“Най-важно е човек да вярва в собствените си сили и

“Най-важно е човек да има вяра в личните си сили и благоприятни условия. Трябва да познаваш и добре себе си, тъй като високо в планината е нужна мощна душeвност. Освен това е значима и позитивната конфигурация. Ако не вярваш, че ще се качиш на върха, нямаш късмет ”. Това сподели в изявление за БГНЕС известният български планинар Атанас Скатов.

Само преди дни Скатов се завърна от следващата си сполучлива експедиция, в която за към два месеца изкачи сполучливо три осемхилядника – Канчендзьонга (8586 м), Гешербрум I (8080 м) и Гешербрум II (8035 м). Така той е стъпил към този момент на общо девет от върховете с височина над 8000 м над морското ниво, като му остават още пет, с цел да извърши фантазията си за Хималайската корона.

Алпинистът обаче няма доста време за отмора, тъй като наесен се отравя на ново тестване за тялото и мозъка му – връх Даулагири (8172 м) в Непал, който е седми по височина на планетата.

„ Така го взех решение на връщане от Пакистан, другояче за тази година проектът е изпълнен. Трябваше да си дойда на 12 август, само че тъй като това стана две седмици по-рано, имам време да си умря и да се приготвя за есенния сезон “, сподели Скатов.

Алпинистът не крие, че последната, а и всяка друга експедиция е била изпълнена и с доста компликации. „ Когато си на експедиция, не знаеш даже след 5 минути какво ще се случи. Възможно е да зародят всевъзможни обстановки и би трябвало да се взимат бързи и верни решения “, показа той, а за образец даде дългите и изтощителни трекинги до базовия лагер, процеса на адаптация, разредения О2 във високата планина, както и ниските температури във височинните лагери през нощта.

„ Когато пристигнеш на базовия лагер на някой връх, ти си цялостен с сила. Всеки ден адаптацията ти пораства, само че силата ти понижава. Когато тръгнеш към върха, към този момент нямаш толкоз доста сила, тъй като от 5000 м нагоре организмът не се възвръща. За това е доста мъчно “, изясни Скатов.

Той е безапелационен в едно – планината е рискова, а в нея всеки би трябвало да умее добре да преценя личните си благоприятни условия.

„ Човешкото тяло не е GSM, на екрана на който да забележим какъв брой % му е батерията. Това би трябвало да го чувстваш и преценяваш с опит. Да усещаш какъв брой сили имаш за върха, както и ще можеш ли по-късно да слезеш от там “, предизвестява Скатов, тъй като слизането постоянно е по-опасно от изкачването.

Към всички, които желаят да се занимават алпинизъм, той насочва простички препоръки – да се вслушват във вътрешния си глас и да не бързат. Не е срамно човек даже да се откаже от някой връх. Самият той го е правил няколко пъти, тъй като животът съгласно него е най-голямата полезност и не трябва да бъде пожертван, макар че рисковете в планината за на всички места.

Алпинистът обаче не катери върхове самоцелно, а с това насочва обръщение за нуждата от запазване на природата. „ Населението нараства. В момента хората се хранят щедро с месо и животинска храна, само че това ще бъде невероятно след 50 години, да вземем за пример. Повече от 60% от селскостопанските площи се употребяват за изхранване на животните. Ние храним животните, а след това ние се храним с тях. По този метод се изпомпват ужасно доста запаси ”, счита той. Промените в климата елементарно се следят отвисоко. На експедицията си до Гешербрум I и II Атанас Скатов вижда по какъв начин пътят е опустошен на няколко места от придошлата вода, в резултат на размразяване на ледниците в планината. Преди три години пък той прави трекинг в региона, а връщайки се тази пролет вижда, че едно цяло планинско езеро липсва.

„ Хората да станат по-добри, по-човечни и да си оказват помощ един на различен. В България сме съвършен образец за разцепление. Когато се обединим и всеки даде от себе си, тогава нещата ще се трансформират “, прикани българският планинар. /БГНЕС