„Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина

„ Най-добре структурираната и най-видимата политика с българските общности в чужбина са неделните учебни заведения, само че това не е задоволително. Необходима е цялостна система и последователност в българското обучение по света – от предучилищната възраст до университета, лекторатите по български език и развиването на българистиката. “

С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри в Пловдив 12-ата годишна конференция на Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина (АБУЧ). Съорганизатори на конференцията, под надпис „ Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината”, са Министерството на образованието и науката и Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “.

„ Образованието зад граница е неделима част от българското обучение. То е в основата на серия от държавни политики, чиято цел е съхранението на българското съзнание и родовата памет, разпространяването на българския език и мотивирането на сънародниците ни да се върнат вкъщи “, посочи Илияна Йотова.

Вицепрезидентът Йотова поздрави Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина и всички български школа зад граница за дейната им активност. Тя открои смисъла на неделните учебни заведения за разпространяването на българския език и просвета в чужбина и ги дефинира като доста значима част от културната дипломация на България. „ Вие сте външната витрина на българското обучение. Вие сте и мощното оръжие против асимилаторските политики на някои страни, против похищенията върху историята “, акцентира Илияна Йотова. В изявлението си тя уточни главните проблеми в тези политики и показа оферти за решаването им. Според Илияна Йотова в идващото национално броене би трябвало да бъдат включени и непрекъснато или дълготрайно живеещите в чужбина българи, с цел да се дефинират мащабите за развиването на политиката с тях през идващите години. По думите на вицепрезидента са нужни спомагателна грижа на страната, съответни политики и мотивация на българските фамилии и на децата да учат български език и да посещават българско учебно заведение, а по-големите възпитаници – да продължат.

Илияна Йотова съобщи, че са нужни критерии, които действително да правят оценка резултатите на учебните заведения в мощно конкурентна среда. Вицепрезидентът прикани за повече общи начинания сред школата в България и зад граница. „ За децата от неделните учебни заведения би трябвало да има опция да опознаят родината си, да се вършат културни и исторически направления “, уточни вицепрезидентът.

„ Привърженици сме на дребните, само че съответни стъпки “, посочи Илияна Йотова. Вицепрезидентът акцентира триумфа българските евродепутати с петицията за признание на българския език за матуритетен и посочи, че договарянията за двустранни съглашения не престават. Като огромна крачка напред Илияна Йотова дефинира новата опция, която ще предложи Министерство на образованието и науката – кандидатстване от чужбина с изпит по български език и обща матура.

Вицепрезидентът Йотова цитира данни, съгласно които от ден на ден българчета, приключили междинното си обучение в чужбина, желаят да учат в университети в България. „ Затова би трябвало да се прави всичко допустимо този интерес да се поддържа “, акцентира тя. Илияна Йотова изрази убеденост, че след извършените от нея Студентски лаборатории и срещи с министри и университетски управления доста от проблемите на студентите от историческите ни диаспори ще се решат.

Вицепрезидентът прикани за необятна полемика в парламентарните комисии и пленарната зала на Народното събрание по тематиките за българското обучение зад граница и образованието на децата от български генезис в България. „ Необходими са диспути преди приемането на новия бюджет. Трябва да се плануват нужните средства за тези политики, тъй като това е инвестиция в бъдещето “, уточни Илияна Йотова.

Според вицепрезидента страната би трябвало да е по-активна при намирането на подобаващи пространства за уроците на неделните учебни заведения. Илияна Йотова предложи основаването на специфичен фонд за тези школа, който да разрешава и регламентира частно финансиране, при ясно и транспарантно консумиране на средствата. Този фонд може да бъде част от общ фонд за подкрепяне на българските общности зад граница.

Трябва целенасочена и упорита национална политика за връщането на позициите на българистиката във водещи международни университети, уверена е Илияна Йотова. Вицепрезидентът акцентира, че се образуват лекторати по македонски език там, където са изгубени лекторатите по български език.

„ Заедно с Пловдивския университет и нашите лектори в европейски университети организираме специфична стратегия за стимулиране на млади българисти, които трансформират интереса към българската цивилизация в своя специалност “, посочи вицепрезидентът Йотова.

Илияна Йотова подчертава и върху друга тревожна наклонност, която българската страна би трябвало с непримиримост и неизменност да спре – в разнообразни страни в историята на Кирило-Методиевото дело не се загатва нищо за България, книжовните школи, кирилицата.

Вицепрезидентът показа концепцията за основаване на Български културен институт, който ще направи още по-успешна активността на българските учебни заведения в чужбина. „ Оптимист съм, че ще срещна схващане в законодателната и изпълнителната власт, диалозите дотук го демонстрират “, уточни Илияна Йотова.

Вицепрезидентът заяви пред над 120-те участници в конференцията, че с президента Румен Радев възнамеряват народен конгрес за българите в чужбина, отдаден на националното ни единство.

Предложенията на Илияна Йотова срещнаха необятно утвърждение измежду присъстващите. Ръководството на Асоциацията на българските учебни заведения в чужбина благодари на вицепрезидента Йотова за дейната й активност и поддръжка, оповестиха от прессекретариата на президентството.