Наследник съм и срещу мен бе насочен изпълнителен лист за

Наследник съм и против мен бе ориентиран изпълнителен лист за нещо, което е дължал наследодателят. Каква е процедурата за това? Необходимо ли е да има ново произвеждане, с нови периоди и искания?
Х. Ш., София

 

Издаденият изпълнителен лист против наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници. Това е записано в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Веднага по-късно идват и изключенията. Наследниците разполагат с опцията да се отърват от изпълнителния лист, само че в случай че открият, че са се отказали от наследството или че са го приели по списък. 

Съществува и опцията, в която наследникът не е приел наследството и не е споделил какво ще прави. Тогава съдебният реализатор дефинира периода по Закона за наследството, като оповестява изказването на наследника на съответния областен арбитър, с цел да бъде съответно вписано.

Става дума за хипотезата, при която по искане на всеки заинтересуван районният арбитър, откакто призове лицето, което има право да наследява, му дефинира период, с цел да съобщи приема ли наследството, или се отхвърля от него. Когато има заведено дело против наследника, този период се дефинира от съда, който преглежда делото. Ако в дадения му период наследникът не отговори, то той губи правото да одобри наследството. Изявлението на наследника се вписва в специфична книга.

Иначе правосъдното осъществяване стартира, когато при правосъдния реализатор постъпи молба на така наречен взискател - този, на който се дължи нещо. Тази молба би трябвало да е учредена и съпроводена или от изпълнителен лист, или от различен акт, предстоящ на осъществяване.

Според Граждански процесуален кодекс " правосъдният реализатор е задължен да предложения длъжника да извърши непринудено задължението си в двуседмичен период ". Законът е безапелационен посредством думата " задължен ". На длъжника наложително би трябвало да бъдат предоставени 14 дни за непринудено осъществяване. Иначе може да се одобри, че процедурата е опорочена.

При гибел на длъжника, откакто е получил поканата за непринудено осъществяване, само че преди да са осъществени други изпълнителни дейности, правосъдният реализатор, преди да продължи дейностите си, изпраща на наследниците нова покана за непринудено осъществяване. Поканата би трябвало наложително да съдържа името и адреса на взискателя - индивида, който търси да събере дълг.

Освен това би трябвало да има предизвестие, че в случай че в дадения период не се извърши задължението, ще се пристъпи към наложително осъществяване. В поканата се оповестяват и наложените запори и възбрани. Задължително би трябвало да се приложи и копие от подлежащия на осъществяване акт.

Ако в дадения срок бъде заплатен дългът, изпълнителното произвеждане се приключва с разпореждане. За задачата обаче длъжникът би трябвало да показа съответно заверена квитанция от взискателя. Той може да показа и писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или импортирана за взискателя преди формиране на изпълнителното произвеждане.

Ако не се заплати, то е допустимо да се пристъпи към запори - да вземем за пример на заплатата, или към възбрани върху разпореждането с парцели. От момента на налагане на запор длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с движимостта и не може под боязън от наказателна отговорност да променя, поврежда или унищожава движимостта. Тази отговорност обаче стартира от момента на приемане на поканата за непринудено осъществяване.