Наближават 100 години от най-силното земетресение в Пловдивско
Най-силното земетресение в България е записано в с. Крупник през 1904 година. То е било със мощ 7,8 и 7,2 по скалата на Рихтер. Загиват 200 души.
Прочетете още
Наближават 100 години от различен мощен трус, усетен в нашите ширини, разказва
Чирпанското земетресение е поредност от сеизмични земетресения сред 14 и 25 април 1928 година край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен регион в Южна България. Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер – е прочут също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар.
На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър покрай Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина към 15 км.
На 25 април 1928 година в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с друга мощ. Всъщност, сеизмичната интензивност в региона стартира на 29 март и е траяла до началото на юни 1928 г.
Релси деформирани от земетресението
След първия трус са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди фамилии остават без покрив, деформирани са железопътни линии, променен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Понякога вторият трус е именуван Пловдивското земетресение от 1928 г.поради огромните опустошения породени от него на града. Една трета от Пловдив е опустошен.
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села.[2] Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията предизвикват общо вреди на стойност към 3,3 милиарда лв.. Над 72 хиляди здания са наранени като към 26 хиляди здания от тях са разрушени; 402 от разрушените здания са били държавни и общински учебни заведения, а 250 – църкви.
В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота. След първия трус доста хора живеят и спят навън, в палатки от черги.
Църквата „ Свети Спас “ в село Войводиново, разрушена от земетресението.
Правителството на Андрей Ляпчев изпраща аероплан до засегнатия регион, тъй като телефонните връзки са прекратени. Председателят на Народното събрание Александър Цанков и народни представители от региона посещават засегнатите места. Лично цар Борис IIIпосещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. По министерско разпореждане войската интензивно спомага за обезпечаване на заслон и храна за нуждаещите се, и почистване на руините.
Цар Борис ІІІ и свещеник Анджело Ронкали с локални поданици край разрушени от земетресението постройки в село Белозем, Пловдивско
Народното събрание гласоподава за основаването на Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), чиято задача е била и научното проучване на земетресенията.[4] Нейното деяние е за избран период до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население. Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите, с разпореждане на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. Веднага след мощните земетресения стартира събиране на помощи за потърпевшите в народен и интернационален мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и подпомагане от Обществото на народите и от Междусъюзническата контролна комисия, от които в България идват общо към 880 млн. лв.. Помощи изпращат и доста от прилежащите страни. Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Причините
Движенията по двата разлома, които генерират трусове през април 1928 година са от разседен вид, което значи, че по-силно изразената съставния елемент е отвесното придвижване. Всъщност забележителна част от Тракийската равнина сред двата разлома – чирпанския (първото земетресение) и поповишкия (земетресението от 18 април) пропада приблизително на 40 – 50 см, като на някои места тази амплитуда доближава 3 м.
Книгата „ Страшната национална неволя “ на Недко Каблешков разказва събитията от 1928 година в Пловдив.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът „ Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Едва приключена през 1927 година новата триетажна постройка на Международната католическа болница в Пловдив е също потърпевша. Партерът и външната стена на източното стълбище са изцяло разрушени. Земетресението нанася големи вреди на музея към френския лицей в Пловдив. Много от експонатните са развалени. През 1934 година музеят е още веднъж спретнат и отворен за визити.
Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, само че не падат. Останали са и къщите по план на Йосиф Шнитер, който към този момент е употребявал бетон. Железопътният мост в Пловдив е преместен настрана с 28 см. На другия ден от техническа секция София идва секционен инженер Димитър Золотович с шлосери и единствено за 2 часа мостът е натъкмен. Линията от двете страни обаче потъва с 20-30 см. Всички повреди по жп линиите са поправени още на 19 и на 20 април и влаковете още веднъж стартират да се движат. Необходими са били 80 вагона баласт и сгурия, с цел да се запълнят хлътналите места по жп трасето ”.
Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено още веднъж на по-високо място.
Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за потърпевшото от земетресението католическо население в Пловдив и селата в близост арх. Камен Петков проектира възобновяване на католическата катедрала „ Св. Лудвиг “, католическото учебно заведение „ Св. Андрей “и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец.
Прочетете още
Наближават 100 години от различен мощен трус, усетен в нашите ширини, разказва
Чирпанското земетресение е поредност от сеизмични земетресения сред 14 и 25 април 1928 година край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен регион в Южна България. Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер – е прочут също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.
Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на към 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар.
На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов мощен трус с сходен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър покрай Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина към 15 км.
На 25 април 1928 година в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с друга мощ. Всъщност, сеизмичната интензивност в региона стартира на 29 март и е траяла до началото на юни 1928 г.
Релси деформирани от земетресението
След първия трус са разрушени съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди фамилии остават без покрив, деформирани са железопътни линии, променен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Понякога вторият трус е именуван Пловдивското земетресение от 1928 г.поради огромните опустошения породени от него на града. Една трета от Пловдив е опустошен.
Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села.[2] Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията предизвикват общо вреди на стойност към 3,3 милиарда лв.. Над 72 хиляди здания са наранени като към 26 хиляди здания от тях са разрушени; 402 от разрушените здания са били държавни и общински учебни заведения, а 250 – църкви.
В събота към обяд, когато става първия трус, доста от хората са били отвън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна почивка. Този факт избавя стотици човешки живота. След първия трус доста хора живеят и спят навън, в палатки от черги.
Църквата „ Свети Спас “ в село Войводиново, разрушена от земетресението.
Правителството на Андрей Ляпчев изпраща аероплан до засегнатия регион, тъй като телефонните връзки са прекратени. Председателят на Народното събрание Александър Цанков и народни представители от региона посещават засегнатите места. Лично цар Борис IIIпосещава разрушените обитаеми места и остава в Пловдив като се ангажира в образуване на първата помощ на потърпевшите. По министерско разпореждане войската интензивно спомага за обезпечаване на заслон и храна за нуждаещите се, и почистване на руините.
Цар Борис ІІІ и свещеник Анджело Ронкали с локални поданици край разрушени от земетресението постройки в село Белозем, Пловдивско
Народното събрание гласоподава за основаването на Дирекция за подкрепяне и възобновяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), чиято задача е била и научното проучване на земетресенията.[4] Нейното деяние е за избран период до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на публичните здания и подкрепя потърпевшото население. Държавата отпуска 100 милиона лв. за възобновяване на вредите, с разпореждане на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията съумява съвсем изцяло да в профил вредите от разрушенията. Веднага след мощните земетресения стартира събиране на помощи за потърпевшите в народен и интернационален мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и подпомагане от Обществото на народите и от Междусъюзническата контролна комисия, от които в България идват общо към 880 млн. лв.. Помощи изпращат и доста от прилежащите страни. Чешкият публицист Владимир Сис инициира акция за събиране на помощи за потърпевшите от земетресението и съумява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи доближават над 60 млн. лв. от повече от 30 страни.
Причините
Движенията по двата разлома, които генерират трусове през април 1928 година са от разседен вид, което значи, че по-силно изразената съставния елемент е отвесното придвижване. Всъщност забележителна част от Тракийската равнина сред двата разлома – чирпанския (първото земетресение) и поповишкия (земетресението от 18 април) пропада приблизително на 40 – 50 см, като на някои места тази амплитуда доближава 3 м.
Книгата „ Страшната национална неволя “ на Недко Каблешков разказва събитията от 1928 година в Пловдив.
Военният клуб в Пловдив е опустошен, по-късно е ремонтиран, само че постройката не доближава първичната си пищност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно заседание на Източна Румелия, е потърпевша съществено от земетресението и през 1930 година е разрушена. Храмът „ Света Неделя “ е мощно потърпевш и е главно ремонтиран през 1930 година
Едва приключена през 1927 година новата триетажна постройка на Международната католическа болница в Пловдив е също потърпевша. Партерът и външната стена на източното стълбище са изцяло разрушени. Земетресението нанася големи вреди на музея към френския лицей в Пловдив. Много от експонатните са развалени. През 1934 година музеят е още веднъж спретнат и отворен за визити.
Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, само че не падат. Останали са и къщите по план на Йосиф Шнитер, който към този момент е употребявал бетон. Железопътният мост в Пловдив е преместен настрана с 28 см. На другия ден от техническа секция София идва секционен инженер Димитър Золотович с шлосери и единствено за 2 часа мостът е натъкмен. Линията от двете страни обаче потъва с 20-30 см. Всички повреди по жп линиите са поправени още на 19 и на 20 април и влаковете още веднъж стартират да се движат. Необходими са били 80 вагона баласт и сгурия, с цел да се запълнят хлътналите места по жп трасето ”.
Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено още веднъж на по-високо място.
Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за потърпевшото от земетресението католическо население в Пловдив и селата в близост арх. Камен Петков проектира възобновяване на католическата катедрала „ Св. Лудвиг “, католическото учебно заведение „ Св. Андрей “и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ