История на лимонадата
Най-основната рецепта за лимонада се състои от лимонен сок, захар и (често) вода, с цел да се разреди киселинността. Самият лимон няма явен генезис, само че най-ранните му корени могат да бъдат проследени обратно до Северозападна Индия, след което се популяризира на запад към Средиземно море и на изток в доста страни в Азия. Хората от Средиземноморието са го употребявали като декоративно растение, до момента в който в Азия са го употребявали в аромати и медикаменти. Докато се популяризира, той минава през доста разновидности и хибридизации, които основават разнообразни цитрусови плодове като портокали, лайм и разнообразни сортове лимони. Киселият плод е бил прочут на римляните и има изображения на лимони, употребявани в техните питиета, само че няма писмени доказателства, които да поддържат това. Историците допускат, че художниците в действителност са видели лимоните по време на пътуванията и по-късно са ги добавили кат оинтересен детайл към картините си.
Най-ранните известни доказателства за лимонада идват от средновековния Египет. Персийски стихотворец на име Насир Хосров написа за всекидневието в Египет и загатва напитка, наречена „ катармизат “, която се състои от сок от прясно изцеден лимон, подсладена със захарна тръстика. Записи от това време разкриват, че това е много известна напитка, защото се продава от доста търговци по пазарите в цялата страна. Първата писмена рецепта за тази напитка обаче се появява едвам през 13 век в арабска готварска книга. Твърдата лимонада – подправена с алкохол – се появява за първи път към края на Средновековието в Монголия, ръководена от Чингис хан.
Британският играч от Формула 1 Джаки Стюарт пие газирана лимонада през 1969 г
Около средата на 17 век напитката идва в Европа и става извънредно известна. По-специално Франция й се радва доста и уличните търговци в Париж и други огромни градове я продават на чаша. Напитката се популяризира по-късно и в Новия свят с европейските пътувания и експедиции, като се открива, че лимонът пораства добре в топлия и мокър климат на днешна Флорида, Калифорния и елементи от Карибите. Популярността на лимонадата в Америка също е правопропорционална на растежа на захарните плантации като изобилието от захарна тръстика я прави необикновено евтина напитка. Първата рецепта за лимонада, открита в Северна Америка, е в готварската книга на Мери Рандолф „ The Virginia Housewife “, оповестена през 1824 година, само че тя е доста по-подобна на лимонен крем, защото съдържа и яйца.
През 1870 година лимонадата заема по-важна роля в Съединените щати, защото придвижването за сдържаност (социално придвижване, насърчаващо умереността или цялостното самоограничение от консумация на алкохолни напитки) стартира да се популяризира в цялата страна. Хората от придвижването предизвикват обществото да пият лимонада като опция на „ злите “ алкохолни питиета. Първата дама на времето, Луси Уеб Хейс, е буен деятел в тази посока и се пробва да забрани всевъзможен алкохол в Белия дом. В разследване на това получава подигравателното название „ Луси Лимонадата “.
Но даже и без пренебрежението на прохибиционистите, известността на напитката внезапно нараства заради възходящата търговия с лед. Ледът ставаше все по-евтин и по-лесно наличен за елементарния човек и хората към този момент можеха елементарно да се насладят на студена напитка в парещ ден – като лимонадата беше най-популярната.
„ Прогресът на пияницата “ (1846) от Натаниел Къриър демонстрира по какъв начин умереното пиянство малко по малко води до цялостно проваляне
Тя си има лична история, която идва от един неочакван източник: почти по същото време, когато лимонадата стартира да се развива, циркът също стартира да набира огромна известност. Първото споменаване на розовата версия е от 1879 година в West Virginia Wheeling Register (вестник), където триумфът сред двете се свързва, само че произходът й е малко по-стар. Не е известно тъкмо по кое време, къде или кой я е изобретил, само че доминират две истории:
Първата история включва прочут цирков промоутър на име Хенри Е. Алот, който е бил необятно прочут в цялата страна – в действителност е бил толкоз известен, че когато почива, некрологът му е отпечатан в New York Times и Washington Post. Историята идва от справочник по ресторантьорство от 1913 година и razkazwa, че през 1872 година Алот, който тогава е единствено на 14 години, дава отговор за един от щандовете на пътуващ цирк. На този щанд се продават както питиета, по този начин и бонбони на посетителите на цирка и точно тази композиция докара до съобразителното откритие на Хенри. Докато носи кофа, цялостна с червени канелени бонбони, той инцидентно ги изпусна в съд с прясна лимонада, не след дълго бонбоните започнаха да се разтварят и да придават на напитката червеникаво-розов цвят. Придържайки се към мотото на цирка „ шоуто би трябвало да продължи “, Алот продължава – и продава лимонадата като за негова изненада сместа се котира доста по-добре от оригинала. Оттогава напитката се трансформира в главен артикул на цирка и продължава да бъде един от най-продаваните им.
Втората история идва от биографията на укротителя на лъвове Джордж Конклин „ The Ways Of The Circus: Being the Memories And Adventures Of George Conklin, Tamer Of Lions “, написана от Харви У. Рут. В тази книга се твърди, че братът на Конклин Пийт е основателят на розовата напитка. Пийт също работи на щанд и е акробат на известния цирков промоутър Джери Мейбъл. Един ден Пийт е помолен да играе ролята на смешник. Той се оправя сносно, тъй че желае да му заплащат същата ставка като на клоуните, само че Мейбъл отхвърля. Това ядосва Пийт и в последна сметка го кара да напусне цирка… само че щанда, на който работи, е под негова концесия. Така че той продължава да пътува с цирка и да продава питиета като си изкарва обичайно прехранване. Един парещ ден Пит остава без вода за лимонадата си, само че към момента има огромна опашка от хора, която непрестанно се усилва. В суматоха той тича в близката палатка на един от приятелите си клоуни и го заварва да пере аления си чорапогащник в кофа с вода; евтината багра от чорапогащника беше оцветила водата в розово-червено. Вероятно придържайки се към същото мото, както и Алот, Пит сграбчва кофата и я занася на чакащата навалица, обявявайки напитката за „ ягодова лимонада “. Продажбите се удвояват и Рут споделя в биографията, че по-късно „ нито един първокачествен цирк не е бил без розова лимонада “.
Въпреки че тези истории са забавни и дават малко хубави пояснения за произхода на напитката, истината е, че лимонада, смесена с ягоди, любеница и разнообразни други червени и розови плодове, е съществувала доста преди всяка от тях. Въпреки това сигурно може да се отдаде заслуга на цирка за популяризирането му. Днес има доста разнообразни разновидности на розова лимонада, които са овкусени с ягода, любеница, нар, малина и разнообразни други плодове. Макар че колкото и да е необичайно, множеството розови лимонади, продавани в комерсиалната мрежа през днешния ден, са със същия усет като обичайна лимонада, единствено оцветени с дестилат от алено грозде. Психолозите споделят, че това е по този начин, тъй като не толкоз ароматът притегля хората, а цветът. Розовото е релаксиращ цвят, който успокоява – тъкмо каквото се желае в парещ летен ден, когато обичайно се пие лимонада.
