Вятърът на промяната идва без любов
* Най-скучната предизборна акция си отива, с цел да отвори пътя на най-непредвидимите избори * Какво ще е другото - вземат решение хората
Най-скучната предизборна акция си отива, с цел да отвори пътя на най-непредвидимите избори.
Загадката за партийната ранглиста на вота е толкоз огромна, че от екрана седмици наред изчезна даже социологът Андрей Райчев. Предизборни диспути по този начин и нямаше.
Драмите към градушките, еуфорията по европейското и страховете от еврото запълниха свободното време на всички малките екрани в промеждутъците сред участията на служебните министри. Разказите за наследството, което са разкрили, изначало звучаха патетично, само че когато извадиха цифрите, стана ясно, че досегашните ръководещи в действителност са счупили много антирекорди. Едни раздавали коледни дарове с анекси за милиони. Други правили секс стаи във ведомствата си.
Парите за автомагистралите били разплатени още преди да се покаже планът. Част от сумата за винетките се отклонявала по специфични схеми към близки компании. Но всичко това избледня, откакто икономическият министър Кирил Петков сподели фишовете на досегашните надзорници на ББР. Оказа се, че те удариха в земята даже най-богатите държавни чиновници от РВД и БЕХ.
А заплатата им от 60 бона месечно втрещи даже шефовете на частните трезори.
Изваждайки скелети от дрешника на Борисов, кабинетът на Радев препъна ГЕРБ за първото място в прогнозите и даде преимущество на партиите на смяната във финалния спринт преди вота.
Събитието с месец задатък на Бузлуджа пък не оправда упованията на Корнелия Нинова. Снимките от препълнените поляни преди година и сегашните отънели редици, плъзнаха единствено за часове в обществените мрежи и изтриха небрежно аления възторг. Дори и повишените планирани резултати, дадени от другари - социолози, не съумяха да скрият печалната загуба в Благоевград, даже откакто персонално Нинова отиде да нахъсва своите за победа.
Затова и дежурните червени политици копираха ГЕРБ като слязоха от ефира. Неуморният Христо Иванов, който мигновено запълни екранния недостиг, ядоса Борисов. А гнева му подсилваха всекидневните фрагменти от цялостните площади и зали в предизборния лъч на Движение за права и свободи.
Това накара експремиерът да си напомни именитата ария на Уили Нелсън On The Road Again и да възпламени остарялото Ауди с вярата да обърне резултата. В акцията за вота на 4 април към момента премиерската джипка работеше.
Но в този момент от ауспуха й излизат единствено отровни газове.
Борисов избра не да пътува, а да върви измежду актива си и да сее от партийните зали огън и жупел по всичко, що е ново. Уви, обиколката му закъсня. Срещите му и в Кърджали, и в Пловдив са след тези на Движение за права и свободи и макар обясненията му, че работи за българските мюсюлмани, фотосите им с Мустафа Карадайъ са повече от красноречиви.
Истината е, че колкото и Борисов да бърза на финалната права на вота, новото време го изпревари. Вотът в Благоевград сподели, че вятърът на смяната към този момент е пристигнал. И повода не е, че възрастните хора се тормозят от избор с машини, а че младите желаят да вземат ориста си в ръце. Те не желаят да живеят по законите на Фамилията или по каноните на Партията, а чакат хората с власт да ги чуват и да вземат решение проблемите им. Каквото и да се случи на 11 юли, смяната към този момент е реалност. И тя не е толкоз в това кой е първи, кой е втори. а в връзките сред хората и политиците.
Българите към този момент повярваха, че са работодатели на ръководещите, а не плебеи.
Че имат право да изискват, а не да се подчиняват. Че могат да пишат дневния ред.
За 30 години преход стотици пъти сме говорили за смяна. И Съюз на демократичните сили, и Костов, и Царя и даже Борисов поеха властта на вълната на националната обич. Но днешното ново време не идва с обич, а с отричане на остарялото. И е изстрадано.
Затова Слави Трифонов не дава обещание след 11 юли ярко бъдеще, а нещо друго. Отсега се знае единствено, че няма да е още от същото. А какво ще е - този път ще вземат решение хората.
Най-скучната предизборна акция си отива, с цел да отвори пътя на най-непредвидимите избори.
Загадката за партийната ранглиста на вота е толкоз огромна, че от екрана седмици наред изчезна даже социологът Андрей Райчев. Предизборни диспути по този начин и нямаше.
Драмите към градушките, еуфорията по европейското и страховете от еврото запълниха свободното време на всички малките екрани в промеждутъците сред участията на служебните министри. Разказите за наследството, което са разкрили, изначало звучаха патетично, само че когато извадиха цифрите, стана ясно, че досегашните ръководещи в действителност са счупили много антирекорди. Едни раздавали коледни дарове с анекси за милиони. Други правили секс стаи във ведомствата си.
Парите за автомагистралите били разплатени още преди да се покаже планът. Част от сумата за винетките се отклонявала по специфични схеми към близки компании. Но всичко това избледня, откакто икономическият министър Кирил Петков сподели фишовете на досегашните надзорници на ББР. Оказа се, че те удариха в земята даже най-богатите държавни чиновници от РВД и БЕХ.
А заплатата им от 60 бона месечно втрещи даже шефовете на частните трезори.
Изваждайки скелети от дрешника на Борисов, кабинетът на Радев препъна ГЕРБ за първото място в прогнозите и даде преимущество на партиите на смяната във финалния спринт преди вота.
Събитието с месец задатък на Бузлуджа пък не оправда упованията на Корнелия Нинова. Снимките от препълнените поляни преди година и сегашните отънели редици, плъзнаха единствено за часове в обществените мрежи и изтриха небрежно аления възторг. Дори и повишените планирани резултати, дадени от другари - социолози, не съумяха да скрият печалната загуба в Благоевград, даже откакто персонално Нинова отиде да нахъсва своите за победа.
Затова и дежурните червени политици копираха ГЕРБ като слязоха от ефира. Неуморният Христо Иванов, който мигновено запълни екранния недостиг, ядоса Борисов. А гнева му подсилваха всекидневните фрагменти от цялостните площади и зали в предизборния лъч на Движение за права и свободи.
Това накара експремиерът да си напомни именитата ария на Уили Нелсън On The Road Again и да възпламени остарялото Ауди с вярата да обърне резултата. В акцията за вота на 4 април към момента премиерската джипка работеше.
Но в този момент от ауспуха й излизат единствено отровни газове.
Борисов избра не да пътува, а да върви измежду актива си и да сее от партийните зали огън и жупел по всичко, що е ново. Уви, обиколката му закъсня. Срещите му и в Кърджали, и в Пловдив са след тези на Движение за права и свободи и макар обясненията му, че работи за българските мюсюлмани, фотосите им с Мустафа Карадайъ са повече от красноречиви.
Истината е, че колкото и Борисов да бърза на финалната права на вота, новото време го изпревари. Вотът в Благоевград сподели, че вятърът на смяната към този момент е пристигнал. И повода не е, че възрастните хора се тормозят от избор с машини, а че младите желаят да вземат ориста си в ръце. Те не желаят да живеят по законите на Фамилията или по каноните на Партията, а чакат хората с власт да ги чуват и да вземат решение проблемите им. Каквото и да се случи на 11 юли, смяната към този момент е реалност. И тя не е толкоз в това кой е първи, кой е втори. а в връзките сред хората и политиците.
Българите към този момент повярваха, че са работодатели на ръководещите, а не плебеи.
Че имат право да изискват, а не да се подчиняват. Че могат да пишат дневния ред.
За 30 години преход стотици пъти сме говорили за смяна. И Съюз на демократичните сили, и Костов, и Царя и даже Борисов поеха властта на вълната на националната обич. Но днешното ново време не идва с обич, а с отричане на остарялото. И е изстрадано.
Затова Слави Трифонов не дава обещание след 11 юли ярко бъдеще, а нещо друго. Отсега се знае единствено, че няма да е още от същото. А какво ще е - този път ще вземат решение хората.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ