Харесва ми да живея сам, признава Ники Илиев пред премиерата на Завръщане
- Не е ли необичайно един софиянец да направи първия въобще филм в толкоз фотогеничен град като Пловдив и за Пловдив, при съществуването на такива локални режисьори като Митовски и Гочев?
- Много е необичайно и стана инцидентно. Седяхме с Башар (б.р. Рахал) и мислехме какъв филм да създадем. Той сподели, че би трябвало да бъде леко прочувствен, нещо за изчезващите къщи, за паметта. Аз държах да бъде занимателна история. Той се чудеше къде да го създадем. И в този миг и на двамата ни хрумна по едно и също време Пловдив, тъй като е покрай София, тъй като е хубав и колкото и необичайно да е – не е експлоатиран в киното въобще или напълно незадълбочено. Чак след това се сетихме, че е европейска културна столица и се обърнахме към фондацията, която организира самодейността. Оттам към този момент имаха план Ягодова луна на упоменатия Гочев, само че имаше закъснение. Тогава звънна Орлин и ни сподели, че има ОК за първия плаващ концерт и би било ужасно да стане част от кино лентата, което и направихме, като взаимно си помогнахме. И всичко ни се получи.
- Наложи ли се да се преместите в Пловдив и да поживеете там, с цел да го усетите, преди да извършите филм за него?
- Да, два месеца и половина живях в Пловдив. Наехме първо къща в Марково, което не знаех, че е тамошният Бевърли хилс. Бях си с кучето, а и Башар остави неговото. После взехме къща в Стария град. Живях самичък с кучето в нея – прелестна огромна къща, тъкмо до Античния спектакъл.
- Толкова ли продължиха фотосите – два месеца и половина?
- Снимахме 1 месец. Но трябваше преди този момент да приготвя и да провеждам доста неща – затваряне на улици, на гарата. Общината и Министерство на вътрешните работи доста ми помогнаха на място, което ми се случва за първи път.
- Вярно ли е, че актьорите се навиват да снимат, без да знаят какъв брой ще вземат във Вашите продукции?
- В предходните филми го е имало, примерно в Нокаут. Аз не работя с Националния кино център, с цел да имаме 1 милион лв. в касата и да мога да предлагам пари. Аз предлагам функции. Този път бяхме трима копродуценти с Башар и Богомил Грозев. Филмът ни отново е по-евтин от държавните, само че бяхме доста по-сигурни с бюджета. Иначе тази година като артист участвах в 5 кино лентата, заплатиха ми за 1, само че когато ти помагаш на сътрудник, след това той ти оказва помощ – то действително по този начин се случва и имам опит - и става една добра бартерна договорка.
- А на себе си плащате ли?
- По принцип не си заплащам, в случай че не остане нещо като % от облагите. Досега не съм имал обаче подобен случай, нека този път се получи.
- За какво, с изключение на за Пловдив, е филмът?
- За завръщането към себе си, към корените, за бягството към условното благополучие, което звучи прекомерно метафизичен, само че е разказано занимателно. Идеята ми беше, че всички считаме, че сменим ли мястото или индивида до нас, може да променим всичко. Защо търсим щастието другаде, а не в себе си?!
- Не сте ли мислили в този смисъл за сериозен, каквото и да значи това, филм?
- Не знам. Нокаут беше някакъв опит. Все си споделя – идващият ми филм ще бъде сериозен. Гоня собствен личен жанр – занимателното в композиция със съществени неща. Правя мой род. Любимите ми режисьори са такива, работят по този начин.
- Снимате Орлин в толкоз филми, същински другари ли сте с него и с другите, или е единствено работа?
- Покрай фотосите с хората ставаме другари. И с Орлин сме. Но се пробвам да разгранича нещата. Да има баланс, с цел да има и win-win договорка – и двете страни да печелят. Приятелството постоянно оказва помощ за крайния резултат.
- Винаги се движите в центъра на София самичък с кучето си – поза ли е това или Ви харесва да бъдете самичък?
- Кучето е неизбежно да го отвеждам заран и вечер. В момента пребивавам самичък. Което ми харесва. Не е поза. Не е вкарване на тайнственост в обществения облик. Даже открих по какъв начин да бъзда самичък да ми бъде потребно. Винаги се движа със слушалки. Но не чувам музика. Слушам аудиокниги. В момента е Законът на човешката природа на Робърт Грийн на британски. Отразява ми се готино и ми трансформира метода на мислене.
- Изморително ли е човек постоянно да бъде във форма?
- Изморително е. Ставам в 6, сядам пред компютъра. Излизам с кучето – тичаме, след това съм на лостовете. 3-4 пъти в седмицата настрана упражнявам. Вечер вършим единствено разходки с кучето. И съблюдавам FASTING – най-общо е да ядеш в границите на 8 часа в денонощието – примерно от 11 до 19 часа. Организмът си дърпа от запасите, основно от мазнините, през останалото време. Във кино лентата Завръщане играя треньор и трябваше да бъда в суперформа. 1 месец фотоси си позволявах 1 хранене в ден, на терен – единствено пиле, варени яйца. И по този начин всеки ден. В един миг човек привиква и просто не му се яде.
- На какво е отплата фактът, че се занимавате с бойни спортове?
- Компенсират ми експанзията, изкарвам отрицателната сила. Всеки от нас има тъмна, отрицателна страна. Хубаво е човек да бъде наясно с това и със себе си. Аз тичам от спорове в всекидневието си. Чрез спорта си го изкарвам. Пък и си ме кефи.
- Защо не извършите филм за София, по какъв начин Ви се вижда градът и кои са Вашите места в него?
- София ми харесва. Без да имам политически желания, поддържам това, което прави кметът Фандъкова, тъй като виждам резултат. Любимите ми места са Кучешкият парк зад Хилтън, парк Здраве до бул. България, където са лостовете, на които си върша упражненията. И изобщо, цялата зона към НДК. Тепърва мисля да върша филм за София, тъй като до момента ми изглеждаше прекомерно разумно.
Борис Ангелов
- Много е необичайно и стана инцидентно. Седяхме с Башар (б.р. Рахал) и мислехме какъв филм да създадем. Той сподели, че би трябвало да бъде леко прочувствен, нещо за изчезващите къщи, за паметта. Аз държах да бъде занимателна история. Той се чудеше къде да го създадем. И в този миг и на двамата ни хрумна по едно и също време Пловдив, тъй като е покрай София, тъй като е хубав и колкото и необичайно да е – не е експлоатиран в киното въобще или напълно незадълбочено. Чак след това се сетихме, че е европейска културна столица и се обърнахме към фондацията, която организира самодейността. Оттам към този момент имаха план Ягодова луна на упоменатия Гочев, само че имаше закъснение. Тогава звънна Орлин и ни сподели, че има ОК за първия плаващ концерт и би било ужасно да стане част от кино лентата, което и направихме, като взаимно си помогнахме. И всичко ни се получи.
- Наложи ли се да се преместите в Пловдив и да поживеете там, с цел да го усетите, преди да извършите филм за него?
- Да, два месеца и половина живях в Пловдив. Наехме първо къща в Марково, което не знаех, че е тамошният Бевърли хилс. Бях си с кучето, а и Башар остави неговото. После взехме къща в Стария град. Живях самичък с кучето в нея – прелестна огромна къща, тъкмо до Античния спектакъл.
- Толкова ли продължиха фотосите – два месеца и половина?
- Снимахме 1 месец. Но трябваше преди този момент да приготвя и да провеждам доста неща – затваряне на улици, на гарата. Общината и Министерство на вътрешните работи доста ми помогнаха на място, което ми се случва за първи път.
- Вярно ли е, че актьорите се навиват да снимат, без да знаят какъв брой ще вземат във Вашите продукции?
- В предходните филми го е имало, примерно в Нокаут. Аз не работя с Националния кино център, с цел да имаме 1 милион лв. в касата и да мога да предлагам пари. Аз предлагам функции. Този път бяхме трима копродуценти с Башар и Богомил Грозев. Филмът ни отново е по-евтин от държавните, само че бяхме доста по-сигурни с бюджета. Иначе тази година като артист участвах в 5 кино лентата, заплатиха ми за 1, само че когато ти помагаш на сътрудник, след това той ти оказва помощ – то действително по този начин се случва и имам опит - и става една добра бартерна договорка.
- А на себе си плащате ли?
- По принцип не си заплащам, в случай че не остане нещо като % от облагите. Досега не съм имал обаче подобен случай, нека този път се получи.
- За какво, с изключение на за Пловдив, е филмът?
- За завръщането към себе си, към корените, за бягството към условното благополучие, което звучи прекомерно метафизичен, само че е разказано занимателно. Идеята ми беше, че всички считаме, че сменим ли мястото или индивида до нас, може да променим всичко. Защо търсим щастието другаде, а не в себе си?!
- Не сте ли мислили в този смисъл за сериозен, каквото и да значи това, филм?
- Не знам. Нокаут беше някакъв опит. Все си споделя – идващият ми филм ще бъде сериозен. Гоня собствен личен жанр – занимателното в композиция със съществени неща. Правя мой род. Любимите ми режисьори са такива, работят по този начин.
- Снимате Орлин в толкоз филми, същински другари ли сте с него и с другите, или е единствено работа?
- Покрай фотосите с хората ставаме другари. И с Орлин сме. Но се пробвам да разгранича нещата. Да има баланс, с цел да има и win-win договорка – и двете страни да печелят. Приятелството постоянно оказва помощ за крайния резултат.
- Винаги се движите в центъра на София самичък с кучето си – поза ли е това или Ви харесва да бъдете самичък?
- Кучето е неизбежно да го отвеждам заран и вечер. В момента пребивавам самичък. Което ми харесва. Не е поза. Не е вкарване на тайнственост в обществения облик. Даже открих по какъв начин да бъзда самичък да ми бъде потребно. Винаги се движа със слушалки. Но не чувам музика. Слушам аудиокниги. В момента е Законът на човешката природа на Робърт Грийн на британски. Отразява ми се готино и ми трансформира метода на мислене.
- Изморително ли е човек постоянно да бъде във форма?
- Изморително е. Ставам в 6, сядам пред компютъра. Излизам с кучето – тичаме, след това съм на лостовете. 3-4 пъти в седмицата настрана упражнявам. Вечер вършим единствено разходки с кучето. И съблюдавам FASTING – най-общо е да ядеш в границите на 8 часа в денонощието – примерно от 11 до 19 часа. Организмът си дърпа от запасите, основно от мазнините, през останалото време. Във кино лентата Завръщане играя треньор и трябваше да бъда в суперформа. 1 месец фотоси си позволявах 1 хранене в ден, на терен – единствено пиле, варени яйца. И по този начин всеки ден. В един миг човек привиква и просто не му се яде.
- На какво е отплата фактът, че се занимавате с бойни спортове?
- Компенсират ми експанзията, изкарвам отрицателната сила. Всеки от нас има тъмна, отрицателна страна. Хубаво е човек да бъде наясно с това и със себе си. Аз тичам от спорове в всекидневието си. Чрез спорта си го изкарвам. Пък и си ме кефи.
- Защо не извършите филм за София, по какъв начин Ви се вижда градът и кои са Вашите места в него?
- София ми харесва. Без да имам политически желания, поддържам това, което прави кметът Фандъкова, тъй като виждам резултат. Любимите ми места са Кучешкият парк зад Хилтън, парк Здраве до бул. България, където са лостовете, на които си върша упражненията. И изобщо, цялата зона към НДК. Тепърва мисля да върша филм за София, тъй като до момента ми изглеждаше прекомерно разумно.
Борис Ангелов
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ