Честваме 116 години от Илинденско-Преображенското въстание
Навършват се 116 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно избавление и обединяване на българския народ.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обгръща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Решението за образуване на това въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО (тогава носеща името ТМОРО - Тайна македоно-одринска революционна организация) от 2-4 януари 1903 година, управляван от Иван Гарванов.
Мястото е изпълнено с особена символика, това е Солунската българска гимназия, „ откърмила " доста от българските революционери в Македония. На конгреса по разнообразни аргументи не участват Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев и други от всепризнатите водачи на Организацията, които показват противоречие с взетото решение. По думите на Гоце Делчев „...лошо бихме се отплатили на България за многочислените жертви след нас, в случай че желаеме да я вкараме боса в огъня! ", визирайки вярата, че България би изпратила поддръжка на въстаниците.
Непосредствено по-късно представители на конгреса идват в София, където разискват Солунското решение и тактиката на бъдещото въстание с отсъствалите водачи. От последвалите събития може да се одобри тезата, че те дават единодушието си за повдигане на въстание единствено в най-подготвените региони, до момента в който на други места се заложи на засилена четническа активност без заслепение на популацията. Всеки окръг би трябвало самичък да дефинира датата на надигането и неговия темперамент.
Конкретните аргументи, довели до експлоадирането на въстанието, се състоят в цялостната конюнктура към оня интервал. Горноджумайското въстание от 1902 година ускорява към този момент съществуващото напрежение сред популацията и турските управляващи. Последните дават отговор с нова вълна от репресии, което тласка от ден на ден хора към революционни дейности. Освен това конфликтите из планинските елементи на Македония сред четите на Организацията и турската полиция са като че ли всекидневие. Обикновено се показва, че над 86 сражения се организират единствено през първата половина на 1903 година
В подготовката на въстанието се включват както членовете на ВМОРО и локални поданици, по този начин и български офицери от Княжеството, дейци на Македоно-одринската организация и нейният управителен орган Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), неразрешена от държавното управление на Стоян Данев при започване на 1903 година след напън от Великите сили. Въпреки безспорно по-добрата подготовка спрямо други български въстания, не може да се скрие, че някои области не са подготвени за въоръжено надигане от подобен мащаб най-малкото заради неналичието на задоволително оръжие. Както споделя Дамян Груев: „ считах за безумно да се премълчава, че някои региони по никакъв начин не са готови и че няма да вземат присъединяване ".
Сред събитията, трансформирали се в самобитни ускорители на въстанието са Солунските атентати от края на април 1903 година, когато на 28 (15 април - датите в скоби са по остарял жанр - б.а.) в Солун е взривен френският транспортен съд „ Гвадалкивир ". На идващия ден такава орис сполетява и тръбопроводът за светлинен газ, а вечерта е белязана от нанасянето на най-големия удар, този против „ Банк Отоман ".
Сражения сред турската полиция и причинителите в лицето на групата на „ Гемиджиите ", измежду които Йордан Попйорданов-Орце, Павел Шатев, Константин Кирков и други се водят до зори. Резултатът е засилени репресии против българското население във Велес (откъдето са множеството от атентаторите), а в отговор четите на ВМОРО усилват своят интензивност в региона.
Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те.
Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Илинденско-Преображенско въстание е въстание в Османската империя, проведено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година и обгръща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО, поради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Решението за образуване на това въстание е взето на Солунския конгрес на ВМОРО (тогава носеща името ТМОРО - Тайна македоно-одринска революционна организация) от 2-4 януари 1903 година, управляван от Иван Гарванов.
Мястото е изпълнено с особена символика, това е Солунската българска гимназия, „ откърмила " доста от българските революционери в Македония. На конгреса по разнообразни аргументи не участват Гоце Делчев, Дамян Груев, Пере Тошев и други от всепризнатите водачи на Организацията, които показват противоречие с взетото решение. По думите на Гоце Делчев „...лошо бихме се отплатили на България за многочислените жертви след нас, в случай че желаеме да я вкараме боса в огъня! ", визирайки вярата, че България би изпратила поддръжка на въстаниците.
Непосредствено по-късно представители на конгреса идват в София, където разискват Солунското решение и тактиката на бъдещото въстание с отсъствалите водачи. От последвалите събития може да се одобри тезата, че те дават единодушието си за повдигане на въстание единствено в най-подготвените региони, до момента в който на други места се заложи на засилена четническа активност без заслепение на популацията. Всеки окръг би трябвало самичък да дефинира датата на надигането и неговия темперамент.
Конкретните аргументи, довели до експлоадирането на въстанието, се състоят в цялостната конюнктура към оня интервал. Горноджумайското въстание от 1902 година ускорява към този момент съществуващото напрежение сред популацията и турските управляващи. Последните дават отговор с нова вълна от репресии, което тласка от ден на ден хора към революционни дейности. Освен това конфликтите из планинските елементи на Македония сред четите на Организацията и турската полиция са като че ли всекидневие. Обикновено се показва, че над 86 сражения се организират единствено през първата половина на 1903 година
В подготовката на въстанието се включват както членовете на ВМОРО и локални поданици, по този начин и български офицери от Княжеството, дейци на Македоно-одринската организация и нейният управителен орган Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК), неразрешена от държавното управление на Стоян Данев при започване на 1903 година след напън от Великите сили. Въпреки безспорно по-добрата подготовка спрямо други български въстания, не може да се скрие, че някои области не са подготвени за въоръжено надигане от подобен мащаб най-малкото заради неналичието на задоволително оръжие. Както споделя Дамян Груев: „ считах за безумно да се премълчава, че някои региони по никакъв начин не са готови и че няма да вземат присъединяване ".
Сред събитията, трансформирали се в самобитни ускорители на въстанието са Солунските атентати от края на април 1903 година, когато на 28 (15 април - датите в скоби са по остарял жанр - б.а.) в Солун е взривен френският транспортен съд „ Гвадалкивир ". На идващия ден такава орис сполетява и тръбопроводът за светлинен газ, а вечерта е белязана от нанасянето на най-големия удар, този против „ Банк Отоман ".
Сражения сред турската полиция и причинителите в лицето на групата на „ Гемиджиите ", измежду които Йордан Попйорданов-Орце, Павел Шатев, Константин Кирков и други се водят до зори. Резултатът е засилени репресии против българското население във Велес (откъдето са множеството от атентаторите), а в отговор четите на ВМОРО усилват своят интензивност в региона.
Балканските страни също доста деликатно и ревностно наблюдават битките на българското население за независимост и са решителни съперници на промени без тяхно присъединяване, защото това значи застрашаване на ползите им в региона, без значение от това какъв брой обосновани са били те.
Въпреки провалянето, въстанието разсънва европейското публично мнение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ