Писмо на Айнщайн за Бог отива на търг
„ Науката без вяра е куца, религията без просвета е сляпа. “ Така е споделил Айнщайн и този фамозен афоризъм е станал мотив за безкрайни разногласия сред вярващи и невярващи – и двата лагера се пробват да разгласят този популярен академик към своите последователи.
Но едно писмо на Айнщайн евентуално може да реши този спор или най-малко да предизвика нови полемики за възгледите на учения.
Писмото, което от 60 години се съхранява в частни сбирки, ще бъде продадено на търг от аукционна къща Profiles in History в Лос Анджелис дружно с 26 други персонални писма на Айнщайн.
Аукционната къща е съумяла да събере една от най-големите сбирки на великия физик. Съдържанието на едно от тях, наподобява, не оставя подозрения, че физикът не е споделял религиозните вярвания, като ги е считал за „ хлапашки суеверия “.
Айнщайн е написал това писмо на 3 януари 1954 година на философа Ерик Гуткинд, който му изпратил образец от книгата си „ Изберете живота: Библейски апел към протест “. Година по-късно писмото било продадено на аукцион и от този момент се съхранява в частни сбирки.
В писмото Айнщайн споделя: „ Думата господ за мен е единствено демонстрация и артикул на човешките недостатъци, а Библията е мотив за честни, само че въпреки всичко примитивни митове, които се явяват много хлапашки. Никаква, даже най-изтънчената интерпретация, не може да промени това. “
Айнщайн, който е евреин по генезис, преди време отхвърлил предлагането да стане втори президент на Израел, също е отхвърлял и визията за това, че евреите са богопомазан народ.
„ За мен юдаизмът, както и всички други религии, е олицетворение на най-детински суеверия. А еврейският народ, към който съм благополучен да числя се, с манталитета на който чувствам надълбоко роднинство, няма за мен някакви други качества, отличаващи го от всички други нации. Съдейки по моя опит, евреите не са по-добри от другите хора, въпреки от злокачествени тумори да ги пази неналичието на власт. В останалото не мога да видя в тях нищо, което да свидетелства за тяхната „ избраност “.
Айнщайн е прочут на първо място със своята доктрина на относителността и фамозното уравнение E=mc 2 , което разказва съотношението сред масата и силата, само че възгледите му за религията от дълго време провокират разногласия.
Родителите му не се отличавали с набожност, само че той посещавал католическо начално учебно заведение и по едно и също време изучавал юдаизъм при частен преподавател. Това послужило като мотив по-късно Айнщайн да назова своето детство „ набожен парадайс “, когато той спазвал предписанията на религията – да вземем за пример не ядял свинско. Но това не траяло дълго и към 12-годишна възраст Айнщайн към този момент почнал да оспорва истинността на доста древен истории.
„ В резултат последва позитивно фанатична [оргия] свободомислие, на което се наложи убеждението, че страната мами младежта, особено въвеждайки я в заблуда; това усещане ме разубеди “, написа той по-късно.
В последните години от живота си Айнщайн споменавал за „ галактическо религиозно възприятие “, което пронизвало научната му работа и му служело за опора. През 1954-та, година преди гибелта му, той говорел за желанието си да „ усети Вселената като единно галактическо цяло “. Той също обичал да употребява цветисти метафори с религиозно наличие – да вземем за пример през 1926 година оповестил, че „ Бог не играе на зарове “, говорейки за неопределеността в квантовата механика.
За отношението на Айнщайн към Бога съществуват редица легенди в двата противоположни лагера. И въпреки всичко позицията му и до през днешния ден не може елементарно да се сведе към стандарти.
„ Както и други велики учени, той не се е вмествал в рамките, в които са се опитвали да го слагат спорещите, обсъждащи този проблем от позиция на всеобщата публика “ отбелязва Джон Брук, един от водещите „ айнщайноведи “ от Оксфордския университет.
„ Например явно е, че той е питаел почитание към религиозните полезности, които се считат за свещени в юдейската и християнската традиция (…) Но неговото схващане за вяра е било много по-изтънчено, в сравнение с елементарния смисъл, влаган в тази дума. “
Специалистът акцентира, че въпреки Айнщайн да е отхвърлял религията в нейното общоприето схващане, той се е възмущавал, когато проповедниците на атеизма си присвоявали негови хрумвания. Великият академик се дразнел, че не им доближава примирение.
Очаква се на търга всяко от писмата на Айнщайн да бъде продадено сред 5 и 40 хиляди $, като общата сума може да доближи 1 млн. $.
