Менда Стоянова: Не пипайте данъчното облагане
Националното равнище на данъчното облагане като макроикономически индикатор не трябва да се трансформира. Това съобщи по БНР ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя разяснява стартираната електронната подписка " Да спрем машината за неравенства ", която цели преразпределение на данъчната тежест.
Според Стоянова главният въпрос, на който би трябвало да се отговори преди да се тръгне към данъчна промяна, е: " Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава, когато нещата се случват, ние да вършим тъкмо в този миг въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли незнайно по какъв метод ".
Системата на данъчното облагане у нас е постоянна и работеща, уверена е тя. Според нея равнищата на преразпределение посредством бюджета остават по-ниски спрямо други европейски страни (по предписание развитите страни преразпределят повече средства - като дял от Брутният вътрешен продукт, посредством държавния бюджет - б.р).
Стоянова напомни, че в програмата на ръководещата партия категорично се показва, че данъчната система ще остане такава каквато е. " Когато приказваме за налози всички сме наясно, че би трябвало да приказваме за данъчна система, а освен за един или различен тип налог ", сподели тя и акцентира, че " данъчната система - такава, каквато е сега в България, работи ".
" Аз, несъмнено, няма да дам образец с домати от пазара или нещо друго, само че ще кажа, че няма друга европейска страна, която да изземва посредством налози и осигурителни вноски под 40% от Брутния си вътрешен артикул, по този начин както е в България, което значи, че като ниво на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз ", аргументира се шефката на бюджетната комисия.
" Бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на налозите и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия, в действителност има два постулата: първо, от хората, които работят, да се изземва оптимално ниско и страната да не се прави на " майчица ", която да преразпределя парите на хората, по този начин както и на нея и е комфортно, тъй като не постоянно - има доста такива образци в историята, страната е най-справедливият преразпределител ", посочи тя.
" Всяка година през последните три години, откогато имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 3,5%, събираме от ден на ден и повече налози ", е другият й претекст против смяната. " Това, за което приказват сътрудниците, е данъчната система надали не да се промени, тъй че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече приходи и облаги и надлежно да понижим на останалите ".
" Това е един доста комплициран въпрос, който освен, че няма да бъде решен от септември до ноември - във връзка с данъчни закони и образуване на бюджет за 2018 година Това е една доста комплицирана тематика, за която в действителност дебатът е почнал. В него би трябвало да се включат освен специалисти, само че и калкулации ", сподели още Стоянова.
И добави, че би трябвало разбор за всяка смяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде позитивен за напредък на стопанската система, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо обучение и да имат по висока подготовка или тъкмо до противоположното.
" Не бива да забравяме, че огромна част от хората в България са деца и възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част - в обществената система, към 10 милиарда от приходите страната отиват за пенсии, над 1 милиард отиват за всевъзможен тип обществени заплащания ", подсети депутатката от ГЕРБ.
Тя заяви, че остатъкът в бюджета е над 2,1 милиарда лева, а приходите от налозите и осигурителни вноски по отношение на същия интервал на предходната година е над 1,5 милиарда И подсети, че парите от остатъка не са средства, които са свободни и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо. " Тези над 2 милиарда и 100 милиона, с изключение на на множеството доходи и на положителната събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са планувани разноски, които сега не се правят ".
" И по този начин както аз направих съпоставяне сред приходите към август за тази година по отношение на приходите към август предходната година, по този начин би трябвало да сравня и разноските към август тази година по отношение на август предходната година - и там разликата е към два милиарда надолу, т.е. тази година по отношение на същия интервал на предходната година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко. За капитални инвестиции - ето по тази причина не сме харчили, изясни Стоянова.
По тематиката за възможностите на България да влезе в Еврозоната Стоянова посочи, че за това значими са освен икономическите, а и политическите критерии. " Влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната е политически акт, само че аз не считам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма. Ние сме много по-различни от другите със своя валутен ръб - ние сега имаме закрепен курс към еврото, което на практика значи 2 към 1 лев към евро ".
" Така че не виждам такава драма и не виждам заради тази причина опасения от едно вероятно влизане, което както виждате, не можем да предвидим във времето за някакви отрицателни последствия за българската стопанска система или за българските цени, инфлацията. Защото даже и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме сега. Но това е за жалост - влизането в Еврозоната ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз ", сподели Стоянова.
Според Стоянова главният въпрос, на който би трябвало да се отговори преди да се тръгне към данъчна промяна, е: " Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава, когато нещата се случват, ние да вършим тъкмо в този миг въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли незнайно по какъв метод ".
Системата на данъчното облагане у нас е постоянна и работеща, уверена е тя. Според нея равнищата на преразпределение посредством бюджета остават по-ниски спрямо други европейски страни (по предписание развитите страни преразпределят повече средства - като дял от Брутният вътрешен продукт, посредством държавния бюджет - б.р).
Стоянова напомни, че в програмата на ръководещата партия категорично се показва, че данъчната система ще остане такава каквато е. " Когато приказваме за налози всички сме наясно, че би трябвало да приказваме за данъчна система, а освен за един или различен тип налог ", сподели тя и акцентира, че " данъчната система - такава, каквато е сега в България, работи ".
" Аз, несъмнено, няма да дам образец с домати от пазара или нещо друго, само че ще кажа, че няма друга европейска страна, която да изземва посредством налози и осигурителни вноски под 40% от Брутния си вътрешен артикул, по този начин както е в България, което значи, че като ниво на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз ", аргументира се шефката на бюджетната комисия.
" Бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на налозите и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия, в действителност има два постулата: първо, от хората, които работят, да се изземва оптимално ниско и страната да не се прави на " майчица ", която да преразпределя парите на хората, по този начин както и на нея и е комфортно, тъй като не постоянно - има доста такива образци в историята, страната е най-справедливият преразпределител ", посочи тя.
" Всяка година през последните три години, откогато имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 3,5%, събираме от ден на ден и повече налози ", е другият й претекст против смяната. " Това, за което приказват сътрудниците, е данъчната система надали не да се промени, тъй че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече приходи и облаги и надлежно да понижим на останалите ".
" Това е един доста комплициран въпрос, който освен, че няма да бъде решен от септември до ноември - във връзка с данъчни закони и образуване на бюджет за 2018 година Това е една доста комплицирана тематика, за която в действителност дебатът е почнал. В него би трябвало да се включат освен специалисти, само че и калкулации ", сподели още Стоянова.
И добави, че би трябвало разбор за всяка смяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде позитивен за напредък на стопанската система, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо обучение и да имат по висока подготовка или тъкмо до противоположното.
" Не бива да забравяме, че огромна част от хората в България са деца и възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част - в обществената система, към 10 милиарда от приходите страната отиват за пенсии, над 1 милиард отиват за всевъзможен тип обществени заплащания ", подсети депутатката от ГЕРБ.
Тя заяви, че остатъкът в бюджета е над 2,1 милиарда лева, а приходите от налозите и осигурителни вноски по отношение на същия интервал на предходната година е над 1,5 милиарда И подсети, че парите от остатъка не са средства, които са свободни и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо. " Тези над 2 милиарда и 100 милиона, с изключение на на множеството доходи и на положителната събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са планувани разноски, които сега не се правят ".
" И по този начин както аз направих съпоставяне сред приходите към август за тази година по отношение на приходите към август предходната година, по този начин би трябвало да сравня и разноските към август тази година по отношение на август предходната година - и там разликата е към два милиарда надолу, т.е. тази година по отношение на същия интервал на предходната година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко. За капитални инвестиции - ето по тази причина не сме харчили, изясни Стоянова.
По тематиката за възможностите на България да влезе в Еврозоната Стоянова посочи, че за това значими са освен икономическите, а и политическите критерии. " Влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната е политически акт, само че аз не считам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма. Ние сме много по-различни от другите със своя валутен ръб - ние сега имаме закрепен курс към еврото, което на практика значи 2 към 1 лев към евро ".
" Така че не виждам такава драма и не виждам заради тази причина опасения от едно вероятно влизане, което както виждате, не можем да предвидим във времето за някакви отрицателни последствия за българската стопанска система или за българските цени, инфлацията. Защото даже и да влезем, ние ще влезем при този курс, който имаме сега. Но това е за жалост - влизането в Еврозоната ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз ", сподели Стоянова.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ