Научих се да живея с жена
Научих се да пребивавам с жена. Не по този начин, както е разказано в романите. Например не знаех, че дългата коса на дамата е освен рядка хубост, обвързвана с нейната женственост и сексапил. Но е на първо място внимателност от моя страна.
Защото, когато тя лежи до мен, безусловно би трябвало да помня, че първо би трябвало да отместя косата й от възглавницата и едвам по-късно да легна до нея. С течение на времето това се трансформира в табиет.
Не знаех, че в случай че е в неприятно въодушевление, тогава би трябвало неотложно да я прегърна, да схвана защо става въпрос и по-късно да я успокоя. При мен това е по друг метод. Когато ми е кофти на душата не ми харесва хората да ме разпитват за това и да се промъкват в душата ми – тези моменти би трябвало да ги прекарвам самичък.
Не знаех, че в случай че тя в никакъв случай не ме моли за помощ, то тя постоянно ме чака да я предложа са. „ Не пипай, ще го направя сама! “ „ Да, мога да го направя и сама… “ Не, не може! По-точно тя чака да упорствам за своето. За нея е значимо да се усеща жена, а впрегатният кон мога да бъда аз. Впрочем!
Ако не й позволявате да подвига нещо по-тежко от букет рози, тогава скоро ще забележите, че тя изпада в лошпо въодушевление все по-рядко и усмивката е на лицето й всеки ден.
Не знаех и че дамата не е единствено държанка, с която можеш да споделяш легло, баня, кухненска маса. Но и другар, който би трябвало да слушате деликатно. Чувайте, когато слушате, даже когато тя приказва за дребни неща.
Жената не е мистерия, не. И на всеки въпрос, който имам, мога да получа отговор, в случай че съм малко по-внимателен. Тя постоянно споделя това, от което има потребност. Винаги! Странно е, когато мъжете споделят, че не знаят какво желаят дамите им. Най-вероятно те не желаят да знаят това.
Не знаех, че връзката не съм единствено аз, само че и „ аз “ на квадрат. Всеки би трябвало да направи своя стъпка, до момента в който двете устни не се допрян. Ако стоиш неподвижно, а другият от самото начало идва към теб, тогава най-вероятно един ден ще те изостави.
Всеки прави своята крачка. Безногият няма място на старта…
А да попаднете в пропастта на другия не е краят. Винаги можете да излезете от всяка яма, най-важното е да не отхвърлите ръката на този, който ви е бутнал там. И хващайки се за него, не чакайте комфортен миг, когато можете да му го върнете.
Да си вършиме „ в отговор “ и „ взаимно “ значи и двамата да пиете отрова от една и съща чаша. Дори когато другият знае за разрушителното й свойство.Нужно е да се излее от съда това, което убива и да се налее това, което опиянява.
Например отмъщението, ядене, което се сервира студено, не дава упования резултат, а единствено афект. Затова не го използвайте. Добър образец е нежността на ръцете – от нея се опивате доста повече, в сравнение с от всяко чудесно вино.
Нежността е ядене, което се предлага да се сервира „ в подмяна “! Но единствено горещо.
Не знаех, че възприятията не са в долната част на корема, а на върховете на пръстите, с които я докосвате. И в случай че чувате музика от арфата, значи това е вашият инструмент. В последна сметка пръстите не могат да се настроят. Или имате гений, или нямате…
