10 мита за Октомврийската революция
Не Ленин, а Троцки е същинският водач на комунистите Влакът с Ленин и политическите емигранти минава през Германия, което не може да стане без утвърждението на управляващите
Преди 104 години събития в Русия трансформират хода на цялата международна история. Избухналата през 1917 година така наречен Велика Октомврийска Социалистическа Революция /ВОСР/ ражда феномени и персони, които не са срещани до тогава в историята на човечеството. Ако не беше се състояла, човешката цивилизация би следвала своя път и може би нямаше петнайсетина години по-късно в Германия националсоциалистите с Адолф Хитлер да дойдат на власт, спечелили изборите, сочейки опасността Съветски съюз. Нямаше да има Втора международна война, атомна бомба, разделянето на света на два лагера, появяването на Мао Це Дун и гибелта на над 50 милиона китайци, и така нататък Хронологията може да продължи, стигайки дори до появяването на талибаните в Афганистан.Ето някои от най-популярните легенди за Октомврийската гражданска война.
Мит №1: Революцията смъква царя и отстранява монархията
Император Николай II абдикира вследствие Февруарската гражданска война. Тя избухва на 23 февруари и е резултат от неуспехите на Русия против Германия в хода на Първата международна война. Допълнителен фактор е инфлацията, икономическата рецесия разследване проточилата се война, неумението на царя и министрите му да удържат натрупалото се напрежение в страната. След Февруарската гражданска война, осъществена освен от ляво, само че и от дясно настроени политически обединения, на власт идва Временното държавно управление отпред с Александър Керенски. В началото ръководството му е признато с вдъхновение от популацията. Но в желанието си да извърши военните договорености пред съдружниците на Русия, през юни подрежда атака, която немските войски отблъскват за няколко дни и обръщат съветската армия в бягство. Това води до в допълнение напрежение в страната и избухват протести, които са потушени от армията. От друга страна, Керенски се конфронтира и с генералитета, по-конкретно с някогашния си боен министър военачалник Лавър Корнилов, който се пробва да го смъкна от власт.
Мит №2: Революцията е бунт
В първите години след 1917 година октомврийските събития са наричани прелом и въстание дори от висшите комунистически функционери като Ленин и Троцки. Чак през 1927 година - 10 години по-късно, с цел да ознаменува триумфа си, премахвайки главния си партиен конкурент Лев Троцки, Сталин назовава октомврийския бунт гражданска война.
Мит №3: Еврейски скрит план
Този мит се поражда години след революцията, когато на висши управителни постове в комунистическата партия и в държавното ръководство са назначени доста евреи или дейци с еврейски генезис. Но за този факт има разумно пояснение - по време на монархията репресиите нсрещу евреите в Русия не са необичайност. Много постоянно евреи не са били допускани до висши длъжности съзнателно поради произхода им, по места в провинцията се правили погроми над еврейски общности. Затова не трябва никого да учудва фактът, че измежду най-дейните фрагменти на болшевиките са били значително евреи, които след това заемат високи постове.
Мит №4: Превратът е осъществен с немски пари
За съществуването или отричането на този факт историците не разполагат със стопроцентови доказателства. Неоспоримо е единствено, че влакът, претрупан с 32-ма политически емигранти, измежду които и Ленин, потегля от Цюрих, Швейцария, на 9 април 1917 година и преминавайки през воюваща Германия стига до Швеция. Това без знанието и утвърждението на немските управляващи няма по какъв начин да се е случило. В Берлин с огромно внимание наблюдават завръщането на фамозния бежанец Владимир Илич в Русия. " Пристигането на Ленин мина сполучливо. Работи напълно съгласно желанията ", написа немското Главно командване в депеша до външното министерство. Сметката на германците е повече от ясна - посредством вътрешни безредици да отслабят военния напън на руснаците. След юнските протести същата година са задържани някои дейци на болшевишката партия и им е отправено обвиняване в държавна измяна, като една от уликите е, че политическата им активност е била финансирана от немското държавно управление. Събрани са 21 тома доказателства, които след революцията изчезват... Останали са единствено немски документи, само че те от правна точка са единствено индиректно доказателство за финансирането. Но ще изтъквам някои непокътнати документи, като писмото на немския статс-секретар Кюлман от 29 септември до Главната квартира: " Работата ни даде резултати. Без нашата непрекъсната поддръжка болшевишкото придвижване в никакъв случай не би достигнало този размер и въздействие, които имат сега. " Според изявления от 2007 година в списание " Дер Шпигел " новооткрити източници в архивите на немското външно министерство потвърждават, че в интервала 1914-17 година болшевиките са получили като пари и оръжие за събаряне на режима към 26 милиона райхмарки.
Мит №5: “Залповете на Аврора ”
За основаването на легенди голяма роля изиграват направените след това игрални филми и в частност лентата " Октомври " на режисьора Сергей Айзенщайн. Там крайцерът " Аврора " стреля с оръдията си по Зимния замък. Всъщност изстрелът е единствено един и е с халосен снаряд. Целта му е била да подаде сигнал за начало на преврата в 23,00 часа на 25 октомври.
Мит №6: Всенародно въстание и яростна опозиция
След августовските събития когато военачалник Корнилов се пробва да вземе властта, в Петроград съществува властови вакуум. От една страна е държавното управление, а от друга е Петроградският съвет на работническите и войнишки депутати, ръководен от Лев Троцки. По улиците на столицата се разминават бойци, правилни на режима и матроси, подкрепящи съвета, който зове за промяна на властта. Началото на метежа е сменяно няколко пъти - на 17, 21, 22 октомври. Ленин, укриващ се във Финландия, упорствал протестът да се реализира час по-скоро, само че Троцки му опонирал, че най-добре е това да се съчетае с планувания за 25 октомври Втори всерусийски конгрес на работническите и войнишки депутати и по този начин превратът да получи по-голяма поддръжка и самопризнание.В уречения ден метежниците завземат всички значими институции в съветската столица.
Остава да се завземе Зимния замък, в който заседава държавното управление. След като императорското семейство се нанася да живее и работи през 1915 година в Александровския замък в Царско село, Зимният замък е даден за военна болница. Това е било направено от Николай II като признателност за избавлението на сина му Алексей от хемофилията, която го изтезава години наред. Дворецът става образцова болница с над 200 кревати и бил не за офицерите, а единствено за бойци. В тази образцова болница се водели задграничните делегации, с цел да им се покаже високото равнище на съветската медицина. След Февруарската гражданска война, през март в част от двореца се настанява Временното държавно управление. Последните два дни преди метежа министрите не са напускали зданието, търсейки решения за проблемите на Русия. Отбраната на постройката на държавното управление се състояла от юнкери, които се развличали, пробождайки със щиковете си портретите на царя и женски батальон, огромна част от който в нощта на 25-ти октомври бил по домовете си. Реално опозиция не е имало.
Сцените от кино лентата " Октомври " на Айзенщайн с атакуващите матроси, които прескачат големите двери, са небивалица. Неголям отряд отпред с Антонов-Овсеенко влиза дори не през централния вход и чак след час блуждаене по коридорите открива по гласовете стаята, където са министрите. Арестуваните без опозиция министри са натоварени в два камиона и изпратени в Петропавловската цитадела. Призори в двореца нахлуват бойци и матроси, които с дни грабят каквото намерят и опустошават царската сбирка с защити спиртни питиета. Ето по какъв начин Джон Рийд, американски публицист, очевидец на събитията, разказва началото на болшевишката гражданска война в известната си книга " Десет дни, които раздрусаха света ": " Болшевишката гражданска война, която раздруса света, настъпи необичайно, съвсем незабелязано. Тя беше най-мирната гражданска война в света. Малки групи бойци и моряци маршируваха напосоки из столицата. Отбелязани бяха единствено няколко спорадични, инцидентни изстрели. Мъже и дами се събираха по мразовитите улици, спореха, жестикулираха и четяха последните апели и манифести. Разпространяваха се нормалните спорни клюки. По Невския проспект препускаха карети. Домакините се щураха към магазините. Консервативните петроградски вестници, които този ден излязоха както нормално, не означиха даже, че е почнала гражданска война. При съвсем цялостна липса на опозиция болшевиките окупираха телефонната станция, телеграфната работа, държавната банка и министерствата. Зимният замък, резиденцията на Временното държавно управление на Керенски, бе обкръжен. "
Мит №7: Керенски бяга, преоблечен като жена
Керенски напуща Зимния замък сутринта на 25 октомври в открит автомобил и се насочва към Гатчино, където има съсредоточени военни подкрепления, за да ги поведе към столицата, с цел да дадат отпор на анархията в града. В изявление, направено през 1966 година, Керенски декларира: " Даже в гимназиалните спектакли не съм се преобличал с рокля като момиче ".
Мит №8: Властта е взета на 25 октомври
Реално държавното управление е задържано и свалено от власт в 2,00 часа на 26 октомври. Още преди да е даден сигналът за метежа в 10 часа на 25 октомври, Военно-революционният комитет разгласява възвание " Към жителите на Русия ", в което се споделя: " Държавната власт мина в ръцете на Съвета на работническите и войнишки депутати. Делото, за което се бореше народът - предложение за либерален мир, анулация на помешчишката благосъстоятелност на земята, работен надзор над производството, основаване на Съветско държавно управление - това към този момент е направено ". Всъщност висшият орган на руската власт - Всерусийският Централен Изпълнителен Комитет и Съветът на националните комисари, са определени на 26 октомври.
Мит №9: Въстанието е дело единствено на комунистите
Участие в метежа с изключение на болшевиките взимат меншевики и есери. През 1917 година болшевиките са единствено 0,17% от популацията на Руската империя. Но за какво властта попада при поддръжниците на Ленин?! На открития на 25 октомври Втори Всерусийски конгрес на Съветите на работническите и войнишки депутати десните социалисти, дружно с депутати от други фракции, напущат форума в зак на противоречие с мегежа, който се организира. Макар и малцинство, тези представители сервират на тепсия цялата власт в ръцете на Ленин.
Мит №10: Ленин е подстрекател на въстаналите бойци и служащи
Всъщност същинският провинен за триумфа на метежа в столицата Петроград е Лев Троцки. Дълги години социалистическата историография игнорираше или заклеймяваше личността на бъдещият първи национален комисар на външните работи на Съветския съюз. Като основен конкурент и съперник на Сталин, през 1929 година е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики и идеологически очернян от формалните управляващи. Комунистическите идеолози в старанието си да угодят на " бащата на народите " стигаха до крайности - или беше заклеймяван като извънредно ляв, или коренно десен. В интерес на истината, Лейб Бронщейн (това е рожденното му име) е освен създател на израза " червен гнет ", само че и негов идеолог и подстрекател. Той е един от строителите на новата Червена войска, вкарва института на политкомисарите, а през 1919 година е създател на новосъздадения Коминтерн. Но на първо място той е професионален бунтовник, взел присъединяване в революцията от 1905 година, няколко път съден и изселван доживот в Сибир, дълги години живял в емиграция. През 1917 година се завръща в Петроград и оглавява градския Съвет на работническите и войнишки депутати. По това време Ленин е избягал във Финландия и " де факто " ролята на водач на болшевиките се извършва от Троцки. В навечерието на метежа на 12 октомври 1917 година Троцки образува Петроградския военно-революционен комитет, който е главният орган в подготовката на въстанието. Едновременно с това като един от най-хубавите комунистически оратори, Троцки пропагандира бойците от Петроградския гарнизон да преминат на страната на болшевиките, организира всекидневни манифестации пред хиляди служащи и матроси, с цел да ги стимулира да се включат в идният бунт. Меншевикът Н. Суханов в книгата си " Записки за революцията " години по-късно си спомня: " Съветската власт ще унищожи окопните премеждия. Тя ще даде земя на селяните и ще излекува душевните рани на народа. Съветското държавно управление ще даде всичко, което има в страната, на бедните и бойците в окопите. Ти, буржоа, имаш две шуби - дай едната на боеца. Имаш топли ботуши? Стой си у дома! Ботушите ти са нужни на служащия. " Залата беше в възторг и сякаш без всякакво подканяне незабавно ще запее някоя революционна ария... Предлага се резолюция: да се бием до последна капка кръв за работническо-селското дело... Кой е за? Хилядна навалица като един човек подвигна ръце. " След въстанието Троцки персонално провежда защитата на града по време на настъплението на войските на военачалник Краснов. Дори бъдещият му максимален съперник и след това палач Йосиф Сталин, на идната година споделя: " Цялата работа по практическата организация на въстанието се извършваше под непосредственото управление на ръководителя на Петроградския съвет другаря Троцки. Може с убеденост да се твърди, че за бързия преход на гарнизона на страната на препоръките и за умелото управление на Военно-революционния комитет, партията е длъжна на първо място и най-много на другаря Троцки. "
Преди 104 години събития в Русия трансформират хода на цялата международна история. Избухналата през 1917 година така наречен Велика Октомврийска Социалистическа Революция /ВОСР/ ражда феномени и персони, които не са срещани до тогава в историята на човечеството. Ако не беше се състояла, човешката цивилизация би следвала своя път и може би нямаше петнайсетина години по-късно в Германия националсоциалистите с Адолф Хитлер да дойдат на власт, спечелили изборите, сочейки опасността Съветски съюз. Нямаше да има Втора международна война, атомна бомба, разделянето на света на два лагера, появяването на Мао Це Дун и гибелта на над 50 милиона китайци, и така нататък Хронологията може да продължи, стигайки дори до появяването на талибаните в Афганистан.Ето някои от най-популярните легенди за Октомврийската гражданска война.
Мит №1: Революцията смъква царя и отстранява монархията
Император Николай II абдикира вследствие Февруарската гражданска война. Тя избухва на 23 февруари и е резултат от неуспехите на Русия против Германия в хода на Първата международна война. Допълнителен фактор е инфлацията, икономическата рецесия разследване проточилата се война, неумението на царя и министрите му да удържат натрупалото се напрежение в страната. След Февруарската гражданска война, осъществена освен от ляво, само че и от дясно настроени политически обединения, на власт идва Временното държавно управление отпред с Александър Керенски. В началото ръководството му е признато с вдъхновение от популацията. Но в желанието си да извърши военните договорености пред съдружниците на Русия, през юни подрежда атака, която немските войски отблъскват за няколко дни и обръщат съветската армия в бягство. Това води до в допълнение напрежение в страната и избухват протести, които са потушени от армията. От друга страна, Керенски се конфронтира и с генералитета, по-конкретно с някогашния си боен министър военачалник Лавър Корнилов, който се пробва да го смъкна от власт.
Мит №2: Революцията е бунт
В първите години след 1917 година октомврийските събития са наричани прелом и въстание дори от висшите комунистически функционери като Ленин и Троцки. Чак през 1927 година - 10 години по-късно, с цел да ознаменува триумфа си, премахвайки главния си партиен конкурент Лев Троцки, Сталин назовава октомврийския бунт гражданска война. Мит №3: Еврейски скрит план
Този мит се поражда години след революцията, когато на висши управителни постове в комунистическата партия и в държавното ръководство са назначени доста евреи или дейци с еврейски генезис. Но за този факт има разумно пояснение - по време на монархията репресиите нсрещу евреите в Русия не са необичайност. Много постоянно евреи не са били допускани до висши длъжности съзнателно поради произхода им, по места в провинцията се правили погроми над еврейски общности. Затова не трябва никого да учудва фактът, че измежду най-дейните фрагменти на болшевиките са били значително евреи, които след това заемат високи постове.
Мит №4: Превратът е осъществен с немски пари
За съществуването или отричането на този факт историците не разполагат със стопроцентови доказателства. Неоспоримо е единствено, че влакът, претрупан с 32-ма политически емигранти, измежду които и Ленин, потегля от Цюрих, Швейцария, на 9 април 1917 година и преминавайки през воюваща Германия стига до Швеция. Това без знанието и утвърждението на немските управляващи няма по какъв начин да се е случило. В Берлин с огромно внимание наблюдават завръщането на фамозния бежанец Владимир Илич в Русия. " Пристигането на Ленин мина сполучливо. Работи напълно съгласно желанията ", написа немското Главно командване в депеша до външното министерство. Сметката на германците е повече от ясна - посредством вътрешни безредици да отслабят военния напън на руснаците. След юнските протести същата година са задържани някои дейци на болшевишката партия и им е отправено обвиняване в държавна измяна, като една от уликите е, че политическата им активност е била финансирана от немското държавно управление. Събрани са 21 тома доказателства, които след революцията изчезват... Останали са единствено немски документи, само че те от правна точка са единствено индиректно доказателство за финансирането. Но ще изтъквам някои непокътнати документи, като писмото на немския статс-секретар Кюлман от 29 септември до Главната квартира: " Работата ни даде резултати. Без нашата непрекъсната поддръжка болшевишкото придвижване в никакъв случай не би достигнало този размер и въздействие, които имат сега. " Според изявления от 2007 година в списание " Дер Шпигел " новооткрити източници в архивите на немското външно министерство потвърждават, че в интервала 1914-17 година болшевиките са получили като пари и оръжие за събаряне на режима към 26 милиона райхмарки.
Мит №5: “Залповете на Аврора ”
За основаването на легенди голяма роля изиграват направените след това игрални филми и в частност лентата " Октомври " на режисьора Сергей Айзенщайн. Там крайцерът " Аврора " стреля с оръдията си по Зимния замък. Всъщност изстрелът е единствено един и е с халосен снаряд. Целта му е била да подаде сигнал за начало на преврата в 23,00 часа на 25 октомври. Мит №6: Всенародно въстание и яростна опозиция
След августовските събития когато военачалник Корнилов се пробва да вземе властта, в Петроград съществува властови вакуум. От една страна е държавното управление, а от друга е Петроградският съвет на работническите и войнишки депутати, ръководен от Лев Троцки. По улиците на столицата се разминават бойци, правилни на режима и матроси, подкрепящи съвета, който зове за промяна на властта. Началото на метежа е сменяно няколко пъти - на 17, 21, 22 октомври. Ленин, укриващ се във Финландия, упорствал протестът да се реализира час по-скоро, само че Троцки му опонирал, че най-добре е това да се съчетае с планувания за 25 октомври Втори всерусийски конгрес на работническите и войнишки депутати и по този начин превратът да получи по-голяма поддръжка и самопризнание.В уречения ден метежниците завземат всички значими институции в съветската столица.
Остава да се завземе Зимния замък, в който заседава държавното управление. След като императорското семейство се нанася да живее и работи през 1915 година в Александровския замък в Царско село, Зимният замък е даден за военна болница. Това е било направено от Николай II като признателност за избавлението на сина му Алексей от хемофилията, която го изтезава години наред. Дворецът става образцова болница с над 200 кревати и бил не за офицерите, а единствено за бойци. В тази образцова болница се водели задграничните делегации, с цел да им се покаже високото равнище на съветската медицина. След Февруарската гражданска война, през март в част от двореца се настанява Временното държавно управление. Последните два дни преди метежа министрите не са напускали зданието, търсейки решения за проблемите на Русия. Отбраната на постройката на държавното управление се състояла от юнкери, които се развличали, пробождайки със щиковете си портретите на царя и женски батальон, огромна част от който в нощта на 25-ти октомври бил по домовете си. Реално опозиция не е имало.
Сцените от кино лентата " Октомври " на Айзенщайн с атакуващите матроси, които прескачат големите двери, са небивалица. Неголям отряд отпред с Антонов-Овсеенко влиза дори не през централния вход и чак след час блуждаене по коридорите открива по гласовете стаята, където са министрите. Арестуваните без опозиция министри са натоварени в два камиона и изпратени в Петропавловската цитадела. Призори в двореца нахлуват бойци и матроси, които с дни грабят каквото намерят и опустошават царската сбирка с защити спиртни питиета. Ето по какъв начин Джон Рийд, американски публицист, очевидец на събитията, разказва началото на болшевишката гражданска война в известната си книга " Десет дни, които раздрусаха света ": " Болшевишката гражданска война, която раздруса света, настъпи необичайно, съвсем незабелязано. Тя беше най-мирната гражданска война в света. Малки групи бойци и моряци маршируваха напосоки из столицата. Отбелязани бяха единствено няколко спорадични, инцидентни изстрели. Мъже и дами се събираха по мразовитите улици, спореха, жестикулираха и четяха последните апели и манифести. Разпространяваха се нормалните спорни клюки. По Невския проспект препускаха карети. Домакините се щураха към магазините. Консервативните петроградски вестници, които този ден излязоха както нормално, не означиха даже, че е почнала гражданска война. При съвсем цялостна липса на опозиция болшевиките окупираха телефонната станция, телеграфната работа, държавната банка и министерствата. Зимният замък, резиденцията на Временното държавно управление на Керенски, бе обкръжен. " Мит №7: Керенски бяга, преоблечен като жена
Керенски напуща Зимния замък сутринта на 25 октомври в открит автомобил и се насочва към Гатчино, където има съсредоточени военни подкрепления, за да ги поведе към столицата, с цел да дадат отпор на анархията в града. В изявление, направено през 1966 година, Керенски декларира: " Даже в гимназиалните спектакли не съм се преобличал с рокля като момиче ". Мит №8: Властта е взета на 25 октомври
Реално държавното управление е задържано и свалено от власт в 2,00 часа на 26 октомври. Още преди да е даден сигналът за метежа в 10 часа на 25 октомври, Военно-революционният комитет разгласява възвание " Към жителите на Русия ", в което се споделя: " Държавната власт мина в ръцете на Съвета на работническите и войнишки депутати. Делото, за което се бореше народът - предложение за либерален мир, анулация на помешчишката благосъстоятелност на земята, работен надзор над производството, основаване на Съветско държавно управление - това към този момент е направено ". Всъщност висшият орган на руската власт - Всерусийският Централен Изпълнителен Комитет и Съветът на националните комисари, са определени на 26 октомври.
Мит №9: Въстанието е дело единствено на комунистите
Участие в метежа с изключение на болшевиките взимат меншевики и есери. През 1917 година болшевиките са единствено 0,17% от популацията на Руската империя. Но за какво властта попада при поддръжниците на Ленин?! На открития на 25 октомври Втори Всерусийски конгрес на Съветите на работническите и войнишки депутати десните социалисти, дружно с депутати от други фракции, напущат форума в зак на противоречие с мегежа, който се организира. Макар и малцинство, тези представители сервират на тепсия цялата власт в ръцете на Ленин.
Мит №10: Ленин е подстрекател на въстаналите бойци и служащи
Всъщност същинският провинен за триумфа на метежа в столицата Петроград е Лев Троцки. Дълги години социалистическата историография игнорираше или заклеймяваше личността на бъдещият първи национален комисар на външните работи на Съветския съюз. Като основен конкурент и съперник на Сталин, през 1929 година е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики и идеологически очернян от формалните управляващи. Комунистическите идеолози в старанието си да угодят на " бащата на народите " стигаха до крайности - или беше заклеймяван като извънредно ляв, или коренно десен. В интерес на истината, Лейб Бронщейн (това е рожденното му име) е освен създател на израза " червен гнет ", само че и негов идеолог и подстрекател. Той е един от строителите на новата Червена войска, вкарва института на политкомисарите, а през 1919 година е създател на новосъздадения Коминтерн. Но на първо място той е професионален бунтовник, взел присъединяване в революцията от 1905 година, няколко път съден и изселван доживот в Сибир, дълги години живял в емиграция. През 1917 година се завръща в Петроград и оглавява градския Съвет на работническите и войнишки депутати. По това време Ленин е избягал във Финландия и " де факто " ролята на водач на болшевиките се извършва от Троцки. В навечерието на метежа на 12 октомври 1917 година Троцки образува Петроградския военно-революционен комитет, който е главният орган в подготовката на въстанието. Едновременно с това като един от най-хубавите комунистически оратори, Троцки пропагандира бойците от Петроградския гарнизон да преминат на страната на болшевиките, организира всекидневни манифестации пред хиляди служащи и матроси, с цел да ги стимулира да се включат в идният бунт. Меншевикът Н. Суханов в книгата си " Записки за революцията " години по-късно си спомня: " Съветската власт ще унищожи окопните премеждия. Тя ще даде земя на селяните и ще излекува душевните рани на народа. Съветското държавно управление ще даде всичко, което има в страната, на бедните и бойците в окопите. Ти, буржоа, имаш две шуби - дай едната на боеца. Имаш топли ботуши? Стой си у дома! Ботушите ти са нужни на служащия. " Залата беше в възторг и сякаш без всякакво подканяне незабавно ще запее някоя революционна ария... Предлага се резолюция: да се бием до последна капка кръв за работническо-селското дело... Кой е за? Хилядна навалица като един човек подвигна ръце. " След въстанието Троцки персонално провежда защитата на града по време на настъплението на войските на военачалник Краснов. Дори бъдещият му максимален съперник и след това палач Йосиф Сталин, на идната година споделя: " Цялата работа по практическата организация на въстанието се извършваше под непосредственото управление на ръководителя на Петроградския съвет другаря Троцки. Може с убеденост да се твърди, че за бързия преход на гарнизона на страната на препоръките и за умелото управление на Военно-революционния комитет, партията е длъжна на първо място и най-много на другаря Троцки. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ