СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ: Изборът днес е между ГЕРБ и ПП, колкото и това да опростява ситуацията
Най-голямото очакване от следващите пети подред избори за последните две години наподобява е съставянето на постоянно държавно управление. Нищо ново, това беше най-малко заявеното очакване и на предходните избори, единственият път, когато това се осъществя беше през ноември 2021 година когато Кирил Петков реализира една сложна четворна държавна коалиция. Очакването е както измежду жителите, по този начин и измежду политическите партии. Но, парадоксално, тези упования някак не кореспондират с действителните благоприятни условия.
Изборите са постоянно сред това, което се предлага. Никога политическите избори не дават опцията да избираме просто мечтаното, избираме само сред предложенията на претендентите. Затова, евентуално има едно възходящо към този момент болшинство от гласоподаватели, които не си вършат труда да гласоподават. Макар с това да затвърждават едно политическо статукво, което другояче не одобряват.
Макар възможното сформиране на постоянно държавно управление да е най-същественото, общественото говорене на партиите оставя усещането, че техните водачи или не желаят да покажат желанията си, или оферират в действителност нещо неосъществимо. Ако се позовем на поредицата сондажи на електоралните настройки от март 2023 година, пет партии и обединения се обрисуват като сигурни в новия парламент (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БСП) и две-три други, които се приближават до изборния предел от 4% (Левицата, Има Такъв Народ и „ Български напредък “).
Това, което партиите оферират парадоксално не дискутира същински вероятните държавни болшинства. А те не са толкоз доста. Всъщност има единствено три вероятни държавни формули: към ГЕРБ-СДС, към ПП-ДБ и една трета „ огромна коалиция “ сред двете. Казано с други думи, не може да има държавно болшинство в идващия парламент без присъединяване на тези две политически обединения. А казано в резюме изборът през днешния ден е сред ГЕРБ и Политическа партия, колкото и това да опростява обстановката.
„ Голяма коалиция “ или държавно управление на малцинството?
ГЕРБ пробват да излязат от политическата изолираност при предходните избори и в този момент самонадеяно настояват, по думите на водача си Бойко Борисов: „ След 2-ри април непременно би трябвало да се направи държавно управление, по това ще се познае кой е общественик и кой не. Няма да ви пропагандирам, в случай че желаете да се отървете от това знамение, което ни сполетя, би трябвало дружно мощно да ги изгоним. Или се хващаме цялата нация обединени да излезем от рецесията, или – каквото ни е писано. Ако сме първи, и то с доста, ще изведем страната от рецесията! ” Тази самонадеяност обаче е лицемерна, тъй като в ГЕРБ знаят, че надали ще имат безусловно болшинство. Тогава стои въпросът за възможен съдружник. По този въпрос в ГЕРБ нямат отговор.
Тогава остава друга опция, ГЕРБ да поддържа непознат мандат, без да взе участие в държавното управление. От една страна партията не изключва да поддържа кабинет на обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България ”, даже без да се подписва съдружно съглашение (думи на Росен Желязков). Но въпреки това това наподобява няма да стане под външен напън, към този момент съгласно Бойко Борисов: „ Върви една мълва от Природен парк и Демократична България, че резултатите от изборите нямат значение и ГЕРБ безусловно ще ги подкрепим, защото щели да ни натиснат отвън. Искам да знаете, че с позитивно нас могат да ни убедят, единствено че със мощност и напор – никога! Няма шанс да подкрепим държавно ръководство на тези, на които всеки ден изброявам какво сътвориха на страната за 2 години. Да, в някаква форма на голяма, необятна, експертна коалиция съм предразположен на разговори. “ Като оставим настрани по какъв начин назовават главния си конкурент Политическа партия, от казаното излиза наяве, че ГЕРБ биха подкрепили „ експертна коалиция “, нещо толкоз неразбираемо като политическо наличие, че в действителност не значи нищо.
Опонентите на ГЕРБ от предизборната коалиция ПП-ДБ са уверени, че „ ще имаме постоянно държавно управление, което ще стартира да взема решение проблемите на хората “ освен това „ с дълъг мандат “ (думи на Кирил Петков). А каква ще е неговата формула? Очевидно независимо „ държавно управление на малцинството с ясна стратегия “ и приоритет Еврозоната и Шенген (както добавя Асен Василев).
Но въпреки това това, че обединението ПП-ДБ може да получи първия мандат за сформиране на държавно управление не е гаранция за триумф. Още повече, че съперниците на ГЕРБ си слагат сложната за реализиране цел (а може би и невъзможна) да ръководят до локалните избори през есента, с цел да „ разбият феодалните владения на ГЕРБ в огромните градове “. (думи на Атанас Атанасов). Отново невъзможна формула, тъй като не стават ясни изискванията за поддръжка на едно такова държавно управление (на малцинството). Защото за разлика от 2021 година, Политическа партия даже не загатват опцията за коалиция на необятна основа, която да изолира ГЕРБ. Причините за това, обаче, са известни – евентуалните сътрудници на Политическа партия (като Българска социалистическа партия или ИТН) направиха всичко, с цел да осуетят допустима коалиция с тях.
„ Всичко е допустимо “
Част от другите партии с късмет да попаднат в Народното събрание наподобява са на позицията: „ ще забележим “, тъй като „ всичко е допустимо “.
Движение за права и свободи се гласят да бъдат част от болшинството, което ще излъчи постоянен кабинет в 49-ото Народно заседание, тъй като чака минимум 40 определени депутати. (думи на Ахмед Ахмедов) В какво болшинство, обаче? Всеки вероятен сътрудник, стига да е с евроатлантическа ориентировка. Според към този момент направените по разнообразни мотиви заявления на другите партии в конкуренцията, такива сътрудници могат да бъдат съвсем единствено ГЕРБ и обединението ПП-ДБ. Но в Движение за права и свободи знаят, че тези партии мъчно биха преглътнали държавно коалиция с придвижването, най-малкото поради една известна история за корупция и обръчи от компании.
От друга страна Движение за права и свободи наподобява не изключва и други съдружни формати, учредени да вземем за пример на извършената още в предходния парламент лидерска среща сред Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Стефан Янев и Мустафа Карадайъ. Остава да гадаем, по какъв начин в партията виждат една сходна нова четворна коалиция сред Движение за права и свободи, ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “? Не е несъмнено също, че тя би имала болшинство.
Социалистите са на сходно мнение. Все отново Българска социалистическа партия още веднъж декларира твърдо, че няма да се коалира с ГЕРБ (а дали може вероятно да поддържа държавно управление с мандата на ГЕРБ не става толкоз ясно). В отчета си пред 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия ръководителят Корнелия Нинова оставя въпросът да бъде решен след изборите: „ Нека да минат изборите, да забележим кои партии ще получат доверието на хората и тогава да решим с кого да участваме в държавно управление. “ Но както се схваща от същия отчет, се планува вътрешнопартиен референдум, който да реши след изборите, с кого ще се коалират социалистите. Предложение, което от една страна заобикаля поемането на отговорност за държавното управление преди изборите. Сякаш в Българска социалистическа партия не знаят, накъде вървят настройките на гласоподавателите и какъв би бил възможният състав на новия парламент. От друга страна предлагането за допитване до членовете е несъстоятелно, тъй като всекидневно ще има време единствено от една седмица, освен това първата след изборите. Но Българска социалистическа партия наподобява се интересува доста повече от „ джендър идеологията “ в учебно заведение, каквото и да значи това, а не толкоз от изборите.
„ Български напредък “ приема всякаква допустима формула за държавно управление. Според думите на Стефан Янев, „ Добре е да имаме държавно управление, без значение експертно или програмно. Трябва да се направи изпитание, без значение дали се разделяме на ръководещи и съпротива. “ Тази позиция на партията, че може да влезе в коалиция с всеки, е същата, както и на предходните избори.
Твърда съпротива
Третото обръщение, което се формулира от някои партии, е очакване за парламент, в който те ще са твърда съпротива.
Националистите от „ Възраждане “ желаят да бъдат първостепенна политическа мощ и да завоюват изборите. (думи на Цвета Рангелова). Но тъй като в партията знаят, че това няма да е допустимо, както твърди Деян Николов: „ Възраждане “ най-вероятно няма да взе участие в държавно управление, не виждам по какъв начин, в случай че не сме първа политическа мощ “. При това най-вероятното съгласно националистите е някаква формула на държавно управление на ГЕРБ и ПП-ДБ. Всъщност заявката се свежда до неспособност от държавно управление с присъединяване на „ Възраждане “. По-важен за партията е референдумът против въвеждането на еврото в България, представян като референдум за отбрана не лв. (безсмислено, тъй като левът от дълго време е вързан за еврото в границите на валутния борд).
Новата коалиция „ Левицата “ е съперник на Българска социалистическа партия. Изглежда тази коалиция няма претенциите на „ Възраждане “ да бъде първа политическа мощ или даже да взе участие в държавното управление. По-скоро, в случай че се позовем на Мая Манолова, упованието е за коалиция или на десните партии ГЕРБ, „ Продължаваме Промяната “, „ Демократична България “ (квалифицирани като „ партии на войната “), или „ хартиената коалиция “ (ГЕРБ, Движение за права и свободи и БСП). И в двата случая не наподобява „ Левицата “ да е склонна да поддържа какво и да било държавно управление. Така посланието е, че новата коалиция се бори единствено да влезе в новото Народно заседание, където ще бъде в съпротива.
Има Такъв Народ желаят да трансформират системата (това е занятие на доста партии от 1989 година насам) и предизвикват референдум за въвеждане на президентска република. Лидерът на партията Слави Трифонов декларира: „ Сигурен съм, че в една такава обстановка Народното събрание ще има доста по-голяма власт да управлява президента, в сравнение с сега управлява министър-председателя “. Но във връзка с това, какво държавно управление си показва Има Такъв Народ, отговорът е много по-неясен. Дори той не изключва нито една допустима коалиция, в която партията да взе участие. Но с ангажимента, че „ изчегъртването на ГЕРБ не се е случило “, а „ Продължаваме промяната “ и Кирил Петков са другото лице на ГЕРБ “. Така изобщо не излиза наяве, какво държавно болшинство чакат в Има Такъв Народ и дали имат желание да вземат участие в него, в случай че влязат в Народното събрание.
Тогава?
След като самите участници в конкуренцията не са задоволително ясни за това, какво държавно управление ни чака (евентуално) и най-много при какви условия то ще е допустимо, какво да вършат жителите, призовани към урните? Това не предизвиква ентусиазма за гласоподаване, явно. Но въпреки това би трябвало да е ясно, че на изборите гласуваме освен за партиите, които „ ни харесват “, само че също и за държавно управление. А разновидностите в този момент са три.
Ако желаеме още веднъж ГЕРБ във властта, значи одобряваме, че това малко време в съпротива е „ изчистило “ партията от всичко това, което провокира митингите от 2020 година, че тя е получила някаква индулгенция и всичко може да бъде забравено. Ако желаеме, назад, предстоящата смяна да продължи, тогава би трябвало да извиним на Политическа партия като главен фактор на предходното постоянно държавно управление направените неточности с убеждението, че те никога не са толкоз непростими, колкото стореното през ръководството на ГЕРБ. Ако, обаче, считаме че е най-добре да има „ огромна коалиция “ на ГЕРБ и Политическа партия, това е същото, като да гласуваме за ГЕРБ. И в случай че не избираме единствено сред двете, а имаме друго желание, безусловно би трябвало да пожелаваме от водачите на определената от нас партия ясно да заявят, какво от тези вероятни болшинства биха подкрепили. Така ще знаем освен за коя партия гласуваме, само че и защо държавно управление гласуваме. Е, можем и „ да отидем за гъби “, само че тогава би трябвало да си кажем, че в действителност поддържаме „ който и да е “. Все отново имаме избор.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Изборите са постоянно сред това, което се предлага. Никога политическите избори не дават опцията да избираме просто мечтаното, избираме само сред предложенията на претендентите. Затова, евентуално има едно възходящо към този момент болшинство от гласоподаватели, които не си вършат труда да гласоподават. Макар с това да затвърждават едно политическо статукво, което другояче не одобряват.
Макар възможното сформиране на постоянно държавно управление да е най-същественото, общественото говорене на партиите оставя усещането, че техните водачи или не желаят да покажат желанията си, или оферират в действителност нещо неосъществимо. Ако се позовем на поредицата сондажи на електоралните настройки от март 2023 година, пет партии и обединения се обрисуват като сигурни в новия парламент (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БСП) и две-три други, които се приближават до изборния предел от 4% (Левицата, Има Такъв Народ и „ Български напредък “).
Това, което партиите оферират парадоксално не дискутира същински вероятните държавни болшинства. А те не са толкоз доста. Всъщност има единствено три вероятни държавни формули: към ГЕРБ-СДС, към ПП-ДБ и една трета „ огромна коалиция “ сред двете. Казано с други думи, не може да има държавно болшинство в идващия парламент без присъединяване на тези две политически обединения. А казано в резюме изборът през днешния ден е сред ГЕРБ и Политическа партия, колкото и това да опростява обстановката.
„ Голяма коалиция “ или държавно управление на малцинството?
ГЕРБ пробват да излязат от политическата изолираност при предходните избори и в този момент самонадеяно настояват, по думите на водача си Бойко Борисов: „ След 2-ри април непременно би трябвало да се направи държавно управление, по това ще се познае кой е общественик и кой не. Няма да ви пропагандирам, в случай че желаете да се отървете от това знамение, което ни сполетя, би трябвало дружно мощно да ги изгоним. Или се хващаме цялата нация обединени да излезем от рецесията, или – каквото ни е писано. Ако сме първи, и то с доста, ще изведем страната от рецесията! ” Тази самонадеяност обаче е лицемерна, тъй като в ГЕРБ знаят, че надали ще имат безусловно болшинство. Тогава стои въпросът за възможен съдружник. По този въпрос в ГЕРБ нямат отговор.
Тогава остава друга опция, ГЕРБ да поддържа непознат мандат, без да взе участие в държавното управление. От една страна партията не изключва да поддържа кабинет на обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България ”, даже без да се подписва съдружно съглашение (думи на Росен Желязков). Но въпреки това това наподобява няма да стане под външен напън, към този момент съгласно Бойко Борисов: „ Върви една мълва от Природен парк и Демократична България, че резултатите от изборите нямат значение и ГЕРБ безусловно ще ги подкрепим, защото щели да ни натиснат отвън. Искам да знаете, че с позитивно нас могат да ни убедят, единствено че със мощност и напор – никога! Няма шанс да подкрепим държавно ръководство на тези, на които всеки ден изброявам какво сътвориха на страната за 2 години. Да, в някаква форма на голяма, необятна, експертна коалиция съм предразположен на разговори. “ Като оставим настрани по какъв начин назовават главния си конкурент Политическа партия, от казаното излиза наяве, че ГЕРБ биха подкрепили „ експертна коалиция “, нещо толкоз неразбираемо като политическо наличие, че в действителност не значи нищо.
Опонентите на ГЕРБ от предизборната коалиция ПП-ДБ са уверени, че „ ще имаме постоянно държавно управление, което ще стартира да взема решение проблемите на хората “ освен това „ с дълъг мандат “ (думи на Кирил Петков). А каква ще е неговата формула? Очевидно независимо „ държавно управление на малцинството с ясна стратегия “ и приоритет Еврозоната и Шенген (както добавя Асен Василев).
Но въпреки това това, че обединението ПП-ДБ може да получи първия мандат за сформиране на държавно управление не е гаранция за триумф. Още повече, че съперниците на ГЕРБ си слагат сложната за реализиране цел (а може би и невъзможна) да ръководят до локалните избори през есента, с цел да „ разбият феодалните владения на ГЕРБ в огромните градове “. (думи на Атанас Атанасов). Отново невъзможна формула, тъй като не стават ясни изискванията за поддръжка на едно такова държавно управление (на малцинството). Защото за разлика от 2021 година, Политическа партия даже не загатват опцията за коалиция на необятна основа, която да изолира ГЕРБ. Причините за това, обаче, са известни – евентуалните сътрудници на Политическа партия (като Българска социалистическа партия или ИТН) направиха всичко, с цел да осуетят допустима коалиция с тях.
„ Всичко е допустимо “
Част от другите партии с късмет да попаднат в Народното събрание наподобява са на позицията: „ ще забележим “, тъй като „ всичко е допустимо “.
Движение за права и свободи се гласят да бъдат част от болшинството, което ще излъчи постоянен кабинет в 49-ото Народно заседание, тъй като чака минимум 40 определени депутати. (думи на Ахмед Ахмедов) В какво болшинство, обаче? Всеки вероятен сътрудник, стига да е с евроатлантическа ориентировка. Според към този момент направените по разнообразни мотиви заявления на другите партии в конкуренцията, такива сътрудници могат да бъдат съвсем единствено ГЕРБ и обединението ПП-ДБ. Но в Движение за права и свободи знаят, че тези партии мъчно биха преглътнали държавно коалиция с придвижването, най-малкото поради една известна история за корупция и обръчи от компании.
От друга страна Движение за права и свободи наподобява не изключва и други съдружни формати, учредени да вземем за пример на извършената още в предходния парламент лидерска среща сред Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Стефан Янев и Мустафа Карадайъ. Остава да гадаем, по какъв начин в партията виждат една сходна нова четворна коалиция сред Движение за права и свободи, ГЕРБ, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “? Не е несъмнено също, че тя би имала болшинство.
Социалистите са на сходно мнение. Все отново Българска социалистическа партия още веднъж декларира твърдо, че няма да се коалира с ГЕРБ (а дали може вероятно да поддържа държавно управление с мандата на ГЕРБ не става толкоз ясно). В отчета си пред 50-ия конгрес на Българска социалистическа партия ръководителят Корнелия Нинова оставя въпросът да бъде решен след изборите: „ Нека да минат изборите, да забележим кои партии ще получат доверието на хората и тогава да решим с кого да участваме в държавно управление. “ Но както се схваща от същия отчет, се планува вътрешнопартиен референдум, който да реши след изборите, с кого ще се коалират социалистите. Предложение, което от една страна заобикаля поемането на отговорност за държавното управление преди изборите. Сякаш в Българска социалистическа партия не знаят, накъде вървят настройките на гласоподавателите и какъв би бил възможният състав на новия парламент. От друга страна предлагането за допитване до членовете е несъстоятелно, тъй като всекидневно ще има време единствено от една седмица, освен това първата след изборите. Но Българска социалистическа партия наподобява се интересува доста повече от „ джендър идеологията “ в учебно заведение, каквото и да значи това, а не толкоз от изборите.
„ Български напредък “ приема всякаква допустима формула за държавно управление. Според думите на Стефан Янев, „ Добре е да имаме държавно управление, без значение експертно или програмно. Трябва да се направи изпитание, без значение дали се разделяме на ръководещи и съпротива. “ Тази позиция на партията, че може да влезе в коалиция с всеки, е същата, както и на предходните избори.
Твърда съпротива
Третото обръщение, което се формулира от някои партии, е очакване за парламент, в който те ще са твърда съпротива.
Националистите от „ Възраждане “ желаят да бъдат първостепенна политическа мощ и да завоюват изборите. (думи на Цвета Рангелова). Но тъй като в партията знаят, че това няма да е допустимо, както твърди Деян Николов: „ Възраждане “ най-вероятно няма да взе участие в държавно управление, не виждам по какъв начин, в случай че не сме първа политическа мощ “. При това най-вероятното съгласно националистите е някаква формула на държавно управление на ГЕРБ и ПП-ДБ. Всъщност заявката се свежда до неспособност от държавно управление с присъединяване на „ Възраждане “. По-важен за партията е референдумът против въвеждането на еврото в България, представян като референдум за отбрана не лв. (безсмислено, тъй като левът от дълго време е вързан за еврото в границите на валутния борд).
Новата коалиция „ Левицата “ е съперник на Българска социалистическа партия. Изглежда тази коалиция няма претенциите на „ Възраждане “ да бъде първа политическа мощ или даже да взе участие в държавното управление. По-скоро, в случай че се позовем на Мая Манолова, упованието е за коалиция или на десните партии ГЕРБ, „ Продължаваме Промяната “, „ Демократична България “ (квалифицирани като „ партии на войната “), или „ хартиената коалиция “ (ГЕРБ, Движение за права и свободи и БСП). И в двата случая не наподобява „ Левицата “ да е склонна да поддържа какво и да било държавно управление. Така посланието е, че новата коалиция се бори единствено да влезе в новото Народно заседание, където ще бъде в съпротива.
Има Такъв Народ желаят да трансформират системата (това е занятие на доста партии от 1989 година насам) и предизвикват референдум за въвеждане на президентска република. Лидерът на партията Слави Трифонов декларира: „ Сигурен съм, че в една такава обстановка Народното събрание ще има доста по-голяма власт да управлява президента, в сравнение с сега управлява министър-председателя “. Но във връзка с това, какво държавно управление си показва Има Такъв Народ, отговорът е много по-неясен. Дори той не изключва нито една допустима коалиция, в която партията да взе участие. Но с ангажимента, че „ изчегъртването на ГЕРБ не се е случило “, а „ Продължаваме промяната “ и Кирил Петков са другото лице на ГЕРБ “. Така изобщо не излиза наяве, какво държавно болшинство чакат в Има Такъв Народ и дали имат желание да вземат участие в него, в случай че влязат в Народното събрание.
Тогава?
След като самите участници в конкуренцията не са задоволително ясни за това, какво държавно управление ни чака (евентуално) и най-много при какви условия то ще е допустимо, какво да вършат жителите, призовани към урните? Това не предизвиква ентусиазма за гласоподаване, явно. Но въпреки това би трябвало да е ясно, че на изборите гласуваме освен за партиите, които „ ни харесват “, само че също и за държавно управление. А разновидностите в този момент са три.
Ако желаеме още веднъж ГЕРБ във властта, значи одобряваме, че това малко време в съпротива е „ изчистило “ партията от всичко това, което провокира митингите от 2020 година, че тя е получила някаква индулгенция и всичко може да бъде забравено. Ако желаеме, назад, предстоящата смяна да продължи, тогава би трябвало да извиним на Политическа партия като главен фактор на предходното постоянно държавно управление направените неточности с убеждението, че те никога не са толкоз непростими, колкото стореното през ръководството на ГЕРБ. Ако, обаче, считаме че е най-добре да има „ огромна коалиция “ на ГЕРБ и Политическа партия, това е същото, като да гласуваме за ГЕРБ. И в случай че не избираме единствено сред двете, а имаме друго желание, безусловно би трябвало да пожелаваме от водачите на определената от нас партия ясно да заявят, какво от тези вероятни болшинства биха подкрепили. Така ще знаем освен за коя партия гласуваме, само че и защо държавно управление гласуваме. Е, можем и „ да отидем за гъби “, само че тогава би трябвало да си кажем, че в действителност поддържаме „ който и да е “. Все отново имаме избор.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ