Хламидия може да се крие зад пневмонията
Не чакайте Неволята да ви помогне, когато се разболеете
„ Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо, мощно, по-благотворно и положително за живота в бъдещето от куп положителни сомени, изключително за детството, за дома. Хората ни приказват доста за образованието, само че един добър заветен спомен, непокътнат от детството, е най-хубавото обучение “, споделя Фьодор Достоевски.
Няма спор, че случките от детството греят най-ярко в съзнанието ни. Те са първите образци и уроци, които не сме могли да осъзнаем поради нежната си възраст. И тъкмо заради тази причина се оказват с най-голямо въздействие върху живота ни в бъдеще. Детството е прелестен момент, само че не за всчики. Някои го изживяват като приказка, а други – като същински призрачен сън. Зависи какво ти е отредила ориста, която, както споделя Сенека, " рядко препречва пътя на умния човек “! Определение, което много ни убягва в последните години. Не че такива хора към този момент няма, просто са малко. Естествено изводът е изработен на база безумната действителност, с която се сблъскваме. По-точно тази, касаеща актуалното държание на хората, от което по всичко проличава, че бездушието е висша форма на битие. Днес всеки гледа себе си и персоналния си интерес, без да се интересува от положението и възприятията на другия. Единственото, което се показва, е проформа състрадание, тъй като някой някъде е споделил, че това е демонстрация на усет и прави положително усещане. Но за какво би трябвало да се вършим на заинтригувани, когато в действителност не сме? На кого е нужно това двуличие? Вероятно отговрът на въпроса се крие в изпитваното възприятие на боязън да не би някой да ни уточни за неприятен образец. Нищо, че такива има под път и над път. А това, че неглижираме и се вършим, че не ги виждаме, по никакъв метод не заличава наличието им. Мнозина от нас си спомнят по какъв начин в детските години родителите, с изключение на с персонален образец, ни възпитаваха и благодарение на скъпите поучителни притчи и приказки. Една от тях бе тази за Неволята. Героите бяха двама братя, изпълняващи заръката на своя родител да отидат без него за дърва в гората, само че в случай че срещнат компликация, да извикат Неволята. Неразбрали смисъла на бащиния съвет, когато каруцата се счупила, синовете дълго викали и чакали Неволята да пристигна, с цел да им помогне. Това продължава досега, в който осъзнали, че чудо няма да се случи и сами би трябвало да се оправят с казуса. От тази остаряла позабравена приказка обаче освен децата могат да извлекат поука. И по всичко проличава, че може би за доста зрели люде е целесъобразно да си я напомнят. Неволята е сателит в живота на мнозина от нас, само че малко на брой съумяват да осъзнаят, че няма кой да пристигна да свърши работата вместо тях, да поеме отговорността или да смъкна тежестта от плещите им. И че първата крачка би трябвало да създадат първо те. Факт, изключително мощно годен в подтекста на всичките болести, които ни преследват. Същите, изменящи метода ни на живот и влияещи върху решенията, които вземаме.
Житейският избор може да бъде повлиян и даже стеснен поради куп стресови събития
Диагностицирането на заболяване трансформира живота във физически, психически и обществен проект
като първичните вести за диагнозата постоянно са пагубни за душeвността.
Основните промени, по формулировка, изискват хората да одобряват новите условия, както и да премислят целите си. За жал здравето се првръща в подобен едвам когато е разтърсено и е на път да изчезне. Но безспорно една от диагнозите, която съществено трансформира метода на битие, е хламидията. Много постоянно срещано заболяване, излъчено най-вече по сексуален път. Често я назовават „ тиха зараза “, тъй като множеството хора не осъзнават, че я имат. Точно заради тази й специфичност тя изцяло „ тихо “
може да докара до неплодородие, извънматочна бременност или хронична тазова болежка
при нежния пол. Изчислява се, че хламидията покосява повече от 2,8 милиона души всяка година и си остава най-често срещаната диагноза при полово дейни младежи. Повече от половината от всички покосени са на възраст от 18 до 24 години.
Ако не се лекува, хламидията може да докара до трайно увреждане на репродуктивната система.
При дамите може да се популяризира в матката или фалопиевите тръби и да аргументи тазово-възпалително заболяване. Но разновидностите на хламидията не са една или две. И те не се лимитират само и единствено с половото предаване на болестта.
Един от вариантите, присъщ за пернатите, е също толкоз рисков за индивида. Става дума за Chlamydia psittaci - грам-отрицателен вътреклетъчен организъм, дразнещ заболяването пситакоза. Птиците са главният контейнер, само че също по този начин и домашните животни могат да бъдат носители.
При хората най-често предизвиква респираторни инфекции с друга тежест
Заразяването се случва след поемане на патогена, след което той се популяризира по кръвния поток, като в последна сметка доближава до алвеолите и ретикулоендотелните кафези на черния дроб и далака. Обуславя се лимфоцитна възпалителна реакция, зараждаща в алвеолите и интерстициума на белите дробове. Това води до удебеляване и оток на интерстициалните тъкани и алвеоларните стени. Понякога се появява некроза. Алвеоларните пространства са изпълнени с течност, червени кръвни кафези и лимфоцити. Тези промени са присъщите белези, които отличават пситакозата от други типове респираторни болести. Въпреки, че е присъща за дихателната система Chlamidia psittaci би могла да засегне бъбреци, слезка, централна нервна система, сърце и т.н, както и да протече атипично - единствено с температура, и главоболие. Важно конкретизиране е, че един път попаднала в организма и достигнала до съответните органи, C. Psittaci стартира цикъл на наново размножаване под въздействието на отделяните отрови, което пък е повода за появяването на дегенеративни промени в засегнатите органи. Инкубационният интервал на инфекцията, провокирана от Chlamidia psittaci, би могъл да трае от една до четири седмици. Като началото на инфекцията нормално е остро и се характеризира с развиване на извънредно висока температура, настинка, миалгия, артралгия, адинамия, изпотяване. Наблюдават се също бодърствуване, главоболие, гадене, повръщане, занимателен пулс. След 3-4 дни поражда суха кашлица, съпроводена от болки в гърдите. В началото е налице краниофарингеален синдром, последван от появяването на клинична картина на първична атипична пневмония със сухи или влажни хрипове.
При рентегеново излседване се следят данни за интерстициална пневмония
В основите на белите дробове се следят сенки с неправилна форма, нормално едностранни, и уголемение на околохилусната сянка. Пситакозата се развива под остра и хронична клинична форма. И при двете би трябвало да се взема поради, че тя постоянно освен предизвика, само че и се комбинира с пневмонията, като по този метод насочва лекуването в неправилна посока. Макар затруднения да не се следят постоянно в клиничната процедура, то те биха могли да се показват в тромбофлебити, перикардити, миокардити, плеврити, полиневрити, енцефаломиелити, кератити, хепатити, ДИК-синдром, остра бъбречна непълнота и други Заболяването, което в предишното е отнемало 20-50% от живота на избранниците си поради продължителния реконвалесцентен интервал и множеството рецидиви, през днешния ден сполучливо се терапевтира благодарение на антибиотици. Стига, несъмнено, да разберем за него в точния момент.
И помнете: „ Правилното решение, взето със забавяне, се трансформира в неточност! - Лий Якока
„ Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо, мощно, по-благотворно и положително за живота в бъдещето от куп положителни сомени, изключително за детството, за дома. Хората ни приказват доста за образованието, само че един добър заветен спомен, непокътнат от детството, е най-хубавото обучение “, споделя Фьодор Достоевски.
Няма спор, че случките от детството греят най-ярко в съзнанието ни. Те са първите образци и уроци, които не сме могли да осъзнаем поради нежната си възраст. И тъкмо заради тази причина се оказват с най-голямо въздействие върху живота ни в бъдеще. Детството е прелестен момент, само че не за всчики. Някои го изживяват като приказка, а други – като същински призрачен сън. Зависи какво ти е отредила ориста, която, както споделя Сенека, " рядко препречва пътя на умния човек “! Определение, което много ни убягва в последните години. Не че такива хора към този момент няма, просто са малко. Естествено изводът е изработен на база безумната действителност, с която се сблъскваме. По-точно тази, касаеща актуалното държание на хората, от което по всичко проличава, че бездушието е висша форма на битие. Днес всеки гледа себе си и персоналния си интерес, без да се интересува от положението и възприятията на другия. Единственото, което се показва, е проформа състрадание, тъй като някой някъде е споделил, че това е демонстрация на усет и прави положително усещане. Но за какво би трябвало да се вършим на заинтригувани, когато в действителност не сме? На кого е нужно това двуличие? Вероятно отговрът на въпроса се крие в изпитваното възприятие на боязън да не би някой да ни уточни за неприятен образец. Нищо, че такива има под път и над път. А това, че неглижираме и се вършим, че не ги виждаме, по никакъв метод не заличава наличието им. Мнозина от нас си спомнят по какъв начин в детските години родителите, с изключение на с персонален образец, ни възпитаваха и благодарение на скъпите поучителни притчи и приказки. Една от тях бе тази за Неволята. Героите бяха двама братя, изпълняващи заръката на своя родител да отидат без него за дърва в гората, само че в случай че срещнат компликация, да извикат Неволята. Неразбрали смисъла на бащиния съвет, когато каруцата се счупила, синовете дълго викали и чакали Неволята да пристигна, с цел да им помогне. Това продължава досега, в който осъзнали, че чудо няма да се случи и сами би трябвало да се оправят с казуса. От тази остаряла позабравена приказка обаче освен децата могат да извлекат поука. И по всичко проличава, че може би за доста зрели люде е целесъобразно да си я напомнят. Неволята е сателит в живота на мнозина от нас, само че малко на брой съумяват да осъзнаят, че няма кой да пристигна да свърши работата вместо тях, да поеме отговорността или да смъкна тежестта от плещите им. И че първата крачка би трябвало да създадат първо те. Факт, изключително мощно годен в подтекста на всичките болести, които ни преследват. Същите, изменящи метода ни на живот и влияещи върху решенията, които вземаме.
Житейският избор може да бъде повлиян и даже стеснен поради куп стресови събития
Диагностицирането на заболяване трансформира живота във физически, психически и обществен проект
като първичните вести за диагнозата постоянно са пагубни за душeвността.
Основните промени, по формулировка, изискват хората да одобряват новите условия, както и да премислят целите си. За жал здравето се првръща в подобен едвам когато е разтърсено и е на път да изчезне. Но безспорно една от диагнозите, която съществено трансформира метода на битие, е хламидията. Много постоянно срещано заболяване, излъчено най-вече по сексуален път. Често я назовават „ тиха зараза “, тъй като множеството хора не осъзнават, че я имат. Точно заради тази й специфичност тя изцяло „ тихо “
може да докара до неплодородие, извънматочна бременност или хронична тазова болежка
при нежния пол. Изчислява се, че хламидията покосява повече от 2,8 милиона души всяка година и си остава най-често срещаната диагноза при полово дейни младежи. Повече от половината от всички покосени са на възраст от 18 до 24 години.
Ако не се лекува, хламидията може да докара до трайно увреждане на репродуктивната система.
При дамите може да се популяризира в матката или фалопиевите тръби и да аргументи тазово-възпалително заболяване. Но разновидностите на хламидията не са една или две. И те не се лимитират само и единствено с половото предаване на болестта.
Един от вариантите, присъщ за пернатите, е също толкоз рисков за индивида. Става дума за Chlamydia psittaci - грам-отрицателен вътреклетъчен организъм, дразнещ заболяването пситакоза. Птиците са главният контейнер, само че също по този начин и домашните животни могат да бъдат носители.
При хората най-често предизвиква респираторни инфекции с друга тежест
Заразяването се случва след поемане на патогена, след което той се популяризира по кръвния поток, като в последна сметка доближава до алвеолите и ретикулоендотелните кафези на черния дроб и далака. Обуславя се лимфоцитна възпалителна реакция, зараждаща в алвеолите и интерстициума на белите дробове. Това води до удебеляване и оток на интерстициалните тъкани и алвеоларните стени. Понякога се появява некроза. Алвеоларните пространства са изпълнени с течност, червени кръвни кафези и лимфоцити. Тези промени са присъщите белези, които отличават пситакозата от други типове респираторни болести. Въпреки, че е присъща за дихателната система Chlamidia psittaci би могла да засегне бъбреци, слезка, централна нервна система, сърце и т.н, както и да протече атипично - единствено с температура, и главоболие. Важно конкретизиране е, че един път попаднала в организма и достигнала до съответните органи, C. Psittaci стартира цикъл на наново размножаване под въздействието на отделяните отрови, което пък е повода за появяването на дегенеративни промени в засегнатите органи. Инкубационният интервал на инфекцията, провокирана от Chlamidia psittaci, би могъл да трае от една до четири седмици. Като началото на инфекцията нормално е остро и се характеризира с развиване на извънредно висока температура, настинка, миалгия, артралгия, адинамия, изпотяване. Наблюдават се също бодърствуване, главоболие, гадене, повръщане, занимателен пулс. След 3-4 дни поражда суха кашлица, съпроводена от болки в гърдите. В началото е налице краниофарингеален синдром, последван от появяването на клинична картина на първична атипична пневмония със сухи или влажни хрипове.
При рентегеново излседване се следят данни за интерстициална пневмония
В основите на белите дробове се следят сенки с неправилна форма, нормално едностранни, и уголемение на околохилусната сянка. Пситакозата се развива под остра и хронична клинична форма. И при двете би трябвало да се взема поради, че тя постоянно освен предизвика, само че и се комбинира с пневмонията, като по този метод насочва лекуването в неправилна посока. Макар затруднения да не се следят постоянно в клиничната процедура, то те биха могли да се показват в тромбофлебити, перикардити, миокардити, плеврити, полиневрити, енцефаломиелити, кератити, хепатити, ДИК-синдром, остра бъбречна непълнота и други Заболяването, което в предишното е отнемало 20-50% от живота на избранниците си поради продължителния реконвалесцентен интервал и множеството рецидиви, през днешния ден сполучливо се терапевтира благодарение на антибиотици. Стига, несъмнено, да разберем за него в точния момент.
И помнете: „ Правилното решение, взето със забавяне, се трансформира в неточност! - Лий Якока
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ