Легенди за Ротшилд - великият спекулант
Натан Ротшилд е от семейство на лихвари от Франкфурт. През 1798 година, когато е на 21 година, идва в Манчестър, с цел да доставя там произведения от памук, създадени в Германия.
През 1806 година се дами за дъщерята на лондонски търговец. Три години по-късно французите блокират комерсиалния канал Ламанш. Тогава Ротшилд се заема с банкова активност, която му донася популярност и благосъстояние. Историята на великия финансист споделя Сергей Минаев в " Комерсант ".
-------------------
Златната мрежа
През 1809 година англичаните, в опит да изгонят Наполеон от Иберийския полуостров, пращат армията на херцог Уелингтън в Португалия.
Възникнал обаче проблем за доставка на злато за заплати на бойците - от Лисабон до най-близкия британски порт били съвсем хиляда благи, а морето гъмжало от разбойнически кораби.
Уелингтън, заради липса на пари в брой, призовал държавното управление да подаде оставка. В тази обстановка херцогът решил да пусне лични книжни пари и напечатал съвсем 1 млн. паунда. Но казусът не бил решен, тъй като хартийките трябвало да бъдат обезпечени със злато. Войниците на Уелингтън можели да си купуват с тях храна от локалните търговци, банкерите обаче не ги признавали и в последна сметка претендирали от притежателя злато.
Ротшилд изиграл основна роля в този случай . Той взел участие в английска стратегия за 20 милиона паунда за закупуване на плебеи от американските плантации. Но направил финансова иновация, употребявайки робите като поръчителство при кредитни интервенции с плантаторите.
Войната парализирала стопанската система на Европа. Златото станало доста дефицитно и държавните управления забранили да се изнася.
Натан Ротшилд станал същински ловджия на жълтия метал. Той бил един от първите, които научили, че Източноиндийската компания чака огромна партида златни кюлчета, които да продаде на търг.
Натан се явил на аукциона, предложил най-високата цена и изкупил цялата партида. Английското държавно управление, което научило за договорката, предложило на Натан освен да продаде златото си против висок комисион, само че и да го достави на Уелингтън против голямо заплащане.
Задачата за година да се доставят над 11 млн. паунда обаче се оказала неизпълнима. Натан провел мрежа с банките на братята си, която се популяризирала из цяла Европа. Агентите й, променяйки външния си тип, скрито прекосявали през фронтовата линия на вражеските армии с подправени документи. Двамата най-млади братя изиграли ролята на локални поданици - единият в Пиренеите, а другият - на брега на Ламанша. Третият бил изпратен в Париж.
Контрабандата на злато се преследвала грубо, само че участниците в мрежата подкупвали служители по целия път от Пиренеите до Ламанша. Префект на полицията получил толкоз огромен подкуп, че заживял в невероятен лукс, с което провокирал съмнения у своето парижко шефство.
Под наблюдението на Натан, стотици хиляди паунда в златни кюлчета, британски гвинеи, холандски гулдени и френски наполеони били трансферирани в Португалия на Уелингтън.
Страсти за Ватерлоо
Натан спечелил няколко милиона на борсата, откакто се възползвал от обстоятелството, че по-рано от другите разбрал за провалянето на Наполеон на Ватерлоо /18 юни 1815 г./
Според легендата, сътрудникът му следил сражението и видял по какъв начин Наполеон бяга в Брюксел. Натан бил първият, който схванал новината и побързал да осведоми държавното управление. В този миг банкерите били уверени, че Уелингтън е изгубил борбата. Ротшилд неотложно почнал да продава своите акции на борсата. След него всички почнали да продават. " Ротшилд знае, че Ватерлоо е изгубен ", говорело се измежду играчите.
Цените на книжата рухнали съвсем до нула. В този миг сътрудниците на Ротшилд всеобщо изкупували акции. На 21 юни в 11 часа вечерта адютантът на Уелингтън - майор Хенри Пърси, докладвал в държавното управление на маршала: " Наполеон е разрушен! "
Веднага след новината цените на акциите изхвърчали нагоре. А Натан Ротшилд проработил от тази вест 40 милиона паунда.
Според преданията, тъкмо тогава той произнесъл крилатата фраза: " Който владее информацията - той владее света ".
Бащата на държавните облигации
През 1818 година Натан Ротшилд направил гражданска война, трансформирайки Лондонското сити в международен финансов център. Той разиграл на пазара голям заем на Прусия /5 млн. паунда/, която доста се нуждаела от непознати пари поради големия си бюджетен недостиг и обезценена валута.
Първоначално държавните облигации били номинирани в лири стерлинги, а не в талери и проценти от тях се получавали не в Берлин, а в Лондон.
През първата половина на 1820 година образеца на Прусия последвали Русия, Австрия, Испания и Белгия - по този начин Натан разиграл облигации за 40 млн. паунда. Книжата се разменяли по едно и също време във Франкфурт, Берлин, Амстердам и Виена, тъй че Натан основал интернационален пазар за държавни облигации.
Именно той обезпечил първото място в Ситито за своята банка N M Rothschild & Sons — неговият капитал бил 6,8 млн. паунда - три пъти повече от този на основния съперник - Baring Brothers.
През 1830 година Натан Ротшилд обезпечил на преди малко получилата самостоятелност Белгия заем от 3 млн. белгийски франка.
Могъществото на Ротшилд в Ситито било толкоз огромно, че през 1825–1826 година той съумял да достави със златни монети Банката на Англия и то в количество, задоволително да предотврати банкрута й.
Как отмъстил на Банката на Англия
Натан бил с много необикновен темперамент. В последните години от живота си той толкоз се боял от нападение, че непрекъснато държал под възглавницата си зареден револвер.
Веднъж при него пристигнали двама непознати. Когато за нещо си бръкнали в джобовете, Ротшилд хвърлил по тях книга, след това полетели мастилница и тежка ваза. Слугите хванали гостите. Скоро станало ясно, че това са банкери, пристигнали на посещаване. Виждайки великия Натан, те по този начин се разтреперали, че не можели да приказват. И поискали да оставят визитните си картички.
С тези, които предизвиквали гнева му, Ротшилд не се церемонил. Разгневила го и Банката на Англия, на която той оказал помощ да избегне фалит през 1825 година
Веднъж той изпратил сметка в банката за забележителна сума. Но от там споделили, че не одобряват заплащането на сметки на частни лица.
Натан предиздвикал своите чиновници да купят голямо количество банкноти от Банката на Англия. А на сутринта, когато банката отворила, се появил с чанта, цялостна с хартиени пари и изискал да ги размени със златни монети. Операцията траяла през целия ден и със затварянето на банката златните й запаси намалели с 200 хиляди лири стерлинги. На идната заран историята се повторила. Когато банковите чиновници попитали Натан какво значи всичко това, отговорът бил:
" Ако Банката на Англия не има вяра на моите сметки, то и аз се колебая в нейните банкноти. Аз ще желая злато за всяка банкнота и ще върша това в продължение на два месеца ".
Незабавно бил призован управителния съвет на банката и на Натан съобщили, че ще одобряват всичките му сметки когато му бъде комфортно.
Правилата на Ротшилд
* Има три метода да загубиш пари - дами, хазарт и инженери. Първите два са доста приятни, а третият - най-сигурен.
* Купувай, когато гърмят оръдията и продавай, когато свирят тръбите.
* Който управлява парите, държи и държавните управления.
* Не ме интересува каква кукла седи на британския престол, с цел да ръководи империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва.
* Трябва да продължа да вдишвам. Ако не го направя, това ще е най-голямата ми неточност в бизнеса.
* Докато една банкова къща е като моята и до момента в който работя с братята си, няма кой да се конкурира с мен и никой не може да ми навреди. А банковата ни къща може да направи повече от всяка банкова къща в света.
* Ние сме като часовник с механизъм - всяка част е нужна.
През 1806 година се дами за дъщерята на лондонски търговец. Три години по-късно французите блокират комерсиалния канал Ламанш. Тогава Ротшилд се заема с банкова активност, която му донася популярност и благосъстояние. Историята на великия финансист споделя Сергей Минаев в " Комерсант ".
-------------------
Златната мрежа
През 1809 година англичаните, в опит да изгонят Наполеон от Иберийския полуостров, пращат армията на херцог Уелингтън в Португалия.
Възникнал обаче проблем за доставка на злато за заплати на бойците - от Лисабон до най-близкия британски порт били съвсем хиляда благи, а морето гъмжало от разбойнически кораби.
Уелингтън, заради липса на пари в брой, призовал държавното управление да подаде оставка. В тази обстановка херцогът решил да пусне лични книжни пари и напечатал съвсем 1 млн. паунда. Но казусът не бил решен, тъй като хартийките трябвало да бъдат обезпечени със злато. Войниците на Уелингтън можели да си купуват с тях храна от локалните търговци, банкерите обаче не ги признавали и в последна сметка претендирали от притежателя злато.
Ротшилд изиграл основна роля в този случай . Той взел участие в английска стратегия за 20 милиона паунда за закупуване на плебеи от американските плантации. Но направил финансова иновация, употребявайки робите като поръчителство при кредитни интервенции с плантаторите.
Войната парализирала стопанската система на Европа. Златото станало доста дефицитно и държавните управления забранили да се изнася.
Натан Ротшилд станал същински ловджия на жълтия метал. Той бил един от първите, които научили, че Източноиндийската компания чака огромна партида златни кюлчета, които да продаде на търг.
Натан се явил на аукциона, предложил най-високата цена и изкупил цялата партида. Английското държавно управление, което научило за договорката, предложило на Натан освен да продаде златото си против висок комисион, само че и да го достави на Уелингтън против голямо заплащане.
Задачата за година да се доставят над 11 млн. паунда обаче се оказала неизпълнима. Натан провел мрежа с банките на братята си, която се популяризирала из цяла Европа. Агентите й, променяйки външния си тип, скрито прекосявали през фронтовата линия на вражеските армии с подправени документи. Двамата най-млади братя изиграли ролята на локални поданици - единият в Пиренеите, а другият - на брега на Ламанша. Третият бил изпратен в Париж.
Контрабандата на злато се преследвала грубо, само че участниците в мрежата подкупвали служители по целия път от Пиренеите до Ламанша. Префект на полицията получил толкоз огромен подкуп, че заживял в невероятен лукс, с което провокирал съмнения у своето парижко шефство.
Под наблюдението на Натан, стотици хиляди паунда в златни кюлчета, британски гвинеи, холандски гулдени и френски наполеони били трансферирани в Португалия на Уелингтън.
Страсти за Ватерлоо
Натан спечелил няколко милиона на борсата, откакто се възползвал от обстоятелството, че по-рано от другите разбрал за провалянето на Наполеон на Ватерлоо /18 юни 1815 г./
Според легендата, сътрудникът му следил сражението и видял по какъв начин Наполеон бяга в Брюксел. Натан бил първият, който схванал новината и побързал да осведоми държавното управление. В този миг банкерите били уверени, че Уелингтън е изгубил борбата. Ротшилд неотложно почнал да продава своите акции на борсата. След него всички почнали да продават. " Ротшилд знае, че Ватерлоо е изгубен ", говорело се измежду играчите.
Цените на книжата рухнали съвсем до нула. В този миг сътрудниците на Ротшилд всеобщо изкупували акции. На 21 юни в 11 часа вечерта адютантът на Уелингтън - майор Хенри Пърси, докладвал в държавното управление на маршала: " Наполеон е разрушен! "
Веднага след новината цените на акциите изхвърчали нагоре. А Натан Ротшилд проработил от тази вест 40 милиона паунда.
Според преданията, тъкмо тогава той произнесъл крилатата фраза: " Който владее информацията - той владее света ".
Бащата на държавните облигации
През 1818 година Натан Ротшилд направил гражданска война, трансформирайки Лондонското сити в международен финансов център. Той разиграл на пазара голям заем на Прусия /5 млн. паунда/, която доста се нуждаела от непознати пари поради големия си бюджетен недостиг и обезценена валута.
Първоначално държавните облигации били номинирани в лири стерлинги, а не в талери и проценти от тях се получавали не в Берлин, а в Лондон.
През първата половина на 1820 година образеца на Прусия последвали Русия, Австрия, Испания и Белгия - по този начин Натан разиграл облигации за 40 млн. паунда. Книжата се разменяли по едно и също време във Франкфурт, Берлин, Амстердам и Виена, тъй че Натан основал интернационален пазар за държавни облигации.
Именно той обезпечил първото място в Ситито за своята банка N M Rothschild & Sons — неговият капитал бил 6,8 млн. паунда - три пъти повече от този на основния съперник - Baring Brothers.
През 1830 година Натан Ротшилд обезпечил на преди малко получилата самостоятелност Белгия заем от 3 млн. белгийски франка.
Могъществото на Ротшилд в Ситито било толкоз огромно, че през 1825–1826 година той съумял да достави със златни монети Банката на Англия и то в количество, задоволително да предотврати банкрута й.
Как отмъстил на Банката на Англия
Натан бил с много необикновен темперамент. В последните години от живота си той толкоз се боял от нападение, че непрекъснато държал под възглавницата си зареден револвер.
Веднъж при него пристигнали двама непознати. Когато за нещо си бръкнали в джобовете, Ротшилд хвърлил по тях книга, след това полетели мастилница и тежка ваза. Слугите хванали гостите. Скоро станало ясно, че това са банкери, пристигнали на посещаване. Виждайки великия Натан, те по този начин се разтреперали, че не можели да приказват. И поискали да оставят визитните си картички.
С тези, които предизвиквали гнева му, Ротшилд не се церемонил. Разгневила го и Банката на Англия, на която той оказал помощ да избегне фалит през 1825 година
Веднъж той изпратил сметка в банката за забележителна сума. Но от там споделили, че не одобряват заплащането на сметки на частни лица.
Натан предиздвикал своите чиновници да купят голямо количество банкноти от Банката на Англия. А на сутринта, когато банката отворила, се появил с чанта, цялостна с хартиени пари и изискал да ги размени със златни монети. Операцията траяла през целия ден и със затварянето на банката златните й запаси намалели с 200 хиляди лири стерлинги. На идната заран историята се повторила. Когато банковите чиновници попитали Натан какво значи всичко това, отговорът бил:
" Ако Банката на Англия не има вяра на моите сметки, то и аз се колебая в нейните банкноти. Аз ще желая злато за всяка банкнота и ще върша това в продължение на два месеца ".
Незабавно бил призован управителния съвет на банката и на Натан съобщили, че ще одобряват всичките му сметки когато му бъде комфортно.
Правилата на Ротшилд
* Има три метода да загубиш пари - дами, хазарт и инженери. Първите два са доста приятни, а третият - най-сигурен.
* Купувай, когато гърмят оръдията и продавай, когато свирят тръбите.
* Който управлява парите, държи и държавните управления.
* Не ме интересува каква кукла седи на британския престол, с цел да ръководи империя, над която слънцето в никакъв случай не залязва.
* Трябва да продължа да вдишвам. Ако не го направя, това ще е най-голямата ми неточност в бизнеса.
* Докато една банкова къща е като моята и до момента в който работя с братята си, няма кой да се конкурира с мен и никой не може да ми навреди. А банковата ни къща може да направи повече от всяка банкова къща в света.
* Ние сме като часовник с механизъм - всяка част е нужна.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ