Срещу кого всъщност протестират феновете?
Националният тим по футбол е в невиждана рецесия, а 9-те следващи мача без победа отприщиха (с безусловно право) за следващ път публичното неодобрение. Каквото и да приказват, България си остава футболна страна и наистина не ни отива Литва да ни изнася лекции в центъра на София.
Недоволство – да, само че против кого? Фенският яд по традиция, инерция (а със сигурност и по други подбуди) е съсредоточен единствено и само против БФС – безконечната комфортна и единствена цел. Там ли обаче е заровено кучето? Отговорът в действителност не е толкоз сложен и е задоволително да си отговорим на въпроса какво желаеме от нашия футбол?
Дори децата ще ви кажат – всички си мечтаем за мощни, готови и сполучливи български футболисти, които да защитават с достолепие националната фланелка, както бе през 1994-та. И заради които хората пълнеха стадионите и заливаха улиците. Такива обаче сега нямаме, а е по този начин, защото клубовете не са ги произвели. „ Големият проблем е, че нашите школи на процедура не действат “, призна през вчерашния ден и членът на Изпълкома Атанас Фурнаджиев. И е изцяло прав. Чужденците пречат – тази мантра се повтаря до погнуса. Фактите обаче са красноречиви: по българските терени не играят нито повече, нито по-малко легионери, в сравнение с на всички места другаде в Европа. В Англия дори процентът надвишава 60 (при под 50 на 100 у нас), само че Трите лъва разполагат с един от най-силните национални тимове в света. Значи количеството не определя качеството. Проблемът е, че огромна част от клубовете и техните притежатели не ръководят правилно целия футболен развой, от което би трябвало да са най-заинтересовани. Парадоксално, само че факт. И хърватската, и сръбската, и босненската – на практика съвсем всички балкански школи към нас, са потвърдили успешния модел: всеобщо произвеждане на лични фрагменти с малко, само че качествени чужденци. Да, тази скица изисква самообладание и вложения, само че носи огромни финансови доходи и авторитет. В дълготраен проект. При нас обаче основната съставка липсва, надлежно страда и националният тим. Вече дълги години... Изхабихме най-малко дузина славни имена отпред на представителния отбор, а Кръстаич е следващият. Без да имат кой знае каква виновност. Вместо да се концентрират върху развиването на сполучлив бизнес модел обаче, някои притежатели на клубове се... заиграват с почитателите. Купуват чужденци (при това съмнителни) на кг, хвърлят им прахуляк в очите за няколко месеца, а най-после финишират безславно без титли. И по този начин сезон след сезон. Дали в Европа, дали у нас, задачите си остават единствено сладки пожелания. Но по един или различен метод, постоянно излиза по този начин, че никой не е отговорен. Освен неприятното БФС, несъмнено...
Настоящата вълна от фенско неодобрение е следващо доказателство колко сбъркани са визиите в нашата футболна реалност. Много преди да насочат гнева си против футболната централа, организираните (или не толкова) последователи трябваше да са подложили на разрушителен огън така наречен „ благодетели “ на личните си тимове. Да им потърсят сметка за положението на школата, въз основата, на терена, на тима. Да изискват всекидневно от тях старания и вложения за създаване на силен отбор, формиран най-вече от български футболисти. Вместо това, нашите агитки и ентусиасти имат вяра на сладки (но по предписание неизпълними) обещания и се задоволяват с евтини екстри (като това да не си заплащат билет за мач). И се връзват на всяка партенка. Което е тъпо, че и срамно. Да вземем почитателите на ЦСКА. Вече 7 години актуалното ръководство обещава и дава обещание: шампионска купа, работеща школа, пробив в Европа, нов стадион. Към днешна дата изпълненото от всичко това? Точно нула. Вчера редовият „ червен “ почитател понесе следващия тежък удар – сякаш готовото решение за реорганизация на стадиона се оказа един огромен балон, който звучно се спука. Но лековерният почитател продължава да живее в заблуди, а отсреща най-вероятно му се присмиват. Но пък дават обещание на едро... И по този начин е на всички места.
За почитателите имаме неприятна вест – магическа пръчка не съществува, а крушката си има опашка. Смяната на управлението на БФС нито ще направи националния отбор още веднъж чудовище от през днешния ден за на следващия ден, нито ще накара множеството клубни благодатели да премислят политиката си. Напротив – всички те ще спечелят комфортен заслон, зад който да не престават да описват приказки за наивници.
А наивниците сме всички ние, елементарните почитатели...
Недоволство – да, само че против кого? Фенският яд по традиция, инерция (а със сигурност и по други подбуди) е съсредоточен единствено и само против БФС – безконечната комфортна и единствена цел. Там ли обаче е заровено кучето? Отговорът в действителност не е толкоз сложен и е задоволително да си отговорим на въпроса какво желаеме от нашия футбол?
Дори децата ще ви кажат – всички си мечтаем за мощни, готови и сполучливи български футболисти, които да защитават с достолепие националната фланелка, както бе през 1994-та. И заради които хората пълнеха стадионите и заливаха улиците. Такива обаче сега нямаме, а е по този начин, защото клубовете не са ги произвели. „ Големият проблем е, че нашите школи на процедура не действат “, призна през вчерашния ден и членът на Изпълкома Атанас Фурнаджиев. И е изцяло прав. Чужденците пречат – тази мантра се повтаря до погнуса. Фактите обаче са красноречиви: по българските терени не играят нито повече, нито по-малко легионери, в сравнение с на всички места другаде в Европа. В Англия дори процентът надвишава 60 (при под 50 на 100 у нас), само че Трите лъва разполагат с един от най-силните национални тимове в света. Значи количеството не определя качеството. Проблемът е, че огромна част от клубовете и техните притежатели не ръководят правилно целия футболен развой, от което би трябвало да са най-заинтересовани. Парадоксално, само че факт. И хърватската, и сръбската, и босненската – на практика съвсем всички балкански школи към нас, са потвърдили успешния модел: всеобщо произвеждане на лични фрагменти с малко, само че качествени чужденци. Да, тази скица изисква самообладание и вложения, само че носи огромни финансови доходи и авторитет. В дълготраен проект. При нас обаче основната съставка липсва, надлежно страда и националният тим. Вече дълги години... Изхабихме най-малко дузина славни имена отпред на представителния отбор, а Кръстаич е следващият. Без да имат кой знае каква виновност. Вместо да се концентрират върху развиването на сполучлив бизнес модел обаче, някои притежатели на клубове се... заиграват с почитателите. Купуват чужденци (при това съмнителни) на кг, хвърлят им прахуляк в очите за няколко месеца, а най-после финишират безславно без титли. И по този начин сезон след сезон. Дали в Европа, дали у нас, задачите си остават единствено сладки пожелания. Но по един или различен метод, постоянно излиза по този начин, че никой не е отговорен. Освен неприятното БФС, несъмнено...
Настоящата вълна от фенско неодобрение е следващо доказателство колко сбъркани са визиите в нашата футболна реалност. Много преди да насочат гнева си против футболната централа, организираните (или не толкова) последователи трябваше да са подложили на разрушителен огън така наречен „ благодетели “ на личните си тимове. Да им потърсят сметка за положението на школата, въз основата, на терена, на тима. Да изискват всекидневно от тях старания и вложения за създаване на силен отбор, формиран най-вече от български футболисти. Вместо това, нашите агитки и ентусиасти имат вяра на сладки (но по предписание неизпълними) обещания и се задоволяват с евтини екстри (като това да не си заплащат билет за мач). И се връзват на всяка партенка. Което е тъпо, че и срамно. Да вземем почитателите на ЦСКА. Вече 7 години актуалното ръководство обещава и дава обещание: шампионска купа, работеща школа, пробив в Европа, нов стадион. Към днешна дата изпълненото от всичко това? Точно нула. Вчера редовият „ червен “ почитател понесе следващия тежък удар – сякаш готовото решение за реорганизация на стадиона се оказа един огромен балон, който звучно се спука. Но лековерният почитател продължава да живее в заблуди, а отсреща най-вероятно му се присмиват. Но пък дават обещание на едро... И по този начин е на всички места.
За почитателите имаме неприятна вест – магическа пръчка не съществува, а крушката си има опашка. Смяната на управлението на БФС нито ще направи националния отбор още веднъж чудовище от през днешния ден за на следващия ден, нито ще накара множеството клубни благодатели да премислят политиката си. Напротив – всички те ще спечелят комфортен заслон, зад който да не престават да описват приказки за наивници.
А наивниците сме всички ние, елементарните почитатели...
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ