Тази вечер жителите на Земята могат да наблюдават зрелищно нощно

Тази вечер жителите на Земята могат да следят зрелищно нощно зрелище – метеорния поток Персеиди, най-известния и мощен от всички метеорни потоци.

Първото изложение на потока се отнася към 36 година от н.е. и в него се отбелязва, че „ повече от 100 метеора летяха в четирите направления “. Днес астрономите знаят, че появяването на огромен брой „ падащи звезди “ идва от един сектор на небето (радиант) и е обвързвано с прекосяването на земята през опашката на кометата Суифт-Тътъл.

Тази комета е открита в средата на XIX век и се завърта към Слънцето за 130 години.

Това е най-големият обект, който редовно минава в сравнителна непосредственост до Земята – размерът му е 10 км. Приблизително подобен метеорит е довел до измирането на динозаврите.

Потокът е получил името си заради това, че в случай че въображаемо продължим следите от неговите метеори, то в следствие всички те обратно ще се съберат в една точка – близо до звездата Гама на съзвездие Персей.

За дългите години въртене към Слънцето кометата е оставила на орбита няколко следи от прахуляк, състоящи се от дребни частички. Когато Земята прелита през тази опашка, частичките пронизват атмосферата със скорост десетки километри в секунда, нагряват се, изпаряват се и се взривяват в ярка светлина, която се назовава метеор.

В случая с Персеидите е открито, че частиците навлизат в атмосферата със скорост 59 км/с, по тази причина най-големите от тях при изгарянето си оставят на небето диря, която може да се вижда даже десетки секунди или даже минути.

Частиците, оставящи диря на небето, нормално имат размер няколко милиметра и едвам най-големите от тях може да се мерят със сантиметри.

Периодичното доближаване на кометната опашка със Земята се съпровожда от нараснала интензивност на Персеидите. За финален път това се е случвало през 2004 и 2009 година, през 2015 интензивността на Персеидите също се чака да бъде над междинната.

Върху интензивността на Персеидите от година на година въздействат два фактора. Първо, това е доближаването на Земята с прясната кометна диря, и второ – удобното отклоняване на кометните следи към Земята от планетите колоси Юпитер и Сатурн.

Метеорните потоци се повтарят тъкмо след година на едни и същи дати, защото орбитите на Земята и потока имат закрепена област на секване.

Нашата планета минава през тази област за няколко дни, защото роят метеорни частици има забележителна широчина.

Първите Персеиди се появяват на небето още в средата на юли, само че усилването на потока стартира в първата седмица на август. Към 7 август наблюдаващите можеха да видят до 10–15 метеора в час. Към 10 август интензивността набъбна до 20–30 персеида в час, а в пика тази нощ съгласно прогнозите интензивността може да доближи 80–100 метеора в час.

Светлината от Луната няма да пречи на зрелището, защото нашата спътница е във фаза един ден преди новолуние. След максимума интензивността ще спада двойно всяка последваща нощ, по тази причина на 14 август ще могат да се видят не повече от 40–50 метеора в час. Всички тези оценки обаче важат при наблюдения в мрачно небе и надалеч от градското осветяване и смог.

Краят на наблюденията е на 25 август.

Но интензивността на Персеидите се трансформира и за една нощ – с изкачването на радианта над хоризонта пораства честотата на метеорите. Затова часовете преди разсъмване може да дадат най-зрелищните наблюдения.

На търпеливите, които ще го следят през цялата нощ, пожелаваме безоблачно небе, доста уловени „ падащи звезди “ и сбъднати стремежи!