Тази нова снимка на „Джеймс Уеб“ прилича на произведение на изкуството
Най-новата фотография на месеца на „ Джеймс Уеб “ (JWST), несъмнено, е зашеметяваща, само че каква просвета се крие зад тази хубост? Космическият телескоп е снимал протозвездна система, наречена HH 797. HH е редуциране от Хербиг-Аро, а обектите от този вид съставляват мъгляви структури, формирани от струите на дребни млади звезди.
Въпросната протозвезда изхвърля материал в комплекса от тъмни облаци на Персей, създавайки бурно взаимоотношение, цялостно с забавни молекули, които блестят заради ударите и създават тази красива панорама.
Предишни наземни наблюдения употребяват аленото отместване, с цел да научат повече за придвижванията на тези струи. Както можете да видите и сами, лявата част наподобява по-дълга от дясната. Това е оптичен резултат: лявата част идва към нас, до момента в който дясната е ориентирана настрана.
Учените доближават до това умозаключение, като мерят метода, по който скоростта на тези струи трансформира предаваната светлина. Както без подозрение знаете, височината на звука на сирената на колата за спешна помощ се трансформира, в случай че тя се доближава или отдалечава от вас (доплерово отместване). Същото се случва и със светлината. Струята, която се доближава към нас, става малко по-синя, а тази, която се отдалечава, малко по-червена.
Астрономите обаче откриват друго синьо и алено отместване във всяка от струите. Червеното отместване в източния край (в долната част на излъчването) е с една концепция по-малко спрямо горната. Отначало се смяташе, че струята се върти - само че комплицираното придвижване се дължи на обстоятелството, че в HH-797 в се крият не една, а две протозвезди.
Цялата фотография на месеца, показваща на която се виждат и други звезди и протозвезди. Източник: ESA/Webb, NASA & CSA, T. Ray (Dublin Institute for Advanced Studies)
Механизмът, който провокира струите, не е изцяло обяснен. Астрономите считат, че те са породени от взаимоотношението сред част от близката материя, заобикаляща младата протозвезда, и мощното магнитно поле на зараждащата се звезда. Тъй като материалът се натрупва върху звездата, част от него се изхвърля по оста на въртене под формата на две тънки струи. Те срещат от ден на ден и повече материал и стартират да се популяризират. Именно по този начин основават структурата, която може да се следи на доста фотоси.
JWST и " Хъбъл " разгледаха няколко от тези очарователни млади системи, с цел да схванат по-добре по какъв начин се появяват звездите. Съвсем неотдавна JWST надникна в HH-211, която се намира в молекулярния облак Персей, единствено на 30 дъгови секунди южно от HH-797
Районът има доста млади звезди, в това число другата протозвезда в горната част на изображението, която показва изцяло друг жанр на поток спрямо обектите на Хербиг-Аро.
Източник: IFLScience
