Кого да нахраним, за да е войник на България?
„ Нация, която не може да храни лична войска, ще би трябвало да храни непозната. “ Изненадах ли някого с тази поговорка. Едва ли, тъй като тя е издигната в сан на национална сентенция. Аз съм я чувал от татко ми, той пък от неговия. Тази мъдрост се предава от предци на внуци. Тя се е вкоренила в логиката на психиката на българина с убеждението, че е наш, роден патент. Което не е по този начин. Думите са изречени преди повече от два века от великия Наполеон Бонапарт. В случая е значимо, че те са убийствено правилни с днешна дата.
Стара аксиома е, че страната, с цел да има войска, са нужни три фундаментални условия – принцип, който не е откритие на ХХI век. Неговата отминалост е хилядолетна. Условията са следните: финансови средства, бойна техника, човешки запаси. Това са базови условия, от които няма мърдане. Те са взаимно свързани, неприемливо е даже едно от тях да бъде неглижирано. В противоположен случай построяването на въоръжени сили като главен дирек на държавността е задача невъзможна. Тези три условия са безусловно нужни, в случай че желае дадена страна да има войска. Поне някаква. А с цел да е мощна и мощна, всяко от изискванията се умножава със подобаващ коефициент съгласно съответната обстановка. Уравнението е безкомпромисно, защото салдото на съставните му елементи поддържа равновесието в системата на защитата. То в действителност е скелетът, който не разрешава структурата на въоръжените сили да се разпадне. Това са теоретически постулати, без които практиката на армейското строителство като върховен държавен приоритет е безсилна.
Ако приземим обаче на българска почва тези разсъждения, ще осъзнаем горчилката, защото обстоятелствата са тъжни. В общи линии парите за защита се обезпечават, малко или доста е без значение. Държавата въпреки всичко отделя нещичко, с цел да имаме и ние войска. Същата е обстановката и с бойната техника – малко или доста прави работа. За да имаме въпреки всичко някакви съпротивителни сили против външна експанзия. Ако се взрем обаче деликатно в третия фактор – демографския, няма по какъв начин да не осъзнаем, че националната покруса чука на вратата ни. А точно той е най-големият риск за сигурността ни. Защото всички условия за действието и съществуването на Въоръжени сили може да са налице, на в случай че няма хора, които да ръководят техниката, даже и да е най-съвременна, ще се сринем в пропастта. А единствено добряк няма да забележи очевадното – в България се раждат все по-малко бебета. Тоест – бъдещи бойци, които да я бранят. В демографско отношение ние сме на дъното на всевъзможни ранглисти. Или сме отличници на мрачните статистики с негативен знак. Вчера посредством „ Труд “ проф. Петър Иванов сигнализира: за 2017 година са се родили към 58 000 българчета. За 2018 година са с над 10 000 по-малко. Данните на Национален статистически институт за общия коефициент на детската смъртност е 6,4‰, като за момчетата е 6,9‰, а за девойките – 5,8‰. Това е съгласно нашите ограничения. Но съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ картината в България е по-мрачна. То дава приблизително с два процентни пункта по-високи стойности за всеки от трите индикатора. Именно американското разузнаване предизвести преди време, че българите се топят прогресивно и след 30-40 година ще бъдат малцинство в личната си страна. А аз бих попитал някой от нашите политици не се ли сеща, че тогава с съображение може да се сложи въпросът за името на страната ни.
А ето и тъжната картина на военните планове. Да речем, че у нас има към 15 000 бойци. Мераклията за наемник, в случай че влезе в казармата на 20 или 28 година, каквато е оптималната възраст за кандидатстване, ще служи надлежно до момента в който навърши лимита по закон 46 г.- 26 година или 18 година Но да приемем, че приблизително наемникът набива крайник в казармата 20 година Всяка година си отпътуват заради навършване на възраст или други аргументи 5% от бойците, в случай че всички щатове са попълнени. За да не се получи празен ход, би трябвало да постъпят толкоз – към 800 души. Всяка година обаче са нужни по 800 души и за Министерство на вътрешните работи – полиция и пожарна, за защитата на арестите и пандизите. За цялата система на сигурност са към 2000 души. Става дума не защо да е попълнение, а за здрави и образовани фрагменти. Но действителността е друга – над 30% от момчетата у нас, които биха били евентуални бойци, отпадат по медицински индикатори. Преди 2 година, когато армията разгласи състезания за редови войници, за едно място аплайваха по 0,5 души. И то знаете ли какви – най-много роми и дами. Представяте ли си каква войска бихме имали, в случай че бяха признати, с цел да попълним бройките. Добре, че щабът на защитата спусна инструкции да не се вършат взаимни отстъпки със здравословното положение и просветителния ценз на претендентите. Защото щяхме да станем за смях пред света. Иначе тъжната истина си я знаем – всяко пето място в защитата пустее. Няма и не доближават освен човешки запаси, с цел да ги запълним. Няма и претенденти. Всичко това го знаем, само че какво от това? Осигуряването на човешки капацитет за потребностите на защитата не е единствено ведомствена задача на армейското министерство. Това е народен приоритет. Той е част от общата демографска политика на страната, която е длъжна да я организира. А дали го осъзнава – надали! Ако съдим по статистиката с днешна дата. Преди години, когато завършвах магистратура във военната академия, слушах лекция за демографския фактор, като един от решаващите за националната ни сигурност. Тогава прогнозата беше, че ще се заприказва за него след 20 година За страдание действителността изпревари тази прогноза.
Не можем да си внасяме бойци като Германия
Наскоро Германия разгласи, че ще внася бойци заради рецесия на претенденти. От което изтръпнаха бедните страни в Европейски Съюз, каквато сме и ние. Защото немците оферират съществено възнаграждение. А ние желаеме с трици маймуни да ловим. С 450 евро войнишка заплата кого да притеглим. Чистачките на столичното летище взимат повече.
Стара аксиома е, че страната, с цел да има войска, са нужни три фундаментални условия – принцип, който не е откритие на ХХI век. Неговата отминалост е хилядолетна. Условията са следните: финансови средства, бойна техника, човешки запаси. Това са базови условия, от които няма мърдане. Те са взаимно свързани, неприемливо е даже едно от тях да бъде неглижирано. В противоположен случай построяването на въоръжени сили като главен дирек на държавността е задача невъзможна. Тези три условия са безусловно нужни, в случай че желае дадена страна да има войска. Поне някаква. А с цел да е мощна и мощна, всяко от изискванията се умножава със подобаващ коефициент съгласно съответната обстановка. Уравнението е безкомпромисно, защото салдото на съставните му елементи поддържа равновесието в системата на защитата. То в действителност е скелетът, който не разрешава структурата на въоръжените сили да се разпадне. Това са теоретически постулати, без които практиката на армейското строителство като върховен държавен приоритет е безсилна.
Ако приземим обаче на българска почва тези разсъждения, ще осъзнаем горчилката, защото обстоятелствата са тъжни. В общи линии парите за защита се обезпечават, малко или доста е без значение. Държавата въпреки всичко отделя нещичко, с цел да имаме и ние войска. Същата е обстановката и с бойната техника – малко или доста прави работа. За да имаме въпреки всичко някакви съпротивителни сили против външна експанзия. Ако се взрем обаче деликатно в третия фактор – демографския, няма по какъв начин да не осъзнаем, че националната покруса чука на вратата ни. А точно той е най-големият риск за сигурността ни. Защото всички условия за действието и съществуването на Въоръжени сили може да са налице, на в случай че няма хора, които да ръководят техниката, даже и да е най-съвременна, ще се сринем в пропастта. А единствено добряк няма да забележи очевадното – в България се раждат все по-малко бебета. Тоест – бъдещи бойци, които да я бранят. В демографско отношение ние сме на дъното на всевъзможни ранглисти. Или сме отличници на мрачните статистики с негативен знак. Вчера посредством „ Труд “ проф. Петър Иванов сигнализира: за 2017 година са се родили към 58 000 българчета. За 2018 година са с над 10 000 по-малко. Данните на Национален статистически институт за общия коефициент на детската смъртност е 6,4‰, като за момчетата е 6,9‰, а за девойките – 5,8‰. Това е съгласно нашите ограничения. Но съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ картината в България е по-мрачна. То дава приблизително с два процентни пункта по-високи стойности за всеки от трите индикатора. Именно американското разузнаване предизвести преди време, че българите се топят прогресивно и след 30-40 година ще бъдат малцинство в личната си страна. А аз бих попитал някой от нашите политици не се ли сеща, че тогава с съображение може да се сложи въпросът за името на страната ни.
А ето и тъжната картина на военните планове. Да речем, че у нас има към 15 000 бойци. Мераклията за наемник, в случай че влезе в казармата на 20 или 28 година, каквато е оптималната възраст за кандидатстване, ще служи надлежно до момента в който навърши лимита по закон 46 г.- 26 година или 18 година Но да приемем, че приблизително наемникът набива крайник в казармата 20 година Всяка година си отпътуват заради навършване на възраст или други аргументи 5% от бойците, в случай че всички щатове са попълнени. За да не се получи празен ход, би трябвало да постъпят толкоз – към 800 души. Всяка година обаче са нужни по 800 души и за Министерство на вътрешните работи – полиция и пожарна, за защитата на арестите и пандизите. За цялата система на сигурност са към 2000 души. Става дума не защо да е попълнение, а за здрави и образовани фрагменти. Но действителността е друга – над 30% от момчетата у нас, които биха били евентуални бойци, отпадат по медицински индикатори. Преди 2 година, когато армията разгласи състезания за редови войници, за едно място аплайваха по 0,5 души. И то знаете ли какви – най-много роми и дами. Представяте ли си каква войска бихме имали, в случай че бяха признати, с цел да попълним бройките. Добре, че щабът на защитата спусна инструкции да не се вършат взаимни отстъпки със здравословното положение и просветителния ценз на претендентите. Защото щяхме да станем за смях пред света. Иначе тъжната истина си я знаем – всяко пето място в защитата пустее. Няма и не доближават освен човешки запаси, с цел да ги запълним. Няма и претенденти. Всичко това го знаем, само че какво от това? Осигуряването на човешки капацитет за потребностите на защитата не е единствено ведомствена задача на армейското министерство. Това е народен приоритет. Той е част от общата демографска политика на страната, която е длъжна да я организира. А дали го осъзнава – надали! Ако съдим по статистиката с днешна дата. Преди години, когато завършвах магистратура във военната академия, слушах лекция за демографския фактор, като един от решаващите за националната ни сигурност. Тогава прогнозата беше, че ще се заприказва за него след 20 година За страдание действителността изпревари тази прогноза.
Не можем да си внасяме бойци като Германия
Наскоро Германия разгласи, че ще внася бойци заради рецесия на претенденти. От което изтръпнаха бедните страни в Европейски Съюз, каквато сме и ние. Защото немците оферират съществено възнаграждение. А ние желаеме с трици маймуни да ловим. С 450 евро войнишка заплата кого да притеглим. Чистачките на столичното летище взимат повече.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ