Животът в социалните мрежи
Не издържате и ден без да влезете в обичаната си обществена мрежа, да научите последните клюкини към виртуалните ви другари, да разглеждате фотоси на познати и изцяло непознати хора, да обявите на висок глас (всечетене) какво вършиме или ви вълнува сега и поради това не се отдалечавате за дълго от компютъра или прозорливо сте конфигурирали на телефона си мобилна версия. По всичко проличава, че профилът ви в обществената мрежа е вашето второ „ аз ”.
Това е мотив да се замислим какво са обществените уеб сайтове за нас – дневник или успореден живот? Действително ли вършат животът ни по-интересен и въобще нужни ли са, и по-важното – на кого?
Нашият облик в мрежата
Попълвайки профила си в обществения уебсайт, ние сътворяваме избран облик, който повече или по-малко се разминава с нашата действителна персона и в това няма нищо неприятно. Освободени от рестриктивните мерки на действителността, там можем да сме такива, каквито желаеме да бъдем. Слагаме най-закачливите си (дори скандални) фотоси, сътворяваме завладяващи статуси, споделяме мнението си по всевъзможни въпроси.
Но този PR от време на време може да ни изиграе неприятна смешка, да вземем за пример при кандидатстване за работа. Все повече работодатели изследват бъдещите си чиновници в Интернет, защото нито CV-то, нито даже персоналната среща дават действителна визия за „ странностите ” на претендента. И в случай че в профила ви се мъдрят прекомерно предизвикателни фотоси или свидетелства за алкохолни изстъпления, това може да стане причина, да бъдете зачеркнати от листата.
Но даже да не сте в графата претендент, а към този момент потвърдил се чиновник, началството може да хвърля по едно око на второто ви „ аз ”. Така шефа може да узнае за ваши бъдещи професионални проекти, несъответствуващи детайлности от персоналния ви живот, да прочете мнения, в които злословите към него или към сътрудниците си или най-малкото да види, че прекарвате целия си работен ден в мрежата.
Личната информация в обществените мрежи
Повечето обществени уеб сайтове имат настройки за отбрана на профила и по този начин можем да създадем информацията в него налична само за другари. Но постоянно измежду приятелите ни се промъкват хора, които даже не познаваме, не рядко с цел да слухтят или с цел да ни увещават да купим това или това. Трябва да внимаваме както кого причисляваме, по този начин и какво публикуваме в страницата си, с цел да не превърнем играчката в плачка. Кратката история на обществените уеб сайтове към този момент изобилства с разкази за сгащени в невярност, приключване на корпоративна информация и провалени покупко-продажби.
Забавление или взаимозависимост
Пристрастеността към обществените мрежи е тип интернет-зависимост, само че доста по-конкретна, а нейният опиат е любознанието. Те са елементарен и комфортен метод да „ надничаме ” в живота на другите хора. Разглеждайки първо профилите на своите другари, а по-късно на приятелите на техните другари, можем да прекараме часове и даже цели дни. Това е едно самобитно реалити шоу, безкраен сериал, изпълнен с премеждия, нещастия и комизъм. Но и в това няма нищо неприятно, стига действителният ни живот да бъде по-пълноценен и цветен от виртуалния.
Това е мотив да се замислим какво са обществените уеб сайтове за нас – дневник или успореден живот? Действително ли вършат животът ни по-интересен и въобще нужни ли са, и по-важното – на кого?
Нашият облик в мрежата
Попълвайки профила си в обществения уебсайт, ние сътворяваме избран облик, който повече или по-малко се разминава с нашата действителна персона и в това няма нищо неприятно. Освободени от рестриктивните мерки на действителността, там можем да сме такива, каквито желаеме да бъдем. Слагаме най-закачливите си (дори скандални) фотоси, сътворяваме завладяващи статуси, споделяме мнението си по всевъзможни въпроси.
Но този PR от време на време може да ни изиграе неприятна смешка, да вземем за пример при кандидатстване за работа. Все повече работодатели изследват бъдещите си чиновници в Интернет, защото нито CV-то, нито даже персоналната среща дават действителна визия за „ странностите ” на претендента. И в случай че в профила ви се мъдрят прекомерно предизвикателни фотоси или свидетелства за алкохолни изстъпления, това може да стане причина, да бъдете зачеркнати от листата.
Но даже да не сте в графата претендент, а към този момент потвърдил се чиновник, началството може да хвърля по едно око на второто ви „ аз ”. Така шефа може да узнае за ваши бъдещи професионални проекти, несъответствуващи детайлности от персоналния ви живот, да прочете мнения, в които злословите към него или към сътрудниците си или най-малкото да види, че прекарвате целия си работен ден в мрежата.
Личната информация в обществените мрежи
Повечето обществени уеб сайтове имат настройки за отбрана на профила и по този начин можем да създадем информацията в него налична само за другари. Но постоянно измежду приятелите ни се промъкват хора, които даже не познаваме, не рядко с цел да слухтят или с цел да ни увещават да купим това или това. Трябва да внимаваме както кого причисляваме, по този начин и какво публикуваме в страницата си, с цел да не превърнем играчката в плачка. Кратката история на обществените уеб сайтове към този момент изобилства с разкази за сгащени в невярност, приключване на корпоративна информация и провалени покупко-продажби.
Забавление или взаимозависимост
Пристрастеността към обществените мрежи е тип интернет-зависимост, само че доста по-конкретна, а нейният опиат е любознанието. Те са елементарен и комфортен метод да „ надничаме ” в живота на другите хора. Разглеждайки първо профилите на своите другари, а по-късно на приятелите на техните другари, можем да прекараме часове и даже цели дни. Това е едно самобитно реалити шоу, безкраен сериал, изпълнен с премеждия, нещастия и комизъм. Но и в това няма нищо неприятно, стига действителният ни живот да бъде по-пълноценен и цветен от виртуалния.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ