Георги Господинов - машина за истории
Най-известният и превеждан български публицист добави и " Букър " в забележителната си сбирка от влиятелни награди
В Европа от дълго време назовават Георги Господинов " Машина за истории ". Признаха го и във Фабриката за илюзии - анимацията на Теодор Ушев по описа му " Сляпата Вайша " влезе в късия лист с номинациите за " Оскар ". В сбирката му са някои от най-престижните награди - европейската " Ангелус ", швейцарската " Ян Михалски ", датската " Цинклар " и " Узедом ", присъдена му от жури с ръководител Нобелистката Олга Токарчук. Най-известният и превеждан български публицист получи и " Букър " - наградата, който би трябвало да бъде увертюрата към Нобел. Получи го за романа " Времеубежище ", като дели суперлативите и 50-те хиляди паунда с преводачката Анжела Родел.
Господинов завоюва международната рецензия за " Времеубежище " посредством гения на своята Вайша - момичето, което с лявото око гледа в предишното, а с дясното в бъдещето. " Дарба и проклинание по едно и също време е да видиш какво е било и какво ще бъде ", разяснява той. В книгата си се оправя тъкмо с тази задача - да проучва непоносимото настояще, което тласка индивидите към апотеоза на към този момент билото и копнежа по неразбираемото идващо. " Но какво вършим, в случай че и те са бременни с Апокалипсис? ", запита Господинов преди няколко години, само че и до момента няма отговор. Романът му минава през Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други пространства и времена. В началото залогът е една клиника, в края - един континент.
-->
" Времеубежище " - историята за клиниката, която лекува пациенти с Алцхаймер посредством предишното, към този момент е по всички книжарници във Англия. Неслучайно " Ню Йоркър " и " Гардиън " оповестиха този " занимателен и стряскащ разказ за носталгията " за една от книгите на 2022 година, а " Таймс " съпостави българина с Джордж Оруел.
" Времеубежище " донесе на Господинов и премията " Премио Стрега Еуропео ", получена за първи път от създател на Източна Европа. На панаира на книгата в Торино, където е церемонията, читатели изясняват на българина, че акцентират пасажи и ги цитират наизуст. Според Господинов книгите би трябвало да излизат, когато са написани - във всяко време, изключително в най-лошото. Така потегля и " Времеубежище " - от пандемията. " Хората на изкуството четем знаци. Писателите пишем, с цел да не се случат нещата. Те, за жалост, до някъде се случиха - и то по-рано, в сравнение с ги чакахме, в това число с последната глава на романа, която разказва началото на война ", признава той. При едно от участията си в Би Ти Ви Господинов направи ослепителен разбор на обстановката, в която изпада неговото потомство, израснало с обещания за бъдещето - този неподписан чек. " Но тъй като в този момент бъдеще няма - изчерпало се е, не са пуснали от него, като че ли най-лесният метод е да обещаеш на някого минало. Точно това надуши най-лесната идеология - популизмът. Ще бъдем отново, каквито бяхме. Ще бъдем отново велики и славни - каквито не помним да сме били, само че каквито споделят, че сме били. Като публицист доста обичам предишното - всичките мои истории са в него. Но в тях приказвам за човешко, оттатък идеологиите, персонално минало. Това е друго. Когато обещаваш групово благополучие и групово минало, нещата стават подозрителни. Та по тази причина ние в този момент произвеждаме предишното си. На едната везна е индивидът - дребен, малотраен, прашинка, доста по-лек от която и да е корпорация от другата везна. Но неговият живот тежи доста повече от всичко останало. "
На една от министър председателите на " Времеубежище " в страната писателят не спести горчиво-саркастичните думи за обществото ни. " На всеки 6-7 години става обидно да се живее в България. А може би от самото начало нещо не се е случвало, както би трябвало - и казусът за това е в самите нас. Ако у всеки има всекидневна опозиция, няма да се стигне до това, до което се е стигнало - нещата да се вземат решение единствено с крясъци. Периодично се разсънваме като след призрачен сън - спиш, спиш и внезапно скачаш, тъй като повече не можеш да понесеш кошмара. А това е печален знак. И този път ще се събудим - само че да не позволяваме още веднъж да заспим. "
Според Господинов България върви към лудо разприятеляване, към произвеждане на врагове, към разпад. Той обаче е уверен, че през идващите 20 години най-важните неща ще останат същите: " Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват състрадание и любознание, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, ще пътуват умерено, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде по този начин, както е било преди 20 години. Това по никакъв начин не е малко. И в действителност е всичко. Да запазим и пренесем светът от през вчерашния ден. Това ни следва. "
На церемонията в Лондон Господинов благодари и на щерка си Рая - неговият най-искрен критик. С Рая, която го учи на непорочност и доверчивост, вършат дружно " шантавата " брошура " Сватби на животни и неща ". " Тогава научих повече за писането от нея, в сравнение с тя от мен. Научих, че съм знаел толкоз неща като дребен и толкоз неща съм не запомнил. Припомням си ги с Рая ".
Господинов написа " Естествен разказ " - първата му огромна прозаичност, в самия завършек на 90-те. В сюжета има доста " от силата и разпадите, от влюбванията и разделите, от невинността и отчаянието, от илюзията, че можем да променим нещата, до чувството за неуспех ". Героят се пита по какъв начин ли ще завърши десетилетието - като трилър, гангстерски филм, черна комедия или сапунен сериалЕ Отговорът е: Като всичко по едно и също време. До този миг Господинов има две стихосбирки, " Черешата на един народ " и " Лапидариум ", и дълго се колебае дали да изпрати " Естествен разказ " на конкурс за дебют. Въобще не има вяра, че някой ще го издаде - доста е чалнат и друг, и по тази причина го праща с леко сърце, без да се вживява изключително. Той е единствено на 30 и не му пука прекомерно за кариерата. Поезията му е по-важна.
Вторият му разказ, " Физика на тъгата ", който също обикаля света в превод на Анджела Родел, потегля от концепцията да опише българската горест, да приказва от точката на това " най-тъжно място на света ", само че най-после стига до " най-тъжното място е светът ". " Тъгата към този момент е по-голяма от рамките на която и да е страна. Всички сме братя по горест. В свят като днешния не можеш да имаш обособени острови на благополучие или обособени изолирани места на горест. Както е невероятно или пъклен мъчно да си благополучен, когато към теб другите са нещастни. ", споделя писателят.
Георги Господинов не крие, че е изкушен и от киното, и от музиката. Късометражният " Омлет " на Надежда Косева по негов сюжет е видян на " Сънданс ". Двамата вършат дружно и " Ритуалът " - от европейския омнибус " Lost and Found ", откриващ стратегия на Берлинале. В Познан през 2015-а излиза " Space Оpera " на полския композитор Александър Новак по либрето на българина. Историята се върти към първия вероятен полет до Марс и това какво се случва с съвършената двойка астронавти, Адам и Ева, в клаустрофобичното пространство на галактическия транспортен съд. " Трябва да си свиреп влюбен в това, което правиш. Много чисто влюбен в езика и в самото писане. Иначе просто няма да издържиш. Но би трябвало да си подготвен да те разлюбят, до момента в който пишеш и откакто разгласяват написаното. ", не се колебае Господинов. Но самоиронията в никакъв случай не го напуща. Шегува се, че в случай че перифразираме Ницше, би трябвало да кажем, че това, което не ни убива, ни прави по-иронични. Тъкмо самоиронията е знакова за българското описване.
Удря Дан Браун по продажби
" И всичко стана луна " на Георги Господинов преди време изпреварва по продажби в България " Ад " на Дан Браун, която в оня миг е най-бързо изкупуваната книга в Щатите и Англия. " Истории за обич и край, с предусещане за знамение ", обобщават творбата на Господинов литературни критици. 19-те описа в сборника дават отговор на въпроса " Какво значи да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? ".
В Европа от дълго време назовават Георги Господинов " Машина за истории ". Признаха го и във Фабриката за илюзии - анимацията на Теодор Ушев по описа му " Сляпата Вайша " влезе в късия лист с номинациите за " Оскар ". В сбирката му са някои от най-престижните награди - европейската " Ангелус ", швейцарската " Ян Михалски ", датската " Цинклар " и " Узедом ", присъдена му от жури с ръководител Нобелистката Олга Токарчук. Най-известният и превеждан български публицист получи и " Букър " - наградата, който би трябвало да бъде увертюрата към Нобел. Получи го за романа " Времеубежище ", като дели суперлативите и 50-те хиляди паунда с преводачката Анжела Родел.
Господинов завоюва международната рецензия за " Времеубежище " посредством гения на своята Вайша - момичето, което с лявото око гледа в предишното, а с дясното в бъдещето. " Дарба и проклинание по едно и също време е да видиш какво е било и какво ще бъде ", разяснява той. В книгата си се оправя тъкмо с тази задача - да проучва непоносимото настояще, което тласка индивидите към апотеоза на към този момент билото и копнежа по неразбираемото идващо. " Но какво вършим, в случай че и те са бременни с Апокалипсис? ", запита Господинов преди няколко години, само че и до момента няма отговор. Романът му минава през Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други пространства и времена. В началото залогът е една клиника, в края - един континент. -->
" Времеубежище " - историята за клиниката, която лекува пациенти с Алцхаймер посредством предишното, към този момент е по всички книжарници във Англия. Неслучайно " Ню Йоркър " и " Гардиън " оповестиха този " занимателен и стряскащ разказ за носталгията " за една от книгите на 2022 година, а " Таймс " съпостави българина с Джордж Оруел.
" Времеубежище " донесе на Господинов и премията " Премио Стрега Еуропео ", получена за първи път от създател на Източна Европа. На панаира на книгата в Торино, където е церемонията, читатели изясняват на българина, че акцентират пасажи и ги цитират наизуст. Според Господинов книгите би трябвало да излизат, когато са написани - във всяко време, изключително в най-лошото. Така потегля и " Времеубежище " - от пандемията. " Хората на изкуството четем знаци. Писателите пишем, с цел да не се случат нещата. Те, за жалост, до някъде се случиха - и то по-рано, в сравнение с ги чакахме, в това число с последната глава на романа, която разказва началото на война ", признава той. При едно от участията си в Би Ти Ви Господинов направи ослепителен разбор на обстановката, в която изпада неговото потомство, израснало с обещания за бъдещето - този неподписан чек. " Но тъй като в този момент бъдеще няма - изчерпало се е, не са пуснали от него, като че ли най-лесният метод е да обещаеш на някого минало. Точно това надуши най-лесната идеология - популизмът. Ще бъдем отново, каквито бяхме. Ще бъдем отново велики и славни - каквито не помним да сме били, само че каквито споделят, че сме били. Като публицист доста обичам предишното - всичките мои истории са в него. Но в тях приказвам за човешко, оттатък идеологиите, персонално минало. Това е друго. Когато обещаваш групово благополучие и групово минало, нещата стават подозрителни. Та по тази причина ние в този момент произвеждаме предишното си. На едната везна е индивидът - дребен, малотраен, прашинка, доста по-лек от която и да е корпорация от другата везна. Но неговият живот тежи доста повече от всичко останало. "
На една от министър председателите на " Времеубежище " в страната писателят не спести горчиво-саркастичните думи за обществото ни. " На всеки 6-7 години става обидно да се живее в България. А може би от самото начало нещо не се е случвало, както би трябвало - и казусът за това е в самите нас. Ако у всеки има всекидневна опозиция, няма да се стигне до това, до което се е стигнало - нещата да се вземат решение единствено с крясъци. Периодично се разсънваме като след призрачен сън - спиш, спиш и внезапно скачаш, тъй като повече не можеш да понесеш кошмара. А това е печален знак. И този път ще се събудим - само че да не позволяваме още веднъж да заспим. "
Според Господинов България върви към лудо разприятеляване, към произвеждане на врагове, към разпад. Той обаче е уверен, че през идващите 20 години най-важните неща ще останат същите: " Хората ще продължат да четат книги и да плачат над измислени герои, ще изпитват състрадание и любознание, ще стоят на слънце до късна есен и ще се радват на сняг през зимата, ще пътуват умерено, днешните деца ще имат свои деца и всичко ще бъде по този начин, както е било преди 20 години. Това по никакъв начин не е малко. И в действителност е всичко. Да запазим и пренесем светът от през вчерашния ден. Това ни следва. "
На церемонията в Лондон Господинов благодари и на щерка си Рая - неговият най-искрен критик. С Рая, която го учи на непорочност и доверчивост, вършат дружно " шантавата " брошура " Сватби на животни и неща ". " Тогава научих повече за писането от нея, в сравнение с тя от мен. Научих, че съм знаел толкоз неща като дребен и толкоз неща съм не запомнил. Припомням си ги с Рая ". Господинов написа " Естествен разказ " - първата му огромна прозаичност, в самия завършек на 90-те. В сюжета има доста " от силата и разпадите, от влюбванията и разделите, от невинността и отчаянието, от илюзията, че можем да променим нещата, до чувството за неуспех ". Героят се пита по какъв начин ли ще завърши десетилетието - като трилър, гангстерски филм, черна комедия или сапунен сериалЕ Отговорът е: Като всичко по едно и също време. До този миг Господинов има две стихосбирки, " Черешата на един народ " и " Лапидариум ", и дълго се колебае дали да изпрати " Естествен разказ " на конкурс за дебют. Въобще не има вяра, че някой ще го издаде - доста е чалнат и друг, и по тази причина го праща с леко сърце, без да се вживява изключително. Той е единствено на 30 и не му пука прекомерно за кариерата. Поезията му е по-важна.
Вторият му разказ, " Физика на тъгата ", който също обикаля света в превод на Анджела Родел, потегля от концепцията да опише българската горест, да приказва от точката на това " най-тъжно място на света ", само че най-после стига до " най-тъжното място е светът ". " Тъгата към този момент е по-голяма от рамките на която и да е страна. Всички сме братя по горест. В свят като днешния не можеш да имаш обособени острови на благополучие или обособени изолирани места на горест. Както е невероятно или пъклен мъчно да си благополучен, когато към теб другите са нещастни. ", споделя писателят.
Георги Господинов не крие, че е изкушен и от киното, и от музиката. Късометражният " Омлет " на Надежда Косева по негов сюжет е видян на " Сънданс ". Двамата вършат дружно и " Ритуалът " - от европейския омнибус " Lost and Found ", откриващ стратегия на Берлинале. В Познан през 2015-а излиза " Space Оpera " на полския композитор Александър Новак по либрето на българина. Историята се върти към първия вероятен полет до Марс и това какво се случва с съвършената двойка астронавти, Адам и Ева, в клаустрофобичното пространство на галактическия транспортен съд. " Трябва да си свиреп влюбен в това, което правиш. Много чисто влюбен в езика и в самото писане. Иначе просто няма да издържиш. Но би трябвало да си подготвен да те разлюбят, до момента в който пишеш и откакто разгласяват написаното. ", не се колебае Господинов. Но самоиронията в никакъв случай не го напуща. Шегува се, че в случай че перифразираме Ницше, би трябвало да кажем, че това, което не ни убива, ни прави по-иронични. Тъкмо самоиронията е знакова за българското описване.
Удря Дан Браун по продажби
" И всичко стана луна " на Георги Господинов преди време изпреварва по продажби в България " Ад " на Дан Браун, която в оня миг е най-бързо изкупуваната книга в Щатите и Англия. " Истории за обич и край, с предусещане за знамение ", обобщават творбата на Господинов литературни критици. 19-те описа в сборника дават отговор на въпроса " Какво значи да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ