Ами, ако... - няколко капана по пътя към успеха
Най-вероятно сте получавали голям брой упътвания по какъв начин да постигнете триумф. Не се опасявайте от неуспеха! Победете отлагането! Вярвайте в себе си! Не губете от взор огромната картина! Звучи ли ви познато? Истината е, че въпреки тези препоръки да са извънредно потребни, от време на време те не са задоволителни. Понякога нещото, което ни оказва помощ да вървим напред, не очевидно за нашите очи.
Комбинирайки моят тридесет годишен опит в бизнеса дружно с нещата, които съм научил от изявленията с сполучливи бизнесмени и мениджъри, аз съумях да разпознавам няколко клопката, в които може да попаднете, до момента в който преследвате триумфа. Тези потайни психически привички ни пречат да реализираме нещата, които желаеме. Ето няколко от тях:
1. Не забелязвате какъв брой сте сполучливи в реалност
Какво бихте си помислили, в случай че ви кажа, че към този момент сте постигнали огромна част от триумфа, който преследвате? Най-малкото има огромна възможност да сте по-успешни, в сравнение с си мислите. Открих това до момента в който организирах изявленията за изследване, което назовавам „ Уравнението на щастието “. Формулата е следната: щастието = действителността минус упованията. Истинското благополучие се реализира, когато нещата, които се случват във вашия живот, надминават вашите упования. Ако би трябвало да продължим с уравненията, то с цел да увеличите щастието си би трябвало да намалите упованията си или да подобрите действителността си.
Това, което ме изуми, когато организирах тези изявленията, бе големия брой на хората, които подценяват своята реалност и не правят оценка какъв брой добра е обстановката, в която се намират. Същото важи и за преследването на триумфа – ние сме по-успешни, в сравнение с мислим, и би трябвало да бъдем признателни за това, което имаме.
2. Вярвате, че другите са по сполучливи, в сравнение с са в действителност
Лесно е човек да заживее в заблудата, че всички към него са сполучливи, а единствено той е неуспех. Тук не става въпрос за липса на убеденост, страх от провал или концепцията, че не влагате задоволително старания в работата си. Това е просто предложение, което се трансформира във факт, стига да си го повторите задоволително пъти.
„ Има изцяло непознато равнище на триумф, което в никакъв случай няма да доближи. Нещата просто стоят по този метод “, може да си казвате - без капака страст и размисъл.
Така с времето стартирате да понижавате летвата на триумфа, към която се стремите, и един тип превръщате концепцията си, че другите са по-успешни, в самореализиращото се знамение.
3. Не отделяте задоволително време на проблемите
Тази точка е контраст на обичайните препоръки, които евентуално сте чували - не си губете времето с отминали проблеми и не опитвайте да бъдете перфекционист. Това е добър съвет, само че опитът ми демонстрира, че хората не преодоляват проблемите си, в случай че не им отделят задоволително време и размисъл, с цел да ги схванат по-добре. Както обичам да споделям, разбраният проблем е позволен проблем. Желанието да продължим напред, пренебрегвайки неуспехите си, води до загуба на доста време и старания, както и до отсрочване на крайния триумф.
4. Приемате непознати избрания за това какво значи да бъдеш сполучлив
Това се случва когато слушате всички останали, само че се вслушвате в личния си глас. С течение на времето несъзнателно приемате дефиницията за триумф, основана на вижданията на останалите, и си я поставяте като цел. Проблемът тук е, че вие просто не можете да намерите същата мотивация и пристрастеност в преследването на цел, която по своята същина не е ваша, и надлежно не успявате да достигнете даже до този „ неестествен триумф “.
