Не мислех, че в живота ми ще има толкова нещастия. Не

...
Не мислех, че в живота ми ще има толкова нещастия.
Не
Коментари Харесай

Близките ми ме нарекоха егоистка, защото за първи път направих нещо за себе си

Не мислех, че в живота ми ще има толкоз несгоди.

Не мислех, че ще би трябвало да работя толкоз настойчиво, а вечер да рева, зарита във възглавницата си от самотност и безизходност, за следващ път пробвайки се да успокоя краката си, които ме изгаряха от болежка. Не мислех.

И всичко стартира от момента, в който изгубих брачна половинка си. Владо почина при автомобилна злополука. Не единствено че не можах да се примиря със загубата си, само че над мен висеше и голям заем. Пет години преди гибелта му го взехме да си купим апартамент.

Едно е, когато имаш две заплати, друго е, когато си самичък и имаш щерка на врата си. Трябваше да я изуча, да й осигуря храна и всичко належащо.

Дори нямах задоволително време да оплаквам за Владимир – незабавно след погребението трябваше да помисля по какъв начин да изплатя заема и да изуча щерка си.

Някак си се оправих. А след университета щерка ми ми сподели, че ще се дами. Трябвало да вдигнем женитба, да поканим доста хора, да вземем красива бяла рокля.

Отговорих, че ми виси заем на врата и не мога да погасявам и женитба. Тогава тя изпадна в нервност, съобщи, че в случай че татко й не бил починал, той щял да направи всичко за нея.

Аз самата се разстроих доста и взех още един заем, с цел да провеждам сватбата й.

Все още не знам по какъв начин живях на макарони и хляб  две години и цялата ми заплата отиваше за заемите и сметките. На щерка ми не й пукаше изключително. Тя и брачният партньор й към този момент бяха заети със своя живот, а аз продължих да заплащам.

И тогава най-накрая изгря слънце и на моята улица.

Купих си лотариен билет. Ей по този начин, просто за развлечение. А взех, че завоювах добра парична премия. Дълго време не можех да допускам.

Само с един билет съумях да изплатя всичките си заеми, оставяйки си дребна сума. Реших, че ще отида на отмора. В последна сметка го заслужавах – работих настойчиво толкоз доста години, не ядях задоволително, не спях задоволително.

Мислите ли, че родителите ми или щерка ми ме поддържаха?

Когато научиха, че съм спечелила пари, всички ме упрекнаха, че съм лакомец и безскрупулна майка. Можела съм да купя апартамент на щерка си и да продължа да се оправям с задълженията.

Но никой не се сети, че към този момент здравето не ми разрешава да работя непрекъснато и да не хапвам съвсем нищо. Та толкоз за фамилията и благодарността.

Източник: svobodnazona.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР