Полезните свойства на живовляка
Не може да се каже, че живовляка е необичаен или другоземен, намира се безусловно под път и над път. Непретенциозното растение обаче е богато на голям брой потребни субстанции и се радва на остаряла лечебна традиция, като се ползва както външно за лекуване на рани и укрепване на кожата, по този начин и вътрешно при катари на дихателните пътища и възпалителни промени на устната празнина и гърлото.
Още в древността лечебното растение е било постоянно на разположение при пострадване. Старите баби са препоръчвали сок от живовляк даже при ужилване от скорпион или захапване от змия. Пътешествениците слагали листа от живовляк в обувките си по време на дълги преходи, с цел да охладят и успокоят възпалените си крайници. В продължение на стотици години живовлякът бил най-важното и елементарно налично лечебно средство при рани, възпаления и язви.
Събиране и предпазване
Не е нужно да се върви надалече, с цел да бъде намерено античното лечебно растение: живовлякът постоянно пораства около пътища, утъпкани пътеки или железопътни диги, сухи ливади, пасища или разорани площи. Растението с ботаническо име Plantago lanceolata цъфти от май до септември, като младите листа се събират преди цъфтежа – през март-май, листата за подготвяне на чай или отвари през май-юли, а семената през есента от септември нататък.
Освен че е извънредно богат на баластни субстанции и фибри, теснолистният живовляк съдържа доста други потребни за здравето съставки като танини, флавоноиди, силициев диоксид, витамин С. Поради тази причина оказва дейно противовъзпалително и антибактериално деяние, има антивирусен и кръвоспиращ резултат. При това работи успокоително на раздразнени лигавици, благоприятства зарастването на рани и укрепва кожата.
Важно е да се знае, че листата на растението би трябвало да се другар доста деликатно, защото при напън, уязвените сектори се оцветяват в черно при изсушаване. Това демонстрира загуба на една от най-важните съставки, а точно тази с антибиотично деяние – аукубин, което сигурно понижава лечебните свойства на билката. Добре е тя да се съхранява на мрачно, не прекомерно топло място и в случай че е допустимо, херметично запечатана. Влагата, топлината и светлината понижават лечебната й мощ. За чай е за предпочитане да се употребяват пресни листа от растението, защото са с най-ефективно деяние.
Живовлякът като лечебна билка и дива храна
На разположение на националната медицина са три локални типа: теснолист, среднолист и широколист живовляк, които са били употребявани съвсем еднообразно. Освен потребно, растението се смята за лечебно, защото наред регулиращите храносмилането фибри могло също да компенсира дефицита от витамин С след дългите зимни месеци на едва витаминозна храна.
Днес неговите лечебни свойства са научно приети и листата му се отглеждат комерсиално, с цел да се употребяват като лекарствено средство. Тъй като в теснолистния живовляк дейните съставки се комбинират по съвършен метод. Успокояващите слузни субстанции и противовъзпалителните флавоноиди се комбинират с антибактериалния резултат на вторичното растително вещество аукубин. Това трансформира растението в едно от най-ценните фитофармакологични средства за простудни болести със суха, дразнеща или спазматична кашлица, както и за повърхностни дразнения на кожата. Между другото слузни субстанции се съдържат в огромни количества също в семената. Те набъбват в червата, отделените слузни субстанции успокояват дразненето и всмукват храносмилателните отрови.
Семената оказват помощ за поддържане на червата здрави
Растителните фибри, съдържащи се в растението са в положение да се свързват 50 пъти повече с водата. Това задейства чревните мускули и води до бързо изпразване на червата. Но освен люспите, маслото в семената също подкрепя храносмилането и има лек слабителен резултат.
Облекчение за белите дробове, гърлото и кожата
Теснолистният живовляк е една от най-ефективните лечебни билки. Отговорни за това са успокояващите дразненето слузни субстанции, както противовъзпалителните и антибиотичните вещества. Ако се приема като чай, смес или с мед, оказва помощ при настинка, контролира обмяната на веществата и работи диуретично. Когато се ползва под формата на мас или сок, успокоява кожните пострадвания и възпаления.
