Балет „Арабеск“ отбелязва 80 години от рождението на Маргарита Арнаудова
Не мога да отделя балета от себе си. Това не е специалност, а живот – споделя преди години огромната българска хореографка Маргарита Арнаудова: „ И да имах свободно време, не бих могла да го посветя на нищо друго. Без балета нямаше да зная какво да върша с силата си, с мислите, с възприятията си. От балета, от хореографията получавам всичко. Трудностите, с които се сблъсквам, ме оформят като темперамент и дефинират живота ми. " Това са думи на Маргарита Арнаудова, един от малцината определени създатели, които с гения си бележат времето, в което живеят и трансформират насоките на естетическото мислене.
Името на Маргарита Арнаудова е цяла ера в актуалния танц в България. Нейното творчество и завладяващата ѝ персона, не престават осезаемо да участват в пространството на актуалния танц.
На 30 юни 2021 година Маргарита Арнаудова щеше да навърши 80 години .
Балет „ Арабеск “ отбелязва тази годишнина с вечер с нейни знакови произведения на сцената на Музикалния спектакъл, 19.00 ч. За задачата особено възвръща един от най-изповедните ѝ спектакли „ Десета незавършена “, по музиката на Адажиото от 10 симфония на Густав Малер . Сценографията и костюмите са на Мария Трендафилова, неизменимият съидейник на Маргарита Арнаудова в съвсем целия ѝ креативен път. Нейни са сценографията и костюмите и на другите две пиеси във вечерта „ Нестинарка “ (възстановка Цветанка Петкова-Стойнова) и „ Болеро “.
Спектакълът е основан през 1986 година за превъзходния Бисер Деянов и солистите на Балет „ Арабеск “ Румяна Маркова, Валентина Хаджийска и Марио Пейчев. Това е балет-метафора за креативното схващане, за екзистенциалните сривове и полети на създателя. Естетски, философско-психологически театър. Възстановен е през 1995 година след гибелта на Маргарита Арнаудова. Днес 25 години след тази възстановка и 35 години след премиерата му феновете могат да видят осъществяването на едно ново потомство солисти на Балет „ Арабеск “ – Виктория Петрова, Таня Кацарова, Константина Ханджиева и напълно младия Светлозар Тинев. В ролята на Твореца особено е поканен премиер-солистът на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев.
Вечерта се открива с именитата „ Нестинарка “, която от премиерата си през 1978 година шества по българските и международни подиуми като емблема на Балет „ Арабеск “ . Култовата творба на Марин Големинов е основана през 1940 година Сюжетът на спектакъла е построен на основата на остарял национален бит – игра върху огън в деня на празника на Св.св. Константин и Елена. Пътят на спектакъла „ Нестинарка “, минава като през жарава. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, щерка на Маргарита Арнаудова и ново потомство актьори, е една от визитните картички на „ Арабеск “ и през днешния ден.
Финал на юбилейната вечер ще бъде „ Болеро “ , един от най-ярките спектакли на Балет „ Арабеск “, останали в завещание от Маргарита Арнаудова. Той постоянно е участвал в афиша на трупата, изключително в стратегиите на задграничните турнета и е взривявал публиката във всяка точка на света. " Болеро " носи мощно изразена програмност и впечатляваща атмосфера, като придвижването е стилизирано в ритъма на фламенкото. Забележително е композиционното създаване на пиесата, в което се реализира градацията на експресивността и динамичността посредством последователно наслоение в танцовия рисунък сходно на музикалната партитура, с цел да се стигне до ярка кулминационна точка с извънредно гръмък край. Първите солисти на „ Болеро “ са Румяна Маркова, Радомир Начев, Ясен Стоянов и Марио Пейчев. През години щафетата поемат Антония Докева, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Милен Петров и непроменяемо през последните повече от 10 години Константина Ханджиева и Асен Наков, които дружно с Васил Дипчиков и Стефан Вучов можете да видите довечера.
В " Артефир " гостуват Олеся Пантикина и Весела Груева преди специфичната вечер със знакови спектакли на огромната българска хореографка на сцената на Музикалния спектакъл „ Стефан Македонски “.
Чуйте диалога в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Мая Михайлова – Балет " Арабеск
Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този облик на възкръсващата хубост ще се гони с Маргарита през целия ѝ живот. Маргарита Арнаудова е приключила Държавното хореографско учебно заведение в София през 1959 година и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. Въпреки че е обещаваща балерина, Маргарита Арнаудова показва себе си не като реализатор, а като основател. Тази нужда я води в ГИТИС-Москва. Неин учител е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто не разрешават лични постановки, само че за благополучие му оставят свободата да възпитава възпитаници. Маргарита Арнаудова слага дипломната си работа, балета „ Пепеляшка ” на сцената на Казанския спектакъл за опера и балет през 1966 година Същата година става балетмайстор на Харковския научен спектакъл за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова слага огромните многоактни балети като „ Пепеляшка ”(Прокофиев), „ Легенда за любовта ”(Меликов), „ Прометей ”(Аристокесян), „ Д-р Охболи ” (Морозов) и „ Дон Жуан ” (Губаренко). В този интервал Маргарита Арнаудова слага и на българска сцена – „ Пепеляшка ” в Русе(1967), „ Бахчисарийски шадраван ”(1972) и „ Абраксас ”(1975) в Стара Загора, „ Сътворението на света ”(1974) в Софийската опера(1974).
Маргарита Арнаудова се връща в България макар сполучлива креативна кариера в Харков и Казан и напролет на 1974 година става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за режисура в тогавашното балетно студио “Арабеск ”. Дотогава през шестте години от основаването на трупата са канени единствено постановчици от чужбина, измежду които и митове в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите ѝ постановки за балет „ Арабеск ” са „ Бразилски импресии ”, муз. Вила Лобос, „ Симфония-реквием ”, муз. Красимир Кюркчийски, „ Адажио ”, муз. Албинони, „ Пасакалия ”, муз. Бах. От 1974 година тя става шеф и живописен началник на балет „ Арабеск ”.
Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск ” до гибелта си през 1994 година като построява неповторимия облик и неповторимия креативен потенциал на тази единствена за България натрупа, която се занимава целеустремено с развиването на актуалния танц, търсейки непроменяемо и българския му облик. Тя е създател на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни произведения са измежду най-големите триумфи на балет “Арабеск ”, само че и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската аудитория претърпява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от огромната класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета ”, “Хамлет ”, “Дон Жуан ”, “Прометей ”, “Абраксас ”, “Сътворението на света ”, “Жар-птица ”, “Пепеляшка ” и други Особено място в нейното творчеството и националната ни просвета заемат българските ѝ спектакли – “Нестинарка ”, “Нощта против Еньовден ”, “Легенда за езерото ”, “Корен надълбоко в небето ”, “Сянката ” и “Бариерата ” и други Наред с тях Маргарита Арнаудова основава голям брой спектакли, предопределени за младата аудитория. Сред тях са „ Равноденствие ”, муз. Жан Мишел Жар, „ Още един път за любовта ”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „ Сюита на покрива ”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „ Човекът, който обичам ”, муз. Гершуин, „ Здравей Бродуей ”, и други
Маргарита Арнаудова избира формата на едноактния балет, защото в него доста по-сбито и динамично се развива действието. Заедно със личното си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск ” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на международно ниво и усвоява непрестанно нови танцувални техники и стилове. С нея „ Арабеск ” е гастролирал в доста страни от Европа и света.
Убедена в бъдещето на актуалния танц през 1993 година, тя основава специалността балетна постановка към Нов български университет.
Името на Маргарита Арнаудова е цяла ера в актуалния танц в България. Нейното творчество и завладяващата ѝ персона, не престават осезаемо да участват в пространството на актуалния танц. На 30 юни 2021 година Маргарита Арнаудова щеше да навърши 80 години .
Балет „ Арабеск “ отбелязва тази годишнина с вечер с нейни знакови произведения на сцената на Музикалния спектакъл, 19.00 ч. За задачата особено възвръща един от най-изповедните ѝ спектакли „ Десета незавършена “, по музиката на Адажиото от 10 симфония на Густав Малер . Сценографията и костюмите са на Мария Трендафилова, неизменимият съидейник на Маргарита Арнаудова в съвсем целия ѝ креативен път. Нейни са сценографията и костюмите и на другите две пиеси във вечерта „ Нестинарка “ (възстановка Цветанка Петкова-Стойнова) и „ Болеро “.
Спектакълът е основан през 1986 година за превъзходния Бисер Деянов и солистите на Балет „ Арабеск “ Румяна Маркова, Валентина Хаджийска и Марио Пейчев. Това е балет-метафора за креативното схващане, за екзистенциалните сривове и полети на създателя. Естетски, философско-психологически театър. Възстановен е през 1995 година след гибелта на Маргарита Арнаудова. Днес 25 години след тази възстановка и 35 години след премиерата му феновете могат да видят осъществяването на едно ново потомство солисти на Балет „ Арабеск “ – Виктория Петрова, Таня Кацарова, Константина Ханджиева и напълно младия Светлозар Тинев. В ролята на Твореца особено е поканен премиер-солистът на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев.
Вечерта се открива с именитата „ Нестинарка “, която от премиерата си през 1978 година шества по българските и международни подиуми като емблема на Балет „ Арабеск “ . Култовата творба на Марин Големинов е основана през 1940 година Сюжетът на спектакъла е построен на основата на остарял национален бит – игра върху огън в деня на празника на Св.св. Константин и Елена. Пътят на спектакъла „ Нестинарка “, минава като през жарава. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, щерка на Маргарита Арнаудова и ново потомство актьори, е една от визитните картички на „ Арабеск “ и през днешния ден.
Финал на юбилейната вечер ще бъде „ Болеро “ , един от най-ярките спектакли на Балет „ Арабеск “, останали в завещание от Маргарита Арнаудова. Той постоянно е участвал в афиша на трупата, изключително в стратегиите на задграничните турнета и е взривявал публиката във всяка точка на света. " Болеро " носи мощно изразена програмност и впечатляваща атмосфера, като придвижването е стилизирано в ритъма на фламенкото. Забележително е композиционното създаване на пиесата, в което се реализира градацията на експресивността и динамичността посредством последователно наслоение в танцовия рисунък сходно на музикалната партитура, с цел да се стигне до ярка кулминационна точка с извънредно гръмък край. Първите солисти на „ Болеро “ са Румяна Маркова, Радомир Начев, Ясен Стоянов и Марио Пейчев. През години щафетата поемат Антония Докева, Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Милен Петров и непроменяемо през последните повече от 10 години Константина Ханджиева и Асен Наков, които дружно с Васил Дипчиков и Стефан Вучов можете да видите довечера.В " Артефир " гостуват Олеся Пантикина и Весела Груева преди специфичната вечер със знакови спектакли на огромната българска хореографка на сцената на Музикалния спектакъл „ Стефан Македонски “.
Чуйте диалога в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Мая Михайлова – Балет " Арабеск
Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този облик на възкръсващата хубост ще се гони с Маргарита през целия ѝ живот. Маргарита Арнаудова е приключила Държавното хореографско учебно заведение в София през 1959 година и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. Въпреки че е обещаваща балерина, Маргарита Арнаудова показва себе си не като реализатор, а като основател. Тази нужда я води в ГИТИС-Москва. Неин учител е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто не разрешават лични постановки, само че за благополучие му оставят свободата да възпитава възпитаници. Маргарита Арнаудова слага дипломната си работа, балета „ Пепеляшка ” на сцената на Казанския спектакъл за опера и балет през 1966 година Същата година става балетмайстор на Харковския научен спектакъл за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова слага огромните многоактни балети като „ Пепеляшка ”(Прокофиев), „ Легенда за любовта ”(Меликов), „ Прометей ”(Аристокесян), „ Д-р Охболи ” (Морозов) и „ Дон Жуан ” (Губаренко). В този интервал Маргарита Арнаудова слага и на българска сцена – „ Пепеляшка ” в Русе(1967), „ Бахчисарийски шадраван ”(1972) и „ Абраксас ”(1975) в Стара Загора, „ Сътворението на света ”(1974) в Софийската опера(1974). Маргарита Арнаудова се връща в България макар сполучлива креативна кариера в Харков и Казан и напролет на 1974 година става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за режисура в тогавашното балетно студио “Арабеск ”. Дотогава през шестте години от основаването на трупата са канени единствено постановчици от чужбина, измежду които и митове в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите ѝ постановки за балет „ Арабеск ” са „ Бразилски импресии ”, муз. Вила Лобос, „ Симфония-реквием ”, муз. Красимир Кюркчийски, „ Адажио ”, муз. Албинони, „ Пасакалия ”, муз. Бах. От 1974 година тя става шеф и живописен началник на балет „ Арабеск ”. Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск ” до гибелта си през 1994 година като построява неповторимия облик и неповторимия креативен потенциал на тази единствена за България натрупа, която се занимава целеустремено с развиването на актуалния танц, търсейки непроменяемо и българския му облик. Тя е създател на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни произведения са измежду най-големите триумфи на балет “Арабеск ”, само че и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската аудитория претърпява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от огромната класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета ”, “Хамлет ”, “Дон Жуан ”, “Прометей ”, “Абраксас ”, “Сътворението на света ”, “Жар-птица ”, “Пепеляшка ” и други Особено място в нейното творчеството и националната ни просвета заемат българските ѝ спектакли – “Нестинарка ”, “Нощта против Еньовден ”, “Легенда за езерото ”, “Корен надълбоко в небето ”, “Сянката ” и “Бариерата ” и други Наред с тях Маргарита Арнаудова основава голям брой спектакли, предопределени за младата аудитория. Сред тях са „ Равноденствие ”, муз. Жан Мишел Жар, „ Още един път за любовта ”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „ Сюита на покрива ”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „ Човекът, който обичам ”, муз. Гершуин, „ Здравей Бродуей ”, и други
Маргарита Арнаудова избира формата на едноактния балет, защото в него доста по-сбито и динамично се развива действието. Заедно със личното си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск ” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на международно ниво и усвоява непрестанно нови танцувални техники и стилове. С нея „ Арабеск ” е гастролирал в доста страни от Европа и света. Убедена в бъдещето на актуалния танц през 1993 година, тя основава специалността балетна постановка към Нов български университет.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ