Новата пиеса на Захари Карабашлиев с премиера и в София
Най-новата пиеса на Захари Карабашлиев „ Талант “ ще направи своята премиера в София на 16 октомври в „ Théatro оттук канала “ след първата си среща с публиката в Плевен на 8 септември. Постановката събира на театралната сцена Александър Алексиев и Стоян Дойчев след тяхното удивително екранно партньорство като Бачо Гичо и Асенчо във кино лентата на Виктор Божинов „ Възвишение “. В актьорския състав на спектакъла са още Ива Николова и Георги Енчев, а режисьор е Василена Радева.
Авторът Захари Карабашлиев показва втората си пиеса на сцената на Драматично-кукления спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен след триумфа на „ Опашката “, която получи „ Аскеер “ за най-хубаво зрелище тази година, а изпълнителят на основната роля Владимир Карамазов бе почетен с премия „ Икар “ за превъплъщението си.
„ Талант “ придвижва публиката в нощта на най-самотния рожден ден на един провален куклен артист, който изненадващо е посетен от брат си – от дълго време напуснал родината, с цел да избяга от правораздаването. Защо се е върнал? Какво не могат и какво би трябвало да си кажат двама братя, разграничени от една надълбоко заровена загадка? Ще научим ли истината за осъщественото закононарушение?
Пиесата е написана особено за Александър Алексиев и Стоян Дойчев и театралните фенове доста елементарно биха могли да разпознаят техни черти в облиците на героите.
Ето какво споделя Захари Карабашлиев за раждането на „ Талант “: „ Алек и Стоян имат между тях чудна химия – постоянно с комизъм и самоирония, само че с почитание и с същинска топлина един към различен, като братя… Един ден ме помолиха да опитам да помисля нещо за тях. Бяхме седнали в едно кафе на пл. „ Св. Седмочисленици “. Казах им, че няма по какъв начин да го направя — не пиша „ по поръчка “, извънредно ангажиран съм и т.н… Обаче, още до момента в който бяхме дружно, нещо в тях необяснимо ме предизвика и когато се прибрах вкъщи, започнах да пиша пиесата. На идната заран ги поканих да се забележим у нас – бях написал повече от 20 страници. Дойдоха, седнахме на масата и започнаха. И когато свършиха написаните страници, подвигнаха въпросително погледи към мен с думите: „ Какво става по-нататък? “.
Двамата артисти също признават, че сред тях се получава необяснимо с думи взаимоотношение на сцената и го съпоставят с прекарването по време на фотосите на кино лентата „ Възвишение “ по романа на Милен Русков.
Карабашлиев приключва пиесата за рекордно малко време, като споделя написаното „ на парче “ с актьорите. „ Събирахме се вкъщи да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я слагаме, нито с кого и по какъв начин. Едва когато сложих „ край “, пристигна и въпросът към кого да се обърнем, с цел да я режисира, кой спектакъл ще ни приюти… Първите подготовки съответстваха с ковид-карантината, репетирахме надалеч от театрална сцена, в домовете си, даже в баналната атмосфера на един бизнес офис, а най-после и в редакцията на издателство „ Сиела “. Пиесата обаче стъпи на краката си, чак когато режисурата пое един обичан експерт – Василена Радева. Достатъчно млада, с цел да е любопитна, и с задоволително опит, с цел да вкара цялата тази сила в съзидателност “, споделя писателят.
Плевенският спектакъл и неговият нов шеф – драматургът Димитър Кабаков, одобряват историята да оживее на тяхна сцена, а двамата прелестни плевенски артисти Ива Николова и Георги Енчев дават в допълнение измерение на представлението, в което има даже и кукли.
„ Талант “ задава доста въпроси за света, в който живеем – свят, в който постоянно най-опасните бойни полета не са към далечни непознати фронтове, а сред стените на личния дом. Спектакълът е под напрежение, само че и занимателен роман за истината и нейното неявяване. А въздействащият и непредвиден край може да промени визиите за „ гения “ и неговата същинска цена.
Сценографията и костюмите са на Симеон Стоилов, сценографията на куклите е на Рада Петрова-Андонова, музиката – на Милен Апостолов, постановката на театралното придвижване – на Анна Кабакова.
Авторът Захари Карабашлиев показва втората си пиеса на сцената на Драматично-кукления спектакъл „ Иван Радоев “ в Плевен след триумфа на „ Опашката “, която получи „ Аскеер “ за най-хубаво зрелище тази година, а изпълнителят на основната роля Владимир Карамазов бе почетен с премия „ Икар “ за превъплъщението си.
„ Талант “ придвижва публиката в нощта на най-самотния рожден ден на един провален куклен артист, който изненадващо е посетен от брат си – от дълго време напуснал родината, с цел да избяга от правораздаването. Защо се е върнал? Какво не могат и какво би трябвало да си кажат двама братя, разграничени от една надълбоко заровена загадка? Ще научим ли истината за осъщественото закононарушение?
Пиесата е написана особено за Александър Алексиев и Стоян Дойчев и театралните фенове доста елементарно биха могли да разпознаят техни черти в облиците на героите.
Ето какво споделя Захари Карабашлиев за раждането на „ Талант “: „ Алек и Стоян имат между тях чудна химия – постоянно с комизъм и самоирония, само че с почитание и с същинска топлина един към различен, като братя… Един ден ме помолиха да опитам да помисля нещо за тях. Бяхме седнали в едно кафе на пл. „ Св. Седмочисленици “. Казах им, че няма по какъв начин да го направя — не пиша „ по поръчка “, извънредно ангажиран съм и т.н… Обаче, още до момента в който бяхме дружно, нещо в тях необяснимо ме предизвика и когато се прибрах вкъщи, започнах да пиша пиесата. На идната заран ги поканих да се забележим у нас – бях написал повече от 20 страници. Дойдоха, седнахме на масата и започнаха. И когато свършиха написаните страници, подвигнаха въпросително погледи към мен с думите: „ Какво става по-нататък? “.
Двамата артисти също признават, че сред тях се получава необяснимо с думи взаимоотношение на сцената и го съпоставят с прекарването по време на фотосите на кино лентата „ Възвишение “ по романа на Милен Русков.
Карабашлиев приключва пиесата за рекордно малко време, като споделя написаното „ на парче “ с актьорите. „ Събирахме се вкъщи да я четем на маса и я обсъждахме – не мислехме нито къде ще я слагаме, нито с кого и по какъв начин. Едва когато сложих „ край “, пристигна и въпросът към кого да се обърнем, с цел да я режисира, кой спектакъл ще ни приюти… Първите подготовки съответстваха с ковид-карантината, репетирахме надалеч от театрална сцена, в домовете си, даже в баналната атмосфера на един бизнес офис, а най-после и в редакцията на издателство „ Сиела “. Пиесата обаче стъпи на краката си, чак когато режисурата пое един обичан експерт – Василена Радева. Достатъчно млада, с цел да е любопитна, и с задоволително опит, с цел да вкара цялата тази сила в съзидателност “, споделя писателят.
Плевенският спектакъл и неговият нов шеф – драматургът Димитър Кабаков, одобряват историята да оживее на тяхна сцена, а двамата прелестни плевенски артисти Ива Николова и Георги Енчев дават в допълнение измерение на представлението, в което има даже и кукли.
„ Талант “ задава доста въпроси за света, в който живеем – свят, в който постоянно най-опасните бойни полета не са към далечни непознати фронтове, а сред стените на личния дом. Спектакълът е под напрежение, само че и занимателен роман за истината и нейното неявяване. А въздействащият и непредвиден край може да промени визиите за „ гения “ и неговата същинска цена.
Сценографията и костюмите са на Симеон Стоилов, сценографията на куклите е на Рада Петрова-Андонова, музиката – на Милен Апостолов, постановката на театралното придвижване – на Анна Кабакова.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ