Чия е тази песен?
Най-сетне гледах кино лентата на Адела Пеева, за който толкоз бях слушала. Като доста други пъти, когато съм мощно впечатлена от книга или филм, се разполовявам сред желанието да пиша за самото произведение или да пиша за историята, която то споделя. В случая обаче сюжетът е филмът и аз ще ви опиша защо става въпрос, без да се опасявам, че ще разберете какво става най-после. Защото тук край няма, има един въпрос без отговор: чия е тази ария?
В Истанбул Адела Пеева и група нейни другари от разнообразни балкански страни попадат на ария, която всеки от тях запява на родния си език. Така авторката потегля по следите й и обикаля целия Балкански полуостров с вярата да разбере каква е тази ария, къде се е родила и на какъв език приказва. Навсякъде хората настояват, че това е тяхна ария – турска, гръцка, албанска, сръбска, босненска, македонска, българска.
Всеки я пее на своя език, със своя си текст и е подготвен да я брани на живот и гибел. По този път Адела Пеева се среща с национални артисти, с диригенти на хорове, естрадни реализатори, селски даскали, невероятни патриоти и елементарни грубияни. Най-голямата й неточност е, че пуска на сърбите босненската версия и че споделя на българите, че песента се пее и на турски. Не знам от кои се уплаших повече. Нашите момчета по нищо не отстъпваха на сръбските националисти – нито по дивотия, нито по грубиянщина.Но виждаш и друго – виждаш какъв брой е красиво на всички места, по какъв начин хората обичат страната си, какъв брой обичат да пеят и също – защо пеят. В множеството разновидности на песента се пееше за обич и красиви дами. Босненците пееха за Господ и война. Българите пееха за красивата и юначна българска земя. Това най-вече ми хареса – по какъв начин ние постоянно пеем за земята си, за родната си земя...
И не спираш да се питаш – за какво бе, хора, не видите какъв брой сте близки, какъв брой сте идентични? Защо не запеете в един глас, за какво не си простите и да забравите? Да, един македонец тъкмо това сподели: " Мен тези неща не ме интересуват – в ХХІ век желая да имам хубава работа и добър живот. Не ме интересува тази история, която ни разделя. "
Е, това е – описах ви. Но не мога да ви изпея песента. Затова – гледайте този филм.
„ Чия е тази ария ” е бил на 60 фестивала и е почетен с 16 интернационалните награди. Това е първият български документален филм, номиниран от Европейската кино академия.
В Истанбул Адела Пеева и група нейни другари от разнообразни балкански страни попадат на ария, която всеки от тях запява на родния си език. Така авторката потегля по следите й и обикаля целия Балкански полуостров с вярата да разбере каква е тази ария, къде се е родила и на какъв език приказва. Навсякъде хората настояват, че това е тяхна ария – турска, гръцка, албанска, сръбска, босненска, македонска, българска.
Всеки я пее на своя език, със своя си текст и е подготвен да я брани на живот и гибел. По този път Адела Пеева се среща с национални артисти, с диригенти на хорове, естрадни реализатори, селски даскали, невероятни патриоти и елементарни грубияни. Най-голямата й неточност е, че пуска на сърбите босненската версия и че споделя на българите, че песента се пее и на турски. Не знам от кои се уплаших повече. Нашите момчета по нищо не отстъпваха на сръбските националисти – нито по дивотия, нито по грубиянщина.Но виждаш и друго – виждаш какъв брой е красиво на всички места, по какъв начин хората обичат страната си, какъв брой обичат да пеят и също – защо пеят. В множеството разновидности на песента се пееше за обич и красиви дами. Босненците пееха за Господ и война. Българите пееха за красивата и юначна българска земя. Това най-вече ми хареса – по какъв начин ние постоянно пеем за земята си, за родната си земя...
И не спираш да се питаш – за какво бе, хора, не видите какъв брой сте близки, какъв брой сте идентични? Защо не запеете в един глас, за какво не си простите и да забравите? Да, един македонец тъкмо това сподели: " Мен тези неща не ме интересуват – в ХХІ век желая да имам хубава работа и добър живот. Не ме интересува тази история, която ни разделя. "
Е, това е – описах ви. Но не мога да ви изпея песента. Затова – гледайте този филм.
„ Чия е тази ария ” е бил на 60 фестивала и е почетен с 16 интернационалните награди. Това е първият български документален филм, номиниран от Европейската кино академия.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ