Деян Денев: Националният раков план е част от Плана за възстановяване и устойчивост
" Националният раков проект е част от Плана за възобновяване и резистентност и това е опция ние да получим финасиране в областта на злокачествените болести, сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научно изследователските и фармацевтични производители по време на полемика за онкохематологичните болести в България.
" 50 на 100 е нарастването на периодичност на раковите болести и това се дължи на удължената дълготрайност на живота. 20 на 100 е нарастване на смъртността от рак, само че това е с по-бавни темпове. Това значи, че повече хора с онкозаболявания живеят по-дълго. Смъртността под 65 години мощно понижава, което е знак, че актуалните способи за лекуване на злокачествените болести работят “, добави Денев.
По думите му ракът на кръвта е в топ 10 измежду онкозаболявания. 1500 нови случаи са регистрирани за година в България.
" В подтекста на Европейския раков проект би трябвало да да бъде и българския Национален раков проект. Той също би трябвало да съдържа основите цели на европейския документ . А те са:
Превенция, като за задачата до 2040 година да се понижи с 5 на 100 тютюнопушенето измежду европейците.
Скрининг на рак на гърдата, на матката и на дебелото черво
Превенция на хепатит С
До 2030 година пациентите в Европа да имат достъп до мултидисциплинарни екипи, които да наблюдават лекуването и рехабилитацията
Да има реинтеграция и палеативни грижи
" 4 млрд.евро е финансирането за Европейския раков проект и без Национален раков проект ние достъп до такова финансиране от Европейския съюз няма да имаме . У нас би трябвало незабавно да се сътвори екип, който да сътвори Национален раков проект ", посочи Деян Денев.
По думите му акцент в българския проект са предварителната защита, ранно разкриване и диагностика, модерно лекуване и грижа, както и качество на живот с и след лекуването на рака.
" Но всичко това ще коства десетки милиони, което обаче ще докара до десетки избавени човешки живота, хора които ще се върнат при фамилиите си, ще работят, ще имат положително качество на живота ", съобщи Денев.
„ Планът е друг от стратегиите, тъй като той остава като непрекъснато настоящ “, разяснява тематиката и Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични болести .
" За мен Европейския раков пран може непосредствено да се приложи като български, като търсим там където имаме пробойни и допълваме.
" На 4 февруари 2020 Европа даде политически ангажимент, че лекуването на раковите болести е приоритет. Това би трябвало да важи и за нашите политици – би трябвало да им се подсети каква е тяхната роля и във връзка с раковите болести в България.
У нас също се направиха доста неща във връзка с онкозаболяванията, само че липсва цялостния политически метод . Много е значимо за нас като пациентска организация, да е явен пътят на пациента. Това би трябвало да е част и от нашия народен проект. А също и по-мащабно въвеждане на стандарта за немедицинска грижа , по който работят единствено три лечебни заведения в страната, измежду които е и Специализираната болнизц по хематология в столицата. сподели още Александрова.
Александрова посочи, че по време на пандемията имаше усложнен достъп до диагностика и лекуване на онкоболните пациенти , нарушени лечебни проекти и тотална липса на палиативни грижи, тъй че занапред нарушеният достъп ще дава резултат.
" 50 на 100 е нарастването на периодичност на раковите болести и това се дължи на удължената дълготрайност на живота. 20 на 100 е нарастване на смъртността от рак, само че това е с по-бавни темпове. Това значи, че повече хора с онкозаболявания живеят по-дълго. Смъртността под 65 години мощно понижава, което е знак, че актуалните способи за лекуване на злокачествените болести работят “, добави Денев.
По думите му ракът на кръвта е в топ 10 измежду онкозаболявания. 1500 нови случаи са регистрирани за година в България.
" В подтекста на Европейския раков проект би трябвало да да бъде и българския Национален раков проект. Той също би трябвало да съдържа основите цели на европейския документ . А те са:
Превенция, като за задачата до 2040 година да се понижи с 5 на 100 тютюнопушенето измежду европейците.
Скрининг на рак на гърдата, на матката и на дебелото черво
Превенция на хепатит С
До 2030 година пациентите в Европа да имат достъп до мултидисциплинарни екипи, които да наблюдават лекуването и рехабилитацията
Да има реинтеграция и палеативни грижи
" 4 млрд.евро е финансирането за Европейския раков проект и без Национален раков проект ние достъп до такова финансиране от Европейския съюз няма да имаме . У нас би трябвало незабавно да се сътвори екип, който да сътвори Национален раков проект ", посочи Деян Денев.
По думите му акцент в българския проект са предварителната защита, ранно разкриване и диагностика, модерно лекуване и грижа, както и качество на живот с и след лекуването на рака.
" Но всичко това ще коства десетки милиони, което обаче ще докара до десетки избавени човешки живота, хора които ще се върнат при фамилиите си, ще работят, ще имат положително качество на живота ", съобщи Денев.
„ Планът е друг от стратегиите, тъй като той остава като непрекъснато настоящ “, разяснява тематиката и Евгения Александрова от Асоциацията на пациентите с онкологични болести .
" За мен Европейския раков пран може непосредствено да се приложи като български, като търсим там където имаме пробойни и допълваме.
" На 4 февруари 2020 Европа даде политически ангажимент, че лекуването на раковите болести е приоритет. Това би трябвало да важи и за нашите политици – би трябвало да им се подсети каква е тяхната роля и във връзка с раковите болести в България.
У нас също се направиха доста неща във връзка с онкозаболяванията, само че липсва цялостния политически метод . Много е значимо за нас като пациентска организация, да е явен пътят на пациента. Това би трябвало да е част и от нашия народен проект. А също и по-мащабно въвеждане на стандарта за немедицинска грижа , по който работят единствено три лечебни заведения в страната, измежду които е и Специализираната болнизц по хематология в столицата. сподели още Александрова.
Александрова посочи, че по време на пандемията имаше усложнен достъп до диагностика и лекуване на онкоболните пациенти , нарушени лечебни проекти и тотална липса на палиативни грижи, тъй че занапред нарушеният достъп ще дава резултат.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ