Дворецът представя Неспокойни повърхности“ на художника Красимир Карабаджаков
Националната художествена изложба (НХГ) показва изложбата „ Неспокойни повърхности “ на художника Красимир Карабаджаков от 7 февруари до 28 април в Двореца. Официалното разкриване е на 7 февруари, сряда, от 18 часа.
Включените в изложбата картини обрисуват територията на образните натрапчивости, които преследват Красимир Карабаджаков през годините. Владение, в което възгледът за живописта се издига над баналността – иконографски, тематично и креативен.
Още с избора си на повърхнина художникът бяга от плоскостта и от разговора с нея, с цел да прекъсне съзнателно това празнодумство.
Фината като лист алуминиева или друга повърхнина не резонира, до момента в който Красимир Карабаджаков не сътвори втора повърхнина, върху която разпростира своите непредвидени подиуми, построени от елементи и персонажи, които в никакъв случай не са дословни.
Три, 2012
Чудновати истински фрагменти – обособени облици, пориви и обсесии, които създателят събира на едно място, оформят главните живописни серии, по които работи през годините, измежду които: „ Хоби “, „ Наказание “, „ Затворена тематика “, „ На север “, „ Къща на изгряващо слънце “, „ Пейзажи “, „ Балкански пейзаж “, “Летище “, “HORROR ”, “GOLD ” и други
Живописта на Красимир Карабаджаков несъмнено се причислява към полето на концептуалното. Неговият очебийно персонален изразителен жест затруднява изработката на директен паралел с изкуството на различен създател, работещ в сходна посока. Динамизмът на формите, фината ироничност и сензитивност на визията, разбъркването на мащабите и умеенето за превръщане на пространството са водещи характерности за изкуството на художника, споделя кураторът на изложбата Яна Братанова.
Летище, 2015
Той ловко основава чувство за неспокойна повърхнина, която като че ли вибрира, движи се и остава непрекъснато несигурна. Избягвайки познатите уютни похвати при построяването на композицията и правилата на златното сечение, Красимир Карабаджаков постоянно употребява метод, характерен за азиатския вид композиране – бялото поле в горната част на платното е съзнателно уголемено, а чистият вертикал е кръстосан от хоризонтал. Това провокира за погледа на фена несигурност и неустановеност, както при среща с източното изкуство.
Портрет на Захарния, 2004, серия „ Хоби “
Повърхността на творбите е експресивна най-много заради насъбраната сила в резултат на съсредоточената и задълбочена работа с живописната материя. Авторът изпитва непроменяемо известна степен на безпокойство, употребявайки плоската форма на изложение, присъща на живописта, познавайки многочислени образци от международната история на изкуството, както и ускореното развиване на новите технологии във виртуалния и образен свят през днешния ден.
Къща на изгряващо слънце, 2016
Красимир Карабаджаков приключва през 1988 година компетентност „ Живопис “ в класа на проф. Петър Михайлов в Националната художествена академия. Още с първите си изяви е припознат като един от живописците, дистанцирали се изрично от обичайния художествен език.
Той е измежду петимата създатели на групата „ Диско‘95 “, дружно с художниците Румен Жеков, Красимир Добрев, Димитър Митовски и Кольо Карамфилов. От 2010 година преподава живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Сред надарените модерни млади създатели са мнозина негови възпитаници.
На фотографията горе: Картината е озаглавена " На земята ", 2013
Включените в изложбата картини обрисуват територията на образните натрапчивости, които преследват Красимир Карабаджаков през годините. Владение, в което възгледът за живописта се издига над баналността – иконографски, тематично и креативен.
Още с избора си на повърхнина художникът бяга от плоскостта и от разговора с нея, с цел да прекъсне съзнателно това празнодумство.
Фината като лист алуминиева или друга повърхнина не резонира, до момента в който Красимир Карабаджаков не сътвори втора повърхнина, върху която разпростира своите непредвидени подиуми, построени от елементи и персонажи, които в никакъв случай не са дословни.
Три, 2012
Чудновати истински фрагменти – обособени облици, пориви и обсесии, които създателят събира на едно място, оформят главните живописни серии, по които работи през годините, измежду които: „ Хоби “, „ Наказание “, „ Затворена тематика “, „ На север “, „ Къща на изгряващо слънце “, „ Пейзажи “, „ Балкански пейзаж “, “Летище “, “HORROR ”, “GOLD ” и други
Живописта на Красимир Карабаджаков несъмнено се причислява към полето на концептуалното. Неговият очебийно персонален изразителен жест затруднява изработката на директен паралел с изкуството на различен създател, работещ в сходна посока. Динамизмът на формите, фината ироничност и сензитивност на визията, разбъркването на мащабите и умеенето за превръщане на пространството са водещи характерности за изкуството на художника, споделя кураторът на изложбата Яна Братанова.
Летище, 2015
Той ловко основава чувство за неспокойна повърхнина, която като че ли вибрира, движи се и остава непрекъснато несигурна. Избягвайки познатите уютни похвати при построяването на композицията и правилата на златното сечение, Красимир Карабаджаков постоянно употребява метод, характерен за азиатския вид композиране – бялото поле в горната част на платното е съзнателно уголемено, а чистият вертикал е кръстосан от хоризонтал. Това провокира за погледа на фена несигурност и неустановеност, както при среща с източното изкуство.
Портрет на Захарния, 2004, серия „ Хоби “
Повърхността на творбите е експресивна най-много заради насъбраната сила в резултат на съсредоточената и задълбочена работа с живописната материя. Авторът изпитва непроменяемо известна степен на безпокойство, употребявайки плоската форма на изложение, присъща на живописта, познавайки многочислени образци от международната история на изкуството, както и ускореното развиване на новите технологии във виртуалния и образен свят през днешния ден.
Къща на изгряващо слънце, 2016
Красимир Карабаджаков приключва през 1988 година компетентност „ Живопис “ в класа на проф. Петър Михайлов в Националната художествена академия. Още с първите си изяви е припознат като един от живописците, дистанцирали се изрично от обичайния художествен език.
Той е измежду петимата създатели на групата „ Диско‘95 “, дружно с художниците Румен Жеков, Красимир Добрев, Димитър Митовски и Кольо Карамфилов. От 2010 година преподава живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Сред надарените модерни млади създатели са мнозина негови възпитаници.
На фотографията горе: Картината е озаглавена " На земята ", 2013
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ