Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите

" Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края " Марк Твен

Може би най-страшното за всеки от нас е времето и изменящото се отражение в огледалото. Но дали огромният боязън е толкоз от физическата смяна и от старостта, колкото от това, което се случва с всеки от нас един ден? А страхът ни от този ден, не е ли подбуден от един различен страх- този дали сме се справили с живота си? Дали сме постигнали задоволително? Дали сме оставили диря след себе си?

Всички се раждаме, живеем и умираме, само че дали всички го вършим както би трябвало? Дали пък постоянно не сме прекомерно съсредоточени в това да търсим смисъла на живота, без да съумяваме да се насладим на самия живот? Твърде доста “дали ”…за прекомерно малко отговори, които всеки от нас би трябвало да разбере самичък за себе си.

Често в желанието си да бъдем огромни, пропущаме безгрижните си детски години. После пък дотам се самозабравяме в работата си, че в усърдие и нерви да създадем пари и кариера, неизбежно стигаме до желанието да си върнем здравето. Понякога и любовта.

Заслужава ли си? А когато попрехвърлим избрани години, започваме да се самосъжаляваме и да мислим, че мястото ни към този момент не е тук или там и пропиляваме последните си дни пред тв приемника. А животът ни предлага толкоз доста!

Ами, в случай че трябваше да живеем като бебета в телата на старци? Ако последователно се подмладявахме, а не остарявахме? Дали тогава животът ни би бил различен?
Нима животът погледнат от различен ъгъл е по-различен?

Понякога, даже да не сме минали през това, което ни се е случило, отново ще сме на същото място. Защото животът ни се дефинира от опциите, които ни се отдават, само че и от тези, които пропущаме. И най-ужасното, което можем да създадем е да съжаляваме. Защото никой от нас не е съвършен вечно и тъй като най-важното е да намерим покой в личната си кожа. Само ние можем да си помогнем като извлечем най-хубавото от света към нас. Всеки е кадърен да живее живот, с който да се гордее. Или просто да откри сили и да стартира отначало….Защото ориста най-вероятно е това, което сами сътворяваме по пътя на своите фантазии, триумфи и провали. Историята на живота, извърнат на назад е същата като историята на всеки един човешки живот. Често не си даваме сметка, че даже да не бяхме минали през обещано злощастие и събитията да се бяха стекли по различен метод, ние още веднъж щяхме да търсим същото- любовта, щастието и смисъла. Защото истините за живота на всички ни са едни и същи.

А той е прекомерно временен..И тленността няма никакво значение, в случай че притежаваме образован взор към съществуването, към същинските полезности.
”Някои хора са родени да стоят край реката.Някои ги удря мълния. Някои имат музикален слух. Някои са актьори. Някои плуват. Някои схващат от копчета. Някои знаят Шекспир. Някои са майки, а някои просто танцуват… ”

Така приключва този филм. А аз ще приключа редовете си с това… Дори стрелките на часовника да се движат в противоположната посока, животът ни ще е същият, тъй като още веднъж ние ще изберем по какъв начин да го изживеем!

История, въодушевена от описа на Франсис Скот Фицджералд. Филм, който вечно ще остане в съзнанието ви. Филм за живота подобен, какъвто е. Понякога- безпределно необработен, различен път- неописуемо хубав и трогателен. История за вероятното и невъзможното… Невъзможното, което не съществува, тъй като в този живот имаме единствено една опция и тя е да го създадем тъкмо подобен, какъвто сами си го пожелаем.

И в случай че в този момент сте се отдали на един ленив следобяд, а сте пропуснали този необикновен филм…И даже да сте го гледали…Припомнете си го! Има филми, които в действителност си заслужават…всяка секунда!
Трудно е да се опише…малко думи, доста смисъл…

( Вдъхновено от “Странният случай на Бенджамин Бътън ”)

снимка: dreamfall-girl.deviantart.com