Най-незабележимата предизборна кампания отвори пътя за най-непредвидимото гласуванеИзненадата бяха допирните

...
Най-незабележимата предизборна кампания отвори пътя за най-непредвидимото гласуванеИзненадата бяха допирните
Коментари Харесай

ГЕРБ води на вота. Денят Х е 5 април

Най-незабележимата предизборна акция отвори пътя за най-непредвидимото гласоподаване Изненадата бяха допирните точки в стратегиите, огромният изпит за партиите е ще седнат ли на Новата кръгла маса
Най-незабележимата предизборна акция се изтърколи, с цел да отвори пътя за най-непредвидимия избор. През последните 30 дни отрицанието в страната ескалира от неодобрение от ръководството и неспособност за обединения, до несправяне с пандемията и неподкрепа от външни сътрудници. 

Цялото хейтване обаче вместо да изстреля на върха рейтингите на Българска социалистическа партия или на новите опозиционни партии, завърши с единомислещата прогноза на социолозите, че партията на Борисов е победител на изборите.

Дали силата на пандемията, слабостта на съперниците или апатията на народа са причина за тази изненада, занапред ще се произнасят политолозите. Но занапред е ясно, че Денят за размисъл на тези избори ще е най-важният. Не толкоз в събота – за гласоподавателите, колкото в понеделник – за партиите. 

С прекипяването на страстите, идва ред на отрезвяването

Дори Борисов да вдигне ръката на успеха, против него ще се насочи юмрукът на президента. Разделението в обществото към този момент ще има и количествено измерение в депутатски мандати, а виковете от площада ще събират сериозна агитка и в Народното събрание при намек, че идващите четири години ни чака „ повече от същото “. 

Прибързаните предизборните обети на опозицията носят гласове за вота, само че към този момент разпиляха възможностите за нов кабинет. 

В различен исторически миг, партиите нямаше да изтърван опцията да се заинатят. Победителят щеше да се вкопчи в мандата си, победените щяха с месеци да оспорват резултата. И без това Конституцията дава малка врата политическата топка да се тупа цяло лято.

Короната и рецесията обаче внезапно стесниха периметъра за политическо шоу, а и Българското лято към този момент го преживяхме. Хората обедняха, бизнесите банкрутират, институциите не работят. Вместо да доближаваме европейците, ние оглавяваме единствено антикласаците. Дори оптимизмът на ръководещите за стопанската система ни беше посърнал от Световната банка, която смъкна трагично прогнозата за растежа до 2,6% за 2021, като разгласи, че " капацитетът за напредък на България е подкопан от слабостите в ръководството, забележими през ниското публично доверие в институциите, неприятното качество на обществените услуги и ниския приток на непознати вложения. "

Като похлупак, Европа към момента ни обръща тил с имунизациите. Вярно, Себастиян Курц пожела триумф на Борисов. Но това не съумя да отмие горчивината в думите на немската канцлерка Ангела Меркел, която нанесе тежък удар върху Групата на шестимата, ръководена от австрийския канцлер и с присъединяване на българския министър председател, че повода да не се оправят с имунизацията е тяхното ръководство, а не в Брюксел. 

Шпионският скандал пък предизвика шокиращи заглавия в западната преса за съветската разследваща мрежа у нас. Заговориха даже, че се трансформираме в нов шпионски център за Европа. А Америка за повторно ни шамароса, този път с отчет на Държавния департамент по правата на индивида, акцентирайки върху корупция, полицейско принуждение и безвластие.

В тази комплицирана геополитическа и тъжна родна картинка, каквото и да се случи на 4 април, огромният въпрос " А в този момент накъде? " виси с цялостна мощ. И принуждава партийните водачи да престанат да се гледат свъсено, а да се опитат някак си да срещнат задачите си.

Ще седнат ли на една маса? Още е доста рано да се каже. Но занапред е ясно, че политически, партиите остават изцяло разграничени. Единственото, в което намират допирни точки, са техните стратегии за възобновяване на страната. Всъщност, това бе и огромната изненада на другояче вялата и напряко скучна предизборна акция.  

Движение за права и свободи даде звук за икономическите стратегии

Очаквано, летвата подвигна високо първо Движение за права и свободи - с програмата си за ускорено икономическо развиване. Докато ръководещите приказват за стопански растеж от 3,5-4% Движението разгласи, че нищо под 6% не може да е приемливо за страната ни. Този растеж обаче може да се получи с развиване на нови производства, разрастване на нови пазари, привличане на нови вложители. А не с нови задължения и изкуствено помпане на потреблението. Тук, по-малкият сътрудник в дясната коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили, изпъкна като поддържа 6% растеж на стопанската система. Заложи на тласъци за бизнеса, насърчаващи производството, в това число понижаване на някои налози.

Основните цели на Движение за права и свободи - чиста храна, чиста вода, чист въздух, чиста сила, цифровизация и присъединяване на жителите във вземането на решения години наред бяха подценявани у нас. Но, когато станаха цели на цяла Европа и условие за финансирането на планове по проекта за възобновяване, незабавно се записаха и в стратегиите на останалите партии. ГЕРБ, която още предходната година твърдеше, че има проект за ръководство, някак необичайно замълча при старта на акцията. 

ГЕРБ разказа живота за идващото потомство

И чак в средата й сподели документ с софтуерното заглавие " България последващо потомство ", в който внезапно акцент бе не инфраструктурата, санирането и приходите, а трансформацията на стопанската система към зелена, кръгова и цифрова. За разлика отпреди 4 години програмата е насочена не по министерски ресори, а по стъпките на трансформацията - от дигитализацията на бизнеса, през стъртъпите и вложенията, до възобновимата сила. От цялостната смяна на образованието и опазването на здравето, до екологията и енергетиката на бъдещето.

Чиста храна, чиста вода, чист въздух се оказа главен слоган и на Българска социалистическа партия. А Зелената договорка - приоритет в стратегиите на всички партии, без Вътрешна македонска революционна организация. Воеводите единствени се оповестиха срещу. Защото заложиха на обществена стратегия. Те имат своите три целта: приходи, семейство, сигурност. И, уверени, че те са задоволителна база за минаването на 4-процентовата преграда, не отклоняват фокуса на акцията си от заплати и пенсии. Защитават минната промишленост, която сега е просто електорат. 

На този декор обаче Движение за права и свободи отиде още една крачка напред. Насочи публичния пулс към прехода от въглеродна към атомна стопанска система. Нещо, от което всички партии бягат, изключително по време на избори, тъй като директно визира точно минната промишленост. Да, краят на въглищната стопанска система не е на следващия ден. Но е разчетен от Европа и Зелената договорка. И България не може да се скрие от това. Региони като Стара Загора занапред би трябвало да имат ясна визия каква стопанска система ще замести мините и ТЕЦ-овете. Това значи ново обучение, което да даде на днешните деца новите специалности, които ще упражняват, когато пораснат. И те би трябвало да бъдат такива, че да носят по-високи заплати от тези на бащите им в " Марици " -те, с цел да останат в района и да го развиват. Разговор за бъдещето, който желаеме или не, би трябвало да проведем като общество. 

Българска социалистическа партия показа 100 дни на новия кабинет

И до момента в който ГЕРБ показа хрумвания за нова стопанска система, които допускат дълготрайна стратегия, Българска социалистическа партия хитро излезе едни гърди пред съперниците си, представяйки съответен проект за първите 100 дни на възможен червен кабинет. Акцентът в него е подкрепяне. От еднократна помощ в размер на 6500 лева за първо и второ дете до незабавна данъчна почивка за бизнеса и покриване на % от изгубения оборот незабавно. С извънредно съответна стратегия излезе и " ИТН ". Партията на Слави Трифонов разгласи първите 5 неща, които ще направи във всяко едно направление на държавното ръководство, освен това със периоди. Представи и експертни екипи, които мълчешком споделиха: Още на следващия ден сме подготвени да влезем в министерствата. 

Партиите се срещнаха програмно и на по-битово равнище. Безспорен приоритет на всички са приходите. Надцакването е в границите на 250 - 500 лева За ГЕРБ постижимата минимална заплата е 1000 лева, за Мая Манолова - 1250 лева Вътрешна македонска революционна организация заложи на междинна заплата 2 500 лева Най-прагматичен обаче е Веселин Марешки. Лидерът на ВОЛЯ подписа контракт с гласоподавателите си, гарантирайки им безвъзмездни медикаменти за деца и пенсионери и горива на ниски цени. 

За първи път съзнателно или непредпазливо партиите демонстрираха стратегии - богат материал за стопански спор. Но той не се състоя. Защото потъна в драмата какъв брой дълго ще се попълнят изборните протоколи, в шпионски афери и македонски кавги. Нито медиите, нито обществените мрежи устояха теста за значимите тематики. В предизборните скучни диспути фокусът бе джипката на Борисов, лодката на Българска социалистическа партия и шкембетата на опозиционните водачи.

Денят на размисъл ще е вторият изпит за партиите. Не за избор. За Новата кръгла маса. Коя институция ще насочи поканите за нея, не е толкоз значимо. По-важно е дали тези от партиите, които ще влязат в Народното събрание, са задоволително пораснали, с цел да седнат на нея. Или са подготвени единствено да лежат по палатки, да се крият под бюрата или да вървят наведени из Брюксел.   
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР