Няма индикации за умишлена атака. Какви са реакциите на НАТО и Румъния след инцидента с руския дрон
НАТО няма никакви индикации, че остатъци от дронове, открити на румънска територия, са породени от умишлена офанзива на Русия против Румъния . Това сподели генералният шеф на алианса Йенс Столтенберг в четвъртък, представен от Ройтерс.
" Нямаме никаква информация, сочеща умишлена офанзива от страна на Русия. Очакваме резултата от настоящото следствие ", сподели Столтенберг пред депутати от Европейския съюз.
В понеделник представители на Киев на няколко пъти споделиха, че на румънска територия и че имат доказателства за това. Два дни Румъния изрично отхвърляше, в това число и с гласа на президента Клаус Йоханис .
Това се промени в сряда, когато министърът на защитата на Румъния Ангел Тилвар може да са елементи от съветски дрон.
Румъния е членка на НАТО. Едно от главните правила на съюза е, че офанзива против една от страните в Алианса се възприема като офанзива против всички.
В сряда НАТО изрази " мощна взаимност " с Румъния, откакто тя осведоми за случая.
" Продължаваме да следим от близко обстановката и да поддържаме непосредствен контакт с нашия съдружник Румъния ", се споделя в изказване на НАТО, представено от Ройтерс.
Какви са реакциите в Румъния
Румънските управляващи или имат неприятна връзка, или са били сюрпризирани от навлизането на съветски дрон на територията на страната. Това споделят специалисти по сигурността и интернационалните връзки на Радио Свободна Европа.
Те разясняват, че резултатът от обстановката не е добър за държавното управление. Сред най-важните последствия е загубата на доверие на жителите в чиновниците, отговарящи за сигурността на страната.
Не е изключено ступорът на румънските управляващи, които два дни отричаха рухването на съветски дрон на територията на страната, да повлияе и на връзките с Украйна.
Според специалиста по отбранителна политика Хари Букур-Марку реакцията на Румъния идва от нежеланието да провокира дипломатически скандал с Русия и в подтекста на неналичието на авансово открити правила.
" Румъния трябваше да обясни позицията си във връзка с сходен случай, преди той да се случи ", сподели Букур-Марку. По думите му Румъния авансово би трябвало да каже на съветските дипломати обществено, че в случай че съветски ракети или дронове се приближат до нейна територия, те ще бъдат унищожени, преди да доближат.
Такава поръчка би разрешила на Румъния да смъква съветски ракети или дронове от съображения за сигурност, счита специалистът.
" Освен това Румъния трябваше да изиска от Русия да не стреля по украински цели, ситуирани покрай границата с Румъния. Ударите от далечно разстояние постоянно имат граница на неточност и елементарно могат да улучат нещо друго ", сподели той.
Русия нанася въздушни удари на дълги дистанции по цели в Украйна от началото на нашествието предходната година. От юли офанзивите против черноморските и дунавските пристанища на Украйна се усилиха. Някои от тях се намират доста покрай Румъния.
Професорът по интернационалните връзки Валентин Наумеску дефинира първичната реакция на Румъния като " проява на военна и политическа непросветеност ".
" Тя не наподобява по никакъв начин добре за Румъния и за страна-членка на НАТО. Необходими са доста съществени пояснения по какъв начин е допустимо президентът на Румъния да получи толкоз неверна информация и на това равнище да даде лъжливи уверения ”, сподели пред румънската редакция на Радио Свободна Европа той.
Инцидентите до момента
Румъния не е единственият комшия на Украйна и член на НАТО, потърпевш от съветски удари в нападателната война, която Русия води против Украйна. В края на април Министерството на защитата на Полша заяви, че на територията ѝ са открити " остатъци от неидентифициран боен обект ". Според полските медии най-вероятно това е съветска ракета, изстреляна от Беларус към Украйна в средата на декември предходната година.
Точно тогава, по време на масирания обстрел на Украйна, на радара е засечен обект, летящ към Полша от Беларус. Според известията той е бил загубен покрай град Бидгошч и по-нататъшните търсения не са дали резултати. Именно в този регион по-късно бяха открити останките от ракета, сходна на съветската Х-55. Полската войска не разполага с такива ракети.
Попитан за случая, полският министър на защитата Мариуш Блашчак сподели, че военните не са го уведомили за него.
Двама души починаха през ноември предходната година в полското село Пшеводув , когато съветски земеделска сграда.
" Нямаме никаква информация, сочеща умишлена офанзива от страна на Русия. Очакваме резултата от настоящото следствие ", сподели Столтенберг пред депутати от Европейския съюз.
В понеделник представители на Киев на няколко пъти споделиха, че на румънска територия и че имат доказателства за това. Два дни Румъния изрично отхвърляше, в това число и с гласа на президента Клаус Йоханис .
Това се промени в сряда, когато министърът на защитата на Румъния Ангел Тилвар може да са елементи от съветски дрон.
Румъния е членка на НАТО. Едно от главните правила на съюза е, че офанзива против една от страните в Алианса се възприема като офанзива против всички.
В сряда НАТО изрази " мощна взаимност " с Румъния, откакто тя осведоми за случая.
" Продължаваме да следим от близко обстановката и да поддържаме непосредствен контакт с нашия съдружник Румъния ", се споделя в изказване на НАТО, представено от Ройтерс.
Какви са реакциите в Румъния
Румънските управляващи или имат неприятна връзка, или са били сюрпризирани от навлизането на съветски дрон на територията на страната. Това споделят специалисти по сигурността и интернационалните връзки на Радио Свободна Европа.
Те разясняват, че резултатът от обстановката не е добър за държавното управление. Сред най-важните последствия е загубата на доверие на жителите в чиновниците, отговарящи за сигурността на страната.
Не е изключено ступорът на румънските управляващи, които два дни отричаха рухването на съветски дрон на територията на страната, да повлияе и на връзките с Украйна.
Според специалиста по отбранителна политика Хари Букур-Марку реакцията на Румъния идва от нежеланието да провокира дипломатически скандал с Русия и в подтекста на неналичието на авансово открити правила.
" Румъния трябваше да обясни позицията си във връзка с сходен случай, преди той да се случи ", сподели Букур-Марку. По думите му Румъния авансово би трябвало да каже на съветските дипломати обществено, че в случай че съветски ракети или дронове се приближат до нейна територия, те ще бъдат унищожени, преди да доближат.
Такава поръчка би разрешила на Румъния да смъква съветски ракети или дронове от съображения за сигурност, счита специалистът.
" Освен това Румъния трябваше да изиска от Русия да не стреля по украински цели, ситуирани покрай границата с Румъния. Ударите от далечно разстояние постоянно имат граница на неточност и елементарно могат да улучат нещо друго ", сподели той.
Русия нанася въздушни удари на дълги дистанции по цели в Украйна от началото на нашествието предходната година. От юли офанзивите против черноморските и дунавските пристанища на Украйна се усилиха. Някои от тях се намират доста покрай Румъния.
Професорът по интернационалните връзки Валентин Наумеску дефинира първичната реакция на Румъния като " проява на военна и политическа непросветеност ".
" Тя не наподобява по никакъв начин добре за Румъния и за страна-членка на НАТО. Необходими са доста съществени пояснения по какъв начин е допустимо президентът на Румъния да получи толкоз неверна информация и на това равнище да даде лъжливи уверения ”, сподели пред румънската редакция на Радио Свободна Европа той.
Инцидентите до момента
Румъния не е единственият комшия на Украйна и член на НАТО, потърпевш от съветски удари в нападателната война, която Русия води против Украйна. В края на април Министерството на защитата на Полша заяви, че на територията ѝ са открити " остатъци от неидентифициран боен обект ". Според полските медии най-вероятно това е съветска ракета, изстреляна от Беларус към Украйна в средата на декември предходната година.
Точно тогава, по време на масирания обстрел на Украйна, на радара е засечен обект, летящ към Полша от Беларус. Според известията той е бил загубен покрай град Бидгошч и по-нататъшните търсения не са дали резултати. Именно в този регион по-късно бяха открити останките от ракета, сходна на съветската Х-55. Полската войска не разполага с такива ракети.
Попитан за случая, полският министър на защитата Мариуш Блашчак сподели, че военните не са го уведомили за него.
Двама души починаха през ноември предходната година в полското село Пшеводув , когато съветски земеделска сграда.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ