Не можем да бягаме от въпросите успя ли проектът, заложен

Не можем да бягаме от въпросите съумя ли планът, заложен в Конституцията, да построи демократична, правова и обществена страна и има ли защитни механизми против погазването на разделянето на управляващите и против властнически произвол. Това акцентира президентът Румен Радев на срещата с Правния съвет към президента и с представители на академичната общественост за нуждата от промени в Конституцията, оповестиха от прессекретариата на президента.

„ Благодаря, че се отзовахте на поканата за днешното разширено съвещание на Правния съвет. Поводът е публично прочут – моето решение да предизвиквам необятен публичен спор за конституционния модел на българската Прокуратура в правосъдната власт. Тук чакам да чуя вашето мнение по необятен кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за оферти законопроект от Министерския съвет, до каква степен съгласно вас той е уместен, ефикасен, има ли несъгласия с Конституцията, ще може ли препоръчаният модел да работи рационално ”, съобщи президентът.

Можем да разтеглим дебата в по-широк обсег. Това е структурата и успеваемостта на Висш съдебен съвет, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет ремонти в Конституцията четири са в Глава „ Съдебна власт “. За да се събираме отново през днешния ден, хубаво е да има един разбор, до каква степен дейно с тези ремонти през днешния ден действа правосъдната власт.

Искам да разтеглим този спор, да включим тук и правата на жителите – по какъв начин можем да ги засилим, по какъв начин можем да засилим тяхното присъединяване, контрола върху ръководството, върху публичните процеси, още в обръщението си към Народното събрание загатнах за възможното въвеждане на самостоятелната конституционна тъжба в нашата Конституция, сподели Радев.

Искам да бъда доста вярно свестен. Върху Българската конституция не може да се протяга ръка и не трябва да се протяга ръка случайно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия интервал в цяла Източна Европа. Тази Конституция вкара демократичните правила, вкара разделянето на управляващите, вкара правата на жителите, вкара устройството и действието на една демократична страна наред с рестриктивните мерки на обсега на нейната активност.

Но в това време ние не би трябвало да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли планът, заложен в тази Конституция, да построи демократична, правова и обществена страна, по този начин както е в нейния увод? Има ли в Конституцията задоволително защитни механизми против погазването на разделянето на управляващите и против властнически произвол? Имаме ли систематичен проблем заради спорен, погрешен прочит на Конституцията, който да води до изострен недостиг на правдивост в нашето общество? И в случай че има подобен – какви са аргументите, имаме ли систематичен проблем, попита Радев.

Затова отсам произтича и самият спор, който желая да отворим. Първо – би трябвало ли въобще да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме – за какво и в какъв обсег? Затова доста се веселя на вашето наличие тук.

Аз персонално, като държавен глава, съм виновен към всички тези въпроси, тъй като те са на дневен ред на нашето общество и те желаят отговор. Затова е и моята първа среща с вас, с цел да можем да дебатираме свободно по тези тематики, които стоят на дневен ред. За мен това е фундаментален въпрос. От него зависи дали България ще се развива като съвременна демократична европейска страна, дали ще подсигуряваме същинско господство на закона, същинско разделяне на управляващите и същински права на българските жители за тяхното почтено бъдеще, сподели още Радев.