Калин Терзийски: Маймуните
Наскоро жена ми ми описа за един опит. Не мога да възпроизведа напълно тъкмо описа ѝ, само че мисля, че схванах добре смисъла на опита.
И по-късно историята се залежа в главата ми. А несъмнено сте забелязали, че когато едно нещо лежи в главата на човек, податлив да мисли, то зрее.
Покрай него, по този начин да се каже, се развиват благородни микроорганизми, които сами работят; без значение от съзнанието ни благотворните въздействия на влагата, идваща от други мисли, и на хлада, приближаващ от други усещания повлияват на нещото, оставено да зрее в главите ни.
И то от нормално познание става отлежало познание – като кашкавал от двестагодишна мандра в Парма. И някак доста прелестно, внезапно това нещо, стояло в главите ни дълго, стартира да ражда забавни размисли и странни заключения. Ние дори се чудим от кое място ни идват те.
А то е поради зреенето.
Не се бойте да научавате всякакви неща, братя и сестрици, тъй като прибрани на безшумно и на проветриво в главите ви те ще обраснат с всякакви други неща, ще се комбинират в мозъците ви с още по-други неща, ще се трансформират и улягат, ще се разслояват и подреждат; до момента в който най-после се трансфорат в благородно знание. А не дай си, Боже, един ден и в мъдрост! Ха, майтапя се. Просто някои споделяха, че мъдростта носи тъга. А в наше време тъга не трябва да се изпитва, тъй като има коледни разпродажби и промоции и в случай че грабнеш (Да, грабни!) Еди Какво Си – то печалта ще отиде на майната си!
Ето какво ми описа жена ми.
Някъде там – в Съединени американски щати, МАЩ или някъде още по-далече - на някое още по-важно място... където всичко направено е такова, че напряко да си свалим гащите, да плеснем с ръце и да кажем: " Здраствуйте, братушки! ", та там някъде създали следния опит:
Вкарали 10 маймунки от типа зелена морска котка (ох, майко, по какъв начин тъжно, трагично се веселя, че висококултурният актуален четец няма да издържи на това предизвикателство – да осмисли какво е това „ маймуната зелена морска котка ” – просто ще изпсува и ще каже: тоя глупак отново се е напил и нещо се ебава с нас – и ще захвърли това четиво, пък ще зачете нещо за Шампионската лига, където всичко е ясно и разбираемо!; а „ зелена морска котка ” е просто тип маймуни), та вкарали маймунките в една специфична клетка. Нищо особено в действителност. Само дето имало една стълба в средата ѝ. Висока Стълба. Може да си помислите нещо за Стълбата на Христо Смирненски – и няма да сгрешите.
Когато маймунките се настанили и привикнали с ситуацията, когато заживели спретнат и логичен маймунски живот, в един прекрасен маймунски ден подлите експериментатори взели, та поставили на върха на стълбата една голя-а-ама чепка банани!
Една от маймунките – най-умната, най-съобразителната или може би – най-гладната... или може би – най-лакомата (всеки ще я опише по отношение на себе си) - незабавно хукнала – и щрап щрап щрап – качила се на върха на стълбата!
И взела бананите. И към този момент по-спокойно, с тип на маймуна изпълнила дълга си - заслизала наопаки. В тоя миг експериментаторите ненадейно залели всички други маймунки с ужасна, ледена, гадна вода!
А маймуните, знаете, по никакъв начин не обичат вода. С изключение на снежните японски макаци, които единствено в минерални извори им дай да се киснат, когато не вземат участие в реклами на нещо. Маймуните запищели и изпаднали в суматоха! Когато при тях слязла сухата и удовлетворена маймунка с бананите – те я гледали с неприятно око. Много неприятно око.
На идващия ден подлите експериментатори отново поставили бънч ъф бананас на върха на стълбата. Вчерашната героиня, която към този момент била се качвала до Горе - незабавно хукнала! Пак да се качи и отново да смъкна бананите за богатството на всички! Поне по този начин си представяла тя нещата. Банани – събаряне – за богатството – на - всички. Защото не била заливана с ледена вода, разбииш ли.
И както си тичала към стълбата – другите, заливаните с вода маймунки, вдигнали страшна олелия! Наобградили я и – пердах, пердах, пердах – не оставили крепко място по гърбината ѝ. За да ѝ пристигна акъла и да не си и помисля повече да тича по този начин - алчно и амбициозно - към някакви си върхове на стълби за богатството на всички!
Защото, когато един тича нагоре, другите ги заливат с ледена вода. Разбииш ли.
И по този начин – потекли дните като водите на мътния Ганг, вероломните експериментатори слагали всеки ден по една чепка банани... само че всяка вечер я махали от Върха на Стълбата непокътната. Защото деветте обливани с ледена вода прекомерно строго съблюдавали това – никоя прекомерно амбициозна маймуна из техните среди да не хукне да смъква банани! За да не се стига до проклетата ледена вода!
След това гадните експериментатори взели, че извели една от маймуните и я сменили със напълно нова. Нито сваляла банани, нито поливана с вода. Новобранец. Чист и неоцапан от маймунските пристрастености и несгоди. И отново поставили чепка банани. Новата маймунка понечила да тръгне по трънливия път Нагоре - за бананите. Но незабавно била възпряна от строгите и недвусмислени забележки на колежките си. Между другото – зелените морски котки имат много огромни за растежа си кучешки зъби. Хапят зле. И по този начин – попредупредили я, разкритикували я – и изобщо не се стигнало до ледени душове.
Течали дните, бананите си висели Горе, само че никоя от маймунките не си и помисляла да върви да ги вземе. А експериментаторите, тия мръсници, сменяли през няколко седмици някоя от маймунките с нова – необливана и некачвала се по стълбата. Явно го правели с вярата да се появи такава, която да се осмели да хукне Нагоре и да смъкна проклетите банани.
Но каквито и да били новите маймуняци – смели или страхливи, глупави или умни – постоянно, още с влизането си научавали урока, че тръгне ли се Нагоре – има леден душ. И пердах за тръгналия.
И по този начин предходна половин година. Експериментаторите всеки ден слагали нови, пресни и сочни банани. Всички маймунки били към този момент напълно нови. Тоест – нито една от поливаните с ледена вода не била останала в клетката. Повече поливания, както споделих, нямало. Защото всяка нова, понечила да тръгне по Стълбата Нагоре, бивала строго предупреждавана (ха!) да не прави нелепости и да не си фантазира много-много... Защото...
И по този начин си живеели. Кротко, умерено, свястно. Без банани. С елементарна каша от сушени маймунски фъшкии. Но пък и без душове с ледена вода. Нямало нито една, която в действителност да е била поливана. Просто от древността, от старите генерации, от дълго време изведени от клетката, се предавала – от уста на уста и от гърбина на гърбина – родовата памет! А родовата памет съдържала най-много следната мъдрост-премъдрост: Ако хукнеш Нагоре, с цел да свалиш бананите...пък в случай че ще и да си мислиш, че го правиш за Всеобщото Благоденствие... в случай че направиш това - всички ще страдат! Защото ще се лее ледена вода! И ще настане рев и скърцане със зъби!
Никой в клетката в никакъв случай не бил поливан с ледена вода. Никой не помнел какво е възприятието да те полеят с ледена вода. Никой дори не бил виждал ледена вода.
Най-старият маймуняк, виждал Ледената вода, бил липсващ от клетката отдавна-отдавна. Той бил изведен преди цели три месеца!
Но паметта... безконечната и мъдра... святата памет на народа, на маймунския народ на десетте маймунки зелена морска котк,а казвала по този начин: Не – се - качвай – Нагоре – тъй като – ще ядеш – пердах! Защото има Ледена вода! Защото Така!
И какво?! – ще каже всеки добър и умен човек – Маймунките се пазели една друга! Предпазвали се от това - неовладените пориви на една към Нагоре да навредят на всички. Няма в този момент пък да страдат всички поради упоритостите на една!
Всеки опит за нанагорнище се тълкувал към този момент – в построилата се за тия месеци философия и народопсихология на маймунките – като рискова и нездравословна за всички демонстрация на вироглавие и нарцисизъм. Самохвалство, егоизъм, самоизтъкване, самомнение, болно високо самочувствие, грандомания, лакомия, кариеризъм, самовлюбеност, себеизтъкване, егоцентризъм...
...водещи до гадна, ужасна, ледена вода!
Та по този начин за опита.
Тази история поседя задоволително дълго в главата ми и незабелязано обрасна и се слепи с всякакви други истории. Примерно - за българския народ. Кой знае за какво към нея прилепна историята за това, по какъв начин по време на османското... там каквото беше... българите нямали право да строят в селата си нищо по-високо от конака на бея. Ни къща, ни храм. Ако построели – ядяли пердах. Лобут. И други неща. В конака. И българите малко по малко престанали да строят по-високи неща. После османското... там каквото беше... свършило. И нямало към този момент лобут. Но никой не почнал да строи нищо по-високо. И по този начин и до в този момент.
И тръгне ли някой новобранец, в никакъв случай нелобутен, да строи нещо по-високо – незабавно строго го предизвестяват.
Предупреждават го по най-категоричен и категоричен метод. А българите, както знаем, имат огромни за растежа си кучешки зъби.
С тях те не хапят никого. Освен други българи. Всъщност - счита се, че тия прекомерно огромни кучешки зъби са се развили точно с цел да се предизвестяват един различен българите: Да не си и помислят за Строене – на – нещо – по – високо – от – конака – на – Бея!
И тук - за тия, що пълнят сърце ми с наслада, тъй като са малоумни буквалисти и не знаят ни какво е метафора, ни какво е иносказание – ще кажа, че изобщо не става въпрос ни за къщи, ни за храмове, ни за арени армеец. А за нещо в действителност Високо, което се строи в мозъците!
Но - както и да е.
И по-късно историята се залежа в главата ми. А несъмнено сте забелязали, че когато едно нещо лежи в главата на човек, податлив да мисли, то зрее.
Покрай него, по този начин да се каже, се развиват благородни микроорганизми, които сами работят; без значение от съзнанието ни благотворните въздействия на влагата, идваща от други мисли, и на хлада, приближаващ от други усещания повлияват на нещото, оставено да зрее в главите ни.
И то от нормално познание става отлежало познание – като кашкавал от двестагодишна мандра в Парма. И някак доста прелестно, внезапно това нещо, стояло в главите ни дълго, стартира да ражда забавни размисли и странни заключения. Ние дори се чудим от кое място ни идват те.
А то е поради зреенето.
Не се бойте да научавате всякакви неща, братя и сестрици, тъй като прибрани на безшумно и на проветриво в главите ви те ще обраснат с всякакви други неща, ще се комбинират в мозъците ви с още по-други неща, ще се трансформират и улягат, ще се разслояват и подреждат; до момента в който най-после се трансфорат в благородно знание. А не дай си, Боже, един ден и в мъдрост! Ха, майтапя се. Просто някои споделяха, че мъдростта носи тъга. А в наше време тъга не трябва да се изпитва, тъй като има коледни разпродажби и промоции и в случай че грабнеш (Да, грабни!) Еди Какво Си – то печалта ще отиде на майната си!
Ето какво ми описа жена ми.
Някъде там – в Съединени американски щати, МАЩ или някъде още по-далече - на някое още по-важно място... където всичко направено е такова, че напряко да си свалим гащите, да плеснем с ръце и да кажем: " Здраствуйте, братушки! ", та там някъде създали следния опит:
Вкарали 10 маймунки от типа зелена морска котка (ох, майко, по какъв начин тъжно, трагично се веселя, че висококултурният актуален четец няма да издържи на това предизвикателство – да осмисли какво е това „ маймуната зелена морска котка ” – просто ще изпсува и ще каже: тоя глупак отново се е напил и нещо се ебава с нас – и ще захвърли това четиво, пък ще зачете нещо за Шампионската лига, където всичко е ясно и разбираемо!; а „ зелена морска котка ” е просто тип маймуни), та вкарали маймунките в една специфична клетка. Нищо особено в действителност. Само дето имало една стълба в средата ѝ. Висока Стълба. Може да си помислите нещо за Стълбата на Христо Смирненски – и няма да сгрешите.
Когато маймунките се настанили и привикнали с ситуацията, когато заживели спретнат и логичен маймунски живот, в един прекрасен маймунски ден подлите експериментатори взели, та поставили на върха на стълбата една голя-а-ама чепка банани!
Една от маймунките – най-умната, най-съобразителната или може би – най-гладната... или може би – най-лакомата (всеки ще я опише по отношение на себе си) - незабавно хукнала – и щрап щрап щрап – качила се на върха на стълбата!
И взела бананите. И към този момент по-спокойно, с тип на маймуна изпълнила дълга си - заслизала наопаки. В тоя миг експериментаторите ненадейно залели всички други маймунки с ужасна, ледена, гадна вода!
А маймуните, знаете, по никакъв начин не обичат вода. С изключение на снежните японски макаци, които единствено в минерални извори им дай да се киснат, когато не вземат участие в реклами на нещо. Маймуните запищели и изпаднали в суматоха! Когато при тях слязла сухата и удовлетворена маймунка с бананите – те я гледали с неприятно око. Много неприятно око.
На идващия ден подлите експериментатори отново поставили бънч ъф бананас на върха на стълбата. Вчерашната героиня, която към този момент била се качвала до Горе - незабавно хукнала! Пак да се качи и отново да смъкна бананите за богатството на всички! Поне по този начин си представяла тя нещата. Банани – събаряне – за богатството – на - всички. Защото не била заливана с ледена вода, разбииш ли.
И както си тичала към стълбата – другите, заливаните с вода маймунки, вдигнали страшна олелия! Наобградили я и – пердах, пердах, пердах – не оставили крепко място по гърбината ѝ. За да ѝ пристигна акъла и да не си и помисля повече да тича по този начин - алчно и амбициозно - към някакви си върхове на стълби за богатството на всички!
Защото, когато един тича нагоре, другите ги заливат с ледена вода. Разбииш ли.
И по този начин – потекли дните като водите на мътния Ганг, вероломните експериментатори слагали всеки ден по една чепка банани... само че всяка вечер я махали от Върха на Стълбата непокътната. Защото деветте обливани с ледена вода прекомерно строго съблюдавали това – никоя прекомерно амбициозна маймуна из техните среди да не хукне да смъква банани! За да не се стига до проклетата ледена вода!
След това гадните експериментатори взели, че извели една от маймуните и я сменили със напълно нова. Нито сваляла банани, нито поливана с вода. Новобранец. Чист и неоцапан от маймунските пристрастености и несгоди. И отново поставили чепка банани. Новата маймунка понечила да тръгне по трънливия път Нагоре - за бананите. Но незабавно била възпряна от строгите и недвусмислени забележки на колежките си. Между другото – зелените морски котки имат много огромни за растежа си кучешки зъби. Хапят зле. И по този начин – попредупредили я, разкритикували я – и изобщо не се стигнало до ледени душове.
Течали дните, бананите си висели Горе, само че никоя от маймунките не си и помисляла да върви да ги вземе. А експериментаторите, тия мръсници, сменяли през няколко седмици някоя от маймунките с нова – необливана и некачвала се по стълбата. Явно го правели с вярата да се появи такава, която да се осмели да хукне Нагоре и да смъкна проклетите банани.
Но каквито и да били новите маймуняци – смели или страхливи, глупави или умни – постоянно, още с влизането си научавали урока, че тръгне ли се Нагоре – има леден душ. И пердах за тръгналия.
И по този начин предходна половин година. Експериментаторите всеки ден слагали нови, пресни и сочни банани. Всички маймунки били към този момент напълно нови. Тоест – нито една от поливаните с ледена вода не била останала в клетката. Повече поливания, както споделих, нямало. Защото всяка нова, понечила да тръгне по Стълбата Нагоре, бивала строго предупреждавана (ха!) да не прави нелепости и да не си фантазира много-много... Защото...
И по този начин си живеели. Кротко, умерено, свястно. Без банани. С елементарна каша от сушени маймунски фъшкии. Но пък и без душове с ледена вода. Нямало нито една, която в действителност да е била поливана. Просто от древността, от старите генерации, от дълго време изведени от клетката, се предавала – от уста на уста и от гърбина на гърбина – родовата памет! А родовата памет съдържала най-много следната мъдрост-премъдрост: Ако хукнеш Нагоре, с цел да свалиш бананите...пък в случай че ще и да си мислиш, че го правиш за Всеобщото Благоденствие... в случай че направиш това - всички ще страдат! Защото ще се лее ледена вода! И ще настане рев и скърцане със зъби!
Никой в клетката в никакъв случай не бил поливан с ледена вода. Никой не помнел какво е възприятието да те полеят с ледена вода. Никой дори не бил виждал ледена вода.
Най-старият маймуняк, виждал Ледената вода, бил липсващ от клетката отдавна-отдавна. Той бил изведен преди цели три месеца!
Но паметта... безконечната и мъдра... святата памет на народа, на маймунския народ на десетте маймунки зелена морска котк,а казвала по този начин: Не – се - качвай – Нагоре – тъй като – ще ядеш – пердах! Защото има Ледена вода! Защото Така!
И какво?! – ще каже всеки добър и умен човек – Маймунките се пазели една друга! Предпазвали се от това - неовладените пориви на една към Нагоре да навредят на всички. Няма в този момент пък да страдат всички поради упоритостите на една!
Всеки опит за нанагорнище се тълкувал към този момент – в построилата се за тия месеци философия и народопсихология на маймунките – като рискова и нездравословна за всички демонстрация на вироглавие и нарцисизъм. Самохвалство, егоизъм, самоизтъкване, самомнение, болно високо самочувствие, грандомания, лакомия, кариеризъм, самовлюбеност, себеизтъкване, егоцентризъм...
...водещи до гадна, ужасна, ледена вода!
Та по този начин за опита.
Тази история поседя задоволително дълго в главата ми и незабелязано обрасна и се слепи с всякакви други истории. Примерно - за българския народ. Кой знае за какво към нея прилепна историята за това, по какъв начин по време на османското... там каквото беше... българите нямали право да строят в селата си нищо по-високо от конака на бея. Ни къща, ни храм. Ако построели – ядяли пердах. Лобут. И други неща. В конака. И българите малко по малко престанали да строят по-високи неща. После османското... там каквото беше... свършило. И нямало към този момент лобут. Но никой не почнал да строи нищо по-високо. И по този начин и до в този момент.
И тръгне ли някой новобранец, в никакъв случай нелобутен, да строи нещо по-високо – незабавно строго го предизвестяват.
Предупреждават го по най-категоричен и категоричен метод. А българите, както знаем, имат огромни за растежа си кучешки зъби.
С тях те не хапят никого. Освен други българи. Всъщност - счита се, че тия прекомерно огромни кучешки зъби са се развили точно с цел да се предизвестяват един различен българите: Да не си и помислят за Строене – на – нещо – по – високо – от – конака – на – Бея!
И тук - за тия, що пълнят сърце ми с наслада, тъй като са малоумни буквалисти и не знаят ни какво е метафора, ни какво е иносказание – ще кажа, че изобщо не става въпрос ни за къщи, ни за храмове, ни за арени армеец. А за нещо в действителност Високо, което се строи в мозъците!
Но - както и да е.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ