Най-светлият район на планетата-джудже Церера, намиращ се в центъра на

...
Най-светлият район на планетата-джудже Церера, намиращ се в центъра на
Коментари Харесай

На Церера може би има хидротермална активност!

Най-светлият регион на планетата-джудже Церера, намиращ се в центъра на мистериозния кратер Окатор, има най-високата централизация на карбонати спрямо което и да е друго място в цялата Слънчева система. Този резултат е оповестен в една от двете нови научни публикации по отношение на произхода на Церера.

“За пръв път виждаме подобен вид материал в такива огромни количества където и да е в Слънчевата система ”, оповестява Мария Кристина Де Санктис, водещ създател на последното изследване, оповестено в Нейчър. Де Санктис управлява активността на спектрометъра на автоматизираната междупланетна станция “Доун ”, който работи във забележимата и инфрачервена област на електромагнитния набор.

Кратерът Окатор е на 80 милиона години. Това се води относително млада възраст за кратер. Той е с ширина 92 километра. Куполовидната светла конструкция в центъра на кратера е покрита с материал, който отразява огромна част от попадналата върху него светлина, и има радиални и концентрични фрактури.

Съгласно изследването на Де Санктис, главният минерал в тоси ярък район е натриев карбонат, който се среща на Земята в зони с хидротермална интензивност. Изглежда, че минералът на Церера идва от вътрешността й, тъй като няма по какъв начин да е доставен от метеорит. Откритието довежда до съмнение, че температурите навътре в Церера са по-високи, в сравнение с в началото се смяташе. Възможно е метеорит да е блъснал Церера и да е оказал помощ за изваждането на материала от вътрешната страна, само че учените са уверени, че вътрешен развой е изиграл огромна роля.

Нещо повече, резултатите демонстрират, че под повърхността на Церера е имало течна вода в околните геологични столетия! Солите може би са остатъци от океан или локализирани водни басейни, които са достигнали до повърхността и са замръзнали преди милиони години.

“Минералите, които намерихме в централния район на Окатор, изискват изменящото деяние на водата ”, споделя Де Санктис. “Наличието на карбонати поддържа концепцията, че Церера е имала вътрешна хидротермална интензивност, която е избутала минералите на повърхността в границите на Окатор ”.

Миналата година в изследване на Де Санктис, оповестено отново в Нейчър, беше докладвано, че повърхността на Церера съдържа амонячни филосиликати, т.е. глини, съдържащи амоняк. Понеже амонякът се среща в огромни количества във външната Слънчева система, откритието поддържа теорията, че Церера може би се е формирала наоколо до орбитата на Нептун и по-късно е мигрирала във вътрешността. Другата, различна доктрина, допуска следното – Церера се е формирала във вътрешната Слънчева система, само че материалът е попаднал вторично от външната.

Съгласно новите резултати в центъра на Окатор има амониев хлорид или амониев бикарбонат. Това в допълнение удостоверява, че Церера е родственица на ледените луни във външната Слънчева система. Амонякът, както и натриевият карбонат и натриевият бикарбонат, са били открити преди време в пламъците на гейзерите на Енцелад, една от луните на Юпитер.

Резултатите удостоверяват, че Церера е подобаваща за проучване в областта на астробиологията.

Екипът на “Доун ” е разгласил и изследване за структурата на външния пласт на Церера в Нейчър Геосайънс, основано на фотоси от камерата. Проучването с водещ създател Майкъл Бланд удостоверява, че множеството от най-големите кратери на Церера са дълбоки повече от 2 километра спрямо околния терен, което значи, че не са се деформирали с течение на милиардите години. Значителните дълбочини демонстрират, че подповърхностият пласт не съдържа повече от 40% лед във връзка с размера и останалата част е комбинация от скали и материали с ниска компактност като соли или клатрати. Наличието на някои плитки кратери допуска, че може да има вариации на леденото и скално съдържимо под повърхността.

Автоматичната междупланетна станция “Доун ” е изстреляна през 2007 година. През 2011 година “Доун ” идва в орбита към протопланетата Веста, а от 2015 година работи към Церера. Това са двете най-големи тела в астероидния пояс на Слънчевата система. На борда на “Доун ” има още гориво и учените оферират в скоро време станцията да се насочи към някой различен метеорит. Ако това стане, “Доун ” ще се трансформира в същински Вояджър на астероидния пояс!

За повече информация по отношение на най-новите открития: НАСА

Източник: cosmos.1.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР