Владимир Каролев: Волен да погледне Търговския регистър за `тайните` златни концесии
Наскоро в изявление Волен Сидеров изяви предпочитание вицепремиерът Симеонов да разкрие суперсекретните контракти на златодобивните компании в България, с цел да стане ясно какво печелят те и какво оставало за страната – отново там нещо към митичния един %. И че това била същински значимата тематика, а не битката на Симеонов против плажни концесии, преместваеми обекти и напъните му за развиване на планинския туризъм в България.
Тъй като считам щенията и на двамата политици за значими, ще употребявам опцията да отговоря на господин Сидеров, тъй като не съм сигурен, че вицепремиерът Симеонов ще го направи.
Първо ще стартира с обстоятелството, че няма никакви секретни контракти за концесии и от дълго време има обществен онлайн уебсайт http://www.nkr.government.bg. От него всеки, който се интересува, може да прочете информация за всяка концесия в България - както за съответния концесионен контракт, по този начин и за неговото осъществяване всяка година, включително за платените концесионни такси.
Второ, и трите съществени компании в България, които добиват руди с 3-6 грама злато на звук руда, разгласяват финансовите си доклади в българския Търговски указател, където е кристално ясно какво е съотношението сред парите, които остават за акционерите и парите, които страната получава в директни бюджетни заплащания от концесионерите. Следващата таблица обобщава резултатите:
Златодобивна компания - Концесионна такса + Данък облага + налог дял / облага
Елаците МЕД - 24%
Дънди Прешъс - 27%
Асарел МЕДЕТ - 35%
Макар да има доста финансови условия и принадлежности за оптимизация на разноските, генерално можем да кажем, че трите компании заплащат към 10% корпоративен налог, към 10% от брутната облага концесионна такса* и дължимите 5% налог дял. Процентът при " Асарел " всекидневно също е по-близък до другите две сдружения, само че през последната отчетна година рентабилността им е намаляла евентуално краткосрочно.
Любопитно е, че и трите компании са надхвърлили неведнъж изискуемите от тях по контракт вложения и надлежно са основали доста по-мащабен бизнес и стойност за стопанската система. Например, споменаваната от Волен Сидеров канадска компания е трябвала да направи едвам 18 млн. $ вложения съгласно концесионния контракт, подписан 1999 година, а са създали съвсем 500 млн. $.
Трето, склонен съм с верните рецензии на Сидеров, че България добива руда с 3-6 грама злато на звук, прави концентрат и го изнася в трети страни, където се прави производството на краен артикул (т.е. нещо като „ кюлче “). Само че Сидеров пропуща обстоятелството, че за самите рудни компании цялото това логистично разхождане на концентрата по света и разпространяване на индустриалните мощности по целия свят е спомагателен разход и риск. Сигурен съм, че и трите сдружения биха се съгласили с удоволствие да концентрират целия кръг произвеждане единствено и само в България. Проблемът обаче са непрекъснатите политически и псевдо-екологични набези против рудната промишленост у нас. След като Волен Сидеров към този момент е в ръководството и политическият му инстинкт не е ориентиран само към набиране на рейтинг за влизане в Народното събрание, то следва той да прояви същинска отговорност към българската стопанска система и да „ повдигне Брутният вътрешен продукт “ през партньорство с правилния и спазващ законите бизнес. Имайки поради, че рудодобивната промишленост в България е от дребното браншове, в които съвсем всички играчи (е, има и няколко родни пишман бизнИсмени за изключение) са с потвърден опит, умения и предпочитание да съблюдават закона, то към нея следва да се подходи със тласъци, а не с размахване на тояги за несъществуващи проблеми.
И не, концесионната такса към брутната облага не е 1% - над 10% е. Този митичен 1% е просто настрана число в комплицирана формула, която най-после създава тези 10%.
*Концесионната такса не е вързана с брутната облага, а с доста по-сложна формула. Даденото е просто съответствие при крайния резултат.
Тъй като считам щенията и на двамата политици за значими, ще употребявам опцията да отговоря на господин Сидеров, тъй като не съм сигурен, че вицепремиерът Симеонов ще го направи.
Първо ще стартира с обстоятелството, че няма никакви секретни контракти за концесии и от дълго време има обществен онлайн уебсайт http://www.nkr.government.bg. От него всеки, който се интересува, може да прочете информация за всяка концесия в България - както за съответния концесионен контракт, по този начин и за неговото осъществяване всяка година, включително за платените концесионни такси.
Второ, и трите съществени компании в България, които добиват руди с 3-6 грама злато на звук руда, разгласяват финансовите си доклади в българския Търговски указател, където е кристално ясно какво е съотношението сред парите, които остават за акционерите и парите, които страната получава в директни бюджетни заплащания от концесионерите. Следващата таблица обобщава резултатите:
Златодобивна компания - Концесионна такса + Данък облага + налог дял / облага
Елаците МЕД - 24%
Дънди Прешъс - 27%
Асарел МЕДЕТ - 35%
Макар да има доста финансови условия и принадлежности за оптимизация на разноските, генерално можем да кажем, че трите компании заплащат към 10% корпоративен налог, към 10% от брутната облага концесионна такса* и дължимите 5% налог дял. Процентът при " Асарел " всекидневно също е по-близък до другите две сдружения, само че през последната отчетна година рентабилността им е намаляла евентуално краткосрочно.
Любопитно е, че и трите компании са надхвърлили неведнъж изискуемите от тях по контракт вложения и надлежно са основали доста по-мащабен бизнес и стойност за стопанската система. Например, споменаваната от Волен Сидеров канадска компания е трябвала да направи едвам 18 млн. $ вложения съгласно концесионния контракт, подписан 1999 година, а са създали съвсем 500 млн. $.
Трето, склонен съм с верните рецензии на Сидеров, че България добива руда с 3-6 грама злато на звук, прави концентрат и го изнася в трети страни, където се прави производството на краен артикул (т.е. нещо като „ кюлче “). Само че Сидеров пропуща обстоятелството, че за самите рудни компании цялото това логистично разхождане на концентрата по света и разпространяване на индустриалните мощности по целия свят е спомагателен разход и риск. Сигурен съм, че и трите сдружения биха се съгласили с удоволствие да концентрират целия кръг произвеждане единствено и само в България. Проблемът обаче са непрекъснатите политически и псевдо-екологични набези против рудната промишленост у нас. След като Волен Сидеров към този момент е в ръководството и политическият му инстинкт не е ориентиран само към набиране на рейтинг за влизане в Народното събрание, то следва той да прояви същинска отговорност към българската стопанска система и да „ повдигне Брутният вътрешен продукт “ през партньорство с правилния и спазващ законите бизнес. Имайки поради, че рудодобивната промишленост в България е от дребното браншове, в които съвсем всички играчи (е, има и няколко родни пишман бизнИсмени за изключение) са с потвърден опит, умения и предпочитание да съблюдават закона, то към нея следва да се подходи със тласъци, а не с размахване на тояги за несъществуващи проблеми.
И не, концесионната такса към брутната облага не е 1% - над 10% е. Този митичен 1% е просто настрана число в комплицирана формула, която най-после създава тези 10%.
*Концесионната такса не е вързана с брутната облага, а с доста по-сложна формула. Даденото е просто съответствие при крайния резултат.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ