Защо силен трус ще дестабилизира България
Най-опасни са постройките строени в интервала сред 1990 и 2000 година Въвеждаме нови европейски нормативи за сеизмична резистентност на постройките
Няма нараснала сеизмична интензивност, само че си има общоприетата сеизмична интензивност, която я е имало и ще я има, и все в миналото ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното е, че едно мощно земетресение, без значение от региона, ще дестабилизира цялата страна. Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев.
Според него никоя страна не е готова за огромни трусове, в това число даже и Япония. „ Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за сходен тип бедствия, само че земетресението, при което беше наранена АЕЦ Фукушима през 2011 година, сподели, че даже тя не е задоволително подготвена. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „ Ние сме тотално готови за земетресение “. Нашата подготовка може би е надалеч от японската, само че за това си има справедливи аргументи – в България земетресенията се случват доста по-рядко, в сравнение с в Япония “, уточни той.
Експертът напомни, че човешкият организъм е по този начин организиран, че не помни неприятното. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети трусове, до момента в който в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от дребни образоват децата по какъв начин да реагират на сходен тип бедствия, основава се сеизмологична просвета. „ В България това е нещо, което ни убягва, само че се надявам малко по малко и у нас да се образува сходен вид просвета “, съобщи проф. Милошев. Най-лесният метод това да се случи е като се стартира образование в учебните заведения. „ Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да вършим “.
В България съществуват нормативи за строителство, на които постройките би трябвало да дават отговор. „ Българските нормативи не са неприятни. Освен това не трябва да приказваме единствено за последните години. Нормативите, които бяха признати след земетресението във Вранча през 1977 година са положителни за България. Те се обновяват, сега работим по така наречен Еврокод 8, който съставлява европейските нормативи за сеизмична резистентност на постройките “, изясни професор Милошев. Строителство не е единствено проектантският развой. „ От една страна е проектирането, където нормативите влизат наложително, по-късно е осъществяването, по-късно – употребата на постройката. Там има доста, доста стъпки и подстъпки, които в случай че не се извършват като хората, може да докара до проблеми. Чувах, че сътрудниците строителни инженери най-вече се тормозят от постройките строени в интервала сред 1990 и 2000 година, когато не, че нямаше нормативи, само че съблюдаването им беше през просото. Ако си спомняте през тези години бяха направени главните заведения в партерни етажи, магазини – т.е. това е изрично понижаване на сеизмичната резистентност на постройката “, описа шефът на НИГГГ-БАН. Той още веднъж даде образец с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха безусловно погълнати. Причината за тежкия случай бе, че в приземните им етажи бяха издигнати магазини и други сходни пространства.
Националният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България. Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при планиране на здания е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „ Сеизмично неактивните райони са 2% от територията на страната, 98% са с нараснала сеизмична интензивност, тъй че във всички тях би трябвало да се съблюдават избрани правила. Колко по-сеизмично деен е даден регион, толкоз по-висока е нормата “, изясни професорът. В София нормата е 7 степен.
Няма нараснала сеизмична интензивност, само че си има общоприетата сеизмична интензивност, която я е имало и ще я има, и все в миналото ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното е, че едно мощно земетресение, без значение от региона, ще дестабилизира цялата страна. Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев.
Според него никоя страна не е готова за огромни трусове, в това число даже и Япония. „ Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за сходен тип бедствия, само че земетресението, при което беше наранена АЕЦ Фукушима през 2011 година, сподели, че даже тя не е задоволително подготвена. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „ Ние сме тотално готови за земетресение “. Нашата подготовка може би е надалеч от японската, само че за това си има справедливи аргументи – в България земетресенията се случват доста по-рядко, в сравнение с в Япония “, уточни той.
Експертът напомни, че човешкият организъм е по този начин организиран, че не помни неприятното. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети трусове, до момента в който в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от дребни образоват децата по какъв начин да реагират на сходен тип бедствия, основава се сеизмологична просвета. „ В България това е нещо, което ни убягва, само че се надявам малко по малко и у нас да се образува сходен вид просвета “, съобщи проф. Милошев. Най-лесният метод това да се случи е като се стартира образование в учебните заведения. „ Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да вършим “.
В България съществуват нормативи за строителство, на които постройките би трябвало да дават отговор. „ Българските нормативи не са неприятни. Освен това не трябва да приказваме единствено за последните години. Нормативите, които бяха признати след земетресението във Вранча през 1977 година са положителни за България. Те се обновяват, сега работим по така наречен Еврокод 8, който съставлява европейските нормативи за сеизмична резистентност на постройките “, изясни професор Милошев. Строителство не е единствено проектантският развой. „ От една страна е проектирането, където нормативите влизат наложително, по-късно е осъществяването, по-късно – употребата на постройката. Там има доста, доста стъпки и подстъпки, които в случай че не се извършват като хората, може да докара до проблеми. Чувах, че сътрудниците строителни инженери най-вече се тормозят от постройките строени в интервала сред 1990 и 2000 година, когато не, че нямаше нормативи, само че съблюдаването им беше през просото. Ако си спомняте през тези години бяха направени главните заведения в партерни етажи, магазини – т.е. това е изрично понижаване на сеизмичната резистентност на постройката “, описа шефът на НИГГГ-БАН. Той още веднъж даде образец с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха безусловно погълнати. Причината за тежкия случай бе, че в приземните им етажи бяха издигнати магазини и други сходни пространства.
Националният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България. Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при планиране на здания е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „ Сеизмично неактивните райони са 2% от територията на страната, 98% са с нараснала сеизмична интензивност, тъй че във всички тях би трябвало да се съблюдават избрани правила. Колко по-сеизмично деен е даден регион, толкоз по-висока е нормата “, изясни професорът. В София нормата е 7 степен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ