Съюзът на съдиите разкритикува остро проекта на антикорупционен закон на ГЕРБ
Най-голямата магистратска организация у нас - Съюзът на съдиите насочи своите бележки и рецензии към направения от Министерството на правораздаването план на антикорупционен закон. Преди време след среща с Българска социалистическа партия от организацията показаха бележките си и по техния план
Днес планът на ГЕРБ, който беше показан преди месец, беше публично разискван и в Народното събрание и се чака в скоро време да бъде импортиран в Народното събрание. Амбициите на ръководещите са антикорупционно законодателство да бъде признато до края на годината. Утре Българска социалистическа партия ще разиска бележките получени по плана й в поредицата от срещи, случили се тази седмица. Вчера водачът на левицата разгласи, че планът ще бъде изпратен на посланиците на държави-членки на Европейския съюз.
Пълният текст на мнението на ССБ
Съюзът на съдиите в България намира за належащо, преди да разяснява съответните правно-технически позволения в двата законопроекта, да изрази своите кардиналните позиции в следните насоки:
Корупцията е феномен, който по формулировка включва като участници лица, които имат власт и/или заемат властова позиция. Именно заради тази причина, всеки опит за противопоставяне на корупцията следва да съчетава в себе си блян към създаване на оптимално самостоятелна от властимащите конструкция, която да е в позиция да работи независимо и автономно;
Едновременно с това, равно по мощ изпитание би следвало да се поставя за това, по този начин построената конструкция да бъде и отчетна. Създаване на независима, само че безотчетна институция, която да се бори с корупцията би било също по този начин пагубно, както и основаването на подвластна конструкция, подчинена на политическата конюнктура;
За осъществяване на сполучлива наказателна политика за откриване, следствие и наказване на корупцията е нужна ефикасна и самостоятелна правосъдна власт. В този смисъл припомняме Становище № 10/2007 година на Консултативния съвет на Европейските съдии, Страсбург 21-23.11.2007 година, в което се показва, че членове на Висшия правосъден съвет, определени от техни сътрудници съдии, би трябвало да съставляват огромно болшинство от членовете на органа. Този интернационален стандарт не се реализира при актуалното конституционно устройство на органа – от четиринадесет членове на съдийската гилдия и двадесет и пет на пленума единствено шест са членовете съдии, избирани директно от настоящи съдии. Силното политическо въздействие върху ръководството на правосъдната власт постоянно ще съставлява спънка за резултатна битка с корупционните феномени, в това число и в средите на съда и прокуратурата;
Една от най-тежките форми на корупционните прояви е политическата корупция, която се реализира посредством потреблението на законодателни и управнически механизми. Основателно подозрение за такива практики поражда постоянно, когато без законно и безапелационно пояснение се основават привилегии за избран кръг длъжностни лица. Като образци в това отношение могат да бъдат посочени изравняването на заплатите на членовете на Висш съдебен съвет с тези на ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основния прокурор или основаването на опция за преместването им в други органи на правосъдната власт без конкурс.
Законопроектът, направен от Министерство на правораздаването предлага нов метод за битка с корупцията.
Наред с това, обаче, следва да се държи сметка, че натрупването на едно място на толкоз разнопосочни и характерни функционалности основава риск от затвърждаване и на в този момент съществуващата нехомогенност на органите, натоварени с битка с корупцията.
Законопроектът не трансформира вътрешната логичност на пълномощията на всеки един от органите и по този начин се реализира едно механично, а не функционално обединяване.
Корупцията се възприема като " корист с власт или нарушение на служебни отговорности, осъществявано със характерна цел – директно или индиректно добиване на неследваща се материална или нематериална полза от лица, заемащи висша обществена служба " (чл. 3, алинея 1). Основното разбиране на закона има две форми – корист с власт и нарушение на служебни отговорности, осъществени със характерна цел – добиване на неследваща материална или нематериална полза.
Понятието за корупция е завършено от позиция на персоналния обсег – лица, заемащи висша обществена служба от една страна и осъществяването на дейности в частен, а не в обществен интерес от друга. Така на оценка се подлагат всички дейности, подхванати от лица, заемащи висша обществена служба и всяко от тях предстои на преценка, по отношение на това дали в съответния случай превес има частният интерес, което съставлява укоримо държание или общественият. В тази връзка би могло, с изключение на предвиждането на корист с власт, към определението да се включат и случаите на безучастие.
А точно случаите, в които предприемането на правомерни дейности по работа, се слага според от приемане на избрана полза.
Като принцип в член 4, ал 2 на законопроекта е въздигната нуждата от ограничение на собствеността за реализиране на задачите на закона, посочени в алинея 1 на същата наредба.
Доколкото отбраната на неприкосновеността на частната благосъстоятелност е главен принцип на правовата страна, то всяко нейно ограничаване следва да бъде строго регламентирано. Тоест, с изключение на задачите, чието реализиране се преследва, е належащо да се посочат и случаите и методите, по които ще се работи във връзка с ограничението на собствеността. Особено предвид на обстоятелството, че в обсега на проектозакона попада и регламентирането на по този начин наречената гражданска конфискация.
Законопроектът уголемява персоналния обсег, по отношение на признатия на първо четене от 43-тото Народно заседание подобен законопроект. Разширяването на кръга на лицата, подлежащи на специфичен режим на оценка на държанието им, изключително когато става въпрос за хора, заемащи обществени постове, следва да се прави в сходство с справедлив принцип. Неясно остава за какво към персоналния обсег са добавени:
- Административните ръководители на органите на правосъдната власт и техните заместници;
- Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за контролиране на съобщенията;
- Председателят и членовете на Комисията за отбрана на конкуренцията;
- Председателят, заместник-председателят, членовете и основният секретар на Комисията за финансов надзор;
- Ръководителите на държавни институции, основани със закон или с разпореждане на Министерски съвет и техните заместници;
- Заместник-ръководителят на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " ;
- Председателят и заместник-председателите на Държавни организации " Разузнаване " и " Технически интервенции ", началникът на работа " Военна информация " ;
- Председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства;
- Членовете на Централната изборна комисия;
- Членовете на управителния и контролните органи на Електроенергийния систематичен оператор;
- Директорите на държавните горски и ловни стопанства;
- Изпълнителният шеф и ръководителите на териториалните поделения на държавно дружество " Фонд затворно дело ".
Прокарването на сходно разширение на персоналния обсег основава риск от разконцентриране на работата на Комисията.
Доколкото концепцията на законопроекта допуска съсредоточаване на битката с корупцията към определяем кръг хора, то разширението на този кръг разпръсва напъните и се отдалечава от главната цел. Наред с това, прибавянето на лица към листата на лицата, заемащи висши обществени длъжности не е прокарано в сходство с явен и справедлив аршин.
Допълнително неразбиране буди и прибавянето на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, ръководителят, заместник-председателят, членовете и основният секретар на Комисията за финансов контрол, ръководителят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, членовете на Централната изборна комисия, които по хипотеза са органи, които би трябвало да работят оптимално без значение.
От друга страна, разширението на персоналният обсег, комбиниран с предвиждането на типични за проверяващите държавни органи функционалности на Комисията, основават удобна среда за определяне на нежелани зависимости и нежелателно уязвяване на заемащите висши обществени длъжности. В тази връзка при предприемане на дейности за битка с корупцията би трябвало да се държи сметка и за нуждата да се подсигурява независимостта на заемащите висши обществени длъжности, защото тя е в последна сметка и гаранция за това, че съответните ръководещи ще са свободни да работят в полза на общността.
Законопроектът, препоръчан от Министерство на правораздаването планува построяването на групов орган, определен от Народното събрание. Именно избирането на ръководителя на Комисията е един от механизмите, който в най-голяма степен обуславя независимостта на органа за битка с корупцията. Процедурата по попълване на състава на Комисията е по този начин планувана, че да ускорява правилото на колегиалност на органа, посредством опцията ръководителят самичък номинира сътрудниците, с които би желал да работи.
Също по този начин условието за нормално болшинство, подсигурява, че за ръководител няма да се търси компромисна фигура. Наред с това, като пропуск може да бъде регистрирано отстъпването от заложената в признатия на първо четене от 43-тото Народно заседание законопроект, в детайли регламентирана гласност на процеса на номинация и избор на членовете на антикорупционния орган.
Липсата на изясненост и предварителна уточненост на критериите, по които се стига до решение за номинация, както и критериите, върху които се базира сходно решение не биха могли да бъдат санирани от сполучливото гласоподаване и избиране на даден претендент от Народното събрание. Не самият избор, а претекстовете зад него следва да са водещи при селекцията на сходен орган.
Както от Съюзът на съдиите обърнахме внимание, във връзка излъчването на претенденти за Висш съдебен съвет от парламентарната квота, и във връзка плана на Политическа партия Българска социалистическа партия за антикорупционен орган, с цел да се подсигурява транспарантен избор, следва да се организира обществено чуване, в сходство с авансово известни критерии и условия за номинация, както и да се обезпечи резистентен механизъм, по който представителите на гражданското общество да разясняват претендентите.
В тази връзка, неразбираеми остават претекстовете зад, плануваното в член 9, алинея 5 ограничаване на кръга на представителите на гражданското общество, които са оправомощени да дават мнение във връзка с кандидатурите.
Гарантирането на независимостта на бъдещата Комисия, следва да се преглежда в комбиниране с въпроса за механизмите за отчетност, на които ще предстои.
Този въпрос обгръща няколко аспекта – от една страна това е отчетността на Комисията пред Народното събрание, опцията за случаен надзор, както и задължението за показване на годишни отчети. От друга страна стои въпросът за контрола върху актовете, които Комисията и нейните органи са способени да издават. На трето място стои въпросът с контрола върху способите, които Комисията ще ползва, а точно оперативно-издирвателната активност, специфичните разследващи средства, които Комисията ще бъде оправомощена да употребява, както и върху активността на по този начин наречените доброволни сътрудници.
И на четвърто място са плануваните механизми за взаимоотношение сред Комисията и другите държавни органи.
На първо място, откритото наблюдаване от страна на Народното събрание предпоставя благоприятни условия за обстоен и изчерпателен надзор и основава нужните гаранции по едно и също време за отчетност, само че и за раздалеченост от политическата обстановка.
Предвидената опция за случаен надзор, обаче, прекрачва една въображаема граница, като смесва нуждата от търсене на пояснение, с нуждата от оперативна автономия на Комисията. Законопроектът планува, че членовете на Комисията са длъжни при покана да се явяват пред съответната парламентарна комисия и да дават пояснения.
Разпоредбата не уточни от какво естество биха били обясненията, както и размерът информация, която членовете на Комисията са длъжни да разкриват пред депутатите. Възможността народните представители да се намесват в течащи инспекции изцяло ще компрометира Комисията и ще я трансформира в орган под контрола на политическите сили.
Основателни подозрения буди и изключването от опция за правосъден надзор на административния акт, който съставлява причина за пораждане на правото на лишаване – решението на Комисията за доста имуществено противоречие.
Не на последно място, във връзка с независимостта и отчетността на бъдещата Комисия следва да се отдели внимание и на плануваните в закона специфични функционалности, които по своята същина съставляват типични проверяващи функционалности и начини, каквито се явяват оперативно-издирвателната активност, потреблението на специфични разследващи средства и подпомагане от доброволни сътрудници. В тази връзка водещо значение има въпросът дали мястото на сходни пълномощия е в законопроект с такова концептуално наличие и дали в допълнение към характерната процедура по лишаване, прибавянето на присъщи за наказателния развой функционалности няма да направи бъдещата Комисия самобитен квази-орган, които няма да откри своето място нито в административното, нито в гражданското, нито в наказателното право.
Специфично във връзка с независимостта и отчетността е неотложно законопроектът да се поправя в няколко насоки.
Първата измежду които е прецизирането на функционалната взаимозависимост сред избраните със заповед на министъра на вътрешните работи проверяващи служители на реда и чиновниците на Комисията, които ще работят по искане на органите на досъдебното произвеждане и на съда (чл. 88 т.3). В този тенденция припомняме, че с последните промени на Наказателно-процесуален кодекс беше съдбоносен въпроса за следствието на каузи за корупция, осъществена от висши представители на държавната власт.
Според тези промени, следствието по такива каузи ще се прави от Специализираната прокуратура, следователите от Следствения отдел към нея и избраните със заповед на министъра на вътрешните работи проверяващи служители на реда, което значи, че проверяващите такива закононарушения няма да са самостоятелни нито в структурата на прокуратурата, нито в тази на изпълнителната власт. Също в тази тенденция следва категорично да се планува до къде се простира компетентността на Комисията да противодейства на корупционните прояви и дали ще има извънреден темперамент. Особено терзание предизвика наредбата на §38, с която се вкарват промени в Закона за специфичните разследващи средства, от чието систематично пояснение излиза, че контролът по какъв начин Комисията употребява специфичните разследващи средства е предоставен на самата Комисия.
По отношение на взаимоотношението с други държавни органи е значимо да се вземе решение по отношение на това, до каква степен установяването на механизмите и разпоредбите за взаимоотношение следва да се планува и контролира посредством взаимни указания, а не на законово равнище, поради обстоятелството, че сходни указания и плануваното в тях ще е в положение да визира правата на жителите.
В тази връзка член 26 от законопроекта смесва два правилото и отваря вратата към доста заобикаляне на плануваните гаранции за физическите и юридическите лица. Чл. 26 приказва за подпомагане от страна на търговци, физически и юридически лица., само че в случай че се изисква информация от физически и юридически лица, това всъщност е свидетелстване и следва да бъде уредено по различен метод и скрепено със съответните гаранции и учредения за отвод.
Неизяснена остава нуждата от въвеждането на типични за наказателния развой начини на противопоставяне на корупцията. Чрез предвиждането на потребление на оперативно-издирвателни дейности, специфични разследващи средства и доброволни сътрудници се поставят основите на обилни систематични неясноти.
На първо място това е заличаването на разделянето сред наказателни и административни ограничения за битка с корупцията. На второ място е неяснотата по отношение на разположението на Комисията по отношение на настоящите административнонаказатени органи и по отношение на настоящите органи на наказателното гонене. Предвиждането на такива пълномощия за Комисията, дублира пълномощията и реда на към този момент настоящи държавни органи като Министерство на вътрешните работи и Прокуратура.
Не на последно място сходни пълномощия основават сензитивен дисбаланс в съотношението сред отбрана на ползите на обществото и неприкосновеността на персоналната сфера. Защитата на обществото от незаконни похищения оправдава инвазивните ограничения на деяние, наред с прецизното им и изчерпателно формулиране в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Произволното разширение на полето на тази отбрана, посредством предвиждането на типични за наказателни развой ограничения за противопоставяне на административни по своя темперамент нарушавания е концептуално неправилно.
В този смисъл оправомощаването на Комисията да навлиза в персоналната сфера на необятен кръг от лица, принадлежащи към високите и междинните етажи на властта заплашва самото действие на страната, защото открива нови канали и евентуални благоприятни условия за влияние върху пределно необятен кръг лица. Наред с това основанията за използване на специфичните пълномощия на Комисията са дефинирани толкоз общо, че оставят необятно поле за преценка. Не се показва какво се смята за съществуване на задоволително данни. Не е ясно какво съставлява " опасност за корупция ". Неясна остава и логиката зад това органите на досъдебното произвеждане да имат опция да желаят от Комисията да проверява действия, за които няма задоволително данни, че са закононарушения. Получава се абсурд, който е извънредно нездравословен – органите на досъдебното произвеждане ще желаят следствие на действия, които те нямат съображение да преглеждат.
Така изложеното мнение обобщава както концептуалните ни визии по въпросите по какъв начин да се реализира действителна битка с корупционните прояви и какви съществени проблеми намираме в плана на Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество. Изразяваме подготвеност да участваме в разискването на по-нататъшните разновидности на законопроекта, както и на останалите законодателни начинания в региона на противодействието на корупцията.
Днес планът на ГЕРБ, който беше показан преди месец, беше публично разискван и в Народното събрание и се чака в скоро време да бъде импортиран в Народното събрание. Амбициите на ръководещите са антикорупционно законодателство да бъде признато до края на годината. Утре Българска социалистическа партия ще разиска бележките получени по плана й в поредицата от срещи, случили се тази седмица. Вчера водачът на левицата разгласи, че планът ще бъде изпратен на посланиците на държави-членки на Европейския съюз.
Пълният текст на мнението на ССБ
Съюзът на съдиите в България намира за належащо, преди да разяснява съответните правно-технически позволения в двата законопроекта, да изрази своите кардиналните позиции в следните насоки:
Корупцията е феномен, който по формулировка включва като участници лица, които имат власт и/или заемат властова позиция. Именно заради тази причина, всеки опит за противопоставяне на корупцията следва да съчетава в себе си блян към създаване на оптимално самостоятелна от властимащите конструкция, която да е в позиция да работи независимо и автономно;
Едновременно с това, равно по мощ изпитание би следвало да се поставя за това, по този начин построената конструкция да бъде и отчетна. Създаване на независима, само че безотчетна институция, която да се бори с корупцията би било също по този начин пагубно, както и основаването на подвластна конструкция, подчинена на политическата конюнктура;
За осъществяване на сполучлива наказателна политика за откриване, следствие и наказване на корупцията е нужна ефикасна и самостоятелна правосъдна власт. В този смисъл припомняме Становище № 10/2007 година на Консултативния съвет на Европейските съдии, Страсбург 21-23.11.2007 година, в което се показва, че членове на Висшия правосъден съвет, определени от техни сътрудници съдии, би трябвало да съставляват огромно болшинство от членовете на органа. Този интернационален стандарт не се реализира при актуалното конституционно устройство на органа – от четиринадесет членове на съдийската гилдия и двадесет и пет на пленума единствено шест са членовете съдии, избирани директно от настоящи съдии. Силното политическо въздействие върху ръководството на правосъдната власт постоянно ще съставлява спънка за резултатна битка с корупционните феномени, в това число и в средите на съда и прокуратурата;
Една от най-тежките форми на корупционните прояви е политическата корупция, която се реализира посредством потреблението на законодателни и управнически механизми. Основателно подозрение за такива практики поражда постоянно, когато без законно и безапелационно пояснение се основават привилегии за избран кръг длъжностни лица. Като образци в това отношение могат да бъдат посочени изравняването на заплатите на членовете на Висш съдебен съвет с тези на ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основния прокурор или основаването на опция за преместването им в други органи на правосъдната власт без конкурс.
Законопроектът, направен от Министерство на правораздаването предлага нов метод за битка с корупцията.
Наред с това, обаче, следва да се държи сметка, че натрупването на едно място на толкоз разнопосочни и характерни функционалности основава риск от затвърждаване и на в този момент съществуващата нехомогенност на органите, натоварени с битка с корупцията.
Законопроектът не трансформира вътрешната логичност на пълномощията на всеки един от органите и по този начин се реализира едно механично, а не функционално обединяване.
Корупцията се възприема като " корист с власт или нарушение на служебни отговорности, осъществявано със характерна цел – директно или индиректно добиване на неследваща се материална или нематериална полза от лица, заемащи висша обществена служба " (чл. 3, алинея 1). Основното разбиране на закона има две форми – корист с власт и нарушение на служебни отговорности, осъществени със характерна цел – добиване на неследваща материална или нематериална полза.
Понятието за корупция е завършено от позиция на персоналния обсег – лица, заемащи висша обществена служба от една страна и осъществяването на дейности в частен, а не в обществен интерес от друга. Така на оценка се подлагат всички дейности, подхванати от лица, заемащи висша обществена служба и всяко от тях предстои на преценка, по отношение на това дали в съответния случай превес има частният интерес, което съставлява укоримо държание или общественият. В тази връзка би могло, с изключение на предвиждането на корист с власт, към определението да се включат и случаите на безучастие.
А точно случаите, в които предприемането на правомерни дейности по работа, се слага според от приемане на избрана полза.
Като принцип в член 4, ал 2 на законопроекта е въздигната нуждата от ограничение на собствеността за реализиране на задачите на закона, посочени в алинея 1 на същата наредба.
Доколкото отбраната на неприкосновеността на частната благосъстоятелност е главен принцип на правовата страна, то всяко нейно ограничаване следва да бъде строго регламентирано. Тоест, с изключение на задачите, чието реализиране се преследва, е належащо да се посочат и случаите и методите, по които ще се работи във връзка с ограничението на собствеността. Особено предвид на обстоятелството, че в обсега на проектозакона попада и регламентирането на по този начин наречената гражданска конфискация.
Законопроектът уголемява персоналния обсег, по отношение на признатия на първо четене от 43-тото Народно заседание подобен законопроект. Разширяването на кръга на лицата, подлежащи на специфичен режим на оценка на държанието им, изключително когато става въпрос за хора, заемащи обществени постове, следва да се прави в сходство с справедлив принцип. Неясно остава за какво към персоналния обсег са добавени:
- Административните ръководители на органите на правосъдната власт и техните заместници;
- Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията за контролиране на съобщенията;
- Председателят и членовете на Комисията за отбрана на конкуренцията;
- Председателят, заместник-председателят, членовете и основният секретар на Комисията за финансов надзор;
- Ръководителите на държавни институции, основани със закон или с разпореждане на Министерски съвет и техните заместници;
- Заместник-ръководителят на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " ;
- Председателят и заместник-председателите на Държавни организации " Разузнаване " и " Технически интервенции ", началникът на работа " Военна информация " ;
- Председателят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства;
- Членовете на Централната изборна комисия;
- Членовете на управителния и контролните органи на Електроенергийния систематичен оператор;
- Директорите на държавните горски и ловни стопанства;
- Изпълнителният шеф и ръководителите на териториалните поделения на държавно дружество " Фонд затворно дело ".
Прокарването на сходно разширение на персоналния обсег основава риск от разконцентриране на работата на Комисията.
Доколкото концепцията на законопроекта допуска съсредоточаване на битката с корупцията към определяем кръг хора, то разширението на този кръг разпръсва напъните и се отдалечава от главната цел. Наред с това, прибавянето на лица към листата на лицата, заемащи висши обществени длъжности не е прокарано в сходство с явен и справедлив аршин.
Допълнително неразбиране буди и прибавянето на членовете на Комисията за защита на конкуренцията, ръководителят, заместник-председателят, членовете и основният секретар на Комисията за финансов контрол, ръководителят, заместник-председателят и членовете на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, членовете на Централната изборна комисия, които по хипотеза са органи, които би трябвало да работят оптимално без значение.
От друга страна, разширението на персоналният обсег, комбиниран с предвиждането на типични за проверяващите държавни органи функционалности на Комисията, основават удобна среда за определяне на нежелани зависимости и нежелателно уязвяване на заемащите висши обществени длъжности. В тази връзка при предприемане на дейности за битка с корупцията би трябвало да се държи сметка и за нуждата да се подсигурява независимостта на заемащите висши обществени длъжности, защото тя е в последна сметка и гаранция за това, че съответните ръководещи ще са свободни да работят в полза на общността.
Законопроектът, препоръчан от Министерство на правораздаването планува построяването на групов орган, определен от Народното събрание. Именно избирането на ръководителя на Комисията е един от механизмите, който в най-голяма степен обуславя независимостта на органа за битка с корупцията. Процедурата по попълване на състава на Комисията е по този начин планувана, че да ускорява правилото на колегиалност на органа, посредством опцията ръководителят самичък номинира сътрудниците, с които би желал да работи.
Също по този начин условието за нормално болшинство, подсигурява, че за ръководител няма да се търси компромисна фигура. Наред с това, като пропуск може да бъде регистрирано отстъпването от заложената в признатия на първо четене от 43-тото Народно заседание законопроект, в детайли регламентирана гласност на процеса на номинация и избор на членовете на антикорупционния орган.
Липсата на изясненост и предварителна уточненост на критериите, по които се стига до решение за номинация, както и критериите, върху които се базира сходно решение не биха могли да бъдат санирани от сполучливото гласоподаване и избиране на даден претендент от Народното събрание. Не самият избор, а претекстовете зад него следва да са водещи при селекцията на сходен орган.
Както от Съюзът на съдиите обърнахме внимание, във връзка излъчването на претенденти за Висш съдебен съвет от парламентарната квота, и във връзка плана на Политическа партия Българска социалистическа партия за антикорупционен орган, с цел да се подсигурява транспарантен избор, следва да се организира обществено чуване, в сходство с авансово известни критерии и условия за номинация, както и да се обезпечи резистентен механизъм, по който представителите на гражданското общество да разясняват претендентите.
В тази връзка, неразбираеми остават претекстовете зад, плануваното в член 9, алинея 5 ограничаване на кръга на представителите на гражданското общество, които са оправомощени да дават мнение във връзка с кандидатурите.
Гарантирането на независимостта на бъдещата Комисия, следва да се преглежда в комбиниране с въпроса за механизмите за отчетност, на които ще предстои.
Този въпрос обгръща няколко аспекта – от една страна това е отчетността на Комисията пред Народното събрание, опцията за случаен надзор, както и задължението за показване на годишни отчети. От друга страна стои въпросът за контрола върху актовете, които Комисията и нейните органи са способени да издават. На трето място стои въпросът с контрола върху способите, които Комисията ще ползва, а точно оперативно-издирвателната активност, специфичните разследващи средства, които Комисията ще бъде оправомощена да употребява, както и върху активността на по този начин наречените доброволни сътрудници.
И на четвърто място са плануваните механизми за взаимоотношение сред Комисията и другите държавни органи.
На първо място, откритото наблюдаване от страна на Народното събрание предпоставя благоприятни условия за обстоен и изчерпателен надзор и основава нужните гаранции по едно и също време за отчетност, само че и за раздалеченост от политическата обстановка.
Предвидената опция за случаен надзор, обаче, прекрачва една въображаема граница, като смесва нуждата от търсене на пояснение, с нуждата от оперативна автономия на Комисията. Законопроектът планува, че членовете на Комисията са длъжни при покана да се явяват пред съответната парламентарна комисия и да дават пояснения.
Разпоредбата не уточни от какво естество биха били обясненията, както и размерът информация, която членовете на Комисията са длъжни да разкриват пред депутатите. Възможността народните представители да се намесват в течащи инспекции изцяло ще компрометира Комисията и ще я трансформира в орган под контрола на политическите сили.
Основателни подозрения буди и изключването от опция за правосъден надзор на административния акт, който съставлява причина за пораждане на правото на лишаване – решението на Комисията за доста имуществено противоречие.
Не на последно място, във връзка с независимостта и отчетността на бъдещата Комисия следва да се отдели внимание и на плануваните в закона специфични функционалности, които по своята същина съставляват типични проверяващи функционалности и начини, каквито се явяват оперативно-издирвателната активност, потреблението на специфични разследващи средства и подпомагане от доброволни сътрудници. В тази връзка водещо значение има въпросът дали мястото на сходни пълномощия е в законопроект с такова концептуално наличие и дали в допълнение към характерната процедура по лишаване, прибавянето на присъщи за наказателния развой функционалности няма да направи бъдещата Комисия самобитен квази-орган, които няма да откри своето място нито в административното, нито в гражданското, нито в наказателното право.
Специфично във връзка с независимостта и отчетността е неотложно законопроектът да се поправя в няколко насоки.
Първата измежду които е прецизирането на функционалната взаимозависимост сред избраните със заповед на министъра на вътрешните работи проверяващи служители на реда и чиновниците на Комисията, които ще работят по искане на органите на досъдебното произвеждане и на съда (чл. 88 т.3). В този тенденция припомняме, че с последните промени на Наказателно-процесуален кодекс беше съдбоносен въпроса за следствието на каузи за корупция, осъществена от висши представители на държавната власт.
Според тези промени, следствието по такива каузи ще се прави от Специализираната прокуратура, следователите от Следствения отдел към нея и избраните със заповед на министъра на вътрешните работи проверяващи служители на реда, което значи, че проверяващите такива закононарушения няма да са самостоятелни нито в структурата на прокуратурата, нито в тази на изпълнителната власт. Също в тази тенденция следва категорично да се планува до къде се простира компетентността на Комисията да противодейства на корупционните прояви и дали ще има извънреден темперамент. Особено терзание предизвика наредбата на §38, с която се вкарват промени в Закона за специфичните разследващи средства, от чието систематично пояснение излиза, че контролът по какъв начин Комисията употребява специфичните разследващи средства е предоставен на самата Комисия.
По отношение на взаимоотношението с други държавни органи е значимо да се вземе решение по отношение на това, до каква степен установяването на механизмите и разпоредбите за взаимоотношение следва да се планува и контролира посредством взаимни указания, а не на законово равнище, поради обстоятелството, че сходни указания и плануваното в тях ще е в положение да визира правата на жителите.
В тази връзка член 26 от законопроекта смесва два правилото и отваря вратата към доста заобикаляне на плануваните гаранции за физическите и юридическите лица. Чл. 26 приказва за подпомагане от страна на търговци, физически и юридически лица., само че в случай че се изисква информация от физически и юридически лица, това всъщност е свидетелстване и следва да бъде уредено по различен метод и скрепено със съответните гаранции и учредения за отвод.
Неизяснена остава нуждата от въвеждането на типични за наказателния развой начини на противопоставяне на корупцията. Чрез предвиждането на потребление на оперативно-издирвателни дейности, специфични разследващи средства и доброволни сътрудници се поставят основите на обилни систематични неясноти.
На първо място това е заличаването на разделянето сред наказателни и административни ограничения за битка с корупцията. На второ място е неяснотата по отношение на разположението на Комисията по отношение на настоящите административнонаказатени органи и по отношение на настоящите органи на наказателното гонене. Предвиждането на такива пълномощия за Комисията, дублира пълномощията и реда на към този момент настоящи държавни органи като Министерство на вътрешните работи и Прокуратура.
Не на последно място сходни пълномощия основават сензитивен дисбаланс в съотношението сред отбрана на ползите на обществото и неприкосновеността на персоналната сфера. Защитата на обществото от незаконни похищения оправдава инвазивните ограничения на деяние, наред с прецизното им и изчерпателно формулиране в Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Произволното разширение на полето на тази отбрана, посредством предвиждането на типични за наказателни развой ограничения за противопоставяне на административни по своя темперамент нарушавания е концептуално неправилно.
В този смисъл оправомощаването на Комисията да навлиза в персоналната сфера на необятен кръг от лица, принадлежащи към високите и междинните етажи на властта заплашва самото действие на страната, защото открива нови канали и евентуални благоприятни условия за влияние върху пределно необятен кръг лица. Наред с това основанията за използване на специфичните пълномощия на Комисията са дефинирани толкоз общо, че оставят необятно поле за преценка. Не се показва какво се смята за съществуване на задоволително данни. Не е ясно какво съставлява " опасност за корупция ". Неясна остава и логиката зад това органите на досъдебното произвеждане да имат опция да желаят от Комисията да проверява действия, за които няма задоволително данни, че са закононарушения. Получава се абсурд, който е извънредно нездравословен – органите на досъдебното произвеждане ще желаят следствие на действия, които те нямат съображение да преглеждат.
Така изложеното мнение обобщава както концептуалните ни визии по въпросите по какъв начин да се реализира действителна битка с корупционните прояви и какви съществени проблеми намираме в плана на Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добито имущество. Изразяваме подготвеност да участваме в разискването на по-нататъшните разновидности на законопроекта, както и на останалите законодателни начинания в региона на противодействието на корупцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ