Слънцето застава насред небето в най-дългия ден на годината
Денят на лятното слънцестоене е тъмен и дъждовен на множеството места в страната. В най-дългия ден на годината съгласно националните поверия „ Слънцето се обръща и потегля към зимата “, защото от този ден нататък денят стартира последователно да понижава.
В Северното полукълбо в този момент означаваме началото на астрономическото лято, а точният миг на лятното слънцестоене в България е 19,38 часа.
В Южното полукълбо е противоположното – декемврийското слънцестоене за тях е лятно, а юнското – зимно. Лятното слънцестоене настава в този миг, когато наклона на земната ос по отношение на Слънцето има най-малка стойност.
Какво съставлява явлението?
Слънцето въздейства на Земята доста мощно. То излъчва светлина и защото Земята се върти към личната си ос, то осветява единствено едната ѝ половина, при което се получават денонощно. Слънчевата светлина носи топлота, която с въртенето на Земята към Слънцето и наклона на земната ос (23,45°) провокира промяната на сезоните.
Слънчевите лъчи във всеки миг могат да осветяват единствено половината от земната повърхнина. Те доближават еднообразно Северния и Южния полюс единствено два пъти в годината – на 23 септември и на 21 март. В тези два дни слънчевите лъчи падат отвесно върху екватора.
От 23 септември до 21 декември Слънцето последователно уголемява своята зона на попадане върху Земята в Южния полюс и отстъпва от Северния. На 21 декември лъчите доближават 23,5° за Южния полюс и не са в положение да доближат Северния полюс на същите 23,5°. В този ден региона на юг от Южния полярен кръг получава непрекъсната слънчева светлина (полярен ден), а региона на север от Северния полярен кръг остава без слънчева светлина (полярна нощ).
На 21-22 декември слънчевите лъчи обгръщат цялата зона до Южния полярен кръг и излизат от зоната на Северния полярен кръг на 23,5°. На 21-22 юни се случва противоположното – лъчите изцяло напущат региона на Южния полярен кръг и осветяват региона на Северния полярен кръг. Сега Южният полюс се намира в мрачевина, а Северният получава непрекъсната слънчева светлина. Това изяснява полярния ден и полярната нощ, които не престават по половин година на Северния и Южния полюс.
Когато светлината попадне директно върху Северния тропик (Тропик на Рака – 23 26′ 22″ северно от екватора), денят в Северното полукълбо е оптимално дълъг (21-22 юни, лятно слънцестоене).
Когато светлината пада директно върху Южния тропик (Тропик на Козирога – 23° 26′ 22″ на юг от екватора), денят в Северното полукълбо е оптимално къс (21-22 декември, зимно слънцестоене).
Няколко обстоятелството за този показателен ден
Точната дата на слънцестоенето не съществува, защото календарът не отразява с акуратност въртенето на Земята, само че постоянно се отбелязва сред 20 и 22 юни. Тази година Слънцето ще доближи най-голяма височина в 19:38 часа българско време.
Слънцестоенето се назовава по този начин, защото Слънцето в този ден (и няколко дни преди и след това) наподобява, че не мръдва от място, застивайки в зенита за през целия ден. В останалите дни от годината наклонът на земната ос наподобява, че провокира „ придвижване “ на Слънцето по небето.
Най-големият огън в света е бил разпален в деня на лятното слънцестоене. Това се е случило през 2010 година в Олесун (Норвегия), където празничният огън достигнал 40,5 метра височина.
Най-горещото време настава няколко седмици след деня на слънцестоенето. Логично е да предположим, че ситуацията на Слънцето в Зенита би трябвало да провокира най-голямата горещина, само че Земята е толкоз измръзнала в зимните месеци, че ѝ би трябвало време, с цел да се загрее. През тези дълги дни Земята гълтам по-високите температури.
През юли и август, към този момент погълнала огромна порция, тя стартира да изпуска топлината през деня и нощем. Атмосферата работи като одеяло и задържа високите температури. Същото се случва и в Южното полукълбо. Само че там сезоните са противоположни на Северното. Там декември е средата на лятото, само че той не е толкоз топъл, както януари и февруари.
Хиляди хора се стичат на Стоунхендж, с цел да отбележат деня на лятното слънцестоене. Широко публикувано е мнението, че Стоунхендж е бил място на антични празници на друидите, защото оборудването е ситуирано по зрителната линия по отношение на ситуацията на Слънцето. Макар връзката сред античните келтски чествания на слънцестоенето и Стоунхендж да не е потвърдена, в наши дни хиляди хора се стичат в Англия. Миналата година в празника са взели присъединяване 37 000 души.
В Древен Египет денят на слънцестоенето бил първият ден от новата година. Египтяните забелязали, че преди този ден на небето се появява звездата Сириус, която, както се считало, предизвиквала разлив на великата река Нил, играеща голяма роля в селското стопанство. Затова в египетския календар годината започвала с изгряването на Сириус.
В Древен Китай денят на лятното слънцестоене „ превключвал “ Ян в Ин, а зимното – противоположното. Ин и Ян се считали за основа на всичко, а тяхното взаимоотношение и битка – за източник на всички стихии и цялото разнообразие на околния свят. До деня на лятното слънцестоене светът се ръководи от Ян, а по-късно – до деня на зимното слънцестоене – от Ин.
В Древна Гърция денят на лятното слънцестоене е бил ден на всеобщо обществено тъждество. В този ден античните гърци почитали Кронос, първо уважаван като господ на земеделието (а по-късно като господ на времето, което води към смъртта) и робите взели участие в тържествата наедно със свободните хора.
Логично е да считаме, че в горещия ден на лятното слънцестоене Слънцето се намира по-близо до Земята, в сравнение с в студения ден на зимното слънцестоене. Но в действителност е противоположното, защото лятната топлота се изяснява с наклона на земната ос по отношение на Слънцето, а не от близостта към него.
По подигравка на ориста най-светлият ден в годината, денят на лятното слънцестоене, е станал един от най-тъмните в историята на науката. В този ден, на 22 юни 1633 година, коленичилият Галилей, над който се провеждал развой, бил заставен да разгласи за погрешно учението на Коперник, че „ Слънцето, а не Земята, се намира в центъра на света, и че последната се движи и прави едно завъртане към Слънцето за една година “.
