Детето ми се срамува от мен
Не е нужно да ви го споделя, само че вие го знаете. Начинът, по който ви пренебрегва пред приятелите си, по какъв начин не отвръща на погледа ви на обществени места и избира да не сте един до друг. И да, става дума за прелестната възраст на пубертета.
Нищо не е в положение да нарани толкоз доста родител, колкото срама на личното му дете от него самия. Искано, раждано, гледано, кърмено, ден след ден. Всички заболявания, всички първи неща – първи зъб, първи рожден ден, първи клас и ние сме все там, до тях. С цената на какво – ние си знаем, само че има ли смисъл да го акцентираме? Не! Само можем да се надяваме, един ден сами да схванат какво е.
“А ето, по какъв начин ден след ден, грижливо отгледаното ни дете се променя в човек, който не познаваме и който не ни е доста приветлив. Пубертетът е неизбежен, само че би трябвало ли да се стига до там – до позор? Довчера тичаше за всяка дребна сръдня на площадката, а в този момент – не желае и да ни огледа. Защо? ”
Пубертетът е интервалът в живота, в който децата стават възрастни и с цел да стане това, те би трябвало да се освободят от родителския престиж, който ние по този начин грижливо сме градили до този миг. Колкото е по-силен, толкоз по-тежко минава всичко. Тогава те се обръщат към своя другарски кръг като най-близкото място, където да потърсят и градят своята идентичност. Дотук добре, само че какво се обърква?
Децата пробват разнообразни способи да се освободят от нас, от време на време прибягват до печални крайности. В объркаността си каква тактика да имат към нас, в личната си неустановеност, случва се по този начин, че ни нараняват по метод, за който знаят, че боли – любовта ни към тях. Къде умишлено, къде – не. Намразват музиката ни, приятелите ни, подлагат на критика правилата ни, тръшкат порти, бягат от вкъщи – всичко, за което знаят, че ще ни заболи.
Увлечени от връстниците си, те отдават значение на външния си тип, на кодовете за достъп в избрана среда. В множеството случаи в техните очи сме старомодни, с остарели обноски и скучни лафове. Дори и да имаме порядъчен усет за каквото и да е, децата няма да го харесват, само че до момента в който едни си кажат. „ Мама е старомодна и скучна, само че добре, какво ме интересува, значим съм аз ” и ще пренебрегват, други ще ви се подиграват и ще ви намират смешни.
“И опираме до основата – до връзката, която имаме с нашето дете и какъв брой устойчива е тя във времето. Дали сме подхождали с почитание, дали сме заслужили доверие, дали го чуваме и виждаме същото наше дете, което сякаш толкоз добре познаваме. ”
Да си върнем доверието на тинейджъра
Постарайте се да опознаете вашия тинейджър с всичките си благоприятни условия и без предубеждения, подигравка. С кой дружи, къде вървят, какво слуша или чете. Без знание няма да по какъв начин да намерите метода към него.
Не се паникьосвайте и запазете успокоение. Ако задачата на детето ви в действителност е да ви нарани, то не би трябвало да схваща, че я е постигнало, нали. Защото това единствено ще го въодушеви за още по-силни удари. Когато запазите самообладание, вие не се държите някое дете едно от компанията му, а както то в действителност желае да се държите – като родител.
Не изменяйте на себе си. В желанието да заслужат утвърждението на младежите доста родители „ се подмладяват ”. Сменят дрешника, метода си на живот, приятелския си кръг и така нататък Това единствено ще докара в допълнение пренебрежение към „ мама пък почнала да се прави на млада ”. Лицемерието в докарването пред детето ще го подразни и ще затвърди мнението му, че възрасните са неискрени.
Но погледнете сериозно на себе си. Как се обличате, по какъв начин носите косата си – въобще – поддържате ли външния си тип настоящ. Става дума и за вашето самоуважение, за метода, по който гледате на себе си – с грижа и обич. Ако обновите дрешника съгласно усета си, разширите обществения си кръг и ползите си, това ще ви се отрази изцяло, даже и на брака ви.
И несъмнено, поговорете с детето си по въпроса – умерено и без обвинявания, без самосъжаление „ Аз всичко върша за теб, а ти по какъв начин се държиш ”. Обяснете му по какъв начин се чувствате и се постарайте да се разберете претекстовете му. Искреността може да го обърка и смути първоначално, което е добър старт за прекрасен открит диалог. Може би ще не помни за момент тийнейджърското си театралничене и самомнение и ще проведете един откровен, пълностоен разговор.
Преди всичко – не оставяйте нещата по този начин. Детето ви да ви отбягва, да се срами и да ви иронизира. Това може да отмине и да е единствено въодушевление, само че може да е знак за скъсаната връзка посред ви.
Нищо не е в положение да нарани толкоз доста родител, колкото срама на личното му дете от него самия. Искано, раждано, гледано, кърмено, ден след ден. Всички заболявания, всички първи неща – първи зъб, първи рожден ден, първи клас и ние сме все там, до тях. С цената на какво – ние си знаем, само че има ли смисъл да го акцентираме? Не! Само можем да се надяваме, един ден сами да схванат какво е.
“А ето, по какъв начин ден след ден, грижливо отгледаното ни дете се променя в човек, който не познаваме и който не ни е доста приветлив. Пубертетът е неизбежен, само че би трябвало ли да се стига до там – до позор? Довчера тичаше за всяка дребна сръдня на площадката, а в този момент – не желае и да ни огледа. Защо? ”
Пубертетът е интервалът в живота, в който децата стават възрастни и с цел да стане това, те би трябвало да се освободят от родителския престиж, който ние по този начин грижливо сме градили до този миг. Колкото е по-силен, толкоз по-тежко минава всичко. Тогава те се обръщат към своя другарски кръг като най-близкото място, където да потърсят и градят своята идентичност. Дотук добре, само че какво се обърква?
Децата пробват разнообразни способи да се освободят от нас, от време на време прибягват до печални крайности. В объркаността си каква тактика да имат към нас, в личната си неустановеност, случва се по този начин, че ни нараняват по метод, за който знаят, че боли – любовта ни към тях. Къде умишлено, къде – не. Намразват музиката ни, приятелите ни, подлагат на критика правилата ни, тръшкат порти, бягат от вкъщи – всичко, за което знаят, че ще ни заболи.
Увлечени от връстниците си, те отдават значение на външния си тип, на кодовете за достъп в избрана среда. В множеството случаи в техните очи сме старомодни, с остарели обноски и скучни лафове. Дори и да имаме порядъчен усет за каквото и да е, децата няма да го харесват, само че до момента в който едни си кажат. „ Мама е старомодна и скучна, само че добре, какво ме интересува, значим съм аз ” и ще пренебрегват, други ще ви се подиграват и ще ви намират смешни.
“И опираме до основата – до връзката, която имаме с нашето дете и какъв брой устойчива е тя във времето. Дали сме подхождали с почитание, дали сме заслужили доверие, дали го чуваме и виждаме същото наше дете, което сякаш толкоз добре познаваме. ”
Да си върнем доверието на тинейджъра
Постарайте се да опознаете вашия тинейджър с всичките си благоприятни условия и без предубеждения, подигравка. С кой дружи, къде вървят, какво слуша или чете. Без знание няма да по какъв начин да намерите метода към него. Не се паникьосвайте и запазете успокоение. Ако задачата на детето ви в действителност е да ви нарани, то не би трябвало да схваща, че я е постигнало, нали. Защото това единствено ще го въодушеви за още по-силни удари. Когато запазите самообладание, вие не се държите някое дете едно от компанията му, а както то в действителност желае да се държите – като родител. Не изменяйте на себе си. В желанието да заслужат утвърждението на младежите доста родители „ се подмладяват ”. Сменят дрешника, метода си на живот, приятелския си кръг и така нататък Това единствено ще докара в допълнение пренебрежение към „ мама пък почнала да се прави на млада ”. Лицемерието в докарването пред детето ще го подразни и ще затвърди мнението му, че възрасните са неискрени. Но погледнете сериозно на себе си. Как се обличате, по какъв начин носите косата си – въобще – поддържате ли външния си тип настоящ. Става дума и за вашето самоуважение, за метода, по който гледате на себе си – с грижа и обич. Ако обновите дрешника съгласно усета си, разширите обществения си кръг и ползите си, това ще ви се отрази изцяло, даже и на брака ви. И несъмнено, поговорете с детето си по въпроса – умерено и без обвинявания, без самосъжаление „ Аз всичко върша за теб, а ти по какъв начин се държиш ”. Обяснете му по какъв начин се чувствате и се постарайте да се разберете претекстовете му. Искреността може да го обърка и смути първоначално, което е добър старт за прекрасен открит диалог. Може би ще не помни за момент тийнейджърското си театралничене и самомнение и ще проведете един откровен, пълностоен разговор. Преди всичко – не оставяйте нещата по този начин. Детето ви да ви отбягва, да се срами и да ви иронизира. Това може да отмине и да е единствено въодушевление, само че може да е знак за скъсаната връзка посред ви.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ