в съответна обстановка да заеме отбранителна позиция, на което Патън отвръща че в случай че не продължи да нападна ще напусне командването и армията.  

През февруари армията му настава в Германия и поредно завзема градовете Трир, Кобленц, Вормс, Майнц, Кайзерслаутерн и Лудвигсхафен пленявайки 140 000 и унищожавайки 99 000 немски бойци. От началото на десанта в Европа за девет месеца военен път 3-та войска дава 137 000 жертви, само че е предизвикала над 10 пъти повече от врага и е превзела 200 000 кв.км. Като виц се разказвала случката по какъв начин откакто завладял град Трир получил заповед да заобиколи града (американското командване не знаело още, че градът е паднал), тъй като за завладяването му ще са нужни най-малко четири дивизии. Прочитайки телеграмата Патън възкликнал: " Взех Трир с две дивизии. Вие какво желаете, в този момент да го върна ли? ".

През април Патън е създаден в четиризвезден военачалник и с армията си навлиза в Чехия и

се насочва да освободи Прага

само че е спрян от Айзенхауер, защото не желаел да се конфронтира със Сталин чиито войски също били устремени към чешката столица. Патън не скрил недоволството си, защото желал армията му да се увенчае със славата, че е освободила най-малко една европейска столица. След месеци ще каже: " ЕТрудността в разбирателството с руснаците се състои в това, че ние не осъзнаваме обстоятелството за тяхната принадлежност не към Европа, а към Азия и по тази причина те мислят по различен метод. Ние не сме способни да разберем руснаците, както не можем да разберем китайците или японците, и имайки богат опит от общуването с тях, съм задължен да кажа, че нямам изключително предпочитание да ги разбирам, в случай че не приемете за схващане това какъв брой олово и желязо са нужни за тяхното избиване. В допълнение към другите азиатски качества на характера, руснаците не почитат човешкия живот, всички са кучи синове, варвари и хронични алкохолици... ".

След капитулацията Патън е назначен за боен губернатор на Бавария. Заради невъздържани мнения и рецензия на американската позиция по отношение на Съветския съюз през октомври е освободен от командването на 3-та войска и е назначен за пълководец на 15-та войска като му е сложена задача да напише история на Втората международна война. Генералът, който е очаквал предопределение в Тихоокеанския спектакъл на военни дейности против Япония, дефинира новото си предопределение като

" гробокопач на личното си заравяне ".

На 9 декември 1945 година ден преди да се завърне в Калифорния автомобилът му попада в злополука, в която кадилакът му е блъснат от камион. Вследствие удара Патън чупи шийни прешлени и след 12-дневна кома издъхва от емболия в болничното заведение в Хайделберг. Тялото му е заровено в Люксембургското американско военно гробище измежду гробовете на починали бойци от 3-та войска.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

" Често съм разговарял с мои другари, които са взели участие във Втората международна война. Чувал съм да споделят, че са служили в Пета войска или в Първа войска, или във Филипините, или в Европа. Но в случай че са били от хората на Патън, те постоянно споделят: " Служих при Патън. " " Хората на Патън " си остават такива вечно, тъй като са служили с един от най-великите генерали на своята страна. Увереността, която Патън е внушавал на бойците си, е била именита. Хората под негово командване са се считали за " хората на Патън ". Често казвали, че неговата войска може да реализира и невъзможното, а по-късно да продължи и да го прави още веднъж ".

Джордж Стайнбренър, създател на предговора на книгата " Патън за водачеството "

 

За да заздрави бойния дух, ген. Патън карал бойците си да извършват един и същи обред. На вечерна инспекция се строявал  целият лагер - 20 000 души в карета от по 200 души. След края на инспекцията тръбачът на първото каре е засвирвал сигнала за отбой, само че защото строените карета са били доста, тръбачите на идващите роти и батальони са започвали с малко забавяне осъществяването си. Според загатна на един от бойците му: " Сигналите от тръбите ни караха да се усещаме по този начин, като че ли сме част от една организация, която има силата на всички армии през вековете. " Така мелодията е отеквала в целия лагер създавайки възприятие за целокупност и единение на бойците.

През декември 1944 година армията на Патън има задачата на отрази немското нахлуване в Ардените, само че мощните студове и снеговалежи осуетяват бързото напредване на американците. Нуждаейки се единствено от денонощие с хубаво време, Патън подрежда на капелана на 3-та войска Джеймс О`Нийл да се моли на Господ да изпрати лятно време. Скоро след началото на молитвата облаците се разсеяли и на момента генералът наградил капелана с Бронзова звезда и при поддръжката  на авиацията почнал контраофанзивата против войските на декор Рундщедт.
Младежът имал " посттравматичен синдром ", гафът едвам не коствал пагоните на военачалника
След сполучливата акция по освобождението на Северна Африка на Патън е поверено командването на 7-ма американска войска. Заедно с британците прави десанта на италианския остров Сицилия. Той е прочистен единствено за 38 дни от силите на военачалник Патън. Но, този блестящ триумф е засенчен от случай, който едвам не коства военната му кариера. При посещаване във военна болница удря пестник и рита американски боец, обвинявайки го в симулация. Боецът бил признат с диагноза, която през днешния ден се назовава " посттравматичен синдром ", само че на Патън това му се сторило несериозно. За зла орис случката доближава до командването и военачалник Айзенхауер се заема персонално да замаже гафа, като кара Патън обществено да се извини на всички участвали на случая. По този мотив " Железният Айк " споделя: " Ако това нещо излезе нескрито, всички ще желаят скалпа на Джордж и това ще бъде края на службата му в тази война. Просто не мога да разреша това да се случи. Патън е незаместим - той е един от гарантите на нашата победа. " Макар и краткотрайно отхвърлен за известно време, до момента в който отшуми абсурдът, отсъствието на Патън се употребява интензивно от американското контраразузнаване, като се пускат заблуждаващи клюки, че генералът готви нахлуване във Франция от юг, или че се готви за десант на Балканите. А, месец преди десанта през юни 1944 година в Нормандия самичък Патън тиражира дезинформацията, че ще води десанта в Па де Кале. По време на същинския десант Патън командва 3-та американска войска и сполучливо употребява практикувания от германците години по-рано " блицкриг " за бързо напредване на силите. Според него главното преимущество на съдружниците е подвижността, реализирана с помощта на голямото количество камиони, бронирана техника и надеждни радиовръзки. За веруюто му като пълководец най-добре приказва следната негова имитация: " Никой в никакъв случай не е " защитавал " сполучливо каквото и да било - има единствено офанзиви, офанзиви и отново офанзиви. "   Вярвал в силата на самодейността, тъй като забавените офанзиви водели до повече жертви и загуба на техника от една страна, и закъснение на темпото и изпускане на момента на изненада от друга.