Не е трудно да се забележи, че днес децата съзряват

Не е мъчно да се забележи, че през днешния ден децата съзряват на по-ранна възраст от нас в нашето време. Да, времената са други, децата са други, ние сме разнообразни от нашите родители и даже не става дума за физическо развиване. Всичко се случва доста бързо - за нас, за тях. Неподготвени, комплицирани, стъпваме изкривено, тревожим се. Колкото по-дълго си затваряме за тези подранили съгласно нашите упования промени, толкоз по-изостанали и отчуждени ще сме от децата, когато те навлязат в същината на пубертета. А когато на 17 години пред нас се изправи изцяло чужд човек, можем да виним само себе си.

От виновността няма по какъв начин да избягаме, знам, постоянно ще има нещо, за което да съжаляваме и да се упрекваме, само че в случай че през цялото време на тази комплицирана възраст не се опитаме да разбираме и опознаваме личните си деца, след това в действителност ще е прекомерно късно. А от време на време отчуждението е най-малкият проблем, с който можем да се сблъскаме. Голяма част от случаите на меланхолия, тревога, паник офанзиви, хранителни разстройства, зависимости, разхвърлян секс, трафик на хора, проституция и детска престъпност се дължи на неприятните и нездравословни връзки с родителите, на фамилната среда.

“Задачата да отгледаме душевно балансиран, положителен и убеден младеж е непостижимо тежка, невъзможна задача. Но за какво я одобряваме като задача. ”

Така наподобява в профил, на прага на пубертета, само че единствено в случай че се дистанцираме от този интервал, когато не се стремим да разбираме и да сме част от процеса. Би било хубаво да го изживяваме дружно с децата, да не се откъсваме в ролята на последна инстанция. Той е част и от нашето порастване като родители, късмет да бъдем по-близки, да се разбираме. Нима не прекосяваме и ние през интервал, белким не съзряваме и ние?

Искаме ли да сме сами в този миг, когато се приближаваме към междинната възраст? Всеки един родител ще си признае, че в никакъв случай не се е чувствал толкоз неуспешен и нищожен, в сравнение с след спор с младеж, след затръшната врата, когато се среща с мълчанието и детето му прави всичко допустимо, с цел да го нарани. Защото в фамилията е по този начин - знаем по какъв начин да се нараняваме най-болезнено.

Здравословна връзка с нашето дете преди пубертета

Всичко стартира от нас и преосмислянето на ролята ни. От нашата бдителност и адаптивност. От вникването в това, което стартира да се случва. Ако ние считаме детето си за задоволително скъпо и забавно като персона, цялост от ползи, характер, мироглед, разнообразни от нашите, не като наша проекция, ще видим по кое време то стартира да се трансформира. Обратно - в случай че го считаме за нашето малко момченце или момиченце, което все едно през вчерашния ден се учеше да върви, няма и да разберем нищо, което се случва с него. Приемете, че детето пораства, трансформира се и ще се трансформира в нещо непознато и за вас самите. Извикайте в себе си интерес и предпочитание да бъдете очевидец на тази смяна. Прегърнете я, приемете я. Това е първата стъпка на доверие посред ви - вашата доброжелателност и податливост да го виждате същински.



Преодолявайки себе си, се учим от тях. Децата в тази възраст изпитват границите си, изпитват и нашите. Нашето 9-годишно момиче ще стартира да опонира, да не бъде чинно, както до преди. Първосигнално ще желаяме да стъпчем тази опозиция, да се наложим от горната страна, да има наказване, скандал. Премълчете първичната си реакция и се попитайте каква е повода за този протест. Вероятно то е комплицирано и не знае по какъв начин да реагира. Вероятно желае да разбере какъв брой автономия може да получи, до къде може да стигне. Не крещете и не наказвайте - разговаряйте. Странно е чувството, когато властта се изплъзва, когато те нямат потребност от нас физически. Но " властта " се трансформира - те не ни търсят да ги нахраним и изкъпем, а за съвет и помощ. И това е златна опция да се свържем с тях на последващо над физическото равнище. По-зряло, по-осъзнато.

“Отказът от нашето свръх-его, от мисълта за децата като наше продължение, е един от невероятните уроци на родителството. ”

Уважавайте новопоявилия се блян към персонално пространство. Свикнали сме да гушкаме децата, да ги гъделичкаме, да играем с тях на пода. Особено татковците обичат тези игри. Децата, които до през вчерашния ден са се катерили по нас, желаят независимо персонално пространство. Не желаят да бъдат гушкани, изключително на обществено място, нервират се на гъделичкането и бурните игри, не желаят да бъдат щипани по бузите от непознати и да се здрависват, да " дават пет " и така нататък Уважете това, не ги карайте. Децата обичат да се усамотяват в стаята си, да се откъсват с телефона или с компютъра, с книга, да рисуват, някои към момента играят. Оставете ги на тяхната си компания. Нека бъдат във връзка със себе си.

Нейните дребни драми ще станат ваши огромни драми. Момичетата се социализират като възрастни по-рано от момчетата. Те подражават тъкмо в тази възраст на майките си, копират връзки, построяват подчиненост, сходна на тази на възрастните. Имат най-хубави приятелки, кръгове и кроят интриги, враждуват даже. В пре-тийн възрастта момчетата към момента играят като равни и дружно. Но при девойките ги има тези безкрайни разкази кой с кого се е скарал, кой какво споделил, по какъв начин погледнал. В детайлности и безпределно отегчително, правилно. В офиса или в фамилията си евентуално имате същите драми вие самите и по никакъв начин не ви е до техните " стихии в чаша вода ". Но изслушвайте ги, бъдете умишлено в обстановките им - за тях това са съществени прекарвания. Направете това изпитание и то ще ви се отблагодари - тя ще ви показа с наслада за първия си цикъл, за проблемите с момчетата и с приятелките, за действителни и рискови обстановки.

Намирайте удачни занимания за момчетата. Момчетата на 9-11 години имат по детски сила за всичко. Те не се занимават с интриги, не се обособяват на мини групички с вътрешен кодекс. Те играят, скачат, заниманията им със смарт телефони, в случай че щете, за още на равнище игри, до момента в който девойките употребяват към този момент свободно обществени мрежи. Помогнете на момчето да пласира тази сила - в екипен спорт, занимание. Да открива себе си в по-екстровертни занимания, в случай че това е темпераментът му - готвене, четене, шах, плуване. Момчетата би трябвало да стъпят в пубертета с възприятие за значителност каквито са. Че са признати с всичките им страни и няма едностранчиви упования да са спортни водачи, математически гении, мощни и неустрашими. Те не са длъжни да се разпознават с визиите за неустрашимост, които имаме ние, а да намират лични. Така, когато един ден се почустват застрашени от по-силни момчета, от тормоз и експанзия, те да имат вътрешната убеденост, че има място в тях, което никой не може да доближи, тъй като са се приели изцяло.



Винаги се стремете към акуратни, транспарантни правила, в които не сте равнопоставени. Либералното образование учи, че децата са самостоятелни персони, които ние би трябвало да одобряваме със същото почитание и съвестност, което демонстрираме към възрастните. Това не е по този начин -

“децата и родителите не са равнопоставени. Родителите имат повече житейски опит, по-устойчиви са душевен, управляват се и се себереализират по-ясно. ”

Децата са в развой на превръщането в такива. Затова е значимо вие да очертавате разпоредбите. Важно е те да ги следват и да получават подучване за това. Да оказват помощ у дома, да бъдат независими, да се грижат за растения, домашни любимци. Родителски престиж не значи родителска авторитарност. Гъвкавост е нужна, схващане, чуване, само че с тях вървят и поредност и неотстъпчивост. Така дружно разработвате ясни правила за другарство, рамка, която е удобна за всички.

Обичайте детето си и просто му показвайте, че го харесвате, че е готино за вас. В пре-тийн възрастта децата схващат, че има цялостен един огромен свят, в който са като изгубени. Те търсят себеутвърждаване и непосредственост, оглеждат се за ролеви модели. Макар още потребността да не е толкоз мъчителна, както е в пубертета и след него, тъкмо към 9-11 година възраст вие би трябвало да изпреварите събитията. Правете похвали на децата - няма жив човек, който да не е сензитивен към тях. Как се обличат, по какъв начин сресват косата си. Колко е хубава рисунката и по какъв начин са си подредили стаята. В същото време би трябвало да е пределно ясно, че похвалата и комплиментът са основателни. Децата се стараят и търсят утвърждение, само че най-вече се радват, когато умерено и рационално им разбираем по какъв начин може да го създадат по-добре, да стане по-красиво. Така те получават тласък, виждат по какъв начин се развиват, по какъв начин могат да ни се харесат. И жадуват за по-голямата хвалба, за комфорта на нашето утвърждение.

Децата имат изострени сетива към нас, ние сме първата бариера за превъзмогване по пътя им на порастване. Затова те реагират бурно на несправедливи оценки, неучтивост, голословна рецензия. Не ги залъгвайте, не приспивайте вниманието им, не омаловажавайте реакциите им. Това затъпява инстинктите им и намалява самооценката. Последното нещо, което би основало душевно балансиран, положителен и убеден младеж.