България отвъд границата
Най-голямата черква в Османската империя плаче за ремонт. Хората от Извор желаят граничен пункт, с цел да стигат по-бързо до София Потомците на избитите българи в Босилеград желаят паметна плоча, с цел да извърнат нова страница
Тесният път от Кюстендил за Босилеград се вие през планински възвишения, а майската зеленина не разрешава на погледа да се откъсне. Селата с колоритни имена са туктам, придвижване съвсем няма. През ГКПП-тата Олтоманци и Рибарци влизаме в Сърбия. Още няколко села - Млекоминци, Радичевци, Райчиловци и сме в Босилеград.
24 май е. Във всеки български град учениците са излезли на шествия и пеят " Върви, народе възродени ", учителите са пременени и с цветя в ръце, а хората са усмихнати и щастливи. В този ден вицепрезидентът Илияна Йотова избра да отиде при сънародниците ни в Босилеград. За да не са сирачета на празника.
Това е огромно събитие, защото политици в този край не идват изключително постоянно. Защото тук светлините на прожекторите не блестят мощно, а проблемите са доста. Краище - по този начин се назовава околията. Винаги е била на края на страната - и на България, и на Сърбия. Губим я откакто Александър Стамболийски подписва Ньойския контракт през 1919 година Тогава в Западните околности остават 120 000 българи, които губят родината си. За 100 година от този момент те са се стопили с над 100 000 души.
Сега в Сърбия най-голямо е българското малцинство в Босилеград и Цариброд - общо 12 873, съгласно данни от броене през 2011 година
Влизаме в Босилеград и като че ли се връщаме десетилетия обратно с машината на времето. Движим се по централната улица, която се споделя " Маршал Тито ". Подминаваме главното учебно заведение - " Георги Димитров ".
Първата спирка е в Културно-информационния център /КИЦ/ „ Босилеград “. Посрещат ни с самун и сол.
" Няма нищо по-естествено от това да бъдем дружно на 24 май ", споделя Йотова на събралото се голям брой. И напомня, че преди няколко години е било немислимо да честваме дружно 24 май. Тя към този момент е била тук като вицепрезидент - през 2017 година Държавният глава Румен Радев също е идвал - през 2018 година
Но проблемите на българското малцинство са си същите. Няколко непримирими българи не стопират да припомнят за тях и да упорстват за помощ от българската страна.
Плочата на помиряването
В стаята на КИЦ, отрупана с книги, икони и портрети на наши възрожденци, на стената са подпрени две паметни плочи. Под датите 15 и 16 май 1917 година са изписани имената на 32 души. Те са изклани от четата на сръбския поручик Коста Печанац, която вилнее в Босилеградско. Шпицкомандата атакува мирни хора, които нямат оръжие да се пазят - някои са убити в кръчмата, други - на улицата, трети - на реката. Главорезите влизат в къщите, обират каквото намерят, изтезават стопани до гибел, с цел да кажат къде крият парите.
Историци са на мнение, че нападението над мирни поданици на българска територия е възмездие на сърбите поради провалите на армията им от нашата армия по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.
От тези събития са минали 105 година, само че пролятата кръв тежи, а потомците на избитите помнят стореното. Те обаче не желаят възмездие, а помиряване. От години представители на Гражданския комитет " Западни околности ", на Културно-информационния център на българите в сръбския град и на Сдружение " ГЛАС " - Босилеград, упорстват да бъде сложена плоча в памет на починалите. „ За да бъдат избегнати повторения на сходни събития, историята би трябвало да бъде прочетена такава, каквато е, страницата да бъде затворена и паметта на жертвите да бъде почетена по един европейски метод ”, сподели Иван Николов, ръководител на КИЦ Босилеград, който неуморно се бори за правата на малцинството. Двете плочи са направени още през 2017 година Те са се надявали представители от държавните управления на двете страни да се съберат и да отбележат 100-годишнината от събитието, като по този начин отворят нова страница в връзките.
Властите в Сърбия обаче не позволяват това да се случи.
„ Поставяне на такава паметна плоча значи признание на виновност, вдишване на отговорност, по-късно един честен катарзис, който подразбира съществено преразглеждане на историята “, разяснява Иван Николов.
Илияна Йотова се ангажира диалозите по тематиката да продължат. И напомни, че президентът Радев също е сложил въпросите при срещите си на високо равнище в Сърбия.
Реката край мината потича бяла
Друг проблем, който сложиха сънародниците ни пред вицепрезидента, също е от години. Станал е идея на Ботьо Христов, ръководител на съдружие „ Еко-Био-Правда ” и един от двамата фермери със сертифицирано биологично произвеждане в Босилеград. Той още веднъж сигнализира за замърсяването на реките Драговищица и Струма от оловно-цинковата мина в Караманица. Живеещи край реката настояват, че водата край рудника най-малко два пъти седмично потича бяла. Правени са замервания, само че сръбските специалисти споделят, че индикаторите са в нормите.
Според локалните хора потокът, който изтича от хвостохранилището и се влива в река Караманичка, след това отива в река Драговищица и влиза в България. 15-ина км по-нататък водите на Драговищица се вливат в Струма, потеглят към Кюстендил и надолу към Благоевград, Кресненското дефиле и Гърция.
Босилеградчани са правили няколко митинга, в това число и в София. Но без резултат.
" Българската страна да реагира, с цел да ни отбрани. Да бъде по-остра със сръбските управляващи. Имате лоста Европейски Съюз ", сподели Ботьо Христов. " Среща за екологията ще има ", даде обещание Йотова. Тя напомни, че е имало стъпки от българската страна в тази тенденция.
Преди няколко години някогашният министър на екологията Нено Димов сложи въпроса на сръбския си сътрудник, само че получи същия формален отговор. Посланикът на България в Сърбия Петко Дойков вижда решението във включването на български специалисти в замерванията дружно със сръбските.
Йотова посъветва представителите на Гражданския комитет да напишат своите претенции и тя да ги съобщи на президента и на съответните институции. " Ние не се отхвърляме. Борим се за правата на българите. Българското национално малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия. Това е първата стъпка, втората е пълноценната реализация на правата на нашите сънародници. Диалогът е единственият път за изчистване на нерешените въпроси, с цел да вървим напред двата народа и двете страни “, уточни вицепрезидентът. Тя увери нашите сънародници, че българската страна стои зад техните ползи. Но ги прикани да бъдат по-активни в решаването на значими въпроси, като да вземем за пример за българско наличие в учебниците. " Децата приказват и мислят на български, само че има още какво да се желае ", уточни Йотова.
Българско обучение без учебници
В Босилеград има две бг учебни заведения - главното " Георги Димитров " и гимназия, която предходната година означи своята 80-годишнина. Осигуряването на учебници на майчин език обаче си стои като проблем от десетилетия. Заради неналичието им родители отхвърлят да запишат децата си в български паралелки, а други са принудени да ги трансферират в сръбски. Въпреки че са писани многочислени писма и до българското, и до сръбското министерства на образованието, наподобява че тематиката в никакъв случай не е на дневен ред, с цел да бъде решена. Пък и непрекъснато има разногласия чия е отговорността, а горещият картоф се трансферира сред шефа, кмета, служителите...
На 24 май гимназистите са строени в класната стая, с цел да посрещнат високите посетители. На чист български или с лек акцент рецитират " История славянобългарска " и стихове на български и сръбски. Вицепремиерът напомни на децата, че 300 млн. души по света пишат на кирилица, че сме наследници на горда цивилизация, че делото на Кирил и Методий е избавено в България. " Да помните корените си. Защото който почита предишното, има и бъдеще ", сподели Йотова на младите българи.
Тъжното село Извор
Следващата спирка на вицепрезидента е едно красиво и тъжно село - Извор. Посрещат ни къщите - хубави, двуетажни, просторни. Но с изкорубени прозорци, порутени покриви, оставени на времето да реши какъв брой ще са дните им. Хората ги няма.
Някога Извор е било център на околията, а след Освобождението е дало няколко първенци в ръководството на Княжество България.
Най-впечатляваща е църквата - голяма постройка на рид. Тя е била предопределена да служи на цялото Краище. Построена е сред 1833 и 1835 година Изградили я майстори дюлгери от Дебър.
Новият храм бил изографисан от Самоковския занаятчия Димитър Зограф – племенник на Захарий Зограф. Чудните облици на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани са излезли отдолу под неговата четка.
Свещеникът протойерей Зоран Стоянов, който се грижи в този момент за църквата, споделя по какъв начин изворчани се сдобили с толкоз огромен храм. Според локалната легенда, през 1830 година поп Новко отишъл в Цариград, с цел да изиска от султан Махмуд II позволение за градежа. Владетелят почел дързостта му и снизходително разрешил храмът да е с размери “колкото кожата на един вол ”. Поп Новко настоял във фермана да се впише това изискване. Но изворчани измислили по какъв начин хем да спазят заповедта, хем да създадат храм, какъвто желаят. Изрязали волска кожа на тънка дълга линия. Получило се въже, което опасало голяма повърхност от цели 702 кв. м. Когато султанските пратеници пристигнали да видят храма, били сюрпризирани от големите му размери. Селяните обаче посочили, че църквата не излиза от рамките на волската кожа и турците нямало какво да създадат. Така " Света Троица " се оказала най-големият храм в Османската империя! Размерите му са 36 м дължина, 20 м широчина и 18 м височина. " Тук може да служат 20 архиерея и 50 свещеници ", споделя отец Зоран.
Но е видно, че църквата има потребност от сериозен ремонт. През 1996 година е потегната, откакто единият й дувар е паднал, заменен е и покривът. През 2014 година България изпратила 26 000 евро, с които са укрепени стените, с цел да не паднат напълно. И оттогава - нищо.
В двора на църквата е другият стожер на Възраждането - килийното учебно заведение. Преди близо190 година то е съградено незаконно, а локалните българи го наричали “Университета ”. Защото децата, учили тук, по-късно са получили обучение в цяла Европа и са станали кметове, учители и лекари в свободна България.
И в случай че църквата въпреки всичко се крепи, то постройката на килийното учебно заведение ще рухне всеки миг. За последно то е получило подарък две камбани от наши сънародници от Ксантийско, Беломорска Тракия. Това било преди доста години.
Около 50-тина души живеят през днешния ден в селото, което е разпръснато на няколко махали. Всички са българи. Но от ден на ден се разбягват, с цел да си търсят прехраната по Сърбия, по България, споделя кметът Горян Миланов.
Младите хора се броят на пръсти, работят в Босилеград, който е на 4 км от Извор. Добре, че асфалтирали пътя преди няколко години, тъй като преди бил черен и при дъжд ставал непристъпен. " Имаме и една ученичка - Милена Милева в първи клас. Училището обаче е затворено и особено за нея идва преподавател от Босилеград ", споделя кметът.
Босилеград, както и Цариброд - двете общини, където живее българското малцинство, са най-бедните в Сърбия. Между тях няма път, нито железница. Цароброд обаче има шанс да се намира на интернационалния кулоар 10. Но Босилеград е изцяло стопански и информационно откъснат.
За да се стигне до София са нужни към 3 часа, тъй като се минава през Кюстендил. Мечтата на локалните е да отворят граничен пункт към Трекляно, който доста ще съкрати дистанцията - през Перник до столицата са 80-90 км, споделя кметът.
Сега всички чакат събора за рандеву, както го назовават - на 25 юни да се отворят границите от двете страни, с цел да могат да се съберат роднините на поляната в местността Славчето. От две години не е имало подобен събор поради пандемията. Сръбската страна към този момент е дала позволение, чака се българската да каже " да ".
Подготвят бизнес конгрес
Българските бизнесмени може да имат интерес да влагат в Краище. Но с цел да се случи това, също е нужна помощта на страната, която да спомага за основаването на контакти. " Подготвя се бизнес конгрес, който да се организира в Босилеград ". Добрата вест заяви посланикът на България в Сърбия Петко Дойков. Обсъжданата дата е през втората половина на септември. В момента се водят дейни диалози с Агенцията за дребни и междинни предприятия. Местните хора да дадат детайлности за опциите, които имат, а Министерството на стопанската система в България ще изготви профил на най-подходящите компании, които да предложения, сподели Петко Дойков.
Новината бе обявена в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Босилеград. От 6 година държавната организация има сътрудник в града - Александър Димитров, а с делегацията на посетители му бе Евгения Друмева, заместник-генерален шеф на Българска телеграфна агенция. Вицепрезидентът Илияна Йотова заръча на пресклуба да помогне на младежите с информация за опциите да учат в България.
Тръгваме си от Босилеград, където нашите сънародници се борят да запазят идентичността си. Никога не са напускали земите си, само че са станали жертва на Великите сили и огромната политика. За благополучие, те са приети в Конституцията на Република Сърбия. А за българите в Македония предстоят тежки борби.
Тесният път от Кюстендил за Босилеград се вие през планински възвишения, а майската зеленина не разрешава на погледа да се откъсне. Селата с колоритни имена са туктам, придвижване съвсем няма. През ГКПП-тата Олтоманци и Рибарци влизаме в Сърбия. Още няколко села - Млекоминци, Радичевци, Райчиловци и сме в Босилеград. 24 май е. Във всеки български град учениците са излезли на шествия и пеят " Върви, народе възродени ", учителите са пременени и с цветя в ръце, а хората са усмихнати и щастливи. В този ден вицепрезидентът Илияна Йотова избра да отиде при сънародниците ни в Босилеград. За да не са сирачета на празника.
Това е огромно събитие, защото политици в този край не идват изключително постоянно. Защото тук светлините на прожекторите не блестят мощно, а проблемите са доста. Краище - по този начин се назовава околията. Винаги е била на края на страната - и на България, и на Сърбия. Губим я откакто Александър Стамболийски подписва Ньойския контракт през 1919 година Тогава в Западните околности остават 120 000 българи, които губят родината си. За 100 година от този момент те са се стопили с над 100 000 души.
Сега в Сърбия най-голямо е българското малцинство в Босилеград и Цариброд - общо 12 873, съгласно данни от броене през 2011 година
Влизаме в Босилеград и като че ли се връщаме десетилетия обратно с машината на времето. Движим се по централната улица, която се споделя " Маршал Тито ". Подминаваме главното учебно заведение - " Георги Димитров ".
Първата спирка е в Културно-информационния център /КИЦ/ „ Босилеград “. Посрещат ни с самун и сол.
" Няма нищо по-естествено от това да бъдем дружно на 24 май ", споделя Йотова на събралото се голям брой. И напомня, че преди няколко години е било немислимо да честваме дружно 24 май. Тя към този момент е била тук като вицепрезидент - през 2017 година Държавният глава Румен Радев също е идвал - през 2018 година
Но проблемите на българското малцинство са си същите. Няколко непримирими българи не стопират да припомнят за тях и да упорстват за помощ от българската страна.
Плочата на помиряването В стаята на КИЦ, отрупана с книги, икони и портрети на наши възрожденци, на стената са подпрени две паметни плочи. Под датите 15 и 16 май 1917 година са изписани имената на 32 души. Те са изклани от четата на сръбския поручик Коста Печанац, която вилнее в Босилеградско. Шпицкомандата атакува мирни хора, които нямат оръжие да се пазят - някои са убити в кръчмата, други - на улицата, трети - на реката. Главорезите влизат в къщите, обират каквото намерят, изтезават стопани до гибел, с цел да кажат къде крият парите.
Историци са на мнение, че нападението над мирни поданици на българска територия е възмездие на сърбите поради провалите на армията им от нашата армия по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.
От тези събития са минали 105 година, само че пролятата кръв тежи, а потомците на избитите помнят стореното. Те обаче не желаят възмездие, а помиряване. От години представители на Гражданския комитет " Западни околности ", на Културно-информационния център на българите в сръбския град и на Сдружение " ГЛАС " - Босилеград, упорстват да бъде сложена плоча в памет на починалите. „ За да бъдат избегнати повторения на сходни събития, историята би трябвало да бъде прочетена такава, каквато е, страницата да бъде затворена и паметта на жертвите да бъде почетена по един европейски метод ”, сподели Иван Николов, ръководител на КИЦ Босилеград, който неуморно се бори за правата на малцинството. Двете плочи са направени още през 2017 година Те са се надявали представители от държавните управления на двете страни да се съберат и да отбележат 100-годишнината от събитието, като по този начин отворят нова страница в връзките.
Властите в Сърбия обаче не позволяват това да се случи. „ Поставяне на такава паметна плоча значи признание на виновност, вдишване на отговорност, по-късно един честен катарзис, който подразбира съществено преразглеждане на историята “, разяснява Иван Николов.
Илияна Йотова се ангажира диалозите по тематиката да продължат. И напомни, че президентът Радев също е сложил въпросите при срещите си на високо равнище в Сърбия.
Реката край мината потича бяла
Друг проблем, който сложиха сънародниците ни пред вицепрезидента, също е от години. Станал е идея на Ботьо Христов, ръководител на съдружие „ Еко-Био-Правда ” и един от двамата фермери със сертифицирано биологично произвеждане в Босилеград. Той още веднъж сигнализира за замърсяването на реките Драговищица и Струма от оловно-цинковата мина в Караманица. Живеещи край реката настояват, че водата край рудника най-малко два пъти седмично потича бяла. Правени са замервания, само че сръбските специалисти споделят, че индикаторите са в нормите.
Според локалните хора потокът, който изтича от хвостохранилището и се влива в река Караманичка, след това отива в река Драговищица и влиза в България. 15-ина км по-нататък водите на Драговищица се вливат в Струма, потеглят към Кюстендил и надолу към Благоевград, Кресненското дефиле и Гърция.
Босилеградчани са правили няколко митинга, в това число и в София. Но без резултат.
" Българската страна да реагира, с цел да ни отбрани. Да бъде по-остра със сръбските управляващи. Имате лоста Европейски Съюз ", сподели Ботьо Христов. " Среща за екологията ще има ", даде обещание Йотова. Тя напомни, че е имало стъпки от българската страна в тази тенденция.
Преди няколко години някогашният министър на екологията Нено Димов сложи въпроса на сръбския си сътрудник, само че получи същия формален отговор. Посланикът на България в Сърбия Петко Дойков вижда решението във включването на български специалисти в замерванията дружно със сръбските.
Йотова посъветва представителите на Гражданския комитет да напишат своите претенции и тя да ги съобщи на президента и на съответните институции. " Ние не се отхвърляме. Борим се за правата на българите. Българското национално малцинство е записано в Конституцията на Република Сърбия. Това е първата стъпка, втората е пълноценната реализация на правата на нашите сънародници. Диалогът е единственият път за изчистване на нерешените въпроси, с цел да вървим напред двата народа и двете страни “, уточни вицепрезидентът. Тя увери нашите сънародници, че българската страна стои зад техните ползи. Но ги прикани да бъдат по-активни в решаването на значими въпроси, като да вземем за пример за българско наличие в учебниците. " Децата приказват и мислят на български, само че има още какво да се желае ", уточни Йотова.
Българско обучение без учебници
В Босилеград има две бг учебни заведения - главното " Георги Димитров " и гимназия, която предходната година означи своята 80-годишнина. Осигуряването на учебници на майчин език обаче си стои като проблем от десетилетия. Заради неналичието им родители отхвърлят да запишат децата си в български паралелки, а други са принудени да ги трансферират в сръбски. Въпреки че са писани многочислени писма и до българското, и до сръбското министерства на образованието, наподобява че тематиката в никакъв случай не е на дневен ред, с цел да бъде решена. Пък и непрекъснато има разногласия чия е отговорността, а горещият картоф се трансферира сред шефа, кмета, служителите...
На 24 май гимназистите са строени в класната стая, с цел да посрещнат високите посетители. На чист български или с лек акцент рецитират " История славянобългарска " и стихове на български и сръбски. Вицепремиерът напомни на децата, че 300 млн. души по света пишат на кирилица, че сме наследници на горда цивилизация, че делото на Кирил и Методий е избавено в България. " Да помните корените си. Защото който почита предишното, има и бъдеще ", сподели Йотова на младите българи.
Тъжното село Извор
Следващата спирка на вицепрезидента е едно красиво и тъжно село - Извор. Посрещат ни къщите - хубави, двуетажни, просторни. Но с изкорубени прозорци, порутени покриви, оставени на времето да реши какъв брой ще са дните им. Хората ги няма.
Някога Извор е било център на околията, а след Освобождението е дало няколко първенци в ръководството на Княжество България.
Най-впечатляваща е църквата - голяма постройка на рид. Тя е била предопределена да служи на цялото Краище. Построена е сред 1833 и 1835 година Изградили я майстори дюлгери от Дебър.
Новият храм бил изографисан от Самоковския занаятчия Димитър Зограф – племенник на Захарий Зограф. Чудните облици на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани са излезли отдолу под неговата четка.
Свещеникът протойерей Зоран Стоянов, който се грижи в този момент за църквата, споделя по какъв начин изворчани се сдобили с толкоз огромен храм. Според локалната легенда, през 1830 година поп Новко отишъл в Цариград, с цел да изиска от султан Махмуд II позволение за градежа. Владетелят почел дързостта му и снизходително разрешил храмът да е с размери “колкото кожата на един вол ”. Поп Новко настоял във фермана да се впише това изискване. Но изворчани измислили по какъв начин хем да спазят заповедта, хем да създадат храм, какъвто желаят. Изрязали волска кожа на тънка дълга линия. Получило се въже, което опасало голяма повърхност от цели 702 кв. м. Когато султанските пратеници пристигнали да видят храма, били сюрпризирани от големите му размери. Селяните обаче посочили, че църквата не излиза от рамките на волската кожа и турците нямало какво да създадат. Така " Света Троица " се оказала най-големият храм в Османската империя! Размерите му са 36 м дължина, 20 м широчина и 18 м височина. " Тук може да служат 20 архиерея и 50 свещеници ", споделя отец Зоран.
Но е видно, че църквата има потребност от сериозен ремонт. През 1996 година е потегната, откакто единият й дувар е паднал, заменен е и покривът. През 2014 година България изпратила 26 000 евро, с които са укрепени стените, с цел да не паднат напълно. И оттогава - нищо.
В двора на църквата е другият стожер на Възраждането - килийното учебно заведение. Преди близо190 година то е съградено незаконно, а локалните българи го наричали “Университета ”. Защото децата, учили тук, по-късно са получили обучение в цяла Европа и са станали кметове, учители и лекари в свободна България.
И в случай че църквата въпреки всичко се крепи, то постройката на килийното учебно заведение ще рухне всеки миг. За последно то е получило подарък две камбани от наши сънародници от Ксантийско, Беломорска Тракия. Това било преди доста години.
Около 50-тина души живеят през днешния ден в селото, което е разпръснато на няколко махали. Всички са българи. Но от ден на ден се разбягват, с цел да си търсят прехраната по Сърбия, по България, споделя кметът Горян Миланов.
Младите хора се броят на пръсти, работят в Босилеград, който е на 4 км от Извор. Добре, че асфалтирали пътя преди няколко години, тъй като преди бил черен и при дъжд ставал непристъпен. " Имаме и една ученичка - Милена Милева в първи клас. Училището обаче е затворено и особено за нея идва преподавател от Босилеград ", споделя кметът.
Босилеград, както и Цариброд - двете общини, където живее българското малцинство, са най-бедните в Сърбия. Между тях няма път, нито железница. Цароброд обаче има шанс да се намира на интернационалния кулоар 10. Но Босилеград е изцяло стопански и информационно откъснат.
За да се стигне до София са нужни към 3 часа, тъй като се минава през Кюстендил. Мечтата на локалните е да отворят граничен пункт към Трекляно, който доста ще съкрати дистанцията - през Перник до столицата са 80-90 км, споделя кметът.
Сега всички чакат събора за рандеву, както го назовават - на 25 юни да се отворят границите от двете страни, с цел да могат да се съберат роднините на поляната в местността Славчето. От две години не е имало подобен събор поради пандемията. Сръбската страна към този момент е дала позволение, чака се българската да каже " да ".
Подготвят бизнес конгрес
Българските бизнесмени може да имат интерес да влагат в Краище. Но с цел да се случи това, също е нужна помощта на страната, която да спомага за основаването на контакти. " Подготвя се бизнес конгрес, който да се организира в Босилеград ". Добрата вест заяви посланикът на България в Сърбия Петко Дойков. Обсъжданата дата е през втората половина на септември. В момента се водят дейни диалози с Агенцията за дребни и междинни предприятия. Местните хора да дадат детайлности за опциите, които имат, а Министерството на стопанската система в България ще изготви профил на най-подходящите компании, които да предложения, сподели Петко Дойков.
Новината бе обявена в пресклуба на Българска телеграфна агенция в Босилеград. От 6 година държавната организация има сътрудник в града - Александър Димитров, а с делегацията на посетители му бе Евгения Друмева, заместник-генерален шеф на Българска телеграфна агенция. Вицепрезидентът Илияна Йотова заръча на пресклуба да помогне на младежите с информация за опциите да учат в България.
Тръгваме си от Босилеград, където нашите сънародници се борят да запазят идентичността си. Никога не са напускали земите си, само че са станали жертва на Великите сили и огромната политика. За благополучие, те са приети в Конституцията на Република Сърбия. А за българите в Македония предстоят тежки борби.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ