За Мария и Иван, но не онези от вица |
Навън е тъмен работен ден, а фейсбук клокочи – една среда, в която самоуверено и безсрамно се раздават присъди от последна инстанция, сипят се обиди и се вършат квалификации на гърба на едно надарено момиче, което по знамение е съумяло да прескочи Желязната завеса с гения си и най-много на гърба на нейния преподавател – тя е ученичка на един прочут с откровеността си и доста добър сценичен режисьор-легенда.
И двамата „ го отнесоха “, тъй като диванният бунтовник не спи – той е подготвен да се изкаже по всички тематики и по всички въпроси, без значение дали е способен или пък не е, стига тематиката да не е рискова (разбирай – политическа) и да не му коства нищо, нали.
Но едвам през вчерашния ден, откакто гледах „ Борат 2 “, аз най-сетне разбрах какъв е казусът – в действителност никой не го е ГЛЕДАЛ! Моля ви, гледайте го! До края го изгледайте.
След целия скандал, който българското фейсбук общество съумя да самопроизведе... и то не във връзка самия пъклен абсурден филм, а във връзка думите на един доста почитан режисьор за него…, ми се върти из главата следното:
Мария Бакалова е доста надарена и същински органична (на сценичен език), както и пъклен смела (да танцуваш по... „ лунен цикъл “ на бал пред група смаяни американци си е..., по какъв начин да кажа, цялостна полуда, както и да вървиш като куче на каишка по улиците в Америка и т.н.). Саша Барън Коен прави политическа скрита камера и е неразумно безразсъден, като довежда клишета и предубеждения до цялостната им прекаленост, с цел да ги разобличи, само че персонално на мен даже към този момент не ми е комичен, а абсурдът с Руди Джулиани, който надали не бутнал Тръмп, е изцяло изфабрикуван – героинята на Мария го води в спалнята, отново тя му вади микрофона и ризата, и той единствено си я загащва, а Иван Добчев просто е имал неблагоразумието да си каже какво мисли за подобен вид филми и без да желае е паднал в същия капан малко – като Джулиани – клопката на медиите и скритите им камери. Нищо чудно самият Добчев да е станал несъзнателно част от това мокументари, както го назовават.
(Понятието „ мокументари ” произлиза от сливането на две британски думи – mock (присмивам, майтапя, имитирам) и documentary (документален).) Не знам, прочее, дали скритата камера с почтени хора, върху която се построяват филмите на Коен, устоя моралния императив. То си е подигравка. И въпреки целият филм да е озвучен с музиката на Брегович, това не го прави автоматизирано вълшебен и комичен като филм на Костурица...
Обаче... Има нещо, върху което желая да обърна вниманието ви, уважаеми читатели – Мария Бакалова засенчва Саша Барън Коен в неговия филм. Дано нашето момиче получи и Златен глобус, и Оскар, това ще е в действителност необикновено! И то освен за нея, а за всички – тъй като тя ще отвори вратата за още доста надарени хора от нашите страни, от нашата част на света – непознати, недопускани, подценявани до момента. Но това ще се случи, за жал, заради политическия подтекст. Понеже филмът е намерено срещу Тръмп.
…
Струва ми се обаче, че е необходим и различен контекст… в прорез с общия звук, ще се опитам да опиша малко за подтекста на този изкуствено основан от нас спор. Защото всички се изрекоха към този момент за нашата млада актриса Мария Бакалова и за един от най-хубавите ни театрални режисьори Иван Добчев – нищо, че някой не догледал кино лентата, различен пък не дочел изявлението, някой не бил гледал в никакъв случай режисура на Добчев, различен пък не бил почитател на Тръмп – абе, царува една такава „ съветска “ салата, че ми желае да напиша няколко обстоятелството, пък в случай че ще да ме разпънат на кръст след това.
„ Това момиче мина през стената и това е с помощта на качествата ѝ, на нейния темперамент, на способността ѝ да рискува и тя сега обитава в приказката си, която не е единствено нейна. И ние би трябвало да ѝ се радваме “, сподели в предаването „ 120 минути “ по бТВ проф. Маргарита Младенова, която основава театъра и системата " Сфумато " дружно с проф. Добчев. Безкомпромисни спектакъл и система, сред прочее, които те преподават и осъществят от повече от 20 години освен у нас, само че и по света.
„ Когато става дума за Мария, която е негова ученичка… той би желал тя да не остава единствено в комерса, единствено в комедията… Идеята е като стигне до такава степен – да може да избира. А Мария цени и почита нейния професор. И съм сигурна, че тя схваща какво ѝ споделя той. И че го почита точно поради тези високи условия, които той постоянно е имал, “.
Целият скандал беше създаден изкуствено, откакто самият проф. Добчев, след поощрителни изявленията за своята студентка, споделя едно изречение пред " Площад Славейков ", което, извадено от подтекста, извади от обувките една огромна група заклеймяващи метода му на говорене хора, правозащитници и феминистки организации. Аз в действителност бих посъветвала тези хора първо да изгледат кино лентата „ Борат 2 “ – в случай че приказваме за права, там има доста нарушени и то освен тези на актрисата – правата на почтените, нищо неподозиращи участници в опитите на Саша Коен и на Мария са несъмнено нарушени съществено, както и тези на някогашния кмет на Ню Йорк и дясна ръка на Доналд Тръмп Руди Джулиани. Но там очевидно може, тъй като е просто част от… жанра?
А ето ги обстоятелствата, които постоянно са по-солидна основа за съждения от интерпретациите. Първо:
НИКОГА до момента българска актриса или български артист не е бил номиниран за премията Златен глобус за основна роля.
Да, може би е тъжно, че това се случва тъкмо след представянето на подобен хиперболизирано-сатиричен облик на визията на останалия свят за нас – ние сме, съгласно сатирата на Коен, неандерталци, пещерни хора, чиито дами още не умеят да четат и да пишат, нито да носят дамски превръзки, до момента в който живеят в кафези и обори, а бащите им ги продават на богати американци, откакто им сложат изкуствени гърди… Но… отвън сходен вид скечове, познати на българския фен от филмите на Монти Пайтън, спектаклите на Теди Москов и придвижването на Ларс декор Триер Догма95, фактът остава и стои с цялата си тежест: в никакъв случай до момента български артист не е бил номиниран за тази най-престижна премия. Мисля, че това към този момент е задоволителен мотив да забравим какъв брой тъкмо сме комплексирани и недоволни, и единствено да кажем: Евала! Стискаме палци! Браво!
Трудно е да го кажем, СЛЕД като сме гледали кино лентата, само че би трябвало да успеем да провидим оттатък очевидното и да разберем, че светът тотално се обърка и към този момент не е същият. Т.е. да опитаме да схванем, че в този нов свят към този момент всичко Е политическо. И че, в случай че продължаваме да развиваме киното си, а не да позволяваме лобистки закони да го обрекат още веднъж на беднотия и неспособност да се случва на равнище, скоро може и различен наш артист или актриса да бъде номиниран за огромните награди в Съединени американски щати – както се случи да вземем за пример с актрисата Ирини Жамбонас и нейните влиятелни европейски награди за кино лентата „ В кръг “ на Стефан Командарев.
Вторият факт е, че творчеството на Саша Барън Коен е преднамерено и извънредно провокативно, че той е неразумно самоуверен и че не тачи НИКАКВА политическа уместност и тъкмо по тази причина довежда до неописуеми крайности и по този начин „ качва “ една обикновена на пръв взор хумореска на друго равнище и тя става ирония, тъй като той непрестанно се подиграва с предразсъдъците и политкоректностите, и развива хиперболистично всички клишета – както тези, които ние имаме за американците, по този начин и другите, които те имат за чужденците… само че че постоянно минава положителния звук и всяка мярка – и по този начин, с изключение на с острата ирония, от време на време това, което прави, стартира да граничи с кич, долнопробност и безсъдържателност, да намязва на халтура и да отблъсква феновете на високото изкуство – май и това е задачата, нали? То е като да пееш чалга на смешка и най-големи почитатели да ти станат тъкмо чалгаджиите.
Ама… в случай че ще сме толкоз докачливи на тематика мръснички шеги… та това прекрачване на положителния усет, драги културтрегери, тук се случва баш в праймтайма по националните малките екрани, всекидневно, до момента в който именити поп-фолк артисти и певици по долни дрехи пеят „ Хвани ме за пакета “ и „ Дънките шти цепна “, актьорите постоянно се обличат като травестити и вършат постни сексистки смехории, а най-големите критици на властта са шоумените и освен това – случва се всяка вечер… толкоз напоително, че към този момент си имаме трета политическа мощ – тази на феновете на неприятния усет, политически-некоректната ирония, мръсничките смешки и поп-фолка. Т.е. в случай че Саша Коен пристигна у нас – евентуално ще бъде определен за президент. Въпреки че - едва ли. Той е просветен в Кеймбридж и има синя кръв, а това ние никак не го харесваме… Изобщо – той е просветен, образован и забавен, въпреки че е абсурден. За мен той е самобитен феномен. Не съм му обожател, само че ми е доста любопитен. Защото е необмислен и не му пука. То е като да гледате скрито нецензурен филм – чувството е почти същото. Вина, примесена с воайорско наслаждение. И мисля, че той го осъзнава и манипулира, заигравайки се тъкмо с тези човешки нагони.
Друг факт е, че в изкуството няма „ вярно “ и „ неверно “, тъй че няма потребност да желаеме всички да харесват Саша Барън Коен, както няма потребност и да желаеме всички да харесват Ларс декор Триер (гонен неколкократно от фестивала Кан поради политически неточните си филми и изказвания). А мисля, че и на двамата не им пука изключително дали ние ги харесваме или не. Истината е, че огромните в изкуството, в плакатното изкуство, в киното, в естрадата, в клоунадата, в комедията, че и в политпропагандата – вършат тъкмо каквото си изискат и въобще не се вълнуват чак толкоз доста дали някой ги харесал или не. Идеята е да скандализират, да разбъркат супата, да разрошат прическата, да доведат една или друга наклонност, фатализъм или факсимиле до край. И мисля, че смелостта на Мария се състои таман в това – да обърне тил на псевдо-патриархалния, загрижил се за положителните обноски свят на българските си сътрудници и да работи съгласно „ моментума “ – да се отпусне и да не се притеснява… и по този начин да полети. Но че тази нейна независимост е отгледана и е била толерирана точно от нейните учители – мисля, няма спор.
Да кажем още нещо – за тези, които считат, че заниманията с спектакъл или кино, с музика или с изкуство въобще са си нещо лесничко и веселко – отвън работата – и че то „ всеки може по този начин “! “Артистчетата “, както ни назовават от политическия ни „ хайлайф “ в последно време, са едни от най-отдадените и жертвоготовни идеалисти и бойци, които аз познавам, подготвени да снимат по 20 часа дневно, като стартират от 5 сутринта при минусови температури, без да се оплакват или да репетират своя „ фрагмент “ по коридорите на Академията до късно през нощта… Нека единствено уточня, че това момиче освен е приключило НАТФИЗ, тя е била и в Театрална академия в Бургас. Нещо, което в Съединени американски щати нямат да речем – те нямат Академия за професионално театрално и кино актьорско майсторство. Т.е. тя има най-малко петгодишна желязна професионална подготовка, нищо че на феновете им наподобява все едно някой се чеплези – както споделя самият Саша Коен, тя може да стои в облик безусловно достоверно по 10 часа дневно! И да импровизира. И да не излиза от облика. Като боец на поста си.
Ако си бил единствено на едно ателие в " Сфумато ", ти към този момент знаеш, прескъпи читателю, че там е като една нежна казарма. Може да не ги учат навръх комедиен improv, само че ги учат по какъв начин да отдадат живота си на театъра, по какъв начин да стоят вечно в облика – съсредоточени и деликатни – като хирурзи на операционната маса, работейки с персоналните си прекарвания и с литературни и драматургични текстове от най-високите, това мога да ви го кажа от персонален опит, и е прелестно, и мъчно, и строго. Там се проучват огромните книги и пиеси, огромните филми, задават се въпросите, които всеки младеж си задава – „ Кой съм аз? Накъде отивам? Какъв желая да бъда? Какво изкуство желая да върша? “… Въпрос на хармония e какви представления вършат там и дали те, от " Сфумато ", харесват кино лентата „ Борат 2 “ и коства ми се, тъкмо това се е опитал да каже нейният преподавател, който не си е приписал заслугите за нейния триумф и се е постарал да бъде оптимално прям, когато са го попитали.
Естествено, че няма да харесват „ Борат 2 “. Вие гледали ли сте го? А гледали ли сте зрелище на " Сфумато "?
Че бил показал авторитаризъм – ами това е той, всички у нас го познават, за какво чакаме той да бъде политически правилен? – той си е подобен. Некоректен. Доста по-грозно би било да си припише заслугите за триумфа на „ Борат 2 “, нали – той просто е прям.
Още един факт, който е убягнал на будната фейсбук-общественост – нашата актьорска школа е напълно по модел на съветската и е много строга и сериозна. С всичките изморителни денонощни подготовки, с цялото това себеотдаване, със загърбването на персоналния живот и материалното богатство, в това число със системата на Станиславски – с целия ѝ наивизъм, с тоталното нахлуване, до дрънкане със зъби, в ледените води на облика, с пропадането, със сливането с него, с мачкането на артиста от режисьора, който го третира като пластилин. Сега, последна или не – на Запад доста ценят нашата професионална подготовка по „ съветската школа “ в изкуството – те, несъмнено, не знаят, че Достоевски, Булгаков, Тарковски, Кончаловски, Плисецкая, Хармс, Висоцки и Василиев не са тъкмо от България – за тях тази традиция в изкуството има значение и те са респектирани от нея. И тя Е гигантска традиция. Да съпоставяме „ Борат 2 “ с естестиката на " Сфумато " е като да съпоставим „ Мистър Бийн “ с „ Идиот “ – несравними са, а и няма смисъл да се опитваме да ги съпоставяме. Изобщо от кой момент на света не могат да съжителстват спокойно ниското и високото, комедията и нещастието, сатирата и философията?! Що за неуместен спор изобщо.
Защо тогава, откакто имаме такава страхотна подготовка, няма други пробили на Запад български артисти? Освен Санчо Финци? И Наталия Дончева, само че да кажем – тя е половин французойка? Ами поради акцента, поради езика. Досега той беше пречка за нашите артисти в Съединени американски щати или по света. Не тъй като не са задоволително надарени или готови – дръзвам да кажа, гледала съм доста спектакъл на всички места, че ние към момента имаме същински добър спектакъл и страхотни театрални артисти и че в случай че тази мъчителна липса на културна политика у нас не го досъсипе, той е на такова високо професионално равнище, точно тъй като е бил дотиран от страната. Не инцидентно нашите най-хубави режисьори се осъществят доста сполучливо по света, а в последно време и нашите филми започнаха да печелят най-големите и влиятелни интернационалните награди. Ние имаме страховит капацитет и – очевидно – доста добра школа.
Но триумфът на Мария не е триумф на България, нито в него има някакъв мотив за национална горделивост. Защото Мария е съумяла в този филм макар България и упоритите ѝ опити в последно време да откаже и последните заблудени идеалисти да се занимават с спектакъл или кино, с класическа музика или със съществено изкуство въобще. (Повод за този извод ми дава лобисткият закон за кино, който преди малко беше признат в Народното събрание, и театралната промяна, по този начин сполучливо сдобрила театъра ни с халтурата…) Успехът на Мария си е триумф на Мария и даже нейният преподавател споделя по този начин. Няма потребност да ѝ го отровим, като стоварим от горната страна му всички наши неудовлетворености и комплекси, фантазии и усети, искания и упования.
Между другото – още малко обстоятелства – коя е Мария? Извън вайба към нея в този момент? Знаете ли, че тя печели премия за основна женска роля на фестивал за различно кино в Торонто? За различен филм с нейно присъединяване – за ролята ѝ в " Трансгресия " на режисьора Валентин Тодоров. Тя играе и в " Бащата " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, и в новия филм на Ивайло Пенчев " Като за последно ". Участвала е и в телевизионния сериал " Типично ", както и в няколко късометражни кино лентата.
За ролята си в „ Борат 2 “ тя е номинирана за основна женска роля Златен глобус паралелно с Мишел Пфайфър, Аня Тейлър-Джой, Кейт Хъдсън и Розамунд Пайк. Очаквало се измежду номинираните в тази категория да бъде и легендата Мерил Стрийп за ролята си в „ Балът “, само че тя остава отвън петорката. Критиката твърди, че Мария Бакалова ще бъде номинирана и за Оскар и най-вероятно ще го вземе! Представяте ли си?
…
Много е показателно по какъв начин се разви този сюжет на българска почва. С две думи мога да дефинира реакциите по отношение на триумфа на Мария и по отношение на изявлението на нейния преподавател Иван Добчев по този начин: Много болежка. Това е болката от неосъществените фантазии – едни я показват като поддръжка (браво!), други – като отчаяние от “прекрасния “ нов свят. (Пак споделям, гледайте „ Борат 2 “ и доста ще се замислите! Искате ли да сте на мястото на Мария? Бихте ли могли да бъдете? И за какво майка ѝ по думите на самата Мария доста е плакала, откакто е гледала кино лентата?) А болката изригна по този начин, тъй като тук към този момент нищо не вирее. България се усеща като изгоряла равнища, която към този момент не е в положение да дава плод. Въпреки страхотните спектакъл, кино, музика, изкуство, които към момента имаме – на доизживяване. И Теди Москов, и Иван Добчев, и Маргарита Младенова, и Сашо Морфов, и Явор Гърдев, и Леон Даниел нямат своите почтени почитатели измежду по-младото потомство, а претендентите за артисти в НАТФИЗ от над 3000 души през 1990-те година са към този момент под 300 през 2021 г.… Никой естествен човек към този момент не желае да се обрече на доживотна беднотия, унижения и липса на вероятност, занимавайки се с изкуство у нас – никой не желае да взима заплата от 600 лева, с цел да мръзне в неотоплен спектакъл и да репетира по цели дни, да играе всяка вечер като войник на сцената и да се прибира в бедната си стаичка с една-едничка фантазия – да бъде поканен в миналото да играе в много подозрителен сериал по някоя българска телевизия… Не тъй като всичко в този свят се мери посредством парите и материалния триумф, не… Но тъй като нашите специалности изгубиха достолепието си. Тук освен си безпаричен, само че и всички те ненавиждат, в случай че се отличаваш от останалите, в случай че блестиш, в случай че си талантлив… Всички деца отиват да учат по света, а малцината, които не са признати никъде… поемат по тежкия път на театъра. За жал това е истината. Боли, само че е истина.
Защо се стигна дотук? Всички да се заловен за гушите във връзка триумфа на Мария и изявлението на Добчев. Според мен – поради завистта сред хората и поради посредствеността на политическия “елит ” – тъй като тук към този момент няма небосвод и бъдеще. Няма и обикновени човешки условия на работа и живот – изключително пък в региона на изкуството. Няма подвиг, няма протест, по тази причина към този момент няма и фантазии.
Школата ни е доста добра... И Теди Москов. И Сашо Морфов. И Маргарита Младенова, и Иван Добчев, и техният възпитаник Явор Гърдев. И Мария. Митко Гочев, Иван Станев, Галин Стоев и Иван Пантелеев съумяха да избягат… И Тео Ушев. И да станат имена на Запад, без да се обръщат обратно. Просто тук хората... са доста, доста, доста засегнати... Не поради школата, не – не поради Теди Москов или Добчев (две страни на монетата), а поради неналичието на каквато и да било вяра, и на… оценка на качествата им.
Тук ни унищожават един по един. И ние безшумно чакаме. Единствените тематики, по които смеем да се изкажем изрично към този момент са такива – какво споделил тоз или оня. Никой не смее да извърши същински подвиг. И никой не може да се радва на другите затова.
…
А истината е, че едно момиче съумя да прескочи Желязната завеса. И няма потребност да се наскърбяваме, че някой си споделил намерено мнението за кино лентата, в който тя е взела участие и не го харесал! А вие гледахте ли го? И нали сякаш имаме независимост на словото?!
Най-важното, съгласно мен, е че това момиче ще отвори необятно вратата и за други свои надарени сътрудници. Както го вършат филми като Сляпата Вайша, Посоки, Урок, Каръци, Ага, В кръг и така нататък И Мария си е за горделивост – единствено че нейният триумф не е наш, той си е неин. Хайде да не ѝ скапваме насладата и заслужения кеф, че изживява фантазията! А всеки има право да каже какво мисли, като го попитат. Но не той или тя, а НИЕ направихме от това... голям скандал.
…
Свободата, Санчо! Това не е мач. И Господ не е българин.
И двамата „ го отнесоха “, тъй като диванният бунтовник не спи – той е подготвен да се изкаже по всички тематики и по всички въпроси, без значение дали е способен или пък не е, стига тематиката да не е рискова (разбирай – политическа) и да не му коства нищо, нали.
Но едвам през вчерашния ден, откакто гледах „ Борат 2 “, аз най-сетне разбрах какъв е казусът – в действителност никой не го е ГЛЕДАЛ! Моля ви, гледайте го! До края го изгледайте.
След целия скандал, който българското фейсбук общество съумя да самопроизведе... и то не във връзка самия пъклен абсурден филм, а във връзка думите на един доста почитан режисьор за него…, ми се върти из главата следното:
Мария Бакалова е доста надарена и същински органична (на сценичен език), както и пъклен смела (да танцуваш по... „ лунен цикъл “ на бал пред група смаяни американци си е..., по какъв начин да кажа, цялостна полуда, както и да вървиш като куче на каишка по улиците в Америка и т.н.). Саша Барън Коен прави политическа скрита камера и е неразумно безразсъден, като довежда клишета и предубеждения до цялостната им прекаленост, с цел да ги разобличи, само че персонално на мен даже към този момент не ми е комичен, а абсурдът с Руди Джулиани, който надали не бутнал Тръмп, е изцяло изфабрикуван – героинята на Мария го води в спалнята, отново тя му вади микрофона и ризата, и той единствено си я загащва, а Иван Добчев просто е имал неблагоразумието да си каже какво мисли за подобен вид филми и без да желае е паднал в същия капан малко – като Джулиани – клопката на медиите и скритите им камери. Нищо чудно самият Добчев да е станал несъзнателно част от това мокументари, както го назовават.
(Понятието „ мокументари ” произлиза от сливането на две британски думи – mock (присмивам, майтапя, имитирам) и documentary (документален).) Не знам, прочее, дали скритата камера с почтени хора, върху която се построяват филмите на Коен, устоя моралния императив. То си е подигравка. И въпреки целият филм да е озвучен с музиката на Брегович, това не го прави автоматизирано вълшебен и комичен като филм на Костурица...
Обаче... Има нещо, върху което желая да обърна вниманието ви, уважаеми читатели – Мария Бакалова засенчва Саша Барън Коен в неговия филм. Дано нашето момиче получи и Златен глобус, и Оскар, това ще е в действителност необикновено! И то освен за нея, а за всички – тъй като тя ще отвори вратата за още доста надарени хора от нашите страни, от нашата част на света – непознати, недопускани, подценявани до момента. Но това ще се случи, за жал, заради политическия подтекст. Понеже филмът е намерено срещу Тръмп.
…
Струва ми се обаче, че е необходим и различен контекст… в прорез с общия звук, ще се опитам да опиша малко за подтекста на този изкуствено основан от нас спор. Защото всички се изрекоха към този момент за нашата млада актриса Мария Бакалова и за един от най-хубавите ни театрални режисьори Иван Добчев – нищо, че някой не догледал кино лентата, различен пък не дочел изявлението, някой не бил гледал в никакъв случай режисура на Добчев, различен пък не бил почитател на Тръмп – абе, царува една такава „ съветска “ салата, че ми желае да напиша няколко обстоятелството, пък в случай че ще да ме разпънат на кръст след това.
„ Това момиче мина през стената и това е с помощта на качествата ѝ, на нейния темперамент, на способността ѝ да рискува и тя сега обитава в приказката си, която не е единствено нейна. И ние би трябвало да ѝ се радваме “, сподели в предаването „ 120 минути “ по бТВ проф. Маргарита Младенова, която основава театъра и системата " Сфумато " дружно с проф. Добчев. Безкомпромисни спектакъл и система, сред прочее, които те преподават и осъществят от повече от 20 години освен у нас, само че и по света.
„ Когато става дума за Мария, която е негова ученичка… той би желал тя да не остава единствено в комерса, единствено в комедията… Идеята е като стигне до такава степен – да може да избира. А Мария цени и почита нейния професор. И съм сигурна, че тя схваща какво ѝ споделя той. И че го почита точно поради тези високи условия, които той постоянно е имал, “.
Целият скандал беше създаден изкуствено, откакто самият проф. Добчев, след поощрителни изявленията за своята студентка, споделя едно изречение пред " Площад Славейков ", което, извадено от подтекста, извади от обувките една огромна група заклеймяващи метода му на говорене хора, правозащитници и феминистки организации. Аз в действителност бих посъветвала тези хора първо да изгледат кино лентата „ Борат 2 “ – в случай че приказваме за права, там има доста нарушени и то освен тези на актрисата – правата на почтените, нищо неподозиращи участници в опитите на Саша Коен и на Мария са несъмнено нарушени съществено, както и тези на някогашния кмет на Ню Йорк и дясна ръка на Доналд Тръмп Руди Джулиани. Но там очевидно може, тъй като е просто част от… жанра?
А ето ги обстоятелствата, които постоянно са по-солидна основа за съждения от интерпретациите. Първо:
НИКОГА до момента българска актриса или български артист не е бил номиниран за премията Златен глобус за основна роля.
Да, може би е тъжно, че това се случва тъкмо след представянето на подобен хиперболизирано-сатиричен облик на визията на останалия свят за нас – ние сме, съгласно сатирата на Коен, неандерталци, пещерни хора, чиито дами още не умеят да четат и да пишат, нито да носят дамски превръзки, до момента в който живеят в кафези и обори, а бащите им ги продават на богати американци, откакто им сложат изкуствени гърди… Но… отвън сходен вид скечове, познати на българския фен от филмите на Монти Пайтън, спектаклите на Теди Москов и придвижването на Ларс декор Триер Догма95, фактът остава и стои с цялата си тежест: в никакъв случай до момента български артист не е бил номиниран за тази най-престижна премия. Мисля, че това към този момент е задоволителен мотив да забравим какъв брой тъкмо сме комплексирани и недоволни, и единствено да кажем: Евала! Стискаме палци! Браво!
Трудно е да го кажем, СЛЕД като сме гледали кино лентата, само че би трябвало да успеем да провидим оттатък очевидното и да разберем, че светът тотално се обърка и към този момент не е същият. Т.е. да опитаме да схванем, че в този нов свят към този момент всичко Е политическо. И че, в случай че продължаваме да развиваме киното си, а не да позволяваме лобистки закони да го обрекат още веднъж на беднотия и неспособност да се случва на равнище, скоро може и различен наш артист или актриса да бъде номиниран за огромните награди в Съединени американски щати – както се случи да вземем за пример с актрисата Ирини Жамбонас и нейните влиятелни европейски награди за кино лентата „ В кръг “ на Стефан Командарев.
Вторият факт е, че творчеството на Саша Барън Коен е преднамерено и извънредно провокативно, че той е неразумно самоуверен и че не тачи НИКАКВА политическа уместност и тъкмо по тази причина довежда до неописуеми крайности и по този начин „ качва “ една обикновена на пръв взор хумореска на друго равнище и тя става ирония, тъй като той непрестанно се подиграва с предразсъдъците и политкоректностите, и развива хиперболистично всички клишета – както тези, които ние имаме за американците, по този начин и другите, които те имат за чужденците… само че че постоянно минава положителния звук и всяка мярка – и по този начин, с изключение на с острата ирония, от време на време това, което прави, стартира да граничи с кич, долнопробност и безсъдържателност, да намязва на халтура и да отблъсква феновете на високото изкуство – май и това е задачата, нали? То е като да пееш чалга на смешка и най-големи почитатели да ти станат тъкмо чалгаджиите.
Ама… в случай че ще сме толкоз докачливи на тематика мръснички шеги… та това прекрачване на положителния усет, драги културтрегери, тук се случва баш в праймтайма по националните малките екрани, всекидневно, до момента в който именити поп-фолк артисти и певици по долни дрехи пеят „ Хвани ме за пакета “ и „ Дънките шти цепна “, актьорите постоянно се обличат като травестити и вършат постни сексистки смехории, а най-големите критици на властта са шоумените и освен това – случва се всяка вечер… толкоз напоително, че към този момент си имаме трета политическа мощ – тази на феновете на неприятния усет, политически-некоректната ирония, мръсничките смешки и поп-фолка. Т.е. в случай че Саша Коен пристигна у нас – евентуално ще бъде определен за президент. Въпреки че - едва ли. Той е просветен в Кеймбридж и има синя кръв, а това ние никак не го харесваме… Изобщо – той е просветен, образован и забавен, въпреки че е абсурден. За мен той е самобитен феномен. Не съм му обожател, само че ми е доста любопитен. Защото е необмислен и не му пука. То е като да гледате скрито нецензурен филм – чувството е почти същото. Вина, примесена с воайорско наслаждение. И мисля, че той го осъзнава и манипулира, заигравайки се тъкмо с тези човешки нагони.
Друг факт е, че в изкуството няма „ вярно “ и „ неверно “, тъй че няма потребност да желаеме всички да харесват Саша Барън Коен, както няма потребност и да желаеме всички да харесват Ларс декор Триер (гонен неколкократно от фестивала Кан поради политически неточните си филми и изказвания). А мисля, че и на двамата не им пука изключително дали ние ги харесваме или не. Истината е, че огромните в изкуството, в плакатното изкуство, в киното, в естрадата, в клоунадата, в комедията, че и в политпропагандата – вършат тъкмо каквото си изискат и въобще не се вълнуват чак толкоз доста дали някой ги харесал или не. Идеята е да скандализират, да разбъркат супата, да разрошат прическата, да доведат една или друга наклонност, фатализъм или факсимиле до край. И мисля, че смелостта на Мария се състои таман в това – да обърне тил на псевдо-патриархалния, загрижил се за положителните обноски свят на българските си сътрудници и да работи съгласно „ моментума “ – да се отпусне и да не се притеснява… и по този начин да полети. Но че тази нейна независимост е отгледана и е била толерирана точно от нейните учители – мисля, няма спор.
Да кажем още нещо – за тези, които считат, че заниманията с спектакъл или кино, с музика или с изкуство въобще са си нещо лесничко и веселко – отвън работата – и че то „ всеки може по този начин “! “Артистчетата “, както ни назовават от политическия ни „ хайлайф “ в последно време, са едни от най-отдадените и жертвоготовни идеалисти и бойци, които аз познавам, подготвени да снимат по 20 часа дневно, като стартират от 5 сутринта при минусови температури, без да се оплакват или да репетират своя „ фрагмент “ по коридорите на Академията до късно през нощта… Нека единствено уточня, че това момиче освен е приключило НАТФИЗ, тя е била и в Театрална академия в Бургас. Нещо, което в Съединени американски щати нямат да речем – те нямат Академия за професионално театрално и кино актьорско майсторство. Т.е. тя има най-малко петгодишна желязна професионална подготовка, нищо че на феновете им наподобява все едно някой се чеплези – както споделя самият Саша Коен, тя може да стои в облик безусловно достоверно по 10 часа дневно! И да импровизира. И да не излиза от облика. Като боец на поста си.
Ако си бил единствено на едно ателие в " Сфумато ", ти към този момент знаеш, прескъпи читателю, че там е като една нежна казарма. Може да не ги учат навръх комедиен improv, само че ги учат по какъв начин да отдадат живота си на театъра, по какъв начин да стоят вечно в облика – съсредоточени и деликатни – като хирурзи на операционната маса, работейки с персоналните си прекарвания и с литературни и драматургични текстове от най-високите, това мога да ви го кажа от персонален опит, и е прелестно, и мъчно, и строго. Там се проучват огромните книги и пиеси, огромните филми, задават се въпросите, които всеки младеж си задава – „ Кой съм аз? Накъде отивам? Какъв желая да бъда? Какво изкуство желая да върша? “… Въпрос на хармония e какви представления вършат там и дали те, от " Сфумато ", харесват кино лентата „ Борат 2 “ и коства ми се, тъкмо това се е опитал да каже нейният преподавател, който не си е приписал заслугите за нейния триумф и се е постарал да бъде оптимално прям, когато са го попитали.
Естествено, че няма да харесват „ Борат 2 “. Вие гледали ли сте го? А гледали ли сте зрелище на " Сфумато "?
Че бил показал авторитаризъм – ами това е той, всички у нас го познават, за какво чакаме той да бъде политически правилен? – той си е подобен. Некоректен. Доста по-грозно би било да си припише заслугите за триумфа на „ Борат 2 “, нали – той просто е прям.
Още един факт, който е убягнал на будната фейсбук-общественост – нашата актьорска школа е напълно по модел на съветската и е много строга и сериозна. С всичките изморителни денонощни подготовки, с цялото това себеотдаване, със загърбването на персоналния живот и материалното богатство, в това число със системата на Станиславски – с целия ѝ наивизъм, с тоталното нахлуване, до дрънкане със зъби, в ледените води на облика, с пропадането, със сливането с него, с мачкането на артиста от режисьора, който го третира като пластилин. Сега, последна или не – на Запад доста ценят нашата професионална подготовка по „ съветската школа “ в изкуството – те, несъмнено, не знаят, че Достоевски, Булгаков, Тарковски, Кончаловски, Плисецкая, Хармс, Висоцки и Василиев не са тъкмо от България – за тях тази традиция в изкуството има значение и те са респектирани от нея. И тя Е гигантска традиция. Да съпоставяме „ Борат 2 “ с естестиката на " Сфумато " е като да съпоставим „ Мистър Бийн “ с „ Идиот “ – несравними са, а и няма смисъл да се опитваме да ги съпоставяме. Изобщо от кой момент на света не могат да съжителстват спокойно ниското и високото, комедията и нещастието, сатирата и философията?! Що за неуместен спор изобщо.
Защо тогава, откакто имаме такава страхотна подготовка, няма други пробили на Запад български артисти? Освен Санчо Финци? И Наталия Дончева, само че да кажем – тя е половин французойка? Ами поради акцента, поради езика. Досега той беше пречка за нашите артисти в Съединени американски щати или по света. Не тъй като не са задоволително надарени или готови – дръзвам да кажа, гледала съм доста спектакъл на всички места, че ние към момента имаме същински добър спектакъл и страхотни театрални артисти и че в случай че тази мъчителна липса на културна политика у нас не го досъсипе, той е на такова високо професионално равнище, точно тъй като е бил дотиран от страната. Не инцидентно нашите най-хубави режисьори се осъществят доста сполучливо по света, а в последно време и нашите филми започнаха да печелят най-големите и влиятелни интернационалните награди. Ние имаме страховит капацитет и – очевидно – доста добра школа.
Но триумфът на Мария не е триумф на България, нито в него има някакъв мотив за национална горделивост. Защото Мария е съумяла в този филм макар България и упоритите ѝ опити в последно време да откаже и последните заблудени идеалисти да се занимават с спектакъл или кино, с класическа музика или със съществено изкуство въобще. (Повод за този извод ми дава лобисткият закон за кино, който преди малко беше признат в Народното събрание, и театралната промяна, по този начин сполучливо сдобрила театъра ни с халтурата…) Успехът на Мария си е триумф на Мария и даже нейният преподавател споделя по този начин. Няма потребност да ѝ го отровим, като стоварим от горната страна му всички наши неудовлетворености и комплекси, фантазии и усети, искания и упования.
Между другото – още малко обстоятелства – коя е Мария? Извън вайба към нея в този момент? Знаете ли, че тя печели премия за основна женска роля на фестивал за различно кино в Торонто? За различен филм с нейно присъединяване – за ролята ѝ в " Трансгресия " на режисьора Валентин Тодоров. Тя играе и в " Бащата " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева, и в новия филм на Ивайло Пенчев " Като за последно ". Участвала е и в телевизионния сериал " Типично ", както и в няколко късометражни кино лентата.
За ролята си в „ Борат 2 “ тя е номинирана за основна женска роля Златен глобус паралелно с Мишел Пфайфър, Аня Тейлър-Джой, Кейт Хъдсън и Розамунд Пайк. Очаквало се измежду номинираните в тази категория да бъде и легендата Мерил Стрийп за ролята си в „ Балът “, само че тя остава отвън петорката. Критиката твърди, че Мария Бакалова ще бъде номинирана и за Оскар и най-вероятно ще го вземе! Представяте ли си?
…
Много е показателно по какъв начин се разви този сюжет на българска почва. С две думи мога да дефинира реакциите по отношение на триумфа на Мария и по отношение на изявлението на нейния преподавател Иван Добчев по този начин: Много болежка. Това е болката от неосъществените фантазии – едни я показват като поддръжка (браво!), други – като отчаяние от “прекрасния “ нов свят. (Пак споделям, гледайте „ Борат 2 “ и доста ще се замислите! Искате ли да сте на мястото на Мария? Бихте ли могли да бъдете? И за какво майка ѝ по думите на самата Мария доста е плакала, откакто е гледала кино лентата?) А болката изригна по този начин, тъй като тук към този момент нищо не вирее. България се усеща като изгоряла равнища, която към този момент не е в положение да дава плод. Въпреки страхотните спектакъл, кино, музика, изкуство, които към момента имаме – на доизживяване. И Теди Москов, и Иван Добчев, и Маргарита Младенова, и Сашо Морфов, и Явор Гърдев, и Леон Даниел нямат своите почтени почитатели измежду по-младото потомство, а претендентите за артисти в НАТФИЗ от над 3000 души през 1990-те година са към този момент под 300 през 2021 г.… Никой естествен човек към този момент не желае да се обрече на доживотна беднотия, унижения и липса на вероятност, занимавайки се с изкуство у нас – никой не желае да взима заплата от 600 лева, с цел да мръзне в неотоплен спектакъл и да репетира по цели дни, да играе всяка вечер като войник на сцената и да се прибира в бедната си стаичка с една-едничка фантазия – да бъде поканен в миналото да играе в много подозрителен сериал по някоя българска телевизия… Не тъй като всичко в този свят се мери посредством парите и материалния триумф, не… Но тъй като нашите специалности изгубиха достолепието си. Тук освен си безпаричен, само че и всички те ненавиждат, в случай че се отличаваш от останалите, в случай че блестиш, в случай че си талантлив… Всички деца отиват да учат по света, а малцината, които не са признати никъде… поемат по тежкия път на театъра. За жал това е истината. Боли, само че е истина.
Защо се стигна дотук? Всички да се заловен за гушите във връзка триумфа на Мария и изявлението на Добчев. Според мен – поради завистта сред хората и поради посредствеността на политическия “елит ” – тъй като тук към този момент няма небосвод и бъдеще. Няма и обикновени човешки условия на работа и живот – изключително пък в региона на изкуството. Няма подвиг, няма протест, по тази причина към този момент няма и фантазии.
Школата ни е доста добра... И Теди Москов. И Сашо Морфов. И Маргарита Младенова, и Иван Добчев, и техният възпитаник Явор Гърдев. И Мария. Митко Гочев, Иван Станев, Галин Стоев и Иван Пантелеев съумяха да избягат… И Тео Ушев. И да станат имена на Запад, без да се обръщат обратно. Просто тук хората... са доста, доста, доста засегнати... Не поради школата, не – не поради Теди Москов или Добчев (две страни на монетата), а поради неналичието на каквато и да било вяра, и на… оценка на качествата им.
Тук ни унищожават един по един. И ние безшумно чакаме. Единствените тематики, по които смеем да се изкажем изрично към този момент са такива – какво споделил тоз или оня. Никой не смее да извърши същински подвиг. И никой не може да се радва на другите затова.
…
А истината е, че едно момиче съумя да прескочи Желязната завеса. И няма потребност да се наскърбяваме, че някой си споделил намерено мнението за кино лентата, в който тя е взела участие и не го харесал! А вие гледахте ли го? И нали сякаш имаме независимост на словото?!
Най-важното, съгласно мен, е че това момиче ще отвори необятно вратата и за други свои надарени сътрудници. Както го вършат филми като Сляпата Вайша, Посоки, Урок, Каръци, Ага, В кръг и така нататък И Мария си е за горделивост – единствено че нейният триумф не е наш, той си е неин. Хайде да не ѝ скапваме насладата и заслужения кеф, че изживява фантазията! А всеки има право да каже какво мисли, като го попитат. Но не той или тя, а НИЕ направихме от това... голям скандал.
…
Свободата, Санчо! Това не е мач. И Господ не е българин.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ