Най-страшният ден в живота на Милена е този, в който

Най-страшният ден в живота на Милена е този, в който вследствие на побой от брачна половинка й постъпва в болница със спукан череп. В началото следващият скандал е единствено лека дрязга. Съпругът й я посещава на работното място, очевидно пийнал. Започва с експанзия единствено в думите, само че раздразнението му последователно пораства, макар желанието на Милена да потуши абсурда. Поводите са разнообразни – измислени и преекспонирани (държала се безочливо, отговаряла му), битови (прибрала се по-късно предния ден, готвела лошо) и така нататък Няма спомен по какъв начин от речевия конфликт се стига до боричкане в стената. Помни обаче, че го е молила да престане и е плакала доста. От възможни по-трагични последици я избавят сътрудниците й. Те са принудени да проявят физическа мощ, с цел да отделят насилника от жертвата му. Наглост, безсрамие или просто несъответстващо държание, той изискал самичък да я закара до болничното заведение. Отпратили го у дома.

Голяма част от насилниците постоянно употребяват алкохола, с изключение на с цел да извинят държанието си, и с цел да дискредитират жертвата, като й вменят отговорност за случилото се. Една част от тях смятат обстоятелството, че са били пияни по време на побоя за спомагателна, само че не и съществена причина за нападателната демонстрация. Други пък напълно отхвърлят да са били неспособни да се управляват. В спомените им обаче изплува друга реалност – плод на обремененото от алкохола схващане, а не действителната. Честа процедура е след приложимост на алкохол, опиати или различен тип психотропни субстанции насилникът на идващия ден да продължава живота си, без да отбелязва случилото се. Жертвата постъпва по същия метод, най-много от боязън да не отприщи страстите още веднъж и насилието да се повтори.

Докато лежи в болничното заведение, Милена получава от брачна половинка си доста обещания, че ще престане да пие, молби да му даде още един късмет, както и букет цветя – изкуствени. Доводът „ поради децата ”я кара да се върне. Няколко месеца брачният партньор й не пие, оказва помощ в семейството, няма кавги. След това обещанията му биват забравени. Оказват се като цветята – изкуствени.

Какво би трябвало да създадем, в случай че станем жертва на принуждение?

Да потърсим помощ от полицията, без значение дали това е служителят на реда от улицата или чиновник в районното полицейско ръководство.

Да се обърнем към нашето посолство в страната, в която сме. От там са длъжни да обезпечат правна, здравна и обществена помощ.

Да се свържем с организация или център за поддръжка, чиято функционалност е предварителната защита и оказването на помощ на дами, потърпевши от принуждение. Повечето такива организации разполагат и с спешни центрове, в които дамите могат да бъдат настанени и да получат здравна и обществена помощ. Жените, решили да избягат от своя принудител, най-често отиват при свои близки и другари. Изборът им обаче е предвидим и по тази причина те не постоянно са в сигурност на това място. Другият постоянно практикуван вид е улицата. Там обаче е прекомерно висок рискът от различен тип принуждение, заболявания и така нататък Центровете оферират настаняване, психическа помощ, храна, медикаменти, поддръжка при започване на процедура против насилника.

Да споделим с другар. Чуждата позиция от време на време е най-правилната. Изпаднала в обстановка, в която е подложени на тормоз, дамата постоянно губи действителна визия за протичащото се. Нерядко тя може даже да го одобри за обикновено и персонално да поеме виновността за него. Съветът и поддръжката от другар е връзката с действителността, която може да ни отвори очите.

Кризисна (гореща) телефонна линия. Във всяка страна има телефонен номер, който се избира при незабавни случаи и повреди. В България това е номер 112. Избира се без код от всички телефонни оператори. След позвъняване на номер 112 се задействат няколко служби за незабавно реагиране. За да получите помощ оптимално бързо, би трябвало да дадете допустимо най-точни данни за себе си, местоположението си, личността на насилника и други

Да потърсим професионалната помощ от юрист или психотерапевт. Това са разновидностите за самостоятелен метод към казуса. Специалистите са осведомени с това по какъв начин се работи в сходни случаи и могат да дадат верен съвет за реакция. В групите за взаимопомощ за дами, претърпели принуждение, с изключение на среща с съветник, те се срещат и със случаи, сходни на техните. Усещането, че не са единствени, както и близкия образец за справяне с казуса работи успокояващо и вдъхва вяра.
Продължава: Някои синини не са от грим - I