Наскоро се заговорих с няколко майки относно заетостта на децата

Наскоро се заговорих с няколко майки по отношение на заетостта на децата през лятната почивка. Повечето от тях се оплакаха от обстоятелството, че децата им повече бездействат през лятото и че те надали не се усещат длъжни да им измислят занимания и игри, с цел да бъде ангажирано вниманието им. Това беше единствено част от една по-голяма паника, безконечната паника: Добра майка ли съм, в случай че не върша това или това, което се чака от мен?

Замислих се за това по какъв начин минаваха моите лета едно време и по какъв начин ние нямахме родители, които да се безпокоят от обстоятелството, че лежим дълготрайно време пред тв приемника или пък от този, че през днешния ден не са имали време да ни подготвят чорба и обядваме сандвичи. Дали пък ние - днешните майки, не прекаляваме със загрижеността и даже перфектността, която се стараем да догоним? Защото не рядко срещам майки, които от мухата вършат слон. Които са способни да излязат на открито по замърсен спортен екип, единствено тъй като детето пищи и не желае да ги изчака да се преоблекат. Които подценяват персоналния си живот във всяко едно отношение единствено, с цел да бъдат съвършени на оня фронт - майчиния.

“В търсенето на персонален баланс можем да притеглим децата да ни оказват помощ за нещата, които намираме изтощителни, само че може и да отстъпим обратно и да си признаем - да си идеален не е нужно на никого. ”

Най-често срещаната грижа, която от време на време ни предизвиква истински стрес или казано по различен начин- „ през днешния ден не съм готвила “. Децата имат потребност от здравословна храна и от тази си отговорност не трябва да бягаме, тъй като храненето е доста значимо за тяхното вярно развиване. И въпреки всичко, в случай че през днешния ден не сте съумели да извършите чорба, а в хладилника имате артикули само за един омлет, не превръщайте това в драма. Всяка от нас има такива дни. Перфектно знаем, че да си работеща жена и майка, не е по никакъв начин лесна задача. Не е грях да се приберете доста изморени от работа и просто да кажете, че през днешния ден ще се поръча пица или китайска храна или че просто ще извършите едни бързи сандвичи. Всеки има потребност от отмора и би трябвало да бъде почитан за това си решение. Защото, в случай че не сме отпочинали, няма да сме пълноценни нито в работата си, нито вкъщи - като дами и майки. Добрият родител не е този, който готви всеки ден, а този, който има време и предпочитание за качествено време за децата си.

Номер две в листата на перфектността- „ не мога да оправя и почистя, тъй като непрекъснато би трябвало да се занимавам с детето “. До болежка познато, изключително, когато човечето е още малко и би трябвало да следите всяка негова крачка. Не се чувствайте отговорни, в случай че просто го оставите да се занимава единствено за известно време (като го наглеждате, схваща се), до момента в който вие свършите къщните отговорности. На мен персонално ми е било много мъчно да схвана майки, които са споделяли, че могат да свършат нещо вкъщи единствено, когато детето спи. И то не тъй като имат плачливо дете, а тъй като те самите изпитват виновност да го оставят единствено да се занимава с играчките си. Най-лошото е, че този „ табиет “ се проточва във времето и не рядко даже шест-седем годишни деца не са оставяни да си играят сами единствено, тъй като родителите им са ги приучили по този начин от дребни. По този метод, мислейки, че им вършиме положително, споделяйки цялото си време с тях, вие им вредите, тъй като творчеството и мисленето им като че ли „ закърняват “. Срещам много деца, които на късна възраст не умеят да си измислят сами игри и даже не вършат опити, тъй като са привикнали всичко да им идва наготово. Затова, помислете дали това голямо внимание, което подарявате на децата си, ви прави съвършени в реалност. Ами самостоятелността? Нея къде я забравихте? Нима желаете 12 годишната ви щерка да е като вързана за полата ви? И в действителност ли се харесвате така- несресани, напълно неглиже, с торбички под очите и без капка грим, да излизате на открито, молейки се никой да не се заглежда във вас? Времето, отдадено на домашните отговорности и това на външния ви тип не трябва да бъде напълно сменено с време за децата. Дали пък самите деца не избират добре изглеждащи и отпочинали майки и спретнат дом?

Под номер три са майките, които в никакъв случай не крещят, тъй като желаят да дават добър образец, да наподобяват постоянно уравновесени и да не травмират децата си. Да потискате страстите и гнева си е надалеч по-лошо, в сравнение с да ги излеете, когато и където мястото разрешава. Това надалеч не значи, че би трябвало да посягате на децата си или да ги обиждате, унижавате, несъмнено. Повишаването на звук обаче, въобще не е неразрешено. Дори е целесъобразно, в случай че желаете да ви чуят и да ви почитат. Аз персонално не одобрявам по-голямата част от днешните родители, които не смеят да откажат каквото и да било на децата си, камо ли да се осмелят да им се скарат. Винаги споделям следното „ който и да е, без значение дали възрастен или дете, скарайте се с него, извадете своите причини, повишете звук, заявете му, че не е прав, само че в никакъв случай не използвайте прилагателни, обидни думи или пък физическо превъзходство. “ Деца, които знаят какво е „ не “ и които са наясно, че има правила и отговорности, които не трябва да се нарушават (с дребни изключения), са надалеч по-отговорни и знаещи какво желаят от тези, за които светът като че ли е в краката им, тъй като мама в никакъв случай не покачва звук.

Номер четири гласи, че съвършената майка постоянно знае по какъв начин да постъпи и има отговор за всичко. Що за мит е това? Нима не сте били в „ безизходицата “ дали да давате съответния ви постановен антибиотик или пък да опитате да не тровите детето с непотребна химия? Моята щерка беше на към месец, когато си „ разреших “ да слънчаса, без самата аз да схвана по какъв начин се е случило, в случай, че беше за не повече от 10 минути на слънце. Понякога не всичко можем да съобразим. Често се случват неща, които не зависят единствено от нас. Едни от майките са по-информирани в една област, други - в друга. Не можем, просто не можем да бъдем съвършени, да знаем всичко, да вземаме единствено верни решения, да имаме постоянно точната дума. Затова- старайте се, четете, информирайте се от разнообразни източници, само че и не прекалявайте и бъдете почтени в своето несъвършенство.

Дойде ред и на най-страшното - номер 5 твърди, че не е редно да се чувствате добре в отсъствието на децата си Вие сте обособена персона със независими потребности и стремежи и няма потребност от виновност за това. Ако през днешния ден ви се върви на кино, пие ви се вино с приятелки или ви се кара колело, в това няма нищо неприятно. Ако на следващия ден желаете да оставите децата за цялостен следобяд при баба им, тъй като желаете да вземете релаксираща вана, след което да се епилирате и полежите пред тв приемника с възстановяваща маска за лице, направете го. Колкото повече обръщате внимание на личния си комфорт, толкоз по-способни ще сте да го предавате и на децата си. Всеки отпочинал родител, който се усеща добре в кожата си, е спокоен родител. Какво по-хубаво от това за вашите деца? Болезнената обвързаност ще ви изиграе доста неприятна смешка и един ден, когато дребосъците към този момент не са дребосъци и заживеят собствен живот, в който вие от време на време ще сте непотребни. Не ги задушавайте от обич и помнете, че и без тях, би трябвало да умеете да се чувствате добре, пък било то и единствено за ден.

Да си родител не е по никакъв начин елементарно. Но в същото време е и едно от най-естествените неща за извършване. Защото се прави само с доста обич. И другарство. И схващане. А когато има същинска любов, съвършенството никой не го вижда. Дали през днешния ден яденето ви е прегоряло, а прането ви оцветено в розово, не е значимо. Не е значимо даже това, че щерка ви е играла три часа на таблета, до момента в който вие сте чели книга. Важно е да има баланс. И на следващия ден в тези три часа да почистите дружно детската, да вземем за пример. Времето дружно е значимо. Времето поотделно също. Демонстрирайки кухо съвършенство обаче, слагаме неосъществим блян и за децата си и ги вкарваме в същия циничен кръг.