Некомпетентни журита решават кой да е професор и доцент
Научни журита, които нямат нужната подготвеност, в последно време присъждат университетските длъжности " основен помощник ", " доцент и " професор " . Това води до слаби докторски дисертации, предпазени от време на време извънредно елементарно. За това сигнализираха академични преподаватели пред " Сега ". Не дребна причина за това те виждат в признатите през 2018 година помени в закона за развиване на университетския състав (ЗРАС), въвеждащи национални минимални условия, на които към този момент би трябвало да дават отговор както претендентите за тези длъжности, по този начин и журитата, които ги правят оценка.
Идеята на новите критерии (за брой изявления, монографии, поръчки за патентни, участия в конференции и др.) бе с тях да се постави завършек на ударното хабилитиране на професори и доценти, развихрило се през последните години след закриването на Висшата атестационна комисия. Оказва се обаче, че вместо да изпишат вежди, измененията избождат очи. Открай време минималните критерии са подложени на критика поради това, че са еднотипни за другите науки, само че в редица от тях, като да вземем за пример инженерните, главният резултат не е обява, а да вземем за пример произведение. Така доста учени не могат, несправедливо, да отговорят на тези критерии - вследствие на това съставянето на научни журита се затруднява в допълнение, като в тях понастоящем
се включват хора, които нямат нищо общо със специалността,
в която пази даденият претендент. Като се има поради забавянето, с което се попълня Регистърът на учените (в който следва да са вписани членовете на научните журита) поради незадоволителното специалисти, това стеснява така и така ограничавания кръг на учените, които са тесни експерти в обещано професионално направление и могат да дадат способена критика.
" С въвеждането на условия в приложните науки да се покриват критерии, характеристични за фундаменталните науки, се вкараха официални компликации пред академичното израстване на личния състав в приложните науки. Поради това, че релативно малко хора покриват такива критерии в приложните науки, се затрудни съставянето на професионално способени журита и в тях се включват хора, които са от едно и също професионално направление, само че напълно не са от съответната компетентност. Това значи, че те имат общ взор върху съответната тема, само че единствено общ. Резултатът е доста понижаване на професионалната подготвеност на много журита ", споделя проф. Камен Веселинов от Института по металознание към Българска академия на науките, който е някогашен ректор на ТУ-София и някогашен зам.-министър на образованието. Той признава, че в някои катедри не могат да сформират способени журита, има и цели факултети, които са единствено с едно жури.
За хаоса при даването на университетските длъжности
сигнализира от парламентарната естрада и депутатът от БСП Светла Бъчварова. През ноемрви м.г. тя сезира просветния министър, че в доста научни журита вземат участие нейни сътрудници, които нямат нищо общо с научната компетентност, по която се афишира състезанието, както и " безусловно никаква визия от това, което би трябвало да рецензират или това, което би трябвало да напишат в мненията ". " Най-много един човек да бъде по научната компетентност, по която е разгласен състезанието, което значи, че водещото е да намерим индивида, който ни е комфортен ", споделя тя, споделяйки, че е обезпокоена от качеството на рецензиите, които чете, изключително в нейното научно направление - отглеждането на животни - в него има 20 специалности, които са радикално разнообразни. Според нея водещо за избора на жури следва да е професионалното направление, в което той работи, до момента в който законът позволява, по нейно мнение погрешно, той да е просто в научната област, която прави оценка. Затова и проф. Бъчварова моли когато се образуват журитата, да се избират тези претенденти, които имат досег до научната област, в която се пази. " В противоположен случай еднакъв комфортен сътрудник може да бъде жури не в две или три поредни (процедури - бел. ред.), а в доста повече, изключително в случай че е външен. И това го има в материалите, които съм разглеждала и са обществени ", споделя тя. Пред " Сега " тя даде образец за жури, формирано от учени в необятната област на отглеждането на животни, което обаче е оценявало дисертация в областта на рибовърдството - много тясна и специализираба компетентност на животоновъството. " Това води до слаби докторски дисретации и
по-лесно заемане на длъжностите професор и доцент ",
безапелационна е тя.
Отговорът на министър Вълчев е, че кардинално е склонен, наблягайки обаче, че " равнището на специализация на познания непрекъснато нараства и не всеки път са налични задоволително на брой учени, които да вземат участие по съответната компетентност в съответното научно жури ". Той дава образец с професионално направление „ Филология “ - " то е едно, само че едно е да си японист, друго е да си арабист, съвсем няма нищо общо. " " Така че това са минимални условия, несъмнено, висшите учебни заведения и научните организации биха могли да ги добавят, като Законът и Правилникът са отворени за промени ", споделя той, без друга конкретика, косвено признавайки за съществуващия проблем.
СИГНАЛ
За казуса с неналичието на журита загатва и Валентин Николов от ГЕРБ. Той пита министъра допустимо ли е в научното жури да има единствено външни членове , в случай че в университета няма нито едно хабилитирано лице, което дава отговор на минималните критерии. Отговорът на министър Вълчев е позитивен - журито е в състав от 7 души, от които най-малко 3-ма следва да са външни за университета, като няма законово ограничаване при непълен брой хабилитрани преподаватели, нужният брой членове на журито да бъдат избирани от регистъра на Националния център за информация и документи.
ДАННИ
Министър Вълчев дава и информация за броя на сполучливо завършилите процедури, която съдържа информация за добитите научни звания и заетите университетски длъжности след 1 ноември 2018 година В университетите добитите научни степени са общо 917, от които 886 - „ лекар " и 31 - „ лекар на науките “. Заетите университетски длъжности са общо 672 - „ помощник “ - 170, „ основен помощник “ - 241, „ доцент “ - 168, „ професор “ - 93. В научните организации добитите научни степени са 117, от които 110 са „ лекар “ и 7 - " лекар на науките “. Новите асистенти там са 34, основни асистенти - 56, доцентите - 34, а професорите - 35.
Идеята на новите критерии (за брой изявления, монографии, поръчки за патентни, участия в конференции и др.) бе с тях да се постави завършек на ударното хабилитиране на професори и доценти, развихрило се през последните години след закриването на Висшата атестационна комисия. Оказва се обаче, че вместо да изпишат вежди, измененията избождат очи. Открай време минималните критерии са подложени на критика поради това, че са еднотипни за другите науки, само че в редица от тях, като да вземем за пример инженерните, главният резултат не е обява, а да вземем за пример произведение. Така доста учени не могат, несправедливо, да отговорят на тези критерии - вследствие на това съставянето на научни журита се затруднява в допълнение, като в тях понастоящем
се включват хора, които нямат нищо общо със специалността,
в която пази даденият претендент. Като се има поради забавянето, с което се попълня Регистърът на учените (в който следва да са вписани членовете на научните журита) поради незадоволителното специалисти, това стеснява така и така ограничавания кръг на учените, които са тесни експерти в обещано професионално направление и могат да дадат способена критика.
" С въвеждането на условия в приложните науки да се покриват критерии, характеристични за фундаменталните науки, се вкараха официални компликации пред академичното израстване на личния състав в приложните науки. Поради това, че релативно малко хора покриват такива критерии в приложните науки, се затрудни съставянето на професионално способени журита и в тях се включват хора, които са от едно и също професионално направление, само че напълно не са от съответната компетентност. Това значи, че те имат общ взор върху съответната тема, само че единствено общ. Резултатът е доста понижаване на професионалната подготвеност на много журита ", споделя проф. Камен Веселинов от Института по металознание към Българска академия на науките, който е някогашен ректор на ТУ-София и някогашен зам.-министър на образованието. Той признава, че в някои катедри не могат да сформират способени журита, има и цели факултети, които са единствено с едно жури.
За хаоса при даването на университетските длъжности
сигнализира от парламентарната естрада и депутатът от БСП Светла Бъчварова. През ноемрви м.г. тя сезира просветния министър, че в доста научни журита вземат участие нейни сътрудници, които нямат нищо общо с научната компетентност, по която се афишира състезанието, както и " безусловно никаква визия от това, което би трябвало да рецензират или това, което би трябвало да напишат в мненията ". " Най-много един човек да бъде по научната компетентност, по която е разгласен състезанието, което значи, че водещото е да намерим индивида, който ни е комфортен ", споделя тя, споделяйки, че е обезпокоена от качеството на рецензиите, които чете, изключително в нейното научно направление - отглеждането на животни - в него има 20 специалности, които са радикално разнообразни. Според нея водещо за избора на жури следва да е професионалното направление, в което той работи, до момента в който законът позволява, по нейно мнение погрешно, той да е просто в научната област, която прави оценка. Затова и проф. Бъчварова моли когато се образуват журитата, да се избират тези претенденти, които имат досег до научната област, в която се пази. " В противоположен случай еднакъв комфортен сътрудник може да бъде жури не в две или три поредни (процедури - бел. ред.), а в доста повече, изключително в случай че е външен. И това го има в материалите, които съм разглеждала и са обществени ", споделя тя. Пред " Сега " тя даде образец за жури, формирано от учени в необятната област на отглеждането на животни, което обаче е оценявало дисертация в областта на рибовърдството - много тясна и специализираба компетентност на животоновъството. " Това води до слаби докторски дисретации и
по-лесно заемане на длъжностите професор и доцент ",
безапелационна е тя.
Отговорът на министър Вълчев е, че кардинално е склонен, наблягайки обаче, че " равнището на специализация на познания непрекъснато нараства и не всеки път са налични задоволително на брой учени, които да вземат участие по съответната компетентност в съответното научно жури ". Той дава образец с професионално направление „ Филология “ - " то е едно, само че едно е да си японист, друго е да си арабист, съвсем няма нищо общо. " " Така че това са минимални условия, несъмнено, висшите учебни заведения и научните организации биха могли да ги добавят, като Законът и Правилникът са отворени за промени ", споделя той, без друга конкретика, косвено признавайки за съществуващия проблем.
СИГНАЛ
За казуса с неналичието на журита загатва и Валентин Николов от ГЕРБ. Той пита министъра допустимо ли е в научното жури да има единствено външни членове , в случай че в университета няма нито едно хабилитирано лице, което дава отговор на минималните критерии. Отговорът на министър Вълчев е позитивен - журито е в състав от 7 души, от които най-малко 3-ма следва да са външни за университета, като няма законово ограничаване при непълен брой хабилитрани преподаватели, нужният брой членове на журито да бъдат избирани от регистъра на Националния център за информация и документи.
ДАННИ
Министър Вълчев дава и информация за броя на сполучливо завършилите процедури, която съдържа информация за добитите научни звания и заетите университетски длъжности след 1 ноември 2018 година В университетите добитите научни степени са общо 917, от които 886 - „ лекар " и 31 - „ лекар на науките “. Заетите университетски длъжности са общо 672 - „ помощник “ - 170, „ основен помощник “ - 241, „ доцент “ - 168, „ професор “ - 93. В научните организации добитите научни степени са 117, от които 110 са „ лекар “ и 7 - " лекар на науките “. Новите асистенти там са 34, основни асистенти - 56, доцентите - 34, а професорите - 35.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ